РЕШЕНИЕ
№ 418
гр. Благоевград, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20231200500545 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК Депозирана е въззивна жалба от „****,
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., р-н В., ул. „***” №**,
представлявано заедно от П.Д. и Д.Ш. - изпълнителни директори и членове на Управителния
съвет, чрез адв. С. З., против Решение № 129 от 10.03.2023г., постановено по гр.д. №
239/2022 г., по описа на Районен съд - Благоевград.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност, поради нарушение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
по следните съображения: На първо място не се споделят изводите на първоинстанционния
съд, че предсрочната изискуемост по кредита не е обявена надлежно, тъй като процедурата
по чл. 47 от ГПК е била опорочена. Твърди се, че Уведомлението до кредитополучателя за
обявяване на предсрочна изискуемост по кредита е възложено за връчване на ЧСИ Борис
Велинов, peг. № 890, район на действие ОС - Благоевград на основание чл. 18, ал. 5 от
ЗЧСИ. Посочва се, че на дата 01.06.2021 г., на дата 19.06.2021 г. и на дата 01.07.2021 г.
призовкар на ЧСИ е посетил адреса на ответника по договора в с. Б.П., който съвпада с
регистрирания постоянен адрес на същия, съгласно справка в НБД „Население”, като при
посещенията не е открит адресата на уведомлението или лице, което да е съгласно да го
приеме. При посещението на 01.07.2021 г. е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК с
указания, че книжата могат да бъдат получени в кантората на ЧСИ Борис Велинов в
1
двуседмичен срок от залепването. Твърди се, че в указания срок, при спазване на чл. 47, ал. 2
от ГПК, който срок изтече на 16.07.2021 г. не се е явило лицето или негов представител,
което да получи книжата. Сочи се, че в съответствие с чл. 47,ал. 3 от ГПК е направена
служебна справка за адресната регистрация на лицето, която установява, че настоящият
адрес на лицето е в Република Северна Македония. Направена е и справка за месторабота на
лицето, от която се установява, че П. М. не е страна по трудово правоотношение и няма
актуално осигуряване от работодател. Твърди се, че след като лицето не е открито на адреса,
посочен в поканата и в двуседмичният срок от залепването не се е явило да получи книжата,
същите следва да се считат за редовно връчени при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на дата
16.07.2021 г. С оглед на тези обстоятелства, се твърди, че предсрочната изискуемост на
вземането на банката за пълния размер на кредита настъпи на 16.07.2021 г .- датата на
връчване на уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита,
инкорпориращо волеизявлението на кредитора „**** АД.
С оглед на това не се споделят изводите на първоинстанционния съд, че не е налице
основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Сочи се, че в приложеното като
доказателство по делото уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост по кредита,
връчено на ответника при условията на чл. 47 от ГПК, е посочено, че от страна на П. М. има
трайно просрочие на дължимите месечни вноски по Договор за потребителски кредит
FL936488/03.09.2018 г., а именно вноска с падеж 03.10.2019 г. и вноска с падеж 03.11.2019
г. Предвид горното намират, че изявлението за настъпила предсрочна изискуемост по
кредита е надлежно съобщено на длъжника съгласно чл.19 от Договора, съгласно които
всички уведомления, извлечения, изявления, съобщения и покани във връзка с договора за
кредит трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс,
чрез лично доставяне или чрез изпращането по пощата или по електронната поща, достигнат
до адресите за кореспонденция на страните посочени в Договора. Допълнително в чл. 19 е
посочено, че в случай, че някоя от страните промени адреса си, посочен в началото на
договора, то тя е длъжна да уведоми писмено другата страна, като посочи новия си адрес, а
до получаването на такова уведомление всички съобщения достигнали до стария адрес ще се
считат за получени.
При условията на евентуалност, ако съдът не приеме гореизложените доводи обосноваващи
редовното връчване на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост по кредита,
молят да се има предвид и че обявяването на кредита от страна на „***“ АД за изцяло и
предсрочно изискуем е надлежно съобщено на ответника и чрез връчване на копие от
исковата молба по осъдителния иск срещу него на назначения му от съда особен
представител.
С оглед на всички гореизложени обстоятелства считат, че първоинстанционният съд е
допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до опорочаване на крайния
съдебен акт и е основание за неговата отмяна.
Оправено е искане до съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно
и неправилно Решение № 129 от 10.03.2023 г., постановено по гр.д. № 239/2022 г., по описа
2
на Районен съд - Благоевград с което съдът е отхвърлил изцяло предявения от „**** АД
осъдителен иск срещу П. М., ЕГН: ********** за осъждането му да заплати дължимите по
Договор за потребителски кредит № FL936488/03.09.2018 суми, възлизащи общо на
21454.12 лв., от които 16112.58 лв.главница за периода от 03.10.2019 г. до 18.01.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на 2408.48 лв.за
периода от 04.11.2019 г. до 16.07.2021 г.; мораторна лихва в размер на 178.34 лв. за периода
от 04.11.2019 г. до 12.03.2020 г., мораторна лихва в размер на 2437.22 лв. за периода от
14.05.2020 г. до 18.01.2022 г., сумата от 281.50 лв. такси по договора за периода от
04.11.2019 г. до 18.01.2022 г., разходи по уведомяване в размер на 36 лв. за периода от
04.11.2019 г. от 18.01.2022 г., както и за направените в исковия процес съдебни и деловодни
разноски, от които държавна такса по сметка на Районен съд- Благоевград в размер на
858.16 лв., доплатена държавна такса по сметка на Районен съд- Благоевград в размер на
130.16 лв., депозит за особен представител по сметка на Районен съд- Благоевград в размер
на 1173.62 лв., депозит за вещо лице по сметка на Районен съд- Благоевград в размер на 250
лв., депозит за вещо лице по сметка на Районен съд- Благоевград в размер на 480 лв. и
заплатеното адвокатско възнаграждение за разноски в исковото производство в размер на
1408.34 лв. Претендират се сторените във въззивното производство разноски. Към
въззивната жалба се прилагат писмени доказателства. Не са направени доказателствени
искания.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен
отговор по подадената въззивна жалба от насрещната страна по жалбата- от П. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Б.П., ул. „***" № 4, чрез адв. С. А. – особен представител,
с която се оспорва изцяло подадената въззивна жалба, като неоснователна поради следното
съображения:
Сочи се, че основанието си за предявяване на иска, ищеца намира в неизпълнението на
поети задължения от страна на ответника в първоинстанцинното производсто, поети в чл. 14
от сключен между страните в процеса Договор за потребителски кредит № FL936488 от
03.09.2018 г. , изразяващо се в незаплащането на погасителна вноска по кредита с падеж
03.10.2019 г., съгласно погасителния план, представляващ неразделна част от договора.
Счита, че правния спор по делото се свежда до връчването на уведомленията до
кредитополучателя преди предявяването на исковата молба, чрез ЧСИ Борис Велинов с peг.
№ 890 в регистъра на КЧСИ, който не е спазил изикванията за лично връчване, съгласно чл.
19 от Договора за кредит, а се опитал да се ползва с възможността гарантирана от чл. 47 от
ГПК като при това, действията извършени по връчване на съобщенията от ЧСИ не са
направени съгласно разпоредбата на чл. 47 ГПК. Посочва се, че целта на разпоредбите на чл.
47, ал. 1, 2, 3, 5 и 6 ГПК е да се осигури в максимална степен реално връчване в случаите,
когато ответникът не може да бъде намерена на адреса, като същевременно не се забавя
неразумно дълго производството поделото. Решение № 133 от 21.06.2022 г. по гр. д. № 1122
/ 2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Посочва се, че с настоящия
3
отговор отново се застъпва твърдението, че ищецът „****"АД не е разполага с правната
възможност да връчва уведомления по реда на чл. 47 от ГПК, чиято правна същност не са
съдебни книжа, а представляват предшестващи съдебния, правен спор уведомления,
произтичащи от договора, а именно чл. 19 на същия.
Предвид изложеното, намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно, поради и
което моли да бъде потвърдено от въззивния съд. Към отговора на въззивната жалба не се
представят доказателства, не се правят и доказателствени искания.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция особеният представител на ответника
подържа доводите изложени в отговора към въззивната жалба.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Съгласно Договор за потребителски креди, сключен между „*** ” АД, ЕИК ***, от една
страна и от друга страна - П. М., ЕГН **********, Банката е предоставила на
Кредитополучателя кредит в размер на 21152,00 лв. Кредитополучателят се задължава да
върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на
процесния договор, видно от уговореното в чл. 1 от Договора. Видно от банково бордеро,
средствата по кредита са усвоени на 03.09.2018 г. изцяло – кредитополучателя е усвоил
предоставените от Банката парични средства в размер 21152,00 лв.. По силата на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от Договора, за усвоения кредит Кредитополучателите дължат на Банката
възнаградителна лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен, който се
определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в
размер на 7.050 %. Дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита по
процесния договор, като за начална дата се счита датата на заверяване на банковата сметка,
посочена в чл. 2, ал. 1 от Договора за кредит. В чл. 2, ал. 2 от Договора за потребителски
кредит страните уговарят и дължимостта на такси и комисионни за проучването и
отпускането на процесния кредит, както и по отношение на разплащателната сметка,
предназначена да обслужва кредита. Видно от договора, в случай, че по време на срока на
Договора, обявената стойност на ПРАИМ е отрицателна, то при определяне на Годишния
лихвен процент по кредита за съответния период от срока на Договора, през който това
обстоятелство е налице, референтният лихвен процент ще се приема и прилага със стойност
0 % (нула процента). Съгласно чл. 3, ал. 9 от Договора страните се съгласяват, че Годишният
процент на разходите (ГПР) по кредита е в размер на 10.45 процента. Съгласно чл. 2, ал. 2
във връзка с чл. 5 от Договора, Кредитополучателите дължат и такси и комисионни за
обслужването и изпълнението на платежни операции от Разплащателната сметка. В чл. 7
страните договарят, че процесният кредит се погасява на анюитетни месечни вноски,
включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падеж в нарочен погасителен
план, представляващ неразделна част от договора за кредит. Съгласно чл. 4, погасителните
вноски се заплащат на съответната падежна дата от съответния месец, посочена в
погасителния план, а ако падежът на погасителната вноска съвпадне с неприсъствен ден, тя
следва да бъде направена в последния работен ден преди падежа. Съгласно чл. 6 във вр. с чл.
7 и чл. 8 от Договора за потребителски кредит и видно от представения като доказателство
4
погасителен план, като крайния срок за погасяване на кредита, включително дължимите
лихви е до 03.09.2022 г. Общият брои на погасителните вноски е 48, като погасителният
план е подписан от страните по Договора за потребителски кредит и е неразделна част от
него. При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, Кредитополучателят дължи лихва за времето на забава (мораторна
лихва) върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се
определя от Министерски съвет (по арг. от чл. 9 от Договора за потребителски кредит).
Съгласно договореното в чл. 19 от процесния Договор, всички уведомления и изявления във
връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако
по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с
препоръчана поща, с куриер или по електронна поща достигнат до адресите на страните,
посочени в началото на договора. Съгласно чл. 14 от Договора, при неплащане в уговорения
срок на една или повече погасителна вноска съгласно погасителния план, Банката може да
обяви предсрочната изискуемост по кредита, след писмено уведомяване на длъжника.
Видно от Покана чрез ЧСИ Борис Велинов с № 890 в регистъра на КЧСИ и район на
действие ОС-Благоевград, банката е направила изявление, че поради неизпълнение на
договорни задължения за заплащане на дължимите по договора вноски – има неизпълнение
на вноска с падеж 03.10.2019 г., прави задължението предсрочно изискуемо, считано от
получаване на поканата да се погаси задължението от длъжника. Видно от разписка от
01.07.2021 г. на ЧСИ Борис Велинов, че служител на кантората е посетил адреса на
ответника на 09.06.2021 г., 19.06.2021 г. и 01.07.2021 г., като на адреса никой не е отворил,
като при разговор със стопаните те заявили, че такова лице не живее в дома. Съгласно
протокол от 16.07.2021 г., се установява, че след като на 01.07.2021 г. призовкарят не
намерил лице, което да получи, на основание чл. 47 ГПК е залепил уведомление, като в
указания срок който изтекъл на 16.07.2021 г., ответникът не се е явил, за да получи книжата.
По делото е извършена ССчЕ, съгласно която претендираната главница от Банката е в
размер на 16 112.58 лв, възнаградителната лихва е в размер на 2 409.12 лв. /претендирана
2 408.48лв., коета разлика е при закръгляне до втори знак/, възнаградителна лихва към
16.07.21г., която се дължи е 2 180.95 лв., размера на мораторната лихва за периода 04.11.19г.
до 12.03.20г. е 67.37 лв., мораторната лихва за периода от 14.05.20г. до 18.01.22г. е 1 785.70
лв., размера на таксите е 281.50 лв., размера на нотариалните такси е 36.00 лв. Видно от
допълнителното заключение на ССчЕ, дължимата сума за периода от 14.05.20г. до 18.01.22г.
е 2 370.04 лв., а не кат о е посочено в ИМ 2 437.22 лв., поради не отразени две погасителни
суми, както и общия размер на обезщетението по чл.9 от Договора за периода 04.11.19г. до
12.03.20г., което е 118.95 лв. и общия размер на обезщетението по чл.9 от Договора за
периода 14.05.20г. до 18.01.22г., което е 2 370.04 лв. След като съобрази заключенията по
изготвените ССчЕ, съдът намира, че следва да се кредитира основната ССчЕ, тъй като
съответства на чл.9 от Договора, в който е посочено, че ГПР по отпуснатия кредит е 10.45%.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на
5
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника–
кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за загубване
преимуществото на срока. От този момент неплатеният остатък по кредита е изискуем по
отношение на кредитополучателя. Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Волеизявлението на банката - кредитор трябва да бъде обективирано в писмен
документ, да бъде изрично и недвусмислено заявено, да съдържа ясно изразено позоваване
на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или на
обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да
обяви предсрочна изискуемост на кредита.
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение №
148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 208/09.02.2018 г. по
т. д. № 394/2017 г. на ВКС, ТК, І т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, "начинът на
удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на
банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в
зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. В производството по
установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, при оспорване на удостовереното
връчване на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след
обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи".
В посочените решения съдебният състав на ВКС е приел, че предсрочната
изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа,
съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните
предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законодателят не предписва конкретен способ за
връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, поради
което кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. В
решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. е посочено, че
начинът на удостоверяване на връчването на документа зависи от избрания от кредитора
способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в сключения между страните
договор. Разграничени са различни случаи на удостоверяване: при липса на уговорка в
договора относно връчването на кореспонденцията; в случай, че кредиторът е избрал да
връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка; в случай, че в договора са
предвидени конкретни способи за връчване на кореспонденция. Ако в договора са
предвидени конкретни способи за връчване на кореспонденция между страните, редовността
6
на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземането се преценява съобразно договорните клаузи. При необходимост от тълкуване на
договора следва да се приложат правилата на чл. 20 ЗЗД като се съобрази, че конкретната
уговорка относно връчване на кореспонденция цели ефективно упражняване на правата на
страната, която изпраща съобщение, и препятства евентуално недобросъвестно поведение
на получаващата страна. Изпращането на съобщение не трябва да ограничава правата на
получаващата страна, поставяйки я в позиция, включително и при полагане на дължимата
грижа, тя да не е в състояние да получи изявлението на своя съдоговорител.
В цитираните решения на ВКС съдебните състави са посочили, че е допустимо в
договора да бъде предвидено, че изявлението на едната страна ще се счита за достигнало до
другата страна, без фактически същото да е получено. Клауза, която фингира недоставено
или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на
добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени
предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е
положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на
съобщението /на адрес или на адресат/ се приравнява на фактическото му получаване. В
случай, че в договора няма уговорки относно връчването на съобщения и пощенската пратка
е върната като недоставена, независимо от причините за това, волеизявлението на кредитора
за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит не може да се
счита получено от длъжника.
В случая съгласно чл.19 от Договора страните са приели клауза, съгласно която всички
уведомления, извлечения, изявления, съобщения и покани във връзка с договора за кредит
трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез
лично доставяне или чрез изпращането по пощата или по електронната поща, достигнат до
адресите за кореспонденция на страните посочени в Договора. Допълнително в чл. 19 е
посочено, че в случай, че някоя от страните промени адреса си, посочен в началото на
договора, то тя е длъжна да уведоми писмено другата страна, като посочи новия си адрес, а
до получаването на такова уведомление всички съобщения достигнали до стария адрес ще се
считат за получени. Посочва се, че с тази клауза страните са договорили начин на
комуникация помежду си, очертавайки формата на уведомленията и изявленията,
извършвани по договора, както и правилата, според които те ще се считат за получени, ако
са изпратени и са достигнали на последния известен адрес на всяка една от страните по него.
Клаузите на чл. 19 от процесния договор за кредит представляват договорно създадена
фикция за връчване на уведомления и изявления между страните. За осъществяването на
фактическия състав на тази фикция е необходимо реализирането на два положителни факта
и съществуването на един отрицателен. Първият положителен факт е, че уведомленията и
изявленията във връзка с процесния договор за банков кредит трябва да са направени в
писмена форма. Вторият е, че те трябва да бъдат изпратени и да са достигнали на адресите
на страните, посочени в договора, като това може да стане алтернативно по факс, чрез лично
доставяне или чрез изпращането по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща,
7
или с телеграма. Отрицателният факт, за да се счете за връчено уведомлението или
изявлението, се състои в това насрещната страна да не е уведомила писмено другата страна
за промяна на адреса си, посочен в началото на договора. Посочено е, че с реализацията на
двата посочени положителни факта и наличието на отрицателния факт, както е предвидено в
посочения чл. 19, всяко уведомление или изявление във връзка с договора за кредит ще се
счита за получено. От събраните по делото доказателства е видно, че предсрочната
изискуемост е обявена чрез волеизявления, които са направени в писмена форма и са
подписани от адвокат, който е надлежно упълномощен. Съобщенията за предсрочната
изискуемост на кредита са достигнали до адреса на длъжника/ посоченият адрес, на който е
връчено уведомлението с. Бело поле, ул. „***” № 4/, е постоянен адрес на лицето и съвпада
с адреса по договора. При това положение, ако длъжникът е сменил фактически своето
местопребиваване, то той не е уведомил банката за тази промяна по реда на чл. 19 от
процесния договор за банков кредит, поради което процесното уведомление за предсрочна
изискуемост следва да бъде счетено за надлежно получено. На следващо място въззивният
съд не споделя изводите на първоинстанционния съд, че предсрочната изискуемост по
кредита не е обявена надлежно, тъй като процедурата по чл. 47 от ГПК е била опорочена. От
събраните по делото доказателства се установява, че на дата 01.06.2021 г., на дата 19.06.2021
г. и на дата 01.07.2021 г. призовкар на ЧСИ Велинов е посетил адреса на ответника по
договора в с. Б.П., който съвпада с регистрирания постоянен адрес на същия, съгласно
справка в НБД „Население”, като при посещенията не е открит адресата на уведомлението
или лице, което да е съгласно да го приеме. При посещението на 01.07.2021 г. е залепено
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК с указания, че книжата могат да бъдат получени в
кантората на ЧСИ Борис Велинов в двуседмичен срок от залепването. В указания срок, при
спазване на чл. 47, ал. 2 от ГПК, който срок изтича на 16.07.2021 г. не се е явило лицето или
негов представител, което да получи книжата. В съответствие с чл. 47,ал. 3 от ГПК е
направена служебна справка за адресната регистрация на лицето, която установява, че
настоящият адрес на лицето е в Република Северна Македония. Направена е и справка за
месторабота на лицето, от която се установява, че П. М. не е страна по трудово
правоотношение и няма актуално осигуряване от работодател. При тези обстоятелства съдът
счита, че уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита е редовно връчено, тъй като
е спазена процедурата по чл.47 ГПК. Отделно от това, съдът приема, че връчването на ИМ
на особения представител представлява редовното връчване на уведомлението за обявяване
на предсрочна изискуемост по кредита. Уведомяването на длъжника по кредита за
изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост се осъществява с
получаване на обективираното в исковата молба изявление т.е. с връчване на ответника на
препис на исковата молба, с която е предявен и осъдителен иск за вземанията. Приема се, че
при назначен на ответника особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК с връчването
на препис от исковата молба и на уведомление за предсрочна изискуемост на особения
представител, се счита, че е налице надлежно уведомяване на длъжника ответник. На
основание гореизложените съображения съдът приема, че с връчването на препис от
исковата молба и на приложението към нея документи, включително и уведомление за
8
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, на особения представител на ответника,
кредитът се счита за предсрочно изискуем.
С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, а искът предявен от
„***“ АД да бъде уважен до размера посочен в заключението по назначената основната
ССчЕ, тъй като съответства на условията в чл.9 от Договора и всички претендирани суми са
с настъпил падеж /така и Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. №
8/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдията съдията Емилия Василева/.
С оглед изхода на делото, на осн. чл.78, ал.1 и 3 ГПК, ответникът следва да заплати и
сторените по делото разноски - сумата в размер на 988.18/деветстотин и осемдесет и осем
лева и осемнадесет стотинки/лв., представляваща държавна такса пред РС – Благоевград,
сумата в размер на 1 173.62/хиляда сто седемдесет и три лева и шестдесет и две
стотинки/лв. депозит за особен представител пред РС – Благоевград, сумата в размер на
730/седемстотин и тридесет/лв. възнаграждение за вещо лице пред РС – Благоевград, сумата
в размер на 494.15/четиристотин деветдесет и четири лева и петнадесет стотинки/лв.
държавна такса пред ОС - Благоевград, сумата в размер на 2330.87/две хиляди триста и
тридесет лева и осемдесет и седем стотинки/лв. за особен представител пред ОС –
Благоевград и сумата в размер на 1408.34/хиляда четиристотин и осем лева и тридесет и
четири стотинки/лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, БОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 129 от 10.03.2023г., постановено по гр.д. № 239/2022 г., по описа на
Районен съд – Благоевград, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА П. М., ЕГН **********, с адрес: с. Б.П., ул. „***“ № *, да заплати на “**** АД, с
ЕИК ***, гр. С., район В., ул. ”***” № *, представлявана заедно от П.Д. и Д.Б.Ш. –
изпълнителни директори и членове на Управителния съвет сума в общ размер на 20
460.00лв./двадесет хиляди четиристотин и шестдесет лева/, от които сумата в размер на 16
112.58лв./шестнадесет хиляди сто и дванадесет лева и петдесет и осем стотинки/,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL936488/03.09.18г., за
периода от 03.10.2019 г. до 18.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
постъпване на исковата молба в съда – 02.02.22г. до окончателното плащане; сумата в
размер на 2 180.95/две хиляди сто и осемдесет лева и деветдесет и пет стотинки/ лв. –
възнаградителна лихва за периода от 04.11.2019 г. до 16.07.2021г.; сумата в размер на
63.37/шестдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ лв.- мораторна лихва за периода от
04.11.2019 г. до 12.03.2020 г.; сумата в размер на 1785.70/хиляда седемстотин осемдесет и
пет лева и седемдесет стотинки/лв. – мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до
18.01.2022 г.; сумата в размер на 281.50/двеста осемдесет и един лева и петдесет
9
стотинки/лв. – такси по договора за периода от 04.11.2019 г. до 18.01.2022 г.; сумата в
размер на 36.00/тридесет и шест/лв. – разноски за нотариални такси по уведомлението, като
отхвърля исковете за възнаградителна и мораторна лихва над уважените размери като
неоснователни.
ОСЪЖДА П. М., ЕГН **********, с адрес: с. Б.П., ул. „***“ № *, да заплати на “**** АД, с
ЕИК ***, гр. С., район В., ул. ”***” № **, представлявана заедно от П.Д. и Д.Б.Ш. –
изпълнителни директори и членове на Управителния съвет сумата в размер на 6 795/шест
хиляди седемстотин деветдесет и пет/ лв., представляваща разноски пред двете съдебни
инстанции.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаване на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10