Определение по дело №436/2024 на Административен съд - Пловдив

На именното повикване в 14:45 часа се явиха:

Съдът уведоми страните, че се извършва звукозапис на съдебното заседание.

ИЩЕЦЪТ С. Д. Т., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. К., с приложено по делото пълномощно.

ОТВЕТНИКЪТ ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призовани, представляват се от юрк. П., с приложено по делото пълномощно.

ЗА КОНТРОЛИРАЩАТА СТРАНА – ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ГР. ПЛОВДИВ, редовно призовани, се явява прокурор А. Т..

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ЮРК. П.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, като съображенията за това са следните:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, предявена от С. Д. Т., чрез пълномощник адв. К., срещу ОД на МВР – Пловдив, с която се претендират неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, които се твърди да са настъпили в резултат на неправомерното им изземване, ведно с лихва, която първоначално се твърди да е в размер на 6 794,57 лева, а в петитума е посочено, че лихвата се претендира от момента на изземването на парите до завеждането на делото и до окончателното изплащане на главницата. Претендира се и сумата в размер на 4 005 (без посочена парична единица), която се твърди да е намалената покупателна стойност на парите (26 000 лв.), съобразно инфлационния индекс за страната за същия период от време. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че претендираните вреди са свързани с действия на полицейски служители по повод водено разследване по досъдебно производство № 500/2021 г. на отдел „ИП“ (пр. преписка № 12721/2021 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив), а именно: извършено претърсване и изземване.

В открито съдебно заседание на 29.04.2024 г., с оглед представени доказателства за връщане на сумата от 26 000 лева на ищеца на 23.04.2024 г., е направено искане от негова страна чрез адв. К. за изменение на иска и съдът го е допуснал, като производството е продължило с цена на иска в размер на 6 794,57 лева лихва и 4 000 лева – обезценени пари като размер на имуществени вреди.

С оглед дадени на ищеца указания в открито съдебно заседание на 10.06.2024г., от същия отново чрез адв. К. е депозирана уточняваща исковата молба с вх. № 10766/19.06.2024 г. по описа на съда, в която се твърди, че първоначално е посочено, че вредите са следствие от незаконосъобразно бездействие на административен орган – ОД на МВР – Пловдив да върне иззетата сума. Впоследствие се посочва, че органът, извършил увреждането, е МВР чрез отказа на домакина да върне иззетите суми. Накрая се посочва, че е налице бездействие от страна на МВР – Пловдив по повод изпълнение на прокурорско постановление. Уточнено е, че се касае за имуществени вреди и техният размер е както следва: 6 996,57 лева – законна лихва за периода от 26.10.2021 г. до 25.04.2024 г., както и сумата, с която са обезценени парите – в размер на 4 000 лева.

При тези данни, съдът намира, че исковата претенция не се явява основана на административна дейност, поради което и не следва да се квалифицира като иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Това е така, защото специалната подсъдност на административните съдилища съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК е предвидена за разглеждане на искове за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд.

Конкретният случай не е такъв, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба и уточняващата я такава, не са изложени аргументи, че вредите са последица от незаконосъобразен административен акт на ответника или от действие или бездействие на негови длъжностни лица при или по повод на осъществявана от тях административна дейност. Съгласно чл. 111, ал. 1 от НПК веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. Връщането на веществените доказателства по време на досъдебното производство става с разпореждане на прокурора (чл. 111, ал. 2 от НПК), като органите на МВР му съдействат при разследване на престъплението - чл. 6, т. 3 от ЗМВР. По идентичен начин стои въпросът и с връщането на веществените доказателства след прекратяване на наказателното производство от прокурора (чл. 243, ал. 2 от НПК). От това следва, че действията на органите на МВР в изпълнение на разпорежданията по висящи досъдебни производства, респ. на постановленията по прекратени такива, не са административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Исковете за отговорност за вреди по чл. 2 от ЗОДОВ, както и исковете за обезщетения по чл. 45 и сл. ЗЗД са подсъдни на общите съдилища. Претендираните с исковата молба вреди не произтичат от незаконосъобразен административен акт, нито са последица от административна дейност на ответника, поради което и отговорността му не е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 и сл. АПК, а по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, където в ал. 3 е уредено, че тези искове се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс.

Съгласно чл. 104, т. 4 от ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет, а съгласно чл. 103 от ГПК, на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.

В конкретния случай с исковата молба са заявени искове с цена над 25 000 лв. (26 000 лв. претърпени неимуществени вреди + 6 794,57 лв. лихва + 4005 (без посочена парична единица), като в първото по делото открито съдебно заседание е допуснато изменение на иска и е прието, че производството продължава с цена на иска в размер на 6 794,57 лв. лихва и 4 000 лв. обезценени пари. Доколкото обаче се констатира, че искането за изменение на иска, е направено от адв. К. – пълномощник на ищцата, за който не се констатира да е налице изрично пълномощно по смисъла на чл. 34, ал. 3 от ГПК, съдът намира, че следва да отменени определението, с което е допуснато изменение на иска.

С оглед на всичко, изложеното до тук, настоящият съдебен състав намира, че ход на делото не следва да бъде даван, следва да бъде отменено определението за изменение на иска, производството по настоящото дело следва бъде прекратено, а делото - изпратено по подсъдност на Окръжен съд - Пловдив.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, Второ отделение, VII състав,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ОТМЕНЯ определението от 29.04.2024г., с което е допуснато изменение на иска.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 436/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, Второ отделение, VII състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд – Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 14.50 часа.