Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 03.08.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ПРОВАДИЯ, първи състав, на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
При Секретаря Т. Т. като
разгледа докладваното от съдията
гр. дело №
215 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.310 и сл.
от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 и т.4 от КТ, чл.128, т.2.
Ищецът М.В.М., моли съда да бъде постановено решение, с
което да отмени като незаконосъобразна Заповед № 01/10.02.2017 г. на Управителя
на ответното дружество; да поправи вписаното в трудовата книжка на ищеца
основание за прекратяване на трудовото му правоотношение; да осъди ответното
дружество да му заплати: сумата от 340,00
лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за
месец септември 2016г., ведно със законната лихва от момента на забавата.
Претендира разноски.
Ответникът „Андрееви авто“ ООД, ЕИК ********* оспорва ОСИ и моли
съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора
на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока
писмени доказателства се установява, че действително ищецът е работил при
ответника по трудово правоотношение от 2.07.2014г. до 10.02.2017г., като “продавач
консултант” по силата на сключен между страните Трудов договор № 11/22.07.2014
г., с уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 340,00лв., платимо
до края на следващия месец, до 10.02.2017 г., считано от която дата с
процесната Заповед № 1/10.02.2017 г. на ищеца е било наложено дисциплинарно
наказание “Дисциплинарно уволнение” и прекратено трудовото му правоотношение на
основание чл.330, ал.2, т.6, вр. чл.190, ал., 1, т.2 и чл.221, ал.2 от КТ.
Както вече бе посочено, трудовото правоотношение с ищеца е било
прекратено считано от 10.02.2017 г., а исковата молба е била подадена в съда от
ищцата на 21.02.2017 г. – т. е., преди изтичане на двумесечния давностен срок
по чл.358, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 от КТ по отношение на ОСИ с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ.
В хода на делото, по искане на ищцовата страна бе допусната и назначена съдебно-почеркова
експертиза с вещо лице Н.С.Р. със задача: вещото лице след като се запознае с
материалите по делото да отговори, дали текста „Подпис“, в документ „Платежна
ведомост“ за м. септември 2016г. е положен от М.В.М., ЕГН **********.
Видно от изготвеното заключение, подписът посочен, като обект на
експертизата не е бил положен от ищцата и същият бил имитиран.
В съдебно заседание проведено на 26.10.2017г. вещото лице е
заявило, че е изследвало оригиналният образец на подписа. Документът му бил
предоставен във кантората на процесуалния представител ответника. Освен посочените образци на
документи от делото - трудов договор,
заявление и пълномощно, ползвал също и други, документи върху, които са били положени
подписи от ищцата. Изследваните подписи са били достатъчни, като количество и
качество.
Процесуалния представител на ответника в съдебно заседание оспори
заключението на изготвената по делото Съдебно-почеркова експертиза, поради
което съдът допусна провеждането на повторна такава със същата задача и като
вещо лице определи вещото лице Е.А.А..
Същото изготви заключение по поставената му задача, което защити в
съдебно заседание проведено на 13.02.2018г.
Видно от същото подписите, положени срещу „подпис“ за получена
сума в Платежна ведомост за месеците август и септември 2016г. на „Андрееви
ауто“ ООД, са били изпълнени от М.В.М., а в платежната ведомост за м. октомври
2016г. в графа „подпис“ в долната дясна част срещу „чиста сума за полечаване“,
не е бил положен подпис.
Това заключение бе оспорено от процесуалния представител на ищеца,
поради което съдът допусна провеждането на повторна комплексна тройна
съдебно-почеркова експертиза, със задача: вещите лица, след като се запознаят с всички
документи по делото да дадат заключение дали положения подпис във ведомостите
на работодателя за получено трудово възнаграждение за месец септември 2016 г. е
положен от ищцата.
Като вещи лица бяха определени Б.Д.Б. ***, Щ.К.Н.
*** и Х.Д.С. ***.
Видно то тяхното заключение подписано от
вещите лица Щ.К.Н. *** и Х.Д.С. ***, подписът в графата „подпис“ във ведомостта
на работодателя „Андрееви ауто“ ООД, за получено трудово възнаграждение за
месец септември 2016г. не е бил изпълнен от М.В.М..
Другото вещо лице Б.Б. е изготвил
противоположно заключение, което мотивирал изчерпателно.
В съдебно заседание, проведено на
12.06.2018г. вещите лица поддържат заключенията си.
Според
вещите лица Щ.К.Н. и Х.Д.С., изследваният подпис е бил имитиран, като изтъкват
обширни доводи в тази насока.
На противоположното мнение е вещото лице Б.Б..
От заключението на
допуснатата и изготвена повторна комплексна тройна съдебно-почеркова експертиза
съдът прави извода, че ищецът за месец септември 2016г. не е получавал
месечното си трудово възнаграждение, което е в размер на 340,00лв.
По отношение на искът по чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ, съдът
счита, че от наличните по делото доказателства става ясно, че след ползвания годишен отпуск от ищцата до
24.01.2017г., на следващата дата същата
не се е явила на работа, като това не е
сторила и на следващите три дни до 30.01.2017г. Същата твърди, че на
25.01.2017г. е изпратила уведомление чрез „Български пощи“ ЕАД-гр.Провадия за
което представя доказателства към исковата молба.
Ищецът е освободен от
заплащане на ДТ и разноски по настоящото производство, поради което и съобразно
изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден
ответникът да заплати по сметка на ВСС в полза на Районен съд – Провадия
ДТ в размер на 50,00 лв. и депозити за ССЕ в размер общо на 1120,00
лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА, със седалище и адрес на управление: гр. Провадия,
обл.Варна, ул.“Светослав Обретенов“ №10, представлявано от Управителя Силвия
Светльова Андрева, ДА ЗАПЛАТИ НА М.В.М., ЕГН **********, СУМАТА 340,00 лв., представляваща дължимо трудово
възнаграждение за месец септември 2016 г., ВЕДНО С обезщетение за забава за
периода от деня на следващ датата на която всяко от месечните трудови възнаграждения
е станало изискуемо, ВЕДНО СЪС законната лихва върху главницата, начиная от 01.10.2016
г., до окончателното й изплащане, А по сметка на ВСС в полза на Районен съд – Провадия
– ДТ в размер на 50, 00 лв. и депозити за СПЕ-зи в размер общо на 1120,00 лв., И обективно съединения иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД – за
отмяна като незаконосъобразна на Заповед № 1/10.02.2017 г. на Управителя на
ответното дружество; поправка на вписаното в трудовата книжка на ищеца
основание за прекратяване на трудовото му правоотношение .
На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК, ответника следва
да бъде осъден да заплати 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в двуседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: