№ 913
гр. С, 18.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110157919 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК от Х. Н.
С., ЕГН **********, срещу „Е М“ ЕООД, ЕИК ******, за установяване на недължимост на
сумата от 1934,20 лв., представляваща главница по договор за кредитна карта от 17.07.2009
г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 30.09.2013 г. до пълното
погасяване на вземането, сумата от 182,88 лв., представляваща лихва за периода от
15.01.2013 г. до 23.09.2013 г., такса по тарифата на кредитора в размер от 4,83 лв., начислена
към 24.09.2013 г., както и 144,27 лв. – сторени съдебни разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 07.10.2013 г., издаден по гр. д. № 40887/2013 г. по описа на СРС, 64
състав.
В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 07.10.2013 г.,
издаден по гр. д. № 40887/2013 г. по описа на СРС, 64 състав е образувано изпълнително
дело № 20138630403227 по описа на ЧСИ СХ, с рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие
СГС по молба на първоначалния кредитор „УУБ“ АД, ЕИК ******, за принудително
събиране на сумите по изпълнителния лист, както следва: сумата от 1934,20 лв.,
представляваща главница по договор за кредитна карта от 17.07.2009 г., ведно със законната
лихва върху главницата за периода от 30.09.2013 г. до пълното погасяване на вземането,
сумата от 182,88 лв., представляваща лихва за периода от 15.01.2013 г. до 23.09.2013 г., такса
по тарифата на кредитора в размер от 4,83 лв., начислена към 24.09.2013 г., както и 144,27
лв. – сторени съдебни разноски. Ищцата посочва, че ответникът по настоящото
производство е подал молба за конституиране на мястото на първоначалния взискател по
1
посоченото изпълнително дело от 16.11.2018 г., като ведно с молбата е представен и договор
за цесия. Поддържа, че вземането е погасено по давност на 02.09.2020 г. с изтичане на
общата петгодишна давност, считано от датата на започване на течението на давностния
срок – 26.06.2015 г., съгласно Тълкувателно решение № 2/2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г.
ОСГТК на ВКС. Сочи, че последното годно да прекъсне давността изпълнително действие е
предприето на 30.12.2014 г. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск. Счита, че към датата на депозиране на процесната искова
молба погасителната давност за вземанията все още не е изтекла. Посочва, че приложение
намира общият петгодишен давностен срок за погасяване на задълженията по
изпълнителния лист. Позовава се на ППВС № 3/18.11.1980 г., като поддържа, че за сумите,
предмет на процесното изпълнително производство давност не е текла до 26.06.2015 г.
Поддържа, че давността за процесните вземания е била прекъсвана многократно с
предприемането на редица изпълнителни действия, последното от които на 25.11.2019 г.
Сочи, че давностните срокове са били спрени на 13.03.2020 г. съгласно ЗМДВИП и са
започнали отново да текат на 21.05.2020 г. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема от фактическа и от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника исковата сума поради погасяване по давност на
вземането, чиято правна квалификация е по чл. 439 ГПК. След предприемането от страна на
кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден в негова полза изпълнителен
лист с разпоредбата на цитираната разпоредба е предвидена защита на длъжника по исков
ред. Тази защита на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Не се спори между страните, поради което като безспорни и ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства: че срещу ищцата в полза
на първоначалния кредитор „УУБ“ АД, ЕИК ****** е бил издаден изпълнителен лист от
07.10.2013 г., издаден по гр. д. № 40887/2013 г. по описа на СРС, 64 състав за сумата от
1934,20 лв., представляваща главница по договор за кредитна карта от 17.07.2009 г., ведно
със законната лихва върху главницата за периода от 30.09.2013 г. до пълното погасяване на
вземането, сумата от 182,88 лв., представляваща лихва за периода от 15.01.2013 г. до
23.09.2013 г., такса по тарифата на кредитора в размер от 4,83 лв., начислена към 24.09.2013
г., както и 144,27 лв. – сторени съдебни разноски. Въз основа този изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 20138630403227 по описа на ЧСИ СХ, с рег. № 863 на
КЧСИ, с район на действие СГС по молба на „УУБ“ АД, а впоследствие вземанията на
кредитора са прехвърлени на ответника и същият е конституиран като взискател по
процесното изпълнително дело на мястото на първоначалния кредитор.
В случая изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
2
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в рамките на заповедно производство,
поради което разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага за фактите, настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, тъй като заповедното производство е
приключило, независимо че съдебно дирене не е провеждано. Заповедта за изпълнение е
влязла в сила най-късно на 07.10.2013 г., с оглед издаване на изпълнителния лист за
вземанията по нея на тази дата и доколкото издаването на изпълнителния лист е
предпоставено от влизането в сила, а доказателства за точния момент на връчване на
заповедта, респективно изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не са ангажирани. Именно
на настъпили след тази дата обстоятелства ищецът основава претенцията си като твърди, че
вземанията са погасени по давност.
Приложимата давност, без оглед характера на вземанията, в случая е петгодишна на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като макар и да не представлява съдебно решение, на
заповедта на практика е придадено значението и ефектът на влязло в сила съдебно решение.
За този извод определящ е ефектът, който има влязлата в сила заповед в отношенията между
страните, а именно – невъзможност за пререшаване на въпроса относно съществуване на
вземанията въз основа на обстоятелства, реализирани до изтичане на срока за подаване на
възражението по чл. 414 ГПК / в този смисъл наложилата се съдебна практика, част от която
- Решение № 261619 от 4.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 4736/2020 г., Решение № 260681 от
1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4875/2020 г., Решение № 260671 от 1.02.2021 г. на СГС по
в. гр. д. № 2351/2020 г., Решение № 260390 от 19.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 14124/2019
г., Определение № 214 от 15.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, Решение №
37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3 от 4.02.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.
След влизане в сила на заповедта и преди изтичане на давностния срок длъжникът
признава, че от страна на кредитора са предприети действия по принудително изпълнение
по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД – с молбата за образуване на изпълнително дело №
20138630403227 по описа на ЧСИ СХ, с рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие СГС,
депозирана на 05.11.2013 г., първоначалният взискател „УУБ“ е поискал събиране на
вземанията, като е възложил на осн. чл. 18 ЗЧСИ на съдебният изпълнител да определи
начина на изпълнението.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, погасителната давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. е. ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК се прилага занапред по
отношение на вече образуваното изпълнително дело. Изпълнителното производство пред
ЧСИ е започнало преди постановяване на ТР №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК и с оглед наложените на 30.12.2014 г. запори на вземания на длъжника по
банкови сметки в Централна кооперативна банка АД и УУБ АД, не е било перемирано към
момента на постановяване на посоченото ТР. Поради това и за периода от 05.11.2013 г. до
26.06.2015 г. давност не е текла.
3
След постановяване на ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, след 26.06.2015 г. прекъсването
на давността е подчинено на активността на взискателя и от тази дата е продължила да тече
давността, спряна до този момент поради наличието на висящото неперемирано
изпълнително производство. Съгласно задължителните указания по т. 10 от Тълкувателно
решение №2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането, като прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Изрично с посоченото ТР е прието, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи. Доколкото давността е свързана с поведението на кредитора, тя не се влияе от
поведението на други лица, поради това ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането /в този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г., по
гр. д. № 1747/2020 г. ва ВКС, ГК, ІV Г0, Определение № 295 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 329/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 60760 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1532/2021 г., III г. о., ГК и др./.
Предвид посоченото давността е прекъсната със сезирането на ЧСИ от първоначалния
взискател с молба вх. № 36698 от 05.04.2016 г. /л.133/ с искане за налагане на запор на
вземания за трудово възнаграждение и вземания по банкови сметки на длъжника и с молба с
вх. № 71515 от 05.07.2017 г. /л. 136/ с искане за налагане на запор върху трудовите
възнаграждения и други вземания на длъжника, както и върху движимите вещи.
С молба от 14.03.2018 г. /л.167/ Гетбек България“ ЕООД е уведомило съдебния
изпълнител за настъпила цесия на вземанията. Това е извършено и от последващия
приобретател на вземанията - „Е М“ ЕООД с молба от 16.11.2018 г. / л.187/ за
конституирането му като взискател по делото в качеството на цесионер на вземанията. В
никоя от посочените молби обаче не е поискано извършване на изпълнителни действия,
поради което и с никоя от тях не е налице отправено до съдебния изпълнител искане, което
да съставлява годно основание за прекъсване на течението на давностния срок.
4
Налице е обаче молба с вх. № 57131 от 18.06.2019 г./л.228/ от ответника, с която е
поискано от съдебния изпълнител да извърши опис и оценка на движими вещи, находящи се
в жилището на длъжника. След постъпването на молбата на взискателя с посочването на
конкретен изпълнителен способ, съдебният изпълнител е бил длъжен да го извърши, поради
което и давността е прекъсната и без значение за това обстоятелство е дали е постигнато
изпълнение посредством избрания способ, част от който е поисканото действие. Доколкото
давността е свързана с поведението на кредитора, то от значение за прекъсване й е
действието на взискателя /отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултатът от
изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност от гледна точка на засегнатите
права и интереси на трети лица / в този смисъл изрично - Решение № 68 от 1.02.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 1924/2023 г., IV г. о., ГК/.
Предвид посоченото от последното прекъсване на давността - 18.06.2019 г. до датата на
депозиране на исковата молба – 23.10.2023 г. не е изтекъл период от пет години и вземането
не е погасено по давност.
НЕнователни са възраженията на ищеца, обективирани в молба от 11.10.2024 г., че
следва да се съобрази и изтеклия след депозиране на исковата молба срок на осн. чл. 235,ал.
3 ГПК, тъй като след предявяването на исковата молба, с която е предявен искът относно
вземането, давността е спряла да тече – по арг. от чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД (в този смисъл
Решение № 50295/23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 257 от
30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК, решение № 50017 от 27.03.2023 г. по
гр. д. № 720/2022 г., ІV ГО на ВКС, решение № 50105 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 1589/2021
г., ІV ГО на ВКС, решение № 50099 от 28.11.2023 г. по гр. д. № 3614/2020 г., ІІІ ГО на ВКС,
определение № 1933 от 30.06.2023 г. по гр. д. № 622/2023 г., ІІІ ГО на ВКС, определение №
893 от 27.10.2023 г. по т. д. № 2759/2022 г., І ТО на ВКС и др).
Предвид изложеното правото на принудително изпълнение на вземанията по
посочения изпълнителен лист не е погасено по давност и искът следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда при съобразяване фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Н. С., ЕГН **********, срещу „Е М“ ЕООД, ЕИК
******, иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване недължимост на сумата от
1934,20 лв., представляваща главница по договор за кредитна карта от 17.07.2009 г., ведно
със законната лихва върху главницата за периода от 30.09.2013 г. до пълното погасяване на
вземането, сумата от 182,88 лв., представляваща лихва за периода от 15.01.2013 г. до
23.09.2013 г., такса по тарифата на кредитора в размер от 4,83 лв., начислена към 24.09.2013
г., както и 144,27 лв. – сторени съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен
5
лист от 07.10.2013 г., издаден по гр. д. № 40887/2013 г. по описа на СРС, 64 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК Х. Н. С., ЕГН ********** и адрес: гр.
С, ж.к. Д 2, бл. 251, вх. Б, ет. 5, ап. 44 да заплати на „Е М“ ЕООД, ЕИК ****** и адрес: гр.
С, кв. МД, ул. РПК № 6, сграда М Т, ет. 4-6 сумата от 100 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6