№ 83
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. П.
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. П. Гражданско дело №
20221110105425 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията. Претендира разноски и възразява за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът Д. А. е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК. Нe оспорва, че се явява
наследник на титуляра на партидата за топлоенергия, но твърди, че единствено ответницата
М. П. М. е ползвала имота.
Ответницата М. М. в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който не оспорва
основанието и размера на предявените искове. Навежда възражение за давност на вземането
за ТЕ за периода от м.май 2018г. до 07.10.2018г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща
процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
Е.С., присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
1
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
Видно от представените писмени документи – Молба за вписване на законна ипотека и
писмо от С.О. вх. № ОИ-30-185/13.06.2013 г., че с договор за покупко – продажба от
31.07.1991 г., процесният недвижим имот, представляващ ап. 20, находящ се в гр. С. е
продаден на П.Е.М. и Д.Г. М.. Ответниците не оспорват, че се явяват наследници на
собствениците на имота и в тази връзка титуляри на партидата за топлоенергия. От това
следва, че по силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между ответниците - потребители и
топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия по отношение обект с абонатен № ...., без да е
необходимо изричното им приемане.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, в редакцията
касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - Е.С., присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 2/2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, собствениците дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ независимо кой е фактическият ползвател на имота,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. По делото няма данни
ответницата да е заявила партида на свое име, поради което и възраженията на ответника Д.
А. за недължимост на сумите се явява неоснователно.
Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл.156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ в сграда – Е.С..
При това положение и при липса на оспорване извършването на доставка на ТЕ до
процесния имот в претендирания размер, спорно се явява само обстоятелството изтекла ли е
погасителната давност по отношение на част от исковите суми, предвид релевираното от
ответницата М. М. възражение в тази насока.
Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от
общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично
известни общи условия и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла
на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който
повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем
2
размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяването на иск, в случая подаването на заявление по чл. 410 ГПК.
По горните мотиви, вземането на ищеца за цена на доставената на ответницата
топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след 07.10.2018г. и обхваща
дължимата цена за потребена енергия за месеците 08.10.2018г. - 30.04.2020г. от процесния
период, която съобразно притежаваните от ищцата ½ ид.ч. от собствеността върху имота
възлиза на сумата от 1570,21 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК съобразно
представените по делото фактури и извлечения от счетоводството на ищцовото дружество.
Вземанията за останалата част от периода, претендиран с исковата молба – от м.май.2018 г.
до 07.10.2018 г. са погасени по давност и следва да бъдат отхвърлени по отношение на
ответницата М. М..
Предвид липсата на възражение за изтекла погасителна давност от страна на ответника
Д. А., претенциите спрямо него следва да бъдат уважени изцяло.
Основателни са и претенциите за заплащане на дължимата годишна такса за
извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 19,57 лв. за всеки от ответниците.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „ФИРМА” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – Е.С. се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение.
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за
топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок от датата на публикуването на
задължението на интернет страницата на ищеца. В конкретния случай ищецът не е
представил никакви доказателства, от които да е видно кога са били публикувани на
интернет страницата му процесните задължения, поради което ответникът не е бил поставян
в забава и акцесорните искове за лихви се явяват неоснователни.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат двете страни. На основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК, на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 149,37 лева за
исковото производство съразмерно уважената част от исковете (78,05 лв. - д. такса и 100
лева – юрисконсултско възнаграждение) и общо 107,43 лв. за заповедното производство
съразмерно на уважената част от исковете.
Ответницата М. М. претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата – по делото е приложен (на л.52) договор за
адвокатски услуги, с уговорката за безплатна помощ. Ето защо на адв. Д. на основание
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата се следва възнаграждение в размер на 700 лева, а
съобразно отхвърлената част от исковете да му бъде присъдена сумата от 112,73 лева.
В полза на ответника Д. А. не се следват разноски, доколкото не е доказано да е сторил
3
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че М. П. М., с ЕГН: ....
на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД дължи на
„ФИРМА” ЕАД, ЕИК .... сумата от 1570,21 лева, представляваща цена за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 08.10.2018г. до 30.04.2020г. и сумата от
19,57 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва върху главниците от 07.10.2021г. до изплащане на вземанията, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 06.11.2021г. по ч.гр.д.№ 57790/2021г. по описа на СРС, 176 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ за цена на доставена ТЕ за
сумата над 1570,21 лева до пълния предявен размер от 1664,64 лева и за периода от
01.05.2018г. до 07.10.2018г. като погасен по давност, както и исковете с правно основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД за лихва за забава върху главницата за ТЕ в размер на 262,90 лева и за
периода от 15.08.2019г. до 24.09.2021г. и за лихва за забава върху дяловото разпределение в
размер на 4,14 лева - лихва за периода от 31.10.2018г. до 24.09.2021г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Д. А. А., с ЕГН:
********** на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД дължи
на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК .... сумата от 1664,64 лева, представляваща цена за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и сумата от
19,57 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г.,
ведно със законна лихва върху главниците от 07.10.2021г. до изплащане на вземанията, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 06.11.2021г. по ч.гр.д.№ 57790/2021г. по описа на СРС, 176 състав, като ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за лихва за забава върху главницата за ТЕ в
размер на 262,90 лева и за периода от 15.08.2019г. до 24.09.2021г. и за лихва за забава върху
дяловото разпределение в размер на 4,14 лева - лихва за периода от 31.10.2018г. до
24.09.2021г.
ОСЪЖДА М. П. М., с ЕГН: .... и Д. А. А., с ЕГН: ********** да заплатят на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., разноски в исковото
производство в размер на общо 149,37 лева и разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 57790/2021г. по описа на СРС, 176 състав в размер на общо 107,43 лева.
ОСЪЖДА на основание 38, ал.1, т.2 от ЗА ФИРМА ЕАД, с ЕИК: .... да заплати на адв.
Р. Д. Д. – САК, сумата от 112,73 лева - адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4