Р Е
Ш Е Н
И Е №216
гр.Габрово, 06.11.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К.
ГОЛЕМАНОВА
при секретаря Боряна Михова,
с участие на прокурора Рачева, като разгледа докладваното от съдия Големанова
гр.д.№64 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
В исковата молба се твърди, че на 15.02.2011г. сутринта
ищецът напуснал района на складовата база, в която работел, намираща се в
кв.Борово, гр.Габрово и на около 400м. от нея, след като преминал първото
кръстовище бил засечен от кола с маскирани лица с насочени км автомобила му
оръжия. От задната страна също бил притиснат от друга кола с въоръжени
маскирани лица, като от страни бил притиснат от син микробус. Ищецът спрял
незабавно без да оказва каквато и да било съпротива. От колата бил изваден от
маскирано лице, което не се легитимирало и бил хвърлен на земята в кишата и
снега по лице. Повече от половин час бил затискан с крак да стои така на
земята. След това му било разрешено да стане и цивилни лица, отново без да му
се легитимират претърсили автомобила, в която не било намерено нищо забранено
от закона. След това ищецът бил отведен в ареста на РПУ - гр.Габрово, където
бил задържан. В последствие ищецът бил отведен в дома му, където бил извършен
обиск и били иззети документи и пари, след което отново бил върнат в РПУ
Габрово, а автомобила му бил задържан. Твърди, че тази акция на ОД МВР -
гр.Габрово била силно отразена в медиите (вестник 100 - Вести от 16.02.2011г.;
вестник24 часа от 16.02.2011г.; Дарик нюз и др.), като в тях се акцентирало на
случая и се твърдяло, че безспорно П.Д.Н. е извършител на престъпленията
(документни измами, изнудване, кражби, притежание на оръжие и боеприпаси) в
съучастие с М.П.М. и Г.П.М..
На
15.02.2011г. П.Д.Н., бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство
№28/2011г. по описа на ОД - Габрово и обвинен в извършването на престъпления от
общ характер за това, че
-
за периода началото на 2006г.- месец февруари 2011г. в гр.Габрово участвал в
организирана престъпна група с лицата Г.П.М. и М.П.М. създадена с користна цел
за извършване на престъпления по чл.210, чл.213а и 214 от НК, с което придобили
собственост върху недвижими имоти в общ.Габрово - престъпление по чл.321, ал.3,
вр. с ал.2 от НК;
-
за това, че на 17.12.20 Юг. в заведение „Лотус” гр.Габрово с цел да принуди И.Ц.Ц.
от гр.Габрово да поеме имуществено задължение - да подпише разписка за получена
от него сума в размер на 24 000лева, заедно с Г.П.М. и М.П.М. от гр.Габрово го
заплашили с насилие, като деянието е придружено с причиняване на лека телесна
повреда и е извършено от организирана престъпна група - престъпление по
чл.213а, ал.3, т.3,вр с ал.2, т.2,вр с ал.1 от НК - изрично в постановлението било
отразено, че събраните достатъчно доказателства за повдигане на обвинението не
се посочват, тъй като това би затруднило разследването, което според ищеца било
нарушение на чл.55 от НПК - нарушено право на защита.
С
прокурорско постановление от 15.02.2011г. ищецът бил задържан за срок до 72
часа и преведен в „Арест” гр. Габрово към ГДИН. С определение на съда е
потвърдена мярката за неотклонение „задържане под стража”.
По
време на престоя си в „Арест” гр.Габрово към ГДИН П.Д.Н. бил подложен на
унизително отношение и нечовешки условия. Арестните помещения се намирали под
земята в мазе , като не му било осигурено правото да диша чист въздух и достъп
до дневна светлина. Килията била тясна и мръсна. Храната била изключително
нискокачествена и огромна част от нея въобще не можело да се консумира. Тези
условия били в нарушение на чл.3,ал.2,т.2 и чл. 43,ал.2,чл.43,ал.3 и
чл.43,ал.4от ЗИН и ограничили неговите права на задържано лице. Към ареста
нямало имало място за извеждане на задържаните лица на открито - „каре” и в
разрез със закона било възпрепятствано това негово право.
С
постановление от 19.03.2011г. на окръжния прокурор при ОП - гр.Габрово била
наложена забрана за свиждания и кореспонденция с други лица, освен с изброените
изключения в законовия текст, след надлежно легитимиране, като посочените
мотиви били високата степен на обществена опасност на деянията, ,спецификация
на връзките и отношенията между тях и трети лица, пострадали от престъплението,
за прецизно изпълнение на процесуалната задача за обективност, всестранност и
пълнота на доказването - лишен е от възможността да се среща с приятели.
С
постановление от 19.03.2011г. на окръжния прокурор при ОП - гр.Габрово било
отказано връщането на иззетите при задържането пари и автомобил, както и
допускането на нотариус за удостоверяване на пълномощно за извършване на
административни и правни действия, като отказа бил мотивиран с това, че
прокуратурата приема парите и автомобила като предмет на престъплението по
чл.253 от НК, без Н. да бил привлечен като обвиняем за такова деяние, а отказа
за допускане на нотариус с липса на проект на документа, чиято заверка е нужна.
Междувременно
досъдебно производство№ 28/2011г. по описа на ОД - Габрово с постановление на
наблюдаващия прокурор било преобразувано в следствено дело №18/2011г. и
възложено за разследване на ОСО - гр.Габрово.
С
определение на съда мярката за неотклонение „задържане под стража” била
заменена с „парична гаранция” в размер на 1000(хиляда)лева и на 07.06.2011г. ищецът
бил освободен от „Арест” гр. Габрово.
С
определение от 09.06.2011г. Окръжен съд - гр.Габрово по ч. гр. д. №118/2011г.
по искане и в полза на КУИППД допуснал обезпечение на бъдещ иск с спрямо
П.Д.Н. и издал обезпечителна заповед № 69 от 09.06.2011г., с която допуска
обезпечаване на наказанията глоба и конфискация в полза на държавата чрез налагане обезпечителни
мерки.
С
постановление за частично прекратяване на наказателното производство от
31.07.2012г. на ОП гр.Габрово било прекратено частично досъдебното производство
досежно М.М., Г.М. и П.Н. за извършено престъпление по чл.321,ал.3 във вр. ал.1
от НК.
С
Постановление за частично прекратяване на наказателното производство от
18.12.2013г. на ОП гр.Габрово е прекратено частично досъдебното
производство/сл.дело/ №18/2011г. по описа на ОСО в ОП гр.Габрово досежно
обвиненията на П.Д.Н. за извършено престъпление по чл.213а, ал.3, т.3,вр с
ал.2, т.2,вр с ал.1 от НК.
С
Постановление за отмяна на мерките за процесуална принуда от 20.03.2014г. е
отменена мярката за процесуална принуда парична гаранция от 1000 лева.
С
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.05.2014г. на
РП Габрово било прекратено досъдебното производство срещу ищеца за извършено
престъпление по чл.210, ал.1, т.3 и т.5 от НК. Постановлението било обжалвано
пред РС Габрово и с Определение №330/24.07.2014г. съдът потвърдил
постановлението за прекратяване на досъдебното производство.
С
Определение №3 от 19.01.2015г. на Габровски окръжен съд е отменено определение
№7 от 18.05.2012г. по ч.гр.д. №3/2012г. по описа на ОС – Габрово, с което е
допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на Комисията за установяване на
имуществото придобито от престъпна дейност.
Влезлите
в сила постановления на ОП - гр.Габрово с които е прекратено воденото срещу П.Д.Н.
досъдебното производство(сл.дело) №18/2011г. по описа на ОСО в ОП гр.Габрово
водели до несъмнен извод, че както образуваното и воденото срещу П.Д.Н. наказателно
производство, така и наложените мерки за неотклонение „задържане под стража” за
периода от 15.02.2011г. до 07.06.2011г. и последвалата „парична гаранция” в
размер на 1000(хиляда)лева били взети незаконно по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ. Незаконни
се явявали и наложените ограничения във връзка с воденото наказателно
производство от Комисията за установяване на имуществото придобито от престъпна
дейност, както и образуваните изпълнителни дела, във връзка с наложените запори
на банкови сметки и имоти.
В
резултат на тези незаконни действия от страна на Прокуратурата на Република
България П.Д.Н. претърпял неимуществени вреди, явяващи се пряка и
непосредствена последица от незаконно повдигнатите обвинения от страна на
Прокуратурата на Република България и последвалите след това ограничителни
мерки по реда на НПК и ЗОПДИППД. Претърпените от ищеца неимуществени вреди се
изразявали в унижение и срам от повдигнатото обвинение; влошено здравословно
състояние в следствие на продължителния престой в ареста. Ограниченията
допълнително създадени от страна на прокуратурата с постановление от
19.03.2011г. на окръжния прокурор при ОП - гр.Габрово с наложена забрана за
свиждания и кореспонденция с други лица, освен с изброените изключения в законовия
текст довело до емоционален дисбаланс в Н.. Невъзможността да упражнява родителските си права и
задължения свързани с отглеждане на тригодишното си дете довели до чувството на
непълноценност. Невъзможността да подсигури ежедневните битови потребности на
семейството му и да ползва определен паричен ресурс се явили неоснователно
материално затруднение пред него. Изживените през годините на воденото
наказателно производство отрицателни емоции, уронването на доброто име на Н. пред
неговите близки, познати, работодатели и пред цялото общество, посредством
медийните публикации във връзка с задържането и обвиненията му в извършването
на множество тежки престъпления и угрозата от лишаване от свобода. Счита, че са
налице основания за ангажиране отговорността на ответника по
чл.2,ал.1,т.1,пр.1;т.2 и т.З от ЗОДОВ за претърпените от ищеца неимуществени
вреди.
Моли
съда да осъди ответната Прокуратура на Република България да му заплати сумата
от 60 000лева- като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който
са пряка и непосредствена последица от повдигнатите обвинения по за извършване
на престъпления по чл.321,ал.3,вр. с ал.2 от НК, и чл.213а,ал.3,т.3,вр.с
ал.2,т.2,вр. с ал .1 от НК, наложените мерки за неотклонение „задържане под
стража”, в последствие заменена с парична гаранция, в едно със законната лихва,
начислима от влизането в сила на Определение №330/24.07.2014г. РС гр.Габрово с
което е прекратено частично досъдебното производство (сл.дело) №18/2011г. по
описа на ОСО в ОП гр.Габрово до окончателното и изплащане, в едно с направените
съдебни и деловодни разноски, както и изплатения адвокатски хонорар в размер на
2500лева.
Ответникът
Прокуратура на РБългария в депозирания по делото отговор на исковата молба
оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че Прокуратурата не може да
отговаря за проведената при условията на неотложност полицейска операция и
полицейско задържане на ищеца на 15.02.2011г. или за извършени действия от друг
орган и съответно отговорността за тях се реализира по друг ред, предвиден в
АПК. На следващо място в исковата претенция се сочи, че наложените
обезпечителни мерки и последвалото гражданско производство, възбудено след
сезиране от КОНПИ, е в резултат на действия на прокуратурата, което е в
противоречие с разпоредбата на чл.2а от ЗОДОВ. По смисъла на тази разпоредба
законодателят е регламентирал конкретна самостоятелна отговорност на КОНПИ в
предвидените от закона случаи. Съгласно чл.2, ал.2 от ЗОДОВ за постановените
съдебни актове по реда на ЗОПДНПИ отговорността не е на прокуратурата, а на
съответния съд, наложил обезпечения. В приложените копия на печатни издания
било видно, че публикацията не съдържа изявления на органи на Прокуратурата на
РБългария във връзка с обвинения на ищеца, като се съдържат инициали на задържани
лица и независимо от тези обстоятелства ПРБ няма отношение към проявите и
действията на други субекти в обществото и не може да носи отговорност за техни
действия. Прокуратурата не следва да отговаря и за описаните лоши условия в
арестните помещения в гр.Габрово и същите до какви последици са довели за
ищеца, като на това основание следва да се ангажира отговорността на
Министерство на правосъдието и същата се реализира по друг ред. На следващо
място трябва изрично да се отбележи, че отговорността на Прокуратурата като
държавен орган в конкретния случай следва да се претендира съобразно хипотезата
на чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, т.е. за присъждане на обезщетение за причинени
вреди в резултат на повдигнато обвинение и неоснователно водено наказателно производство,
като в това претендирано обезщетение се включват и вредите, причинени от
наложена мярка за процесуална принуда „Задържане под стража” и „Парична
гаранция”. В този смисъл е и TP № 3/22.04.2004 година на ВКС по тълк.дело №
3/2004 година - т. 13. В конкретния случай обезщетението за неимуществени вреди
от незаконно „задържане под стража”, възприето от ищеца с оглед правната
квалификация по чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ било неоснователно, тъй като не е
налице хипотезата на отменена като незаконна по смисъла на тази разпоредба
мярка за процесуална принуда.
Твърди,
че ищецът трябва да докаже наличие на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно водено наказателно производство и съответно
неоснователно повдигнато обвинение, настъпил вредоносен резултат и причинно -
следствена връзка между тях. Така изброените предпоставки следва да са комулативно
установени, а от представените към исковата молба доказателства не се доказва
безспорно наличие на всички изброени от ищеца вредни последици и същите да са
резултат единствено и само от воденото срещу него цитирано наказателно
производство или е неоснователен и паричният еквивалент за твърдяния вредоносен
резултат. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
характера на неимуществените вреди, тяхната степен на засягане на психичното и
физическо здраве на увредения, продължителността на търпенето на тези вреди и
последиците от въздействието им върху физическото и психическо здраве на
увредения. Твърди, че някои от претърпените вредоносни последици били бланкетно
посочени - ограничени социални, лични контакти и възможност за реализиране на
родителски грижи. Освен това размерът на обезщетението за неимуществени вреди
следвало да бъде съобразен разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайно
установената практика на ВКС, включително с решения по реда на чл. 290 от ГПК, според
която размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата
вреда се съизмерява. Справедливостта като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики -
характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителност и степен на интензитет, обществено и социално
положение на увредения. В конкретния случай претендираното обезщетение не
съответствало на тежестта на обвинението, на броя и интензитета на извършените
процесуално-следствени действия с участието на ищеца.
Моли
съда да отхвърли иска като неоснователен, а ако приеме, че е основателен, да
приеме, че претенцията е прекомерна. В съдебно заседание е направено и
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Не спори между
страните и от данните по делото се установява, че на
15.02.2011г. сутринта в района на складовата база, в която работел, намираща се
в кв.Борово, гр.Габрово и на около 400м. от нея ищецът бил арестуван при
проведена акция на органите на МВР. След това ищецът бил отведен в ареста на
РПУ - гр.Габрово, където бил задържан. В последствие ищецът бил отведен в дома
му, където бил извършен обиск и били иззети документи и пари, след което отново
бил върнат в РПУ Габрово, а автомобила му бил задържан. Тази акция на ОД МВР -
гр.Габрово била отразена в медиите -вестник 100 - Вести от 16.02.2011г.
На
15.02.2011г. П.Д.Н., бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство
№28/2011г. по описа на ОД - Габрово и обвинен в извършването на престъпления от
общ характер за това, че
-
за периода началото на 2006г.- месец февруари 2011г. в гр.Габрово участвал в
организирана престъпна група с лицата Г.П.М. и М.П.М. създадена с користна цел
за извършване на престъпления по чл.210, чл.213а и 214 от НК, с което придобили
собственост върху недвижими имоти в общ.Габрово - престъпление по чл.321, ал.3,
вр. с ал.2 от НК;
-
за това, че на 17.12.20 Юг. в заведение „Лотус” гр.Габрово с цел да принуди И.Ц.Ц.
от гр.Габрово да поеме имуществено задължение - да подпише разписка за получена
от него сума в размер на 24 000лева, заедно с Г.П.М. и М.П.М. от гр.Габрово го
заплашили с насилие, като деянието е придружено с причиняване на лека телесна
повреда и е извършено от организирана престъпна група - престъпление по
чл.213а, ал.3, т.3,вр с ал.2, т.2,вр с ал.1 от НК - изрично в постановлението било
отразено, че събраните достатъчно доказателства за повдигане на обвинението не
се посочват, тъй като това би затруднило разследването, което според ищеца било
нарушение на чл.55 от НПК - нарушено право на защита.
С
прокурорско постановление от 15.02.2011г. ищецът бил задържан за срок до 72
часа и преведен в „Арест” гр. Габрово към ГДИН. С определение на съда е
потвърдена мярката за неотклонение „задържане под стража”.
С
постановление от 19.03.2011г. на окръжния прокурор при ОП - гр.Габрово била
наложена забрана за свиждания и кореспонденция с други лица, освен с изброените
изключения в законовия текст, след надлежно легитимиране, като посочените
мотиви били високата степен на обществена опасност на деянията, ,спецификация
на връзките и отношенията между тях и трети лица, пострадали от престъплението,
за прецизно изпълнение на процесуалната задача за обективност, всестранност и
пълнота на доказването - лишен е от възможността да се среща с приятели.
С
постановление от 19.03.2011г. на окръжния прокурор при ОП - гр.Габрово било
отказано връщането на иззетите при задържането пари и автомобил, както и
допускането на нотариус за удостоверяване на пълномощно за извършване на
административни и правни действия, като отказа бил мотивиран с това, че
прокуратурата приема парите и автомобила като предмет на престъплението по
чл.253 от НК, без Н. да бил привлечен като обвиняем за такова деяние, а отказа
за допускане на нотариус с липса на проект на документа, чиято заверка е нужна.
Междувременно
досъдебно производство№ 28/2011г. по описа на ОД - Габрово с постановление на
наблюдаващия прокурор било преобразувано в следствено дело №18/2011г. и
възложено за разследване на ОСО - гр.Габрово.
С
определение на съда мярката за неотклонение „задържане под стража” била заменена
с „парична гаранция” в размер на 1000(хиляда)лева и на 07.06.2011г. ищецът бил
освободен от „Арест” гр. Габрово.
С
постановление за частично прекратяване на наказателното производство от
31.07.2012г. на ОП гр.Габрово било прекратено частично досъдебното производство
досежно М.М., Г.М. и П.Н. за извършено престъпление по чл.321,ал.3 във вр. ал.1
от НК.
С
Постановление за частично прекратяване на наказателното производство от
18.12.2013г. на ОП гр.Габрово е прекратено частично досъдебното
производство/сл.дело/ №18/2011г. по описа на ОСО в ОП гр.Габрово досежно
обвиненията на П.Д.Н. за извършено престъпление по чл.213а, ал.3, т.3,вр с
ал.2, т.2,вр с ал.1 от НК.
С
Постановление за отмяна на мерките за процесуална принуда от 20.03.2014г. е
отменена мярката за процесуална принуда парична гаранция от 1000 лева.
С
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.05.2014г. на
РП Габрово било прекратено досъдебното производство срещу ищеца за извършено престъпление
по чл.210, ал.1, т.3 и т.5 от НК. Постановлението било обжалвано пред РС
Габрово и с Определение №330/24.07.2014г. съдът потвърдил постановлението за
прекратяване на досъдебното производство. Определението е влязло в законна сила
на 12.08.2014г.
В показанията си св. П.Б. - приятел на ищеца, с когото
работили заедно е заявил, че през 2011г. от пресата разбрал, че ищеца е
арестуван. След като го арестували ходил един път на свиждане в ареста, а след това му бил отказан достъп. При
свиждането Н. му говорил, че притеснен, защото не знае за какво е арестуван.
След като Н. излязъл от ареста се виждали, но повече не работили заедно. Ищецът
му споделял, че приятели го били напуснали, е много неща от предишния му живот
са се разбили. След това полека-полека започнал да се съвзема. След като
излязъл от ареста Н. бил отслабнал и няколко месеца се чувствал некомфортно в
обществото.
В показанията си св.К. Н., която от 8
години живее с ищеца на съпружески начала и имат родени две деца е заявила, че
на 15.02.201г. задържали ищецът, при показна акция, при която дълго време лежал
мокър на снега. За акцията научила от познати и от вестниците. След това ищецът и се обадил и й казал, е
задържан. В този период само ищецът работел и осигурявал прехраната на
семейството, а свидетелката била в майчинство. Детето, което тогава било на три
години постоянно плачело и търсело баща си. Поради ниската възраст на детето
свидетелката не го водила да види ищеца в ареста. Св.Н. ходела на свиждане един
път седмично. По време на свижданията Н. й споделял, че не знае защо е в
ареста. Притеснявал се за детето. Когато излязъл от ареста бил блед и
отслабнал, по най-бързия начин искал да се прибере и да види детето си. След
като го пуснали не можел да спи нощем, будел се потен посред нощ. Близките
приятели на ищеца спрели да го посещават и се отдръпнали. В последствие с част
от тях успял да възстанови контактите си. често се обяснявал, че не е виновен.
Съобразно разпоредбата на чл. 2, т.3 ЗОДОВ
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно: обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано след като наказателното
преследване е погасено по давност, или деянието е амнистирано.
За да се квалифицира
обвинението като незаконно е достатъчно впоследствие образуваното наказателно
производство бъде прекратено, независимо от отделните процесуално - следствени
действия, които са били извършени в съответствие със закона и правомощията на
разследващите органи.
В настоящия случай са
налице изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавния орган
– Прокуратурата на РБългария : било е образувано наказателно производство, в
досъдебна фаза, което е било прекратено преди съдебната фаза- с постановления
за прекратяване на наказателното производство от Прокуратурата. На ищеца са били повдигнати обвинения за
престъпления от общ характер. Действията по привличането му към наказателна
отговорност са започнали на 15.02.2011г.- с постановление за привличане на
обвиняем в досъдебната фаза. Впоследствие с няколко постановления на
Прокуратурата наказателното производство е било прекратявано частично, като с
последното постановление досъдебното производство е прекратено изцяло. Това
постановление е обжалвано, но с Определение №330/24.07.2014г. на РС
Габрово е потвърдено. Това постановление е влязло в
сила на 12.08.2014г.
Следователно, налице е причинна връзка между действията на
ответната страна и увреждането на ищеца, която се извежда от общите правила на чл. 51 ЗЗД
и чл. 4 ЗОДОВ.
През целия период от
15.02.2011г. до 12.08.2014г. ищеца е претърпял
неимуществени вреди - болки, страдания, преживян стрес.
Съгласно посочените норми
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от деликта. Преките вреди обосновават причинно-следствената връзка между
противоправността на поведението на деликвента и вредите. Непосредствени вреди
са тези, които по време и място следват противоправния резултат.
В случая с оглед
заявената претенция и приетото в т. 13 от ТР № 3/2004г. на ОСГК на
ВКС, Габровският окръжен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3
от ЗОДОВ. за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди, с общ размер на претенцията от 60000 лева, в резултат на незаконното
повдигнато обвинение по досъдебно производство №28/2011г. по описа на ОД на
МВР, в последствие преобразувано в следствено дело №18/2011г. по описа на
Окръжен следствен отдел при ОП- Габрово, в последствие прекратено, в които се
включват както тези, произтичащи от използването по отношение на ищеца на СРС,
така и налагането за период от 15.02.2011г. до 07.06.2011г. на мярка за неотклонение „задържане под стража”.
При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът
следва да съобрази посочените в т. 11 от
Постановление № 4
от 23.12.1968г. на Пленума на ВС критерии за понятието „справедливост”-продължителност
на воденето наказателно производство, характера, вида и тежестта на деянието,
за което е повдигнато обвинение, отражението върху общественото положение,
авторитет, професионална репутация на обвиненото лице, отражение върху здравословното
състояние, периода, през който лицето е било с наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража”
В настоящия случай наказателното производство срещу ищеца е
било с продължителност от 15.02.2011г. до 12.08.2014г.,
като всяко от престъпленията, за които е бил привлечен да отговаря П.Д.Н.
е било „тежко” по смисъла на чл.93 ал.1 т.7 НК. От
показанията на разпитания свидетел Н. се установява, че близките и приятелите
се отдръпнали странели от него след арестуването му. Изключение от това бил
свидетелят Б.. И двамата свидетели са посочили, че ищеца е бил стресиран и
отслабнал. Свидетелката Н. установява, че след освобождаването от ареста Н. не
можел да спи и често нощем се будел облян в пот. На ищецът е била наложена
мярка задържане под страда през периода 15.02.2011г.- 07.06.2011г.., т.е. за период от около почти четири месеца.
Съдът отчита и обстоятелството, че случая е придобил
известност извън близкото обкръжение на П.Н., чрез публикация в местната преса-
вестник „100 вести”. Въпреки, че името му е визирано само с инициали, това е
довело до вреди за него. Действително
от показанията на св.Б. се установява, че е узнал за ареста от пресата.
Действително Прокуратурата отговаря за вреди, когато подава
информация за медиите, а в случая няма доказателства публикацията в местния
вестник, която е представена по делото, да е в резултат от подадена информация
от ответника. Но медийното разгласяване е обичайна последица от повдигането на
обвинение и тези вреди също подлежат на обезщетяване. Следователно неоснователни са доводите на
прокурора, че държавата не отговаря за последиците от разгласяване на случая по
медиите, тъй като тази разгласа, дори да не е станала по инициатива на
прокуратурата е пряка последица от повдигнатото от нея обвинение. Причинната
връзка между необоснованото наказателното преследване и вредите от разгласяване
в обществото на започването и/или протичането му е несъмнена и тези вреди
трябва да бъдат обезщетени- Определение №
1046 от 12.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1816/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Б.Б..
Самият факт на образуване на наказателното производство
срещу едно лице води до преживяване на стрес и вътрешно безпокойство. Предвид
събраните гласни доказателства съдът счита, че по време на наказателното
производство ищеца е преживявал отрицателни емоции, загубил част от приятелите
си, което довело до стрес и липса на пълноценен социален живот.
От друга страна, налице са фактори за определяне на
обезщетението в сравнително нисък размер, които следва да се вземат предвид при
преценката на съда :
По делото не се доказаха твърденията на ищеца, че в
следствие на ареста и продължителността на досъдебното производство
здравословното състояние на ищеца се било влошило. Не са налице каквито и да
било доказателства, експертизи или
данни, от които да се направи извод, че воденото предварително производство е
довело до възникване на някакви заболявания и проблеми със здравословното състояние
на Н.. Такива здравословни проблеми не се описват и от свидетелите по делото.
Следва да се отчете и обстоятелството, че Н., като причина
за стреса и негативните си изживявания сочи основно условията в ареста, които е
търпял по време на изпълнение мярката за неотклонение „задържане под стража”-
храна, битови условия и т.н., за които не следва да отговаря Прокуратурата на
Република България, посочена за ответник по настоящото дело –
Р№333/31.10.2014г. по гр.д.№445/2014г. ІV г.о., ВКС.
Не следва да бъдат взети предвид вредите, които ищецът
твърди, че е претърпял, поради действията на КОНПИ. Допуснатото обезпечение на
бъдещ иск по искане на тази комисия и нейните действия не са отговорност на
Прокуратурата. Производството по ЗОПДИППД (отм.) е отделно от наказателното и
за него Прокуратурата на Република България не носи отговорност. Основанието за
отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ е незаконосъобразното обвинение в извършването на
престъпление. В този смисъл е Определение
№325 от 5.03.2015г. на ВКС по гр.д.№5389/2014г., IVг.о.
За вредите, които ищецът е претърпял във връзка с условията
и отношението към него в следствения арест в гр.Габрово отговорност следва да
носи не ответната Прокуратура на РБългария, а ГД”ИН” към Министерство на
правосъдието, тъй като тя отговаря за условията в местата за изтърпяване на
наказание лишаване от свобода и в следствените арести.
Предвид гореизложеното съдът счита, че на ищецът следва да
бъде присъдено обезщетение в размер на 4500лв, до който размер предявения иск
се явява основателен и доказан. В останалата част до пълния предявен размер от
60000лв, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Върху така определения размер на обезщетение се дължи и законната
лихва, така, както е поискана от ищеца - от влизане в сила на Определение
№330/24.07.2014г. по чнд№683/2014г. по описа на РС Габрово, с което е
потвърдено Постановление от 09.05.2014г. на РП Габрово за прекратяване на
воденото против ищеца наказателно производство за престъпление по чл.210, ал.1,
т.3 и т.5 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Определението на
РС Габрово е влязло в сила на 12.08.2014г., видно от извършеното отбелязване
върху него, поради което от тази дата се дължи и законната лихва върху
присъдената сума.
При този изход на
спора Прокуратурата на Република България следва да понесе сторените по делото
от П.Д.Н. разноски в размер на 183,08лв, от които
10лв. дължима за производството държавна такса и сумата от 173,08лв за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, на осн. чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.Н., с ЕГН ********** *** сумата от 4500лв. (четири хиляди и
петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвинение за извършено престъпление по досъдебно производство №28/2011г. по
описа на ОД- Габрово, преобразувано в следствено дело №18/2011г. и възложено за
разследване на ОСО- Габрово, което е прекратено, ведно със законната лихва
върху сумата от 12.08.2014г. до окончателното изплащане на задълженията, на
осн. чл. 2, ал.1,
предл.3 ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д.Н., с
ЕГН ********** *** срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск за сумата над
4500лв. (четирихиляди и петстотин лева) до пълния претендиран размер от 60000лв.(шестдесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвинение за извършено престъпление по досъдебно производство №28/2011г. по
описа на ОД- Габрово, преобразувано в следствено дело №18/2011г. и възложено за
разследване на ОСО- Габрово, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.Н., с ЕГН ********** *** сумата от 183,08лв. (сто осемдесет и
три лева и осем стотинки), представляваща съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ
: