Решение по дело №10125/2022 на Административен съд - Велико Търново

Р     Е     Ш     Е     Н    И    Е

 

N 117

 

Гр.Велико Търново 24.06.2022г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Великотърновският административен съд, ІI-ри касационен състав, в публично заседание на десети юни две хиляди двадесет и втора година  в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Йорданка Матева

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: Мария Данаилова

                                                                                                                  Ивелина Янева

 

при секретаря М. Н. и с участието на прокурора Кърчева като разгледа докладваното от съдията И. Янева к.н.дело № 10125 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.

            Предмет на касационното производство е Решение № 150 / 31.03.2022г., постановено по АНД № 1605 по описа на ВТРС за 2021г., десети състав, с което е отменено наказателно постановление № 0000015 / 15.11.2021г., издадено от Кмета на Община Велико Търново, с което на П.А.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл.91, т.1 от Наредба за опазване на околната среда на Община Велико Търново за нарушение на чл.30, т.1 от същия закон.

Касационното производство е образувано по жалба от Кмета на Община Велико Търново, в която се твърди, че решението е постановено при неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния закон. Изложени са подробни съображения за доказаност на нарушението и нарушителя, важността на засегнатите обществени отношения и липсата на процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление. Моли се за отмяна на въззивното решение, потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за оставяне в сила на решението.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението.

В хода на въззивното производство са установени следните факти – на 15.09.2021г. около 21,30 часа С.С. наблюдава как двама души изхвърлят от автомобил в контейнери телевизори и кинескопи. Лицето записва номера на автомобила и се обажда на С.М., служител в Община Велико Търново, която познава по повод работата си като оперативен дежурен, приемащ сигнали на телефон 112 в МВР. На другия ден служители от Община Велико Търново отиват на място и установят наличие на соченото електронно оборудване в контейнерите за смет. В протокол са документирани тези действия и е установен собственика на автомобила, който е поканен за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Актът е съставен в отсъствие на нарушителя, връчен му е лично и са депозирани възражения срещу него.

Административнонаказващият орган класифицира извършеното като нарушение на чл.30, т.1 от Наредба за опазване на околната среда на Община Велико Търново и на собственика на автомобила е наложена глоба.

Въззивният съд приема, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на наказателното постановление, изразяващо се в липсата на установяване на нарушителя, поради което и наказателното постановление е отменено.

Настоящият състав намира изводите на  районния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление за съответни на събраните доказателства, процесуалния и материалния закони.

Развитите от касатора съображения за важността на обществените интереси, засегнати от нарушението се споделят от настоящия състав, но тяхната защита следва да се извършва при спазването на основните правни принципи. Един от тези правни принципи е разписан ЗАНН – административно наказателната отговорност е лична. Изключенията от този принцип са разписани в закон – отговорността на юридическите лица и презумпцията по чл.186, ал.2 и ал.3, чл.187а, ал.1 и чл.188 от ЗДвП.

В конкретния случай не е налице нито една от хипотезите, изключващи общото правило за личната отговорност на нарушителя, поради което и за административно наказващия орган е налице задължението да установи по безспорен начин нарушителя – лицето или лицата, които изхвърлят електронни компоненти на нерегламентирано място. При своевременното уведомяване на общинския служител от свидетел на изхвърлянето, липсата на адекватна реакция довежда до невъзможност установяването на конкретното лице. Нещо повече! Дори не е направен опит в хода на административно наказателното производство нарушителя да бъде разпознат от свидетеля.

Недопустимо е да бъде ангажирана административно наказателна отговорност на собственик на автомобил за нарушение на Наредба за опазване на околната среда, тъй като законовата презумпция за носене на такава отговорност от собственика е разписана единствено за нарушения по Закона за движение по пътищата. Следователно след установяване на собственика на автомобила в конкретния случай е следвало да бъдат предприети допълнителни действия по установяване на неговото участие в конкретното нарушение. Такива действия не са предприети, поради което и авторството на деянието не е установено, както правилно установява и районния съд.

Съобразно изложеното решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.

Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 150 / 31.03.2022г., постановено по АНД № 1605 по описа на ВТРС за 2021г., десети състав.

 

           РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.