МОТИВИ
към
присъда № 42/04.10.2019 г. по н.о.х.д. № 806 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г.
На 25.06.2019 г.
Районна прокуратура – Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд
обвинителен акт по досъдебно производство № 692/2017 г. по описа на Първо РУ на
МВР – Добрич, по който на същата дата е било образувано производство пред първа
инстанция против Е.Ш.Р. ***, ЕГН **********, за извършено престъпление от общ
характер, наказуемо по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че Е.Ш.Р. ***, от
частен дом, находящ се в ж.к. „*, отнел чужди движими вещи – перфоратор марка
„Bosch, модел „GBH2-26 DRE”, на стойност 95.00 лв. и мобилен телефон „Самсунг
Галакси Гранд Нео”, на стойност 249.00 лв., всички на обща стойност 344.00
/триста четиридесет и четири/ лева, от владението на Е.Х.А. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен.
Преди даване ход на разпоредителното заседание пострадалият Е.Х.А.
предявява срещу подсъдимия Е.Ш.Р. граждански
иск за сумата от 249.00 /двеста четиридесет и девет/ лева, представляваща обезщетение за причинените му
в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт имуществени вреди, като
заявява, че не желае да се конституира в качеството на частен обвинител в
процеса.
В разпоредително
заседание, съдът след като изслуша участниците в разпоредителното заседание се
произнесе с определение по чл. 248 от НПК, съобразно което: Делото е подсъдно
на Районен съд – Добрич; Няма основание
за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на
пострадалия; Налице са основания за разглеждане на делото по реда на глава 27
от НПК; Няма основания делото да се разглежда при закрити врати,
да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник,
вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват съдебно-следствени действия
по делегация; Не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение
или вземане на други мерки за процесуална принуда спрямо подсъдимия Е.Ш.Р. и не
се налага събирането на нови доказателства, като на основание чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът следва да разгледа делото незабавно след провеждане на
разпоредителното заседание.
Съдът, като взе предвид, че молбата на пострадалия е предявена
своевременно и на основание чл. 84 и сл. от НПК прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес, предявения от Е.Х.А., срещу подсъдимия Е.Ш.Р. граждански иск за сумата от 249.00 /двеста
четиридесет и девет/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените в резултат на деянието, предмет на
обвинителния акт, имуществени вреди, като с определение конституира Е.Х.А. в
качеството на граждански ищец в процеса.
Съобразявайки се
с разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след
провеждане на разпоредителното заседание.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от НПК
изразява желание за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371, т.
2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на държавното обвинение заявява, че процедурата е допустима,
като не възразява производството да протече по реда на Глава двадесет и седма
от НПК. Съгласие в тази насока изразява и гражданският ищец Е.Х.А..
Съдът, като намери, че са налице условията за това и с оглед разпоредбата
на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1
от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК, докладчик съдията Цветинка
Пашкунова, допусна провеждането на съкратено съдебно следствие, като след
изслушване на подсъдимия констатира, че самопризнанието му се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа от
представителя на Добричка районна прокуратура, като се пледира за определяне на
наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца при условията на чл. 58а
от НК и намаляване на същото с 1/3 до шест месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което да бъде отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Пледира се и за уважаване на гражданския иск.
Гражданският ищец Е.А. пледира за уважаване на гражданския иск.
Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на наказание в
законоустановения минимум, като се сочи, че гражданският иск е основателен.
По пренията подсъдимият Р. заявява, че поддържа казаното от защитника си.
На дадената му последна дума подсъдимият заявява, че съжалява.
След като обсъди
и прецени събрания доказателствен материал, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 24.07.2017 г., подсъдимият Е.Ш.Р.
работил в апартамента на гражданския ищец Е.Х.А., на адрес: ***. Възползвайки
се от достъпа до жилището и намиращото се в него имущество, подсъдимият Р.
решил да вземе вещи, собственост на гр. ищец Е.Х.А. и да се разпореди с тях,
като ги заложи в заложна къща, срещу определена парична сума. В една от стаите
на жилището, подсъдимият намерил перфоратор марка „Bosch”, модел „GBH2-26 DRE”
и мобилен телефон „Самсунг Галакси Гранд Нео”. Перфораторът подсъдимият отнесъл
в „Заложна къща Стоянов 65” ЕООД, намираща се на ул. „Трапезица”, в която бил
оценен за сумата от 40 лв. от свидетеля *, като бил изготвен договор във форма
на заложен билет. Мобилният телефон „Самсунг” подсъдимият Р. заложил при св. *
в заложна къща, намираща се на ул. „Орфей”.
Междувременно, гр. ищец Е.Х.А.
установил липсата на горепосочените вещи и сигнализирал полицейските органи.
Перфораторът марка „Bosch”, модел „GBH2-26 DRE” бил открит в споменатата вече
заложна къща и предаден с протокол за доброволно предаване от 28.07.2017 г. от
св. *, като с разписка от 31.07.2017 г. перфораторът бил върнат на гр. ищец Е.Х.А..
От заключението на
вещото лице по изготвената в хода на разследването съдебно-стокова експертиза е
видно, че перфораторът
марка „Bosch”, модел „GBH2-26 DRE” е на стойност 95.00 лв., а мобилният телефон
„Самсунг Галакси Гранд Нео” на стойност 249.00, като общата
стойност на отнетите вещи е 344.00 /триста четиридесет и четири/ лева.
Видно от
заключението на вещите лица по изготвената на досъдебното производство съдебнопсихиатрично-психологична
експертиза, подсъдимият Е.Ш.Р. е лекуван стационарно за Психично и поведенческо
разстройство вследствие на употреба на психоактивни вещества - синдром на
зависимост от хероин. Към момента на деянието - 24.07.2017 г. същият не е бил
под въздействие на психоактивни вещества, но е изпитвал потребност от пореден
прием, което е влошило контрола над подтици и импулси, довело е до улеснено
вземане на решения и пристъпване към изпълнението им без преценка на
последствията и пренебрегване на общоприетите норми и правила. Към датата на
деянието подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. Съгласно заключението на вещите лица,
подсъдимият е могъл да възприема факти и обстоятелства, имащи отношение към
делото, както и да дава обяснения за тях, като няма пречки за участието му в
наказателния процес.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може
да ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Разписка от 31.07.2017 г.; Протокол за доброволно предаване от 28.07.2017
г.; Препис от заложен билет; Протокол за
доброволно предаване от 28.07.2017 г.; Препис от заложен билет № 1252; Характеристични данни за лице; Справка за
съдимост № 1779/2017 г.; Протокол за
разпит на обвиняем от 17.04.2018 г.; Справка за съдимост № 879/2018 г.; Характеристични данни за лице;
Протокол за разпит на свидетеля А.; Протокол за разпит на свидетеля А.;
Протокол за разпит на свидетеля Т.; Протокол за разпит на свидетеля Д.;
Протокол за разпит на свидетеля Р.; Оценъчна експертиза; Препис от заложен билет № 2267; Препис от заложен билет
№ 2258; Комплексна СППЕ; Епикриза от „Център
за психично здраве Д-р Петър Станчев - Добрич” ЕООД–гр. Добрич; Протокол за
разпит на обвиняем от 17.06.2019 г.; Справка от Унифицираната информационна
система на Прокуратурата на Република България и Справка за съдимост № 2422/2019 г.
Изложената
фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият Е.Ш.Р.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.
194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като на 24.07.2017 г. в град Добрич, от
частен дом, находящ се в ж.к. „*, отнел чужди движими вещи – перфоратор марка
„Bosch, модел „GBH2-26 DRE”, на стойност 95.00 лв. и мобилен телефон „Самсунг
Галакси Гранд Нео”, на стойност 249.00 лв., всички на обща стойност 344.00
/триста четиридесет и четири/ лева, от владението на Е.Х.А. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен.
Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на възведения престъпен състав. Събраните по делото
доказателства са безпротиворечиви относно времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние. Гласните
доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно подсъдимият Е.Ш.Р.
е автор на изпълнителното деяние – отнемането, изразяващо се в прекъсване
владението върху вещите, и то без съгласието на владелеца им и създаване на
нова трайна фактическа власт над тях. Действията по разпореждане с предмета на
престъплението от страна на подсъдимия по същество представляват реализирано
намерение за своене.
Безспорно е установено, че вещите
са били отнети след като подсъдимият е имал достъп до жилището, където са се
намирали, което определя квалификацията на деянието по чл. 194, ал. 1 от НК.
От приетата по делото съдебно-стокова
експертиза се установява, че общата стойност на отнетите от подсъдимия Е.Ш.Р.
вещи е 344.00 /триста четиридесет и четири/ лева, която стойност, съдът намира
за безспорно установена.
Съдът намира, че процесното
деяние представлява маловажен случай. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен
случай” е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Преценката за „маловажност”
следва да се прави на база фактическите данни по съответния казус – вида на престъплението,
начина на извършването му, вредните последици, степента на обществена опасност,
охранявания с нарушената норма обект на защита и моралната укоримост на
извършеното, като се отчита същността и целите на наказателната репресия.
В настоящия случай следва да се
посочи, че вредните последици са незначителни, тъй като същите са в размер на 344.00
/триста четиридесет и четири/ лева, т.е. под установената в страната минимална
работна заплата /За периода 01.07.2017 г. – 31.12.2017 г. МРЗ за страната е
била 460 лв., съгласно ПМС № 141/13.07.2017 г./.
Съдът
намира, че в конкретния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от НК по отношение на подсъдимия, по следните съображения:
Ноторно
известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при
което извършеното, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление не е престъпно. Основанието за това е, че деянието или
въобще не е общественоопасно, поради своята малозначителност или неговата
обществена опасност е явно незначителна.
Вярно е,
че се касае за престъпление, чийто предмет е с ниска стойност. Количеството и
стойността на отнетите вещи обаче не са определящи, за да се прецени, че следва
да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, а следва да се обсъди в
случая сериозността на стореното, обществените отношения и интереси, които
засягат и въпросите, свързани с превенцията. В настоящия случай съдът намира,
че не може да се говори за малозначителност или за явна незначителност на
обществената опасност на деянието, при условие че е осъществено деяние,
придобило напоследък широко разпространение в обществото ни, като следва да се
има предвид, че обектът на престъпно посегателство са обществените отношения, които
осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост или правото
на владение или държане върху движими вещи.
От субективна страна деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждали е общественоопасните последици и е искал настъпването
им.
Причините за извършване на деянието са незачитането на правото на
собственост и на установените в държавата правила и норми, както и в стремежа му
за набавяне на облаги по бърз и неправомерен начин.
За да определи наказанието на
подсъдимия Е.Ш.Р., съдът взе предвид степента на обществена опасност на
конкретно извършеното от него деяние, данните за личността му, както и
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и констатира следните обстоятелства, от
значение за отговорността на подсъдимия:
Е.Ш.Р. е *, ЕГН **********
Деянието е
извършено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно – чистото
съдебно минало на подсъдимия към датата на извършване на деянието, ниската
стойност на предмета на престъплението, тежкото семейно и материално положение и
имотно състояние на подсъдимия, както и липсата на образувани други наказателни
производства срещу него.
Провеждането на
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК сочи, че подс. Р.
съдейства за разкриване на обективната истина, както на съдебното, така и на
досъдебното производство, което следва да се отчете като положително за личността
му обстоятелство. В настоящия
случай признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се третира
като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременно разкриване на престъплението и неговия
извършител.
Като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да се отчете и факта, че към момента на
деянието - 24.07.2017 г. подсъдимият не е бил под въздействие на психоактивни
вещества, но е изпитвал потребност от пореден прием, което е влошило контрола
над подтици и импулси, довело е до улеснено вземане на решения и пристъпване
към изпълнението им без преценка на последствията и пренебрегване на общоприети
норми и правила.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете лошите характеристични данни по
местоживеене на подсъдимия.
Относно вида и
размера на наказанието:
Процесът на
определяне на наказанието и неговия размер не е механичен, а творчески процес.
Наказанието в наказателния процес следва да отговаря на основните принципи /с
оглед правната теория/, както и на целите на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се съобразят принципите на законосъобразност,
индивидуализация, както и хуманност и целесъобразност. Тези принципи се
прилагат в тяхното съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече
на целите на наказанието.
Предвидените
наказания за извършеното от подсъдимия Е.Ш.Р. престъпление са лишаване от
свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.
В нормата на чл.
194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, законодателят е предвидил три алтернативни
наказания, за да се даде възможност на съда да наложи на подсъдимия онова от
алтернативно предвидените наказания, което най-добре би го поправило и
превъзпитало и което би съдействало да се постигнат целите на наказанието. При
определяне на наказанието при условията на чл. 57, ал. 1 от НК, съдът,
съобразявайки конкретното значение на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, следва да определи едновременно и в рамките на един и същ
мисловно оценъчен процес както видът, така и размерът на наказанието, като се
ръководи от изискванията по чл. 36 от НК. Алтернативните наказания са елементи
от една комплексна санкция, чиито минимален размер съвпада с минимума на
най-лекото алтернативно наказание, а максималният размер с максимума на
най-тежкото алтернативно предвидено наказание. Ето защо, в зависимост от
конкретната тежест на обстоятелствата по чл. 54 от НК и съотношението между тях
е възможно и при значителен превес на смекчаващите обстоятелства да се наложи
наказание по най-тежката алтернативна санкция, ако то е най-подходящо за дееца,
с оглед целите по чл. 36 от НК.
В настоящия
случай отчитайки сравнително високата степен на обществена опасност на дееца,
съдът намира, че целите на генералната
и специалната превенция биха се постигнали с налагане на най-тежкото от
предвидените алтернативни наказания, а именно – наказанието лишаване от свобода.
Съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е
длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление при приложение на
разпоредбата на чл. 58а от НК в редакцията, действала към момента на извършване
на престъплението /Изм., ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г./.
Прилагайки
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи наказание лишаване от
свобода за срок от девет месеца, ръководейки се от разпоредбите на Общата част
на наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1 от НК, намали така
определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия наказание лишаване
от свобода за срок от шест месеца.
Съдът
намира, че наказание лишаване от свобода в размер по-висок от определения от
съда, би било несъразмерно тежко и израз на излишна репресия с оглед постигане
целите по чл. 36, ал. 1 от НК.
Безспорно е, че
решаващият критерий за отлагане изтърпяването на наказанието се обуславя не от
начина на осъществяване на престъпния състав, от наличието на едни или други
квалифициращи деянието обстоятелства, а от това дали се явява обществено
оправдано и целесъобразно за поправянето на подсъдимия, той действително да
изтърпи наложеното му наказание. Или при отлагането на изпълнението на
наложеното наказание, съдът трябва да се съобрази както с личните качества на
подсъдимия, така и с конкретната обществена опасност на престъплението и
най-вече с това, дали с отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
В настоящия
случай съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се
налага ефективно изтърпяване на така определеното по вид и размер наказание,
поради което и с оглед размера на наложеното наказание – шест месеца лишаване
от свобода, както и с оглед обстоятелството, че към датата на деянието подсъдимият
не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното
наказание с минималния, предвиден от законодателя изпитателен срок от три
години.
Действително,
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо място целта за
индивидуалната превенция. Но това не означава, че общоопревантивния ефект на
наказанието може да се пренебрегне. Напротив, Законът задължава съда да
съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и общата превенция. Като се вземе
предвид, че общата превенция поначало има определящо значение за наказанието,
очевидно е, че тя не може да се игнорира при решаване на въпроса за условното
осъждане. В настоящия случай, съдът намира, че за да се въздейства възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото, не е наложително
подсъдимият Р. да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от шест
месеца.
Съдът намира, че
така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл.
36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите
членове на обществото. С налагането му, подсъдимият ще има възможност да
преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението
си със законоустановените порядки в обществото.
На основание чл.
59, ал. 1, т. 1 от НК, с присъдата съдът приспадна времето, през което
подсъдимият е бил задържан, считано от 01.10.2019 г. до 04.10.2019 г.
По отношение на
гражданския иск:
Фактът, че подсъдимият е
осъществил вмененото му престъпление, налага основателността на предявената
гражданскоправна претенция, поради което, съдът с
присъдата осъди подсъдимия Е.Ш.Р. да заплати на Е.Х.А. с ЕГН **********,***, сума в размер
на 249.00 /двеста четиридесет и девет/ лева, представляваща обезщетение за
причинените му с деянието имуществени вреди, както и сумата от 50.00 /петдесет/
лева по сметка на Районен съд – Добрич, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Този
размер на гражданския иск съдът намира за доказан по размер, тъй като перфораторът
марка „Bosch, модел „GBH2-26 DRE”, на стойност 95.00 лв. е бил върнат на
гражданския ищец Е.А., поради което претърпяната от него имуществена вреда се
равнява на сумата от 249.00 /двеста четиридесет и девет/ лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на
подсъдимия Е.Ш.Р. за виновен, съдът го осъди да заплати сторените по делото
разноски в размер на 574.77 лева /петстотин седемдесет и
четири лева и седемдесет и седем стотинки/ по сметка на ОД на МВР – Добрич.
На основание чл. 309
от НПК и с оглед обстоятелството, че подсъдимият е осъден условно, съдът отмени
взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като на
основание чл. 309, ал. 4 от НПК освободи подсъдимия в съдебна зала.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!
Районен съдия:
/Данчо
Димитров/
Мотивите към
присъдата са изготвени на 18.10.2019 г.