Р Е Ш Е Н И Е
№ …...
гр.В., 16.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при секретаря Светлана Георгиева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 19498 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е за делба във фазата по извършването.
С влязло в законна сила решение
по настоящото дело е допусната делба на апартамент № 24, с идентификатор 10135.2558.4.1.24,
находящ се в гр. В., ул. „***“, бл. 5, ет. 4, със застроена площ от 84.00
кв.м., при граници: на същия етаж имот: няма, под обекта – имот с идентификатор
10135.2558.4.1.17 и над обекта – имот с идентификатор 10135.2558.4.1.31, ведно
с прилежащото избено помещение № 63, цялото с площ от 5.80 кв.м., при граници:
избено помещение № 64, коридор, ул. „***“, както и 1.3937% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж
между
съделителите и при квоти: 10/12 ид.ч. за
И.И.И., ЕГН **********,***; 1/12
ид.ч. за М.Н.Д. и 1/12 ид.ч. за Н.Д.Д.,***,
на основание чл. 34 ЗС.
Съделителят И.И.И., чрез процесуалния си
представител, изразява становище за ликвидиране на съсобствеността между
страните чрез изнасяне имота на публична продан.
Съделителителите М.Н.Д. и Н.Д.Д., в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК
са отправили искане да им бъде възложен делбеният имот.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Досежно поделяемостта на имота
и неговата пазарна стойност в хода на производството е изслушано неоспорено от
страните заключение по допуснатата съдебно-технически експертиза, което съдът
кредитира изцяло. Според заключението делбеният имот
е реално неподеляем, съобразно броя на съделителите и квотите им в съсобствеността, като неговата
актуална пазарна стойност възлиза на 119 000 лева.
Предвид доказаната
неподеляемост на имота и неговия жилищен характер,
съдът следва да прецени дали са налице условията за поставянето му в дял на
направената от съделителите М.Н.Д. и Н.Д.Д. възлагателна претенция по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК.
За да бъде уважена
възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК е
необходимо съсобствеността върху неподеляемия жилищен
имот да произтича от наследяване, предявилият претенцията съделител
да е живял в имота към момента на откриване на наследството и да няма друго
жилище.
С протоколно определение от 27.09.2021г. за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване е прието обстоятелството, че към датата на откриване на наследството съделителите М.Н.Д. и Н.Д.Д. са живеели в делбения имот. Видно от представените декларации (л. 83 и л. 84) посочените съделители нямат друго жилище. Поради горното, съдът намира, че същите може да се ползва от създадената от разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК привилегия. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ищцата И.И.И. за неоснователност на претенцията за възлагане, доколкото е налице съсобственост възникнала от повече от един юридически факт - дарение от възходящ, извършено приживе и наследяване.
Съобразно
разясненията дадени в т. 7 и 8 от тълкувателно решение № 1/2004 год. на ОСГК на
ВКС, способът за възлагане се прилага само когато съсобствеността е възникнала
по наследяване, а когато е налице смесена /комбинирана/ съсобственост –
възникнала на основание различни юридически факти, имотът не може да бъде
възложен по този ред на някои от съделителите, а се
изнася на публична продан. В последващата съдебна
практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК (решение № 143 от 08.02.2017г. на
ВКС по гр.д. № 1693/2016г., ІІ г.о., докладчик съдията Е. Б., решение № 158 от
25.11.2016г. на ВКС по гр.д. № 2233/2016г., ІІ г.о. на ВКС, докладчик съдията К.
М., решение № 18 от 27.02.2013г. на ВКС по гр.д. № 572/2012г., І г.о.,
докладчик съдията Д.В. и др.), е прието, че характерът на имота като
наследствен не се променя, в случаите при които след откриване на наследството
са извършени последващи сделки с наследствения дял от
сънаследствен имот и съсобствен на това основание,
осъществени между наследниците. В тази случай се стига до уголемяване квотата
на някой от наследниците .
В настоящия
случай, съобразно влязлото в сила решение по допускане на делбата, по време на
брака си И. Д. Я. и Ц. М. Я.а са придобили собствеността върху делбения имот, представляващ апартамент № **, находящ се в гр. В., ул. „***“, № *.
Съпружеската имуществена общност е
прекратена със смъртта на И. Я., настъпила на *********г. С аргумент от разпоредбата
на чл. 27 СК (отм.), преживялата съпруга Ц. Я.а се е легитимирала като
собственик на ½ ид.ч. от горния имот, а
останалата ½ ид.ч. е наследена при равни
дялове между Ц. Я.а, на основание чл. 9, ал. 1 ЗН и между техните деца, на
основание чл. 5, ал. 1 ЗН – ищцата И.И. и Д.Д. – по 1/6 ид.ч. за всеки
наследник. През 2016г. Д.Д. е починал и е оставил за
наследници по закон ответниците по делото М.Д. и Н.Д.,
като всеки от тях наследил равна част от притежаваните от наследодателя им
права върху процесния апартамент – по 1/12 ид.ч. за всеки. С договор за дарение от 22.11.2016г. Ц. М. Я.а
е дарила притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от процесния апартамент на ищцата И.И.И..
С оглед
особеностите на конкретния случай следва да се приеме, че той не попада в
хипотезата на смесена съсобственост, за която в ТР № 1/ 2004 г. се приема, че
може да се прекрати само чрез изнасяне на имота на публична продан, а не чрез
възлагане по чл. 349, ал.2 ГПК на някой от съделителите. Разглежданите в т.8 от
ТР 1/2004 г. хипотези на смесена /комбинирана/ съсобственост нямат предвид
случаи като настоящия, при който собствеността на имота е била еднородна и се е
подчинявала на режима на съпружеската имуществена общност, а след смъртта на
единия съпруг наследниците са извършили помежду си разпоредителни сделки, в резултат
на които наследственият имот е съсредоточен и следва да се подели само между някои
от тях. Имотът е запазил наследствения си характер и за тримата съделите, в съсобствеността не участват чужди на
наследството трети лица, поради което в духа на закона е имотът да остане в патримониума на някой от тези наследници, каквато възможност
предвижда хипотезата на чл. 349,
ал. 2 ГПК.
Поради доказаност на кумулативно предвидените в чл. 349, ал. 2 ГПК
предпоставки, направената от съделителите М.Н.Д. и Н.Д.Д. по този ред възлагателна
претенция се явява основателна и следва да бъде уважена в цялост.
За
уравнение на дяловете от недвижимия имот съделителите
М.Н.Д. и Н.Д.Д. следва да заплатят на И.И.И.
сума, съответна на техните идеални части от съсобствеността, а именно – сумата
от 99 167 лева, ведно със законната лихва, в срока по чл. 349, ал. 5 ГПК.
По дължимите
по производството държавни такси:
На основание чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съобразно квотите им в съсобствеността и
стойността на имота, съделителите следва да бъдат
осъдени да заплатят поотделно държавна такса по сметка на ВРС, в полза бюджета
на съдебната власт, както следва: 3966.68 лева за И.И.
и по 396.68 лева за всеки един от М.Д. и Н.Д..
По разноските
на страните:
В исковата молба съделителката
И.И.И. е отправила искане за присъждане на сторените
по делото разноски, в това число адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните
заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Разноските включват
заплатени такси за издаване на заверени преписи за вписване на исковата молба,
за скици, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и други съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на
съсобствеността. Правилата за присъждане на разноски по чл. 78 ГПК, които
включват възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявените
претенции по сметки. Това следва от редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и
направеното с нея препращане към чл. 78 ГПК.
С оглед горното и в полза на съделителя
И.И.И. сумата от 3.67 лева, представляваща 2/12 ид.ч. от сторените разноски в размер на 22.00 лева, както
следва: 10.00 лева за издаване на 2 броя съдебни
удостоверения за снабдяване със скица (л. 17 и л. 23) и 12.00 лева за издаване на
заверени преписи от исковата молба (л. 32); Присъдената на съделителя
И.И.И. сума за разноски следва да и бъде заплатена
поравно от съделителите М.Н.Д. и Н.Д.Д..
В полза на съделителката
И. не следва да се присъждат разноски за допуснатата във втората фаза
съдебно-техническа експертиза относно реалната поделяемост
на имота и неговата оценка, доколкото депозита за същата е съобразен с квотата
на съделителите в съсобствеността.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ВЪЗЛАГА В ОБЩ ДЯЛ, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, на М.Н.Д., ЕГН ********** и
Н.Д.Д., ЕГН **********, и двамата с адрес ***, следния недвижим имот, представляващ апартамент № **, с идентификатор
10135.2558.4.1.24, находящ се в гр. В.,
ул. „***“, бл.
*, ет. *, със застроена площ от 84.00 кв.м.,
при граници: на същия етаж
имот: няма, под обекта – имот
с идентификатор 10135.2558.4.1.17 и над обекта – имот
с идентификатор 10135.2558.4.1.31, ведно с прилежащото избено помещение № 63, цялото с площ от
5.80 кв.м., при граници: избено помещение № 64, коридор, ул. „***“, както
и 1.3937% ид.ч. от общите части на сградата
и от правото на строеж, при пазарна оценка в
размер на 119 000.00 лева (сто и деветнадесет хиляди лева).
ЗА УРАВНЯВАНЕ НА
ДЯЛОВЕТЕ осъжда М.Н.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на И.И.И., ЕГН **********,***, сумата от 49 583.50 лева (четиридесет и девет хиляди петстотин осемдесет и три
лева и петдесет стотинки), ведно със законната лихва в 6-месечен срок,
считано от влизане на съдебното решение в сила. При неизпълнение
на паричното задължение в указания срок, възлагателното решение се обезсилва
по право.
ЗА УРАВНЯВАНЕ НА
ДЯЛОВЕТЕ осъжда Н.Д.Д., ЕГН **********,***, да заплати на И.И.И., ЕГН **********,***,
сумата от 49 583.50 лева (четиридесет и
девет хиляди петстотин осемдесет и три лева и петдесет стотинки), ведно със
законната лихва в 6-месечен срок, считано от влизане на съдебното решение в
сила. При неизпълнение на паричното задължение
в указания срок, възлагателното решение се обезсилва по право.
ОСЪЖДА; М.Н.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на И.И.И., ЕГН **********,*** сумата от 1.84 лева (един лев и осемдесет и четири стотинки), представляваща
сторените разноски по ликвидиране на съсобствеността, на основание чл. 355 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Д.Д., ЕГН **********,***, да заплати на И.И.И., ЕГН **********,***, сумата от 1.84 лева (един лев и осемдесет и четири стотинки), представляваща
сторените разноски по ликвидиране на съсобствеността, на основание чл. 355 ГПК.
ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В., сумата от 3966.68 лева (три хиляди деветстотин шестдесет и
шест лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща дължимата държавна
такса върху стойността на дела и в съсобствеността, на основание чл. 355 ГПК,
вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА М.Н.Д., ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – В., сумата от 396.68 лева (триста
деветдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща
дължимата държавна такса върху стойността на дела и в съсобствеността, на
основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Н.Д.Д., ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В., сумата от 396.68 лева (триста деветдесет и шест лева
и шестдесет и осем стотинки), представляваща дължимата държавна такса върху
стойността на дела и в съсобствеността, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: