Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.12.2019
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На двадесет и
осми ноември
две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 13089 по описа за 2019 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава „ХVІІІ-та” от ГПК
Образувано
е въз основа на искова молба подадена от Д.П. *****, ЕГН **********, с която претендира да бъде признато за незаконно уволнението й извършено
със Заповед
№ *****. на
управителя на „***** ЕИК *****със
седалище и адрес на управление *** и заповедта да
бъде отменена, да бъде възстановена на предишната й длъжност „Началник
отдел" в отдел „Администрация и контрол на човешките ресурси",
Дирекция „Човешки ресурси", и да бъде осъден ответника да й заплати 3225 лв. - обезщетение за
времето, през което е останала без работа поради
незаконното уволнение от 25.06.2019г. до 04.08.2019г. вкл. и по 900 лв.
на месец за периода, в който е работила на работа с по-ниско възнаграждение -
от 05.08.2019г. до приключване на устните състезания пред първата
инстанция, но за не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.
В
исковата молба се сочи, че ищецът работил в ответното дружество "*****"
ЕАД, ЕИК *****на длъжност „Началник отдел" в отдел „Администрация и
контрол на човешките ресурси", Дирекция „Човешки ресурси" по силата на трудов договор № *****.,
изменен с Допълнително споразумение № *****. На 25.06.2019г. била уведомена с Нотариална покана от *****
като упълномощен представител на ответното дружество, че трудовото й
правоотношение е прекратено с Предизвестие № *****. и Заповед № *****., на основание чл. 328, ал. 2 от
Кодекса на труда - поради сключване на нов договор за управление на
дружеството, чието изпълнение е започнало на 01.11.2018г. Твърди се, че не е
налице визираното в заповедта основание по чл. 328, ал. 2 КТ. Към момента на
прекратяването му - 25.06.2019г. в Търговския регистър, по партидата на
дружеството не е налице вписан договор за управление с членовете на УС с
определена бизнес задача и бизнес програма, което води до липса на валидно
възникнало правоотношение по договор за управление на дружеството и неоснователност на уволнение по чл. 328, ал.
2 от КТ на лица, които заемат ръководни длъжности в дружеството. Предизвестие № *****г., с което е извършено уволнението, е подписано от *****-
член на УС, по отношение на който 9-месечния срок за упражняване на правото на
уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ е изтекъл и от *****, която не е член на УС
на дружеството. Счита, че при извършеното уволнение е нарушена и разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 от Кодекса на труда, тъй като работодателя недобросъвестно е
упражнила субективното си право на уволнение на основание чл. 328, ал. 2 КТ при липсата на предпоставки за това. Претендират
се разноски.
От
ответника, на когото бил редовно връчен препис от исковата молба, е постъпил
отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който се оспорва предявените
искове.
Сочи, че на
20.09.2018г. е проведено редовно заседание на Надзорния съвет на *****за което
е съставен Протокол от 20.09.2018г. На
заседанието са присъствали членовете на надзорния съвет: *****- член; Дневният
ред е представлявал обсъждане и вземане на решения за промени в състава на
Управителния съвет на дружеството. На основание чл.241, ал.2 от ТЗ и чл.34 от
Устава на дружеството, като член на управителният съвет е освободен *****и на
негово място е избрана *****. На 28.09.2018г. е сключен Договор за възлагане на
управление
между дружеството и *****. С циркулярни писма на основание чл.32 от
Устава на „*****е взето решение на основание чл.241, ал.2 от ТЗ за избор на *****като
четвърти член на Управителния съвет на дружеството. На 01.11.2018г. е сключен
Договор за възлагане на управление между ответното дружество и *****
Горепосочените промени своевременно са отразени и вписани в Търговски регистър
по партидата на „Енерго Про Варна" ЕАД. Вписването
в търговският регистър на договори за управление има само информативен
характер. В чл. 1.1.4 от съставените
договори за възлагане на управлението е регламентирано задължение за
новоизбрания член на управителния съвет да управлява дейността на дружеството в
съответствие с основните стратегически цели за неговото развитие. Новоизбраният
член на Управителния съвет се е задължил да ръководи дейността си в
съответствие с утвърдените бизнес планове и програми за управление и годишните
разчети по тях, като за дейността си следва да се отчита пред надзорния съвет.
На 05.06.2019г. е проведено заседание на Управителния съвет на *****като
единодушно е взето решение за прекратяване на Трудов договор на ищцата заемаща
длъжността „Началник отдел“, отдел „администрация и контрол на човешките
ресурси“, Дирекция „Човешки ресурси".
На 25.06.2019г. ищцата била уведомена с нотариална покана, че трудовият
й договор ще бъде прекратен с предизвестие
*****.
на основание чл.328, ал.2 от КТ във вр. с чл. 326, ал.2 от КТ след изтичане на
законов 30 дневен срок. Полученото предизвестие е подписано от *****-
председател на УС и ***** - Упълномощен представител. На същата дата ищцата
получила и Заповед № *****. подписана от
*****- членове на УС. В случая
предизвестието няма прекратителен ефект по отношение на трудовия договор,
доколкото срокът му не е спазен. Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено
на деня следващ получаването на посочените документи (26.06.2019г.), със
Заповед № *****. подписана от *****- членове на УС, за които не е изтекъл 9
месечен срок по чл.328, ал.2 от КТ, считано от началната дата на договорите им
за управление /съответно 01.11.2018г.и 28.09.2018г./. Тъй като не е спазил
срока на предизвестието, работодателят е изплатил обезщетение по чл.220 от КТ в
размер на брутното трудово възнаграждение на работника за 20 работни дни за м.
юни 2019г. Счита, че не е нарушен
принципа заложен в чл. 8 ал. 1 от КТ, тъй като са били налице всички
предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата по реда на
чл.328, ал. 2 от КТ, а твърденията й не съдържат доказателства за оборване на
презумцията по чл. 8 ал. 2 КТ за добросъвестност. Претендират се разноски.
Варненският районен съд, като взе
предвид доводите и възраженията на страните по делото, и след преценка на
събраните доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа
страна следното:
От
приетите писмени доказателства - копия от: трудов договор № *****. с
допълнителни споразумения № 77 и № *****.
към него и длъжностна характеристика; Заповед № *****.;
предизвестие № *****.; пълномощно с рег. № 207/ 30.01.2019г. нотариус *****НК; нотариална
покана рег. № 1762, том 1, № 92 от нотариус *****НК; протокол от заседание на Надзорния съвет на „*****от 20.09.2018г.; 3 броя циркулярни писма
от 02.11.2018г.; протокол от 02.10.2018г. за взето решение от
едноличния собственик на капитала; протокол от 05.06.2019г. от
заседание на Управителен съвет; договор за възлагане на управление от
28.09.2018г. с *****- член на УС с бизнес
план - приложение към договора; договор за възлагане на управление от
01.11.2018г. с *****- член на УС с бизнес
план - приложение към договора;
фиш за изплатено на Д. ***** възнаграждение
за м.06.2019г., се установява,
че: Д.П. ***** е работила в "*****" ЕАД, ЕИК *****на длъжност „Началник отдел" в
отдел „Администрация и контрол на човешките ресурси", Дирекция „Човешки
ресурси" по силата
на трудов договор № *****., изменен с Допълнителни
споразумения № 77 и № *****. На
20.09.2018г.
е проведено редовно заседание на надзорния съвет
на *****за което е съставен писмен протокол. На
заседанието са присъствали членовете на надзорния съвет: *****– член. Дневният ред е представлявал обсъждане и вземане на решения за
промени в състава на Управителния съвет на дружеството. На основание чл.241, ал.2 от ТЗ и чл.34 от Устава на дружеството,
като член на управителният съвет е освободен *****и на негово място е избрана *****, което обстоятелство е вписано в ТР на
01.10.2018г. На 01.11.2018г. е сключен писмен Договор за
възлагане на управление между
дружеството и *****. С циркулярни писма от 02.11. 2018г. на
основание чл.32 от Устава на „*****е взето решение на основание чл.241, ал.2 от ТЗ за избор на *****като четвърти член на Управителния съвет на дружеството, което обстоятелство е вписано в ТР на 08.11.2018г.
На 01.11.2018г. е сключен писмен Договор
за възлагане на управление между ответното дружество и *****
В чл. 1.1.4 от
съставените договори за възлагане на управлението е регламентирано задължение
за новоизбрания член на управителния съвет да управлява дейността на
дружеството в съответствие с основните стратегически цели за неговото развитие.
Управителите се
задължили
да ръководят
дейността си в съответствие с утвърдените бизнес планове към договорите за управление касаещи период 2019-2020г.
На 05.06.2019г. е проведено
заседание на Управителния съвет на *****като единодушно е взето решение за
прекратяване на Трудов договор на Д. *****
заемаща длъжността „Началник отдел“, отдел „администрация и контрол на
човешките ресурси“, Дирекция „Човешки ресурси". На
30.01.2019г. ***** била упълномощена *****и *****в
качеството им на председател, респ. член на УС на "*****"
ЕАД да представлява дружеството като от
негово име сключва и прекратява трудови договори съвмесно с член на УС, както и
да изпраща писма заповеди и др. документи свързани с дейността на дирекция
„Човешки ресурси“. На 25.06.2019г. Д.П.
***** била уведомена с
Нотариална покана от ***** като упълномощен представител на ответното дружество и *****като управител, че
трудовото й правоотношение е прекратено с Предизвестие № *****.
и Заповед № *****., на основание чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда - поради
сключване на нов договор за управление на дружеството, чието изпълнение е
започнало на 01.11.2018г. С фиш за р.з. за юни 2018 г. на Д.П. ***** е
начислено обезщетение по чл. 220 КТ в размер ва 2691 лв.
Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, намира за установено от правна страна следното:
Предявените кумулативно съединени искове са с правна квалификация – чл. 344 ал. 1 т.1 т.2 и т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 и ал. 2 КТ.
По делото са приети за безпорни и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата относно
наличието на сключен между страните трудов договор № *****., последно изменен
с Допълнително споразумение № *****., и получаването от ищцата на 25.06.2019г. на предизвестие
№ *****. и Заповед № *****. за прекратяване на договора на основание чл. 328,
ал. 2 от Кодекса на труда.
Съгласно
разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ, освен в случаите по ал. 1 служителите от
ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в
сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ и поради сключването на договор за управление на
предприятието, като уволнението може да бъде извършено след започване на
изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.
От
цитираната норма следва, че законността на едностранното прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ се предпоставя от наличието
на следните юридически факти: компетентен орган на работодателска власт да е
прекратил трудовото правоотношение; служителят да е бил измежду лицата, които
представляват „ръководство на предприятието“ по смисъла на § 1, т. 3 КТ; преди
прекратяването на трудовото правоотношение да е бил сключен договор за
управление на предприятието и да е започнало изпълнението на договора за
управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент.
Следва също така всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни
икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне
/производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на
определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции/, а въз основа
на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която
да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Бизнес
задачата може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън
самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях. Освен това,
изпълнителният директор има възможност, при наличие на изрична клауза в
договора за управление, в определен или технологично необходим срок да
разработи бизнес програма в отделен документ след сключването на договора /в
този смисъл пр. Решение № 249 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2012 г.,
IV г.о., ГК; Решение № 215 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7007/2013 г., IV
г. о., ГК./ В тежест на работодателя е да установи, че възложената му за
изпълнение през новия мандат стопанска програма и цел, е различна от
предходната, което обуславя и правомерността на предприета от него промяна в
сформирания при предходния му управленски мандат ръководен екип, който се явява
заверен, по смисъла на посочената законова разпоредба - решение № 1702 от 30.06.2003 г. на ВКС по гр.
д. № 2052/2001г., III г. о.
При това положение
в тежест на доказване за ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване изложените в молбата факти и обстоятелства относно относно оставането му без работа в периода 25.06.2019г. до 04.08.2019г. вкл. и размера на
дохода за периода, в който е работила на работа с по-ниско възнаграждение - от
05.08.2019г. до приключване на
устните състезания пред първата инстанция. Респ. ответникът,
следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване изложените в молбата факти и обстоятелства относно наличие на възложени за
изпълнение на управителите през новия им мандат
стопанска програма и цел, които са различни от
предходните; вменени по
длъжностна характеристика на ищцата функции по ръководство; спазване на нормативноуредената форма при прекратяване на трудовото правоотношение.
В случая съдът намира, че са налице гореизброените предпоставки по чл. 328
ал. 2 КТ.
Компетенен орган в контекста на чл. 328, ал.
2 КТ е само
лицето, с който е сключен
договор за възлагане на управлението на дружеството. С
този договор предприятието предава управлението на управител, който се
задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в договорен срок
определен стопански резултат. За
последното законът дава възможност на управителя да подбере и формира ръководен
екип на предприятието, като освободи по своя преценка част от заварените
служители на ръководството на основание чл. 328, ал.
2 ГПК. Касае се за разпоредба, която
предоставя голяма свобода за прекратяване на трудово правоотношение без мотиви
и само по лична преценка, поради което и тя следва да се тълкува стриктно – а
не разширително /в този смисъл пр.
Решение № 648/17.11.10 по гр. д. № 1484/2009 г. по
описа на ВКС, III г.о., Решение № 108/19.03.2012 г. по гр. д. № 819/2011 г. по
описа на ВКС, IV г.о. и Решение № 152 от 15.06.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1104/2016 г., III г. о./.
Договорът за възлагане на управлението на търговско дружество не
е трудов, а граждански облигационен
договор. Това
е договор, който се регламентира от гражданското и търговското, а не от
трудовото право – решене №
204/28.07.2014 по гр.д. 983/2014г. на ВКС, ГК. Договорът за
възлагане на управление на търговско дружество е срочен договор и при наличие на такъв договор влиза в сила от вписване на управителя
в търговския регистър – Решение
№150/29.05.2015 по дело №5272/2014 на ВКС, ГК, IV г.о.; решение № 306/25.06.2012 год. по гр.д.№
1387/2011 год. на ВКС, ІV г.о. Вписването има за ефект действие на овластяването
на управителя по отношение на трети добросъвестни лица.
В случая не се спори, а и от обсъдените доказателства се установява, че са
налице сключени договори за управление с лицата подписали заповедта за
уволнение – *****като към момента на подписването на заповедта не са изтекли 9
месеца от сключването им. Налице е вписването им като управители в ТР. Съдът не
намира, че е налице нормативно изискване самите договори за управление, а още
по-малко бизнес програмите към тях да бъдат вписани в ТР. Съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 Закона за търговския регистър, вписването в търговския регистър
има декларативно действие и изключение от този принцип е налице само при
наличие на изрична законова норма.
Налице са и представени от работодателя конкретни бизнеспланове към
приложените догвори за възлагане на управление, в които са визирани конкретни икономически
показатели – приходи, разходи, инвестиции, като тези документи не са оспорени.
Константата практика приема, че в ръководството на предприятието
по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ се включват освен
ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено
ръководство на трудовия процес. Характерът на
длъжността като ръководна се определя не от нейното наименование, а
съдържанието на трудовите функции по длъжностната характеристика.
Служители от „ръководството на предприятието“ по
смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ вр.
§ 1, т. 3 от ДР на КТ са служители, от чиято трудова функция пряко зависи
дейността на предприятието или на отделни негови звена, с оглед постигането на
съответните цели по предмета на дейност на работодателя - Решение №
442/08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г., III г. о.,
Решение № 111/12.03.2012 г. по гр. д. № 726/2011 г.,
IV г. о., Решение № 388/06.12.2012 г. по гр. д. № 582/2012 г.,
III г. о. на ВКС и др.
Според
длъжностната характеристика на ищцата, на същата са били възложени ръководни
функции по см. на §
1 т.3 от ДР на КТ – изрично в нея е посочено, че като началник на отдел
участва в управлението и администрирането на персонала с подробно изброени
отделни действия, от характера на които е видно, че касят пряко дейността на
работодателя и осъществяването на конкретните цели в приетата стопанска
програма на новите управители. Твърдения в противната насока не са и наведени
от ищцата.
В случая съдът намира, че наличието на представителна власт относно лицето,
от което изхожда предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение е
ирелеватнен, доколкото то не е спазено, а чл. 220 КТ урежда лимитативно
отговорността при неспазването му – изплащане на обезщететение, за който факт
не се спори /относно ефекта на плащането - решение № 34/24.03.
2017 г. по
гр.дело №
2962 2016 г на ВКС/.
Дори и да се приеме обратното, в случая е налице отправено предизвестие от
изрично упълномощено от дружеството лице и от член на УС на дружеството. Отделно
от това предизвестието за прекратяване трудово правоотношение не е тъждествено
с реализиране на правото за прекратяване, което е извършено по формалния ред
посочен в чл. 335 КТ от лица попадащи в хипотезата на чл. 328 КТ. В тази насока
ВРС споделя напълно становището на ВКС дадено в решение 1694/02.11.2006г. по
гр.д. № 312/2004г.
При това положение искът за признаване за незаконно на извършеното
уволнение следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид обуславящия му
характер по отношение на исковете за възстановяване на работа и обезщетение по
чл. 225 КТ, следва и и те да бъдат отхвърлени.
Събразно изхода на делото, разноски на ищеца не следва да се присъждат. Такива
се следват на ответното дружество, които съобразно доказателствата за реалното
им извършване – договор за правн апомощ и списък на разноски са в размер на 852 лв. за адвокатско възнаграждение, против
което не е налице възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от Д.П.
*****, ЕГН ********** ********
със седалище и адрес на управление *** искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т.2 и т.3 от КТ
във вр. с чл. 225, ал.1 и
ал. 2 от КТ, да бъде признато за незаконно уволнението й извършено със Заповед № *****. на управителя на “*****
ЕИК *****със
седалище и адрес на управление *** и заповедта да
бъде отменена, да бъде възстановена на предишната й длъжност „Началник
отдел" в отдел „Администрация и контрол на човешките ресурси",
Дирекция „Човешки ресурси", и да бъде осъден ответника да й заплати 3225 лв. - обезщетение за
времето, през което е останала без работа поради
незаконното уволнение от 25.06.2019г. до 04.08.2019г. вкл. и по 900 лв.
на месец за периода, в който е работила на работа с по-ниско възнаграждение -
от 05.08.2019г. до 28.11.2019г. /общо
3475,32лв./, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК Д.П. *****, ЕГН ********** да заплати на “***** ЕИК *****със
седалище и адрес на управление *** сумата от 852 лева разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: