Р Е Ш Е Н
И Е №
гр.Разград, 12.10.2020г.
Разградският
окръжен съд в откритото съдебно заседание на четиринадесети септември, две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
АТАНАС
ХРИСТОВ
При секретаря Дияна Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията В.Димитрова в.гр.дело №143
по описа за 2020г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл.
от ГПК.
В.гр.дело №143/2020г. по описа на РОС е образувано по
въззивната жалба на МБАЛ „Свети Иван
Рилски“АД, гр.Разград, подадена чрез
пълномощник адв.Добромир Димитров от АК-София против Решение №
83/05.03.2020г., постановено по гр.дело №1712/2019г. по описа на Разградски РС,
с което съдът е отхвърлил като
неоснователен и недоказан, предявения от дружеството иск против „ДЗИ-Общо Застраховане“ЕАД, гр.София на
правно основание чл.229 от КЗ/отм./ за заплащане на сумата 21 000 лева,
застрахователно обезщетение , дължимо по сключен договор за
застраховка“професионална отговорност на медицинския персонал“ от 26.03.2014г.
В жалбата се сочи на необоснованост,
неправилност и незаконосъобразност на решението на РРС.Прави се искане за
неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което
предявеният иск да бъдат уважен.Излагат се подробни съображения, свързани с възприетото от
решаващия районен съд възражение, направено от страна на ответника, свързано
със срока на застрахователния договор и предявяването на иска извън същия.Претендират се разноски.
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срок от легитимирана страна в процеса–ищец в първоинстанционното
производство.Със същата не се правят
доказателствени искания.
Насрещната по жалбата страна е
депозирала в срок отговор на въззивната жалба, чрез пълномощник, като
застъпва становище за нейната неоснователност.Не прави доказателствени
искания.Претендира разноски.
В
съдебно заседание пълномощникът на въззивника поддържа подадената жалба в
цялост, с направените в нея искания за отмяна на атакуваното решение и с
претенцията за разноски.
Въззиваемата страна, не изпраща
представител, като депозира писмено становище, с което поддържа подадения
отговор, за неоснователност на подадената жалба срещу решението на
РРС.Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на по отношение
заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на болничното заведение.
Разградският окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Районен съд Разград е бил сезиран с
искова молба,
подадена от МБАЛ„Св.Иван Рилски-Разград“АД
против„ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД на осн.чл.229 от КЗ/отм./чл.435 от КЗ за
заплащане на сумата 21 000 лв., претендирана като част от заплатено от ищеца обезщетение в общ
размер 104 162.70лв. на осн.чл.49 от ЗЗД.Исковата сума се претендира,
ведно със законната лихва, начиная от завеждане на исковата молба.
В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че на 26.03.2014г.
между ищеца и ответника е сключен договор за застраховка „Професионална
отговорност на медицинския персонал“, като е установено задължение на ответника
да изплати обезщетение за всички вреди, причинени от персонала на болницата при
или по повод изпълнението на техните служебни задължения при лимит от
7 000 лв. за всеки предявен иск, но не повече от 70 000 лв.Излага се
също така, че на 07.11.2014г.на територията на болницата се е случило нещастно
събитие, при което един от психично болните пациенти отнема живота на друг.Представят
се доказателства за развило се производство по гр.д.№101/2017г. по описа на ОС
Търговище , по което ответникът е бил привлечен като подпомагаща страна, като с
постановеното решение съдът е уважил три обективно съединени иска на
наследниците на починалия пациент за сумата от 73 000 лв. ведно със
законната лихва от 07.11.2014 г., насочени солидарно срещу наследника на починалия в хода на процеса д-р
Владимир Заимов и болничното заведение.Твърди се и се представят доказателства,
че на 28.05.2019г. е сключено споразумение между ищеца като длъжник и
наследниците на пострадалия като кредитори, като МБАЛ Разград е приела да
заплати цялото задължение, ведно с разноските по делото общо в размер на
104 162,70 лв. и е платила тази
сума.
Ответното дружество
е депозирало отговор в законовия срок, с който е оспорило предявения иск , като
неоснователен, позовавайки се на ОУ, към сключения между страните
застрахователен договор, а именно на чл.2, раздел I от Общите условия, според който вредите се обезщетяват при искове, предявени
за първи път писмено през срока на застраховката, при условие, че събитията, на
чиято основа са предявени исковете, са настъпили след началната дата на
застраховката, като конкретно сочи, че застрахователното дружество е уведомено
за първи път на 28.05.2018 г. при получаване на книжата по гр.д.№101/2017г. по
описа на ОС Търговище, съответно искът по
горното дело бил предявен на 20.04.2017 г. и към този момент не е съществувало
застрахователно правоотношение по този риск. Възразява също така, че застрахованите
медицински лица не са изпълнили задълженията си по договора да уведомят
застрахователя в разумен срок , но не по-късно от узнаването, да представят
информация за характера и причините на настъпването, вида и приблизителния
размер на причинените вреди, броя на увредените лица, което е основание за
намаляване или за отказ застрахователят да изплати обезщетение. В условията на
евентуалност сочи и лимита на отговорността, регламентиран в чл.12.1 от Общите
условия, който сочи, че лимитът е установен независимо от броя на
застрахованите лица и броя на увредените лица, предявили иска. Претендира и за
заплащане на направените по делото разноски.
В
първото по делото заседание ищецът е направил
възражение за нищожност на клаузата, на която се позовава ответника – чл.2,
раздел I от Общите условия, като сочи, че
тя противоречи на закона и го заобикаля и цели да ограничи отговорността на
застрахователя. Счита за неоснователно и твърдението , че застрахователя е бил
уведомен прекалено късно, тъй като по делото липсват твърдения, че болницата се
е опитала да укрие доказателства и да попречи по някакъв начин на разследването
на застрахователя, а всички факти са били установени от „Агенция за медицински
одит“ и от съда.
Видно
от представената по делото полица №211014161000004/26.03.2014 г. между ищеца
МБАЛ „Свети Иван Рилски – Разград“АД и ответника – „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД е
сключен договор за застраховка „Професионална отговорност на медицински
персонал“. Застрахователното покритие е съгласно приложените Общи условия за
застраховане на професионални отговорности Клауза „Професионална отговорност на
медицински персонал“. Лимитът на отговорността за един иск е 7 000 лв., а
за всички искове – 70 000 лв. Срокът на застраховката е за една година –
от 00,00 часа на 28.03.2014 г. до 24,00 часа на 27.03.2015 г. Съответно
уговорената застрахователна премия е в размер на 979.95 лв. При подписване на полицата застраховащият –
ищеца по делото е декларирал, че приема Общите условия за застраховане на
професионални отговорности и Клауза „Професионална отговорност на медицински
персонал“ и е получил екземпляр от тях
при сключване на полицата. Процесния договор е сключен при действието на
чл. 223 от КЗ /обн. ДВ, бр. 103/05 г., отм. ДВ, бр. 102/15 г. / като вид
договор за застраховка "Гражданска отговорност", от подкатегорията
застраховка "професионална отговорност на лекари и медицински
персонал", чието сключване е предвидено като задължително съгласно
нормата чл. 189, ал. 1 от ЗЗ, и който
няма самостоятелна уредба в КЗ (отм.); попада в хипотезата на третия вид
задължителни застраховки по чл. 249, т. 3 от КЗ (отм.) - други застраховки,
установени със закон или с международен договор, ратифициран, обнародван и
влязъл в сила за Република България. Той е задължителен за лечебните заведения
съгл. чл. 189 от ЗЗ. Смъртта на пациента, с което е финализиран и
фактическия състав на деликта, е настъпила на 07.11.2014г. – при действието на
застрахователния договор (до 27.03.2015 г. ).
В т.2 на Общите условия е записано, че „Вредите се обезщетяват на
основата на искове, предявени за първи път писмено през срока на застраховката,
при условие, че събитията, на чиято основа са предявени исковете , са настъпили
след началната дата на застраховката. Този принцип, обаче не е
възприет от българския законодател, поради което и следва да се приеме, че той
не е меродавен за отговорността на застрахователя. В този смисъл е новата
практика на ВКС по чл. 290 и сл. от ГПК - Решение № 355 от 19.03.2019 г. на ВКС
по т. д. № 855/2018 г., II т. о.
В т.2.1. е предвидено,
че застрахователното събитие се счита за настъпило, когато действието или
бездействието на застрахования, довело до причиняването на една или повече
вреди, е настъпило в периода на застрахователното покритие.
В
приложението към договора, наречено „Клауза „Професионална отговорност на
медицински персонал“ е посочено, че тази същата
покрива отговорността на посоченото в полицата лице, наричано по-нататък
„застрахован“, за причинено телесно увреждане или смърт на пациент/и, в
резултат на небрежност, грешка или пропуск, допуснати при професионално
обслужване, което е предоставено или би трябвало да бъде предоставено от
застрахования. В т.31 от същата е посочено, че искове, които се основават на
една и съща специфична причина, довела до причиняване на смърт/телесно
увреждане на повече от един пациент или са насочени към повече от едно
застраховано лице във връзка с едно и също увреждане ще се считат за един иск.
Видно
от списъка на лекарите и специалистите
по здравни грижи при МБАЛ „Св.Иван Рилски-Разград“ АД през 2014 г. д-р В.И.З. е
бил лекар ординатор в отделението по психиатрия.
По
искова молба от 20.04.2017г. ОС Търговище е образувал гр.дело №101/2017г. и с
решение от 16.10.2018г. по същото е осъдил Д.В.З.и МБАЛ „Св.Иван
Рилски-Разград“АД на осн.чл.45 и чл.49
от ЗЗД солидарно да заплатят на тримата ищци суми, както следва: на О.С.А., 25 000
лв., на Ю.С.А.– 23 000 лв. и на Ф.О.А.– 25 000 лв., представляващи
обезщетения за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на техния баща и съпруг С.А.А., причинена на 07.11.2014г.
от друг пациент–Т.С.С. в Психиатричното отделение на МБАЛ „Св.Иван
Рилски-Разград“АД, за който резултат принос има и наследодателя на ответника Д.В.З.,
д-р В.И.З., поч. на 24.05.2017г., ведно със законната лихва по чл.86, ал.1 във
вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД върху главницата, считано от 07.11.2014г. до
окончателното й изплащане.Решението е постановено при участието на настоящия
ответник – „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД , подпомагаща страна на ответниците тогава.
След влизане в сила на решението по гр.дело
№101/2017г.по описа на ОС-Търговище в полза на тримата ищци са били издадени
изпълнителни листи.
Между тях и настоящия ищец МБАЛ „Св.Иван Рилски- Разград“АД било
постигнато споразумение на 28.05.2019г., с което болничното заведение поело да
погаси всички задължения по горепосоченото съдебно решение, като преведе
дължимите суми по банков път по посочена от кредиторите сметка. По тази сметка
ищецът е превел сумите 36 000 лв. на 31.05.2019 г., 22 000 лв. на
27.06.2019 г., 25 000 лв. на
25.07.2019 г., 15 000 лв. на 28.08.2019 г. и 6 162,70 лв. на 10.09.2019 г.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, РОС направи следните правни изводи:
Подадената жалба е допустима, а по
същество и основателна.
Предмет
на разглеждане е частичен иск за заплащане на сумата 21 000 лв., представляваща част
от регресно вземане, което ищецът претендира срещу ответника, поради това, че
ищецът като застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" е
заплатил в периода 31.05.2019г.- 10.09.2019г.
обезщетение на пострадалите при деликт.
Отговорността
на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" е договорна и е функционално свързана с
отговорността на застрахования -
делинквент - застрахователят е длъжен да
покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.С оглед
защита интересите на увредените лица законодателят е установил на тяхно
разположение прекия иск срещу застрахователя
по чл.
226 от КЗ от 2005г. и чл432 от КЗ от 2015г.От друга страна застрахованият - делинквент, който вече е
удовлетворил увреденото лице, също разполага с правото да получи обезщетение от
застрахователя (чл. 229 /
чл.435) от КЗ. При това положение, от систематичното тълкуване на разпоредите
на чл.
54 от ЗЗД, и посочените по-горе разпоредби на КЗ/отм/ и КЗ, в сила от
2016г.следва, че няма пречка и работодателят, който чрез заплащане на
обезщетение по чл.
49 от вече е удовлетворил пострадалия, респ. неговите наследници, да
насочи регресните си претенции за връщане в патримониума си на платеното, не
срещу делинквента, причинил увреждането,
а направо срещу неговия застраховател по
застраховката "гражданска отговорност". Това следва и от основната идея
при застраховането - именно застрахователят, извършващ застрахователна дейност по занятие, да поеме
риска от настъпването на застрахователното
събитие.
РОС намира, че приложим закон
към претендираното вземане се явява действащият Кодекс за застраховането (ДВ,
бр. 102/29.12.2015 г., ), в сила от 1.01.2016 г., тъй като при неговото
действие се твърди ,
а и се установява да е настъпил окончателно фактическият състав на претендираното право
на застрахования срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", което възниква с плащането на деликтното обезщетение от
застрахования на пострадалия. В случая се твърди плащане в посочения по-горе период, като
последното такова е от 10.09.2019г. от когато
е възникнало
и вземането на ищеца, т. е. при действието на КЗ, в сила от 1.01.2016 г. В случая не намира приложение КЗ
от 2005г.Разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ – 2015г., предвиждаща, че за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се
прилага част четвърта от отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на този кодекс. Посочената преходна разпоредба касае
единствено уредбата на застрахователните договори и на вземанията, които пряко
произтичат от тях в полза на правоимащите по договорите лица.Настоящото
вземане, макар и свързано с договор за застраховка "ГО", не е вземане
по този договор, тъй като правоимащо лице по него се явява само това, което е
увредено от деяние, за което застрахованият носи деликтна отговорност, но не и
самият застрахован. Вземането на застрахования срещу застрахователя в тази
хипотеза има регресен характер и произтича от предвиден в закона фактически
състав – в този смисъл изричните разпоредба на чл. 378, ал. 5 и 6 КЗ, като
същото се приемаше и по предходната законова уредба. Ето защо приложим към
процесното вземане се явява КЗ – 2015 г., чиято уредба в тази й част е почти
идентична с предходната по чл. 229 КЗ (отм.);. Според чл. 435 от КЗ ако е удовлетворил
увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя
застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване
изискванията на чл. 434. Видно от разпоредбата правото по чл. 435 КЗ /чл. 229 КЗ – отм. / принадлежи само на това лице, което има качеството
"застрахован" по застраховка "Гражданска отговорност" и то
само ако и доколкото това лице е удовлетворило реално третото увредено лице.
По делото е безспорно, че е налице
влязло в сила решение на ОС-Търговище по
гр.дело №101/2017г., по което с решение от 16.10.2018г. съдът, след
като е приел, че вина за настъпилата смърт на наследодателя на ищците има и д-р Владимир Заимов, лекар при ищеца,
починал в хода на делото е осъдил Д.В.З./наследник по закон/ и МБАЛ „Св.Иван
Рилски-Разград“АД на осн.чл.45 и чл.49
от ЗЗД солидарно да заплатят на тримата ищци обща сума в размер на 73 хиляди лева, ведно
със законната лихва по чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД върху
главницата, считано от 07.11.2014 г. до окончателното й изплащане.Решението е
постановено при участието на настоящия ответник–„ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД,
подпомагаща страна на ответниците
тогава.Не се спори между страните, а и се установява от писмените доказателства,
че ищецът е превел на пострадалите по посочена от тях сметка, след постигнато
споразумение обща сума в размер на 104 162.70
лева., дължими главница, лихва и разноски, съобразно решението на гражданския
съд.
Гражданската отговорност на ищеца за причинените
при процесното събитие вреди, е била покрита от сключения между страните
договор за застраховка от 26.03.2014г.„Професионална
отговорност на медицински персонал“. Застрахователното покритие е съгласно
приложените Общи условия за застраховане на професионални отговорности, Клауза
„Професионална отговорност на медицински персонал“, със срок 28.03.2014г.-
27.03.2015г., при лимит за всички искове 70 000 лева, съответно за един
иск 7 000 лв.В исковото производство пред ОС-Търговище е бил привлечен като подпомагаща страна по
делото, като не е оспорил наличието на основание за възникване на
гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД на ищеца за вредите от
процесното застрахователно събитие, настъпило на 07.11.2014г.Единственото направено от него възражение
и тогава и сега е за заявяване на претенцията извън срока на договора по
застраховката.Както бе посочено по-горе това възражение е неоснователно , а и
неотносимо към настоящата регресна претенция на работодателя.По отношение на
претендираната сума от 21 000 лева
са налице всички предпоставки на чл.435 от КЗ , предвид и общия лимит по
застраховката, сключена между страните от 70 000 лева и липсата на
доказателства за други претенции за същия период.
Предвид
гореизложеното обжалваното решение следва да се отмени, като неправилно и вместо него
да се постанови друго за присъждане на претендираната сума от 21 000 лева
в полза на ищеца, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на
исковата молба в съда, 06.11.2019г.
По разноските за
производството
При този изход на
спора на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за
производството съразмерно на уважените искове в общ размер на 2 970 лв., от които:
840 лв. заплатената
държавна такса по исковата молба, 420 лв. – за държавната такса по въззивната жалба, заплатено адвокатско
възнаграждение за районен съд в размер на 1160 лв.и за въззивен съд в размер на
550 лв.Окръжният съд намира, че с оглед посочените размери на заплатеното
адвокатско възнаграждение възражението за прекомерност се явява неоснователно.
Предвид горното,
Разградският окръжен съд,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№83/05.03.2020г., постановено по гр.дело №1712/2019г. по описа на Разградски
РС, с което съдът е отхвърлил като
неоснователен и недоказан, предявения от дружеството иск против „ДЗИ-Общо Застраховане“ЕАД, гр.София на
правно основание чл.229 от КЗ/отм./ за заплащане на сумата 21 000 лева,
застрахователно обезщетение , дължимо по сключен договор за
застраховка“професионална отговорност на медицинския персонал“ от 26.03.2014г., вместо което постановява:
ОСЪЖДА
ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК
********* със седалище гр.София и адрес на управление р-н Триадица,
бул.“Витоша“, №89Б на осн. чл. 435
от Кодекса за застраховането ДА ЗАПЛАТИ на МБАЛ „Св.Иван Рилски-Разград“АД, ЕИК
*********, със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.Коста Петров“, №2 сумата 21 000 лв., представляваща част от заплатено от болничното заведение на ищците по гр.дело №101/2017г., по
описа на ТОС обезщетение за вреди, заедно със законната лихва, считано от 06.11.2019 г. до окончателното
изплащане е, както и сумата 2 970 лв. – разноски за производството пред РРС и РОС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
ДГ