Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260261 / 25.05.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
първа година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Кристина Стоева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2136 по описа за 2020
година; взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правни основания чл.498 ал.3, вр. чл.432, вр.
чл.493 ал.1 т.2, вр. чл.477 ал.1, и чл.497, вр. чл.409 от Кодекса за
застраховането /КЗ/; от ЕТ „Мирти – Мирослав Исаев – Шазие Якуб”, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с. Пчелари, общ. Стамболово,
обл. Хасково, представляван от Ш. Х. Я.; против ЗК „Лев
Инс” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе" № 67А, представлявано
от М. М. - Г., П. Д. и Г. Г..
Ищецът твърди, че на 31.05.2019 г. в с. Долно Ботево, общ. Стамболово,
обл. Хасково, настъпило ПТП, за което бил съставен констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 41/ 31.05.2019 г. по описа на ОДМВР-Хасково, в който
било отразено, че спрямо участник №1 Е. К. А. е взето административно –
наказателно отношение. Това ПТП настъпило при следния механизъм: на 31.05.2019
г., около 15,50 ч., на път 593 в с. Долно Ботево, общ. Стамболово,
обл. Хасково, А. като водач на лек автомобил /л.а./ марка „***********” модел „****”
с рег. № *********, поради движение със скорост, несъобразена с атмосферните
условия /проливен дъжд/, изгубил контрол върху управлявания от него л.а., като
навлезнал в насрещната лента за движение и се ударил челно в движещият се в
отсрещното платно автобус марка „*********” модел **** с рег. № *******,
собственост на ищеца, управляван от А. А. К.. В резултат на така настъпилото
ПТП, собственият на ищеца автобус понесъл значителни материални щети. Към
датата на ПТП отговорността на виновния водач А. била застрахована по
застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите - полица №
BG/22/118002262454, валидна от 08.08.2018 г. до 08.08.2019 г., сключена с ответника. Ищецът уведомил ответника за
настъпилото застрахователно събитие и настъпилите вреди по автобуса му, за
което била образувана ликвидационна преписка по щета № 2601-5000-19-303117 по
описа на ответника. На 09.07.2019 г. ответникът извършил оглед на увредените
детайли по автобуса на ищеца, за което съставил опис – заключение по щетата. С
писмо с изх. № 7243/28.08.2019 г., ответникът постановил отказ от заплащане на
исканото обезщетение, позовавайки се на това, че имало несъответствие между
механизма на уврежданията и описаното в уведомлението за настъпило
застрахователно събитие. Според ищеца, този отказ бил неоснователен, т.к. причинените
по МПС вреди настъпили именно в следствие на действията на виновния водач на
л.а., като накърнявал правата на ищеца да получи застрахователно обезщетение. Увредените
детайли на автобуса, тяхната степен и стойност ищецът описва подробно в 29
пункта в исковата си молба, възлизащи на обща стойност за нови части от 13 480 лв. и обща стойност на труда от 2 920 лв., или обща стойност на ремонта от 16
400 лв. Ето защо и на основание чл.498 ал.3 от КЗ, поради отказа
на ответника, за ищеца налице бил правен интерес от предявяването на настоящия
иск, пряко срещу застрахователя на виновния водач – ответникът. Търсеното
обезщетение представлявало действителния размер на вредите, съгласно чл.386
ал.2 от КЗ.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 3 983,10
лв. за имуществени вреди, причинени на процесното МПС, в резултат на ПТП,
настъпило на 31.05.2019 г., ведно с лихва за забава от 29.08.2019 г. /денят
следващ датата на отказа на ответника/ до окончателното изплащане; като му
присъди и направените по делото разноски. Искът се поддържа в допълнителна
писмена молба по делото и в открито съдебно заседание, чрез пълномощник –
адвокат на ищеца, като се навеждат и допълнителни доводи. Според заключението
на вещото лице, стойността по средни пазарни цени на процесното МПС
/действителна стойност/ възлизала на 5 310,80 лв., при което и според
Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. за ЗЗ от КЗ, раздел ІV чл.22 ал.2,
застрахователното обезщетение в случая не можело да е под 75% от тази стойност
или под 3 983,10 лв.
Ответникът депозира отговор на исковата
молба в законоустановения 1-месечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК, като я оспорва изцяло по основание и размер. Признава за образуваната при него
щета за процесното ПТП по уведомление на ищеца от 03.06.2019 г., по която било
определено обезщетение при условия на икономически тотал. По аргумент от чл.390
ал.2 от КЗ, стойността на ремонта на увредения автомобил надхвърлял 70% от
неговата стойност. Приложение намирала и разпоредбата на чл.390 ал.1 от КЗ,
която изисквала удостоверение от компетентните органи за прекратяване на
регистрацията на МПС поради тотална щета. Към момента с писмо с изх. №
9300/12.08.2020 г. по щетата били изискани допълнителни доказателства,
необходими за произнасянето на ответника по основателността на претенцията, а
именно – посоченото удостоверение. Писмото било получено на 17.08.2020 г.
Същото било повторно изискано с писмо с изх. № 9435/17.08.2020 г., получено от
ищеца на 21.08.2020 г. В случая поради непредставянето на така изисканите
допълнителни документи, ответникът не бил изпаднал в забава да се произнесе по
основателността на претенцията. Ответникът счита предявената искова сума за
недължима и завишена. Оспорва механизма на осъществяване на твърдяното събитие,
както и наличието на причинно следствена връзка между сочените увреждания с
ПТП. Оспорва вида, характера и степента на уврежданията, както и броя и вида на
увредените детайли на МПС, както и че те са възникнали в резултат на процесното
ПТП. Оспорва наличието на виновно поведение на водача на л.а., за който била
сключена застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите
при ответника, което да е причинило в изключителна степен реализирането на
механизма на процесното произшествие. Вината на водача на л.а. не била
установена от представените доказателства. В случая липсвала
влязла в сила присъда, за да се приложи чл.300 от ГПК. Ответникът оспорва иска
и по размер, който бил завишен и не отговарял на действително претърпените
вреди. Евентуално, размерът на вредите на автобуса следвало да се определи по
чл.499 ал.2 от КЗ, по методиката на Наредба № 49/2014 г. за задължителното
застраховане, приложима към момента на събитието. Ищецът не сочел основанието и
начина, по които е определил размера на обезщетението. Представял проформа –
таблица, която не следвало да се взема предвид. Не ставало ясно, как са
изчислени и на база на какви източници посочените в нея стойности за нови части
и труд. Предвид изложеното, не били налице предпоставките за ангажиране отговорността
на ответника по застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите и
предявеният иск се явявал неоснователен. Такъв бил и искът за присъждане на
лихви, който следвал главния иск. Ответникът не дал повод за предявяване на
иска, при което неоснователно било искането на ищеца, да му се присъдят
направените по делото разноски. Той иска отхвърляне на
исковете изцяло, като му се присъдят направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 41/31.05.2019 г., посетено от дежурен ПТП
при ОД на МВР, около 15,50 ч., на път 593 – с. Долно Ботево. Посочени са
двамата участника в ПТП. Участник № 1 е л.а. „***********” модел „****” с рег.
№ *********, собствен на и управляван от Е. К. А., със застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите - полица № BG/22/ 118002262454, валидна до 08.08.2019 г., сключена с ответника.
Участник № 2 е автобус „*********” модел **** с рег. № *******, собственост на
ищеца, управляван от А. А. К.. Отразени са видимите щети по ППС – деформация по
предна част и да двата участника; както и пострадалите 4 лица, сред които и водачът
на л.а., който поради движение с несъобразена скорост с пътните условия /вали
дъжд/, губи контрол над МПС, навлиза в лентата за насрещно движение и удря
участник № 2, в следствие на което реализира ПТП с пострадали лица. Протоколът
съдържа и схема на ПТП, както и подпис на съставителя. За процесния автобус по
делото се представи свидетелство за регистрация част I № *********/ 18.08.2008
г., видно от което именно ищецът е негов собственик. За наличието на цитираната
застраховка за л.а. към датата на процесното ПТП, по делото се представи и
електронна справка за проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“
– Гаранционен фонд за МПС с ДКН *********, извършена на 28.08.2020 г., както и
самата застрахователна полица № BG/22/118002262454 от 08.08.2018 г., издадена
от ответника. За процесния случай е била ангажирана административно –
наказателната отговроност на водача на л.а. Е. К. А., по силата на наказателно
постановление № 20-1253-001280/ 02.03.2020 г. на началник група към ОДМВР-
Хасково сектор ПП. В същото е възприета горепосочената фактическа обстановка,
която съставлявала нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, като наложеното на
нарушителя наказание е по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП. Допълнително е конкретизирано
мястото на ПТП, а именно- на път ІІІ-593 на изхода за с. Долно Ботево. Няма
данни НП да е било обжалвано, като се сочи за издадено, на основание чл.36 ал.2
от ЗАНН, във връзка с постановление за прекратяване на наказателно производство
на РП- Хасково от 04.02.2020 г. по ДП № 670/2019 г. по описа на РУ на МВР -
Хасково, представляващо преписка вх. № 1037/ 2019 г. на РП- Хасково. ДП е било
водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.”а”, вр. чл.342 ал.1 от НК, като е
прието, че процесното ПТП не е съставомерно по посочения текст, т.к. не били
налице значителни имуществени вреди. Постановлението не е било обжалвано и е
влязло в сила, видно от писмо с вх. № 1037/2019 г. от 21.02.2020 г. от РП
Хасково до началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Хасково.
Ищецът е подал до
ответника уведомление с вх. № 224/03.06.2019 г. за настъпило застрахователно
събитие и за причинените вреди по автобуса му, за което е била образувана
ликвидационна преписка по щета № 2601-5000-19-303117. На 09.07.2019 г.
ответникът е съставил опис – заключение по тази щета, включващо общо 29 броя
позиции увредени детайли, с предложение – да бъде изчислен тотал. Приложена е
сравнителна експертиза по щетата от 17.07.2019 г., в която щетите по описа са
оценени на сумата от общо 4 586,48 лв. От същата дата е и експертиза по
щетата, изготвена от ответника, в която застрахователната стойност на ищцовия
автобус, явяваща се и негова действителна стойност, е определена в размер на
сумата от 5 310,80 лв., при което възстановяването му от процесното ПТП
било необосновано от икономическа гледна точка и предложено е изплащането на
тотална загуба в размер на 70% от застрахователната стойност, а именно – сумата
от 3 717,56 лв. Ответникът е изпратил до ищеца писмо с изх. №
7243/28.08.2019 г., че в случая по ликвидационната преписка липсвало влязло в
сила постановление, удостоверяващо виновно поведение на водача на застраховано
при дружеството МПС, което е довело до настъпване на транспортния инцидент. Ето
защо и във връзка с чл.496 от КЗ, към момента за ответника не било налице основание
за изплащане на застрахователно обезщетение по процесната щета. С последващо
писмо с изх. № 9300/12.08.2020 г. от ответника до ищеца, му е било съобщено, че
по процесната щета е било определено застрахователно обезщетение,
представляващо тотална щета по чл.390 ал.1 от КЗ, като за приключване на
преписката и изплащане на обезщетението необходимо било представянето на
документи за прекратяване на регистрацията на процесния автобус. Писмото е било
получено от представител на ищеца на 17.08.2020 г., видно от пощенско известие
за доставяне с № ИД PS 1700 0088H0 M, с пощенско клеймо от същата дата. В
аналогичен смисъл е и писмо с изх. № 9435/17.08.2020 г. от ответника до ищеца,
като изрично са му били изискани следните документи – удостоверение от МВР за дерегистрация
поради тотална щета и перфорирано свидетелство за регистрация по същата причина;
при което и на основание чл.496 от КЗ не били налице основания за изплащане на
претендираното застрахователно обезщетение. Писмото е било получено от
представител на ищеца на 21.08.2020 г., видно от пощенско известие за доставяне
с № ИД PS 1700 008B9Q 7, с пощенско клеймо от същата дата.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по
делото, по искане и на двете страни, съдът назначи и изслуша съдебно-автотехническа
експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено.
Вещото лице се е запознало с материалите по делото, извършило е допълнителни
проучвания и изчисления. То потвърждава
механизма на настъпилото ПТП, описан в протокола за него, посочен по-горе. От
техническа гледна точка, причина за настъпването на ПТП било навлизането на
л.а. в насрещната лента за движение. Експертизата подробно описва вида,
степента и размера на всяка една от щетите по увредения автобус, всичко на обща
стойност по средно-пазарни цени за труд и авточасти, а именно в размер на
6 587,07 лв. Налице била причинно – следствена връзка между настъпилото
ПТП и причинените вреди по автобуса, като налице била тотална щета. Действителната
стойност на автобуса към датата на ПТП била в размер на 5 310,80 лв., при
което по Наредба
№ 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане и Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС – следвало да се изплати
обезщетение в размер на 70% от действителната /средна пазарна/ стойност или
сумата в размер на 3 717,56 лв. При разпита си в открито съдебно
заседание, вещото лице сочи, че от така дължимата сума не е приспадал
запазените детайли или остатъка от автобуса, който може да се предаде като скрап,
т.к. не е извършвал оглед, а е работил по материалите по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявения иск:
Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ
регламентира прякото право на увредения, спрямо когото застрахованият е
отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само
ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение /чл.498 ал.3 от КЗ/. В настоящия случай съдът намира,
че са налице всички изискуеми законови предпоставки за това, ответникът да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претендираните в настоящото
производство имуществени щети по собствения му увреден автобус, настъпили от
процесното ПТП. Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че към датата на процесното ПТП 31.05.2019 г. гражданската отговорност на
водача на л.а. „***********” модел „****” с рег. № *********, собствен
на и управляван от Е. К. А., е била
покрита от ответника в настоящото производство по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обект на застраховане по тази
застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата /чл. 477 ал.1 от КЗ/. Не са
спорни по делото фактите относно датата, мястото, участниците и щетите по
процесното МПС, представляващи тотална щета, както и обстоятелствата, при които
е възникнало, в т.ч. механизмът му и вината на водача на л.а. А. за настъпването му, причинно-следствената връзка
между претендираните имуществени щети и неговото виновно поведение. Макар за
част от посочените обстоятелства ответникът да възразява бланкетно в настоящото
производство, налице е тяхното извънсъдебно признание от негова страна в
изпратените до ответника писма по случая, че по процесната щета е
било определено застрахователно обезщетение, представляващо тотална щета по
чл.390 ал.1 от КЗ, като за приключване на преписката и изплащане на
обезщетението необходимо било представянето на документи за прекратяване на
регистрацията на процесния автобус. След съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът
приема за доказана ищцовата теза за механизма и обстоятелствата по настъпването
на ПТП. Установи се, че инцидентът е станал на 31.05.2019 г., около
15,50 ч., на път ІІІ-593 на изхода за с. Долно Ботево, общ. Стамболово, като
водачът на л.а., който поради движение с несъобразена скорост с пътните условия
/вали дъжд/, губи контрол над МПС, навлиза в лентата за насрещно движение и
удря ищцовия автобус, в следствие на което реализира ПТП с пострадали лица и с
материални щети и по двете МПС. За извършеното от водача
на л.а. е ангажирана административно- наказателната му отговорност с влязло в
сила НП за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП. Първата от цитираните норми сочи, че водачите на ППС са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие; като те са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. В този смисъл и според
доказателствения материал по делото, причината за настъпване на ПТП е единствено у водача на л.а. Али, за което е
била ангажирана административно-наказателната му отговорност. Ответните
възражения за обратното са неоснователни и недоказани. Същите не кореспондират
и горепосоченото извънсъдебното поведение на ответника, отразено в неговите
писма до ищеца.Гражданската отговорност на
виновния в случая водач на МПС за причинените от него имуществени вреди на ищцовия
л.а. е покрита от ответното дружество /чл.493 ал.1 т.2 от КЗ/, предвид на което
предявеният иск за тези вреди се явява доказан в своето основание. По делото
нито се твърди, нито се доказа, отговорността на ответника за тези вреди да се
изключва на някое от основанията по чл.494 от КЗ. Неоснователно е и основното
ответно възражение, че обезщетение на ищеца не се дължало, т.к. той не му представил
доказателства за дерегистрацията на процесния автобус. Непредставянето на застрахователя на удостоверение за дерегистрация на МПС при тотална щета не е пречка за присъждане на обезщетение по щетата; а е предпоставка за
поставянето в забава на застрахователя. Относно размера, до който следва да се уважи искът, съдът взе предвид
заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, както
и ответното извънсъдебно признание, че настъпилата тотална щета на увреденото
ищцово имущество е в причинно - следствената връзка с процесното ПТП, настъпило от
виновното и противоправно поведение на водача на л.а. Вещото лице е категорично, че щетата в случая е тотална. Изчислило е, че
действителната стойност на автобуса към датата на ПТП била в размер на
5 310,80 лв., а общата стойност по средно-пазарни цени за труд и авточасти
на сумата, необходима за възтановяването му е в размер на 6 587,07 лв. Ето
защо, възстановяването на автобуса в случая е икономически неоправдано, така
както ответникът е уведомил извънсъдебно ищеца, който не оспорва този му извод.
Основателен е ищцовият довод, че обезщетението следва да се определи по
правилото на чл.22 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.4 пр.посл. от Методиката за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди, причинени от МПС, по ЗЗ «ГО» на
автомобилистите - Приложение № 1 към чл.15 ал.4 към Наредба № 24/ 08.03.2006 г. за задължителното
застраховане по чл. 249 т.1 и 2 от КЗ и за Методиката за уреждане на претенции
за обезщетение на вреди, причинени на МПС – в сила до приемане на методиката по чл.1 ал.3 от
Наредба № 49/ 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки «ГО»
на автомобилистите и «Злополука» на пътниците в средствата за обществен превоз,
на основание §3 ал.3 от ПЗР от същата
Наредба. Според същото, при установяване на запазени части /обстоятелство,
което не се оспорва от ответника/ при тотална щета, както е в случая, размерът
на застрахователното обезщетение не може да се определи под 75% от размера на
действителната стойност. Ето защо, размерът на дължимото
обезщетение за процесната «тотална щета» на ищцовия автобус възлиза на сумата
от 3 983,10 лв. /75% от определената от вещото
лице пазарна стойност на автомобила от 5 310,80 лв./ и в този размер искът следва да се уважи изцяло. Предвид гореизложените
съображения за момента, в който ответникът ще изпадне в забава за плащането си
и предвид чл.390 ал.1 от КЗ, върху
уважения размер на главницата следва да се присъди законната лихва от бъдещ
момент – от датата, следваща датата, на която ищецът ще изпълни задължението си
по посочения текст, а именно – да представи на застрахователя удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета - до окончателното изплащане. Искането
на ищеца, акцесорният иск да се уважи от по-ранен момент, а именно - от
29.08.2019 г. /денят следващ датата на отказа на ответника/; като неоснователно
следва да се отхвърли.
Ответникът следва да бъде осъден /чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК/, да заплати
на ищеца деловодни разноски, съобразно изцяло уважения размер на иска, а именно
– сумата от общо 959,33 лв., включваща 159,33 лв. за държавна такса, 300 лв. за
възнаграждение на вещо лице и 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е ответното възражение, че не е дал повод за
предявяване на иска, при което в полза на ищеца не следвало да се присъждат
направените по делото разноски; доколкото случаят не попада в хипотезата на
чл.78 ал.2 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе" № 67А,
представлявано от М. М. - Г., П. Д. и Г. Г.; ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Мирти – Мирослав Исаев – Шазие Якуб”, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с. Пчелари, общ. Стамболово,
обл. Хасково, представляван от Ш. Х. Я.; СУМАТА от 3 983,10 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди по неговия автобус
„*********” модел **** с рег. № *******, в следствие на ПТП с участието на този автомобил и на лек автомобил „***********” модел „****” с рег. № *********, собствен на и
управляван от Е. К. А., настъпило на 31.05.2019 г., около 15,50 ч., на път ІІІ-593 на изхода за с. Долно Ботево,
общ. Стамболово; за което е бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица №
41/31.05.2019 г., била е ангажирана административно – наказателната отговроност
на водача на лекия автомобил с НП № 20-1253-001280/ 02.03.2020 г. на началник
група към ОДМВР- Хасково сектор ПП и при ответника е била образувана ликвидационна преписка по щета № 2601-5000-19-303117; ведно със
законната лихва от датата, следваща датата, на която ищецът ще изпълни
задължението си по чл.390 ал.1 от КЗ, а именно – да представи на застрахователя удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство – процесния автобус, в което е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е поради настъпилата тотална щета - до окончателното изплащане; както и СУМАТА от 959,33 лева за деловодни разноски; като искането на ищеца, акцесорният иск да се уважи от по-ранен момент, а именно -
от 29.08.2019 г. /денят следващ датата на отказа на ответника/; ОТХВЪРЛЯ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – на ел. пощи на пълномощниците им от
л.2 и л.96, като им се изиска незабавно потвърждание, а при липса на такова –
делото да се докладва.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.