РЕШЕНИЕ
№ …….
гр.
Провадия, 05.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, II
състав, в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при секретаря Н.С., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 540 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба от В.Г.М., с ЕГН **********,
с адрес *** срещу К.Г.М. с ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се
основават претендираните права:
Ищецът твърди, че с ответника са братя и наследници по закон на
починалите си родители Г. В. М., починал на 20.02.2003г. и С. П. М., и двамата
б.ж. на с. *****, починала на 11.06.2015г.. Последните владели повече от
половин век недвижим имот, находящ се в с. *****, общ. *****, а именно ДВОРНО
МЯСТО, цялото с площ от 810 /осемстотин и десет/ кв.м., включено урегулиран
поземлен имот VI-45 /шест- планоснимачен номер
четиридесет и пет/, в кв. 5 по плана на селото, при граници: улица и поземлени
имоти V-46,XIV-44 и VII-45, ведно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА
СГРАДА, с площ от 50.00 кв.м./петдесет квадратни метра/, заедно с прилежащото й
МАЗЕ, със застроена площ от 20.00 кв.м. /двадесет квадратни метра/, ГАРАЖ, със
застроена площ от 20.00 кв.м. /двадесет квадратни метра, ЛЯТНА КУХНЯ със
застроена площ от 20.00 кв.м. и СТОПАНСА ПОСТРОЙКА, със застроена площ от 80
кв.м. /осемдесет квадратни метра/ и ДВОРНО МЯСТО, с площ от 930.00 кв.м.
/деветстотин и тридесет квадратни метра/, съставляващо УПИ VII-45 /седем- планоснимачен номер четиридесет и пет/, в квартал 5 /пет/,
по плана на селото , при граници: улица, поземлени имоти VI-45,XIII- 166, IX-
167и VIII-165, който наследили от В. и К. М., родители на Г. В. М. и за който
те не притежавали документ за собственост.
Ищецът твърди, че е израснал в този имот и в него живеели родителите му
до смъртта им. Страните не поддържали отношения. След смъртта на родителите си
страните се разпоредили с наследствените земи, като за горепосочения имот не са
обсъждали, като ищеца считал, че е собственик по наследство от родителите на
½ идеална част от него.
Ищецът разбрал, че ответника се е снабдил с констативен нотариален акт
за собственост върху целия имот, с което нарушавал наследствените му права върху
него.
Ищецът твърди, че ответника не е демонстрирал и противопоставил
владението си, не е показал, че е променил намерението си да владее процесните
имоти като свои нито пред него, нито пред майка си, което било условие за
придобиването им по давност.
Твърди се, че ответникът владеел своята част от наследствените имоти, но
бил държател на частта на ищеца.
Ищецът иска да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че той е собственик на ½ идеална част от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 810 /осемстотин
и десет/ кв.м., включено урегулиран поземлен имот VI-45 /шест- планоснимачен номер четиридесет и пет/, в кв. 5 по плана
на селото, при граници: улица и поземлени имоти V-46,XIV-44 и VII-45, ведно с
построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА, с площ от 50.00 кв.м./петдесет
квадратни метра/, заедно с прилежащото й МАЗЕ, със застроена площ от 20.00
кв.м. /двадесет квадратни метра/, ГАРАЖ, със застроена площ от 20.00 кв.м.
/двадесет квадратни метра, ЛЯТНА КУХНЯ със застроена площ от 20.00 кв.м. и СТОПАНСА
ПОСТРОЙКА, със застроена площ от 80 кв.м. /осемдесет квадратни метра/ и ДВОРНО
МЯСТО, с площ от 930.00 кв.м. /деветстотин и тридесет квадратни метра/,
съставляващо УПИ VII-45 /седем- планоснимачен номер
четиридесет и пет/, в квартал 5 /пет/, по плана на селото , при граници: улица,
поземлени имоти VI-45,XIII- 166, IX- 167и VIII-165 въз основа на наследствено
правоприемство от родителите им Г. В. М., и С. П. М..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
редовно уведомения ответник по делото.
В него той излага, че исковата молба е допустима, но основателна.
Твърди, че още докато родителите на страните били живи през около 1979г./1980г.
ги събрали и им съобщили, че искат процесния имот да бъде собственост на
ответника, а на ищеца дали средства, за да си закупи друг имот, в който да
живее заедно със семейството си.
Родителите на страните многократно искали да прехвърлят собствеността
върху процесните имоти на ответника, но той не бързал, защото отношенията с
ищеца за този имот били уредени.
Твърди се, че само той се грижел за родителите си, ищеца не ги
посещавал.
През 2011г. той се снабдил с констативен нотариален акт за давностно
владение върху целия имот, като един от свидетелите била майка му. Твърди, че
владее процесния имот още от 1980г. и е със съзнанието, че е негов собственик.
Ответникът сам поддържал имота, правил ремонти в него и на оградата му,
заплащал режийни разходи, дължимите данъци и такси.
Твърди се, че ищеца не е придобил по наследство ½ идеална част от
имота, тъй като неговите родители не са имали документ за собственост.
Ответникът твърди, че след смъртта на бащата на страните е
противопоставил владението си на ищеца, като му казал, че ще подаде декларация,
че е единствен собственик на имота, не давал достъп на ищеца до имота, правил
ремонти, пристроявал сгради, казвал, че имота е негов. Ищецът е знаел за всичко
това и не се е противопоставил по никакъв начин.
Твърди се, че ищеца е знаел, че ответника се е снабдявал с констативен
нотариален акт, тъй като около 20.05.2011г. се обадил на ответника и му казал,
че служителка от община ***** се обадила и му казала, че ответника се е снабдил
с констативен нотариален акт. Ответникът потвърдил това, а ищеца не се
противопоставил.
Иска се отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител
моли за уважаване на иска, ответникът чрез процесуалния си представител моли за
отхвърляне на предявения иск.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От копие
на нотариален акт № 26, том 6, дело № 1605/1975г. на районен съдия от РС
Провадия, се установява, че Г. В. М. на 11.06.1975г. е признат за собственик по
давностно владение на
ДВОРНО МЯСТО,
застроено с къща и стопански постройки цялото с площ от 1750 кв.м., съставляващо
дворище с планоснимачен номер 45, в кв.5 по плана на
с.*****, от което дворище са отредени парцел VI-45 с площ от 810 кв.м. и парцел
УПИ VII-45 с площ от 930 кв.м. при граници на цялото дворище: улица, А.Д., Г. Г.,
М. Г., Д. М., В.Ж., Ж.В..
От удостоверение за наследници с изх. № 53/16.06.2020 г.;
удостоверение за наследници с изх. № 52/16.06.2020г. се установява, че Г. В.
М. е починал на 20.02.2003г. и е оставил за свои наследници съпругата си С. П. М.,
починала на 11.06.2015г. и синовете си В.Г.М. и К.Г.М.. Наследници на С. М. са
също синовете й В.Г.М. и К.Г.М..
От нотариален
акт № 151, том ІІ, рег. № 3830, дело № 333/2011г. на нотариус Илко Кънев,
вписан в СВ при РС Провадия вх.рег. 2176/18.05.2011 г., акт № 19, том V, дело
812/2011г. и скица №
345/29.07.2020 г. се установява, че К.Г.М. е признат за собственик въз основа на
давностно владение на ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 810 /осемстотин и десет/
кв.м., включено урегулиран поземлен имот VI-45 /шест- планоснимачен
номер четиридесет и пет/, в кв. 5 по плана на селото, при граници: улица и
поземлени имоти V-46,XIV-44 и VII-45, ведно с построените в това дворно място
ЖИЛИЩНА СГРАДА, с площ от 50.00 кв.м./петдесет квадратни метра/, заедно с
прилежащото й МАЗЕ, със застроена площ от 20.00 кв.м. /двадесет квадратни
метра/, ГАРАЖ, със застроена площ от 20.00 кв.м. /двадесет квадратни метра,
ЛЯТНА КУХНЯ със застроена площ от 20.00 кв.м. и СТОПАНСА ПОСТРОЙКА, със
застроена площ от 80 кв.м. /осемдесет квадратни метра/ и ДВОРНО МЯСТО, с площ
от 930.00 кв.м. /деветстотин и тридесет квадратни метра/, съставляващо УПИ
VII-45 /седем - планоснимачен номер четиридесет и
пет/, в квартал 5 /пет/, по плана на селото , при граници: улица, поземлени
имоти VI-45,XIII- 166, IX- 167и VIII-165.
От разписен
лист се установява, че процесното дворно място е записано първо на Г. В. М. с посоченнотариален акт № 26, том 6, дело № 1605/1975г. на районен съдия от РС Провадия, а
впоследствие на К.Г.М. с нотариален акт № 151, том ІІ, рег. № 3830, дело №
333/2011г. на нотариус Илко Кънев, вписан в СВ при РС Провадия вх.рег.
2176/18.05.2011 г., акт № 19, том V, дело 812/2011г..
От
декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх.
№ 3031220/17.04.1998 г.; декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти с вх. № **********/06.07.2011 г. се установява, че Г. В. М. е
декларирал за данъчно облагане процесните имоти на 17.04.1998г. пред община *****,
а К.М. ги е декларирал на 06.07.2011г..
От
показанията на св.Исмаилов и св.Димитров, които
съдът кредитира като обективни и еднопосочни в една част, се установява, че
свидетелите са възприели, че процесните имоти са били на баба С. и мъжът й.
Св.Исмаилов е ходил два пъти до имотите заедно с М. – син на ищеца като единият
път е била жива баба С. и внук й й е носил храна. Баба С. е била трудно
подвижна и имало жена, която се е грижела за нея, понякога тя е пазарувала сама
от селския магазин, а понякога й пазарувала жената, която се грижела за нея и
синовете на ищеца. Св.Исмаилов и св.Димитров са възприели, че баба С. живее
сама и че след смъртта й в имота не е живял никой, съдът не кредитира
показанията на св.Исмаилов и св.Димитров в тази им част, тъй като те
противоречат на показанията на св.П. и св.К., които по-често са посещавали
процесния имот и имат по обективни и преки впечатления относно факта кой е
живял в процесните имоти. Ищецът живее в друга къща в с.*****.
От
показанията на св.П. и св.К., които съдът кредитира като обективни и
еднопосочни се установява, че в процесния имот са живели родителите на страните
до смъртта си и ответникът със съпругата си, който се е грижел за майка си. Преди
да се премести изцяло в дома при майка си ответникът е живял в гр.**** като е
посещавал често имота. Ответникът се принудил да напусне жилището си в гр.****
и да се премести да живее в процесния имот заедно със съпругата си, тъй като
нямало кой да се грижи за майка му след като тя си счупила крака, като пътувал
всеки ден до гр.****, където работел. Ответникът наемал жени, които да се грижат
за майка му, когато бил на работа и им заплащал. Св.П. и св.К. не са виждали
никога ищеца в имота, въпреки, че често са го посещавали и минавали покрай него.
Не са виждали ищеца да се грижи за майка си и да й купува нещо. Той дори не
присъствал на погребението й. Ответникът се грижил за имота като правил
различни подобрения в него – санирал имота, сменил дограмата на прозорците с
ПВЦ, ремонтирал покрива, сложил климатици, направил още постройки, гледал
градината и животни. Ответникът е поддържал имота още приживе на родителите си,
като по-големите ремонти е направил след смъртта на майка си. Всички разходи за
имота и за майката на страните, включително и за погребението й са заплатени от
ответника. Св.П. посещава имота всяка седмица и ходил да помага на ответника,
когато има нужда от някаква работа. Впечатленията
на св.П. са от съзнателните му години, тъй като е роден и живее в с.*****, а
впечатленията на св.К. са от 2008г..
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предявеният
с исковата молба е установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на ½
идеална част от ДВОРНО МЯСТО, цялото с
площ от 810 /осемстотин и десет/ кв.м., включено урегулиран поземлен имот VI-45
/шест- планоснимачен номер четиридесет и пет/, в кв.
5 по плана на селото, при граници: улица и поземлени имоти V-46,XIV-44 и
VII-45, ведно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА, с площ от 50.00
кв.м./петдесет квадратни метра/, заедно с прилежащото й МАЗЕ, със застроена
площ от 20.00 кв.м. /двадесет квадратни метра/, ГАРАЖ, със застроена площ от
20.00 кв.м. /двадесет квадратни метра, ЛЯТНА КУХНЯ със застроена площ от 20.00
кв.м. и СТОПАНСА ПОСТРОЙКА, със застроена площ от 80 кв.м. /осемдесет квадратни
метра/ и ДВОРНО МЯСТО, с площ от 930.00 кв.м. /деветстотин и тридесет квадратни
метра/, съставляващо УПИ VII-45 /седем- планоснимачен
номер четиридесет и пет/, в квартал 5 /пет/, по плана на селото , при граници:
улица, поземлени имоти VI-45,XIII- 166, IX- 167и VIII-165 въз основа на
наследствено правоприемство от родителите им Г. В. М., и С. П. М..
Възражение
по чл. 79, ал. 1 ЗС, че ответникът е собственик на процесните имоти въз основа
на изтекла в негова полза придобивна давност.
Искане
по чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен по отношение на ½ идеална част нотариален
акт № 151, том ІІ, рег. № 3830, дело № 333/2011г. на нотариус Илко Кънев,
вписан в СВ при РС Провадия вх.рег. 2176/18.05.2011 г., акт № 19, том V, дело
812/2011г..
В тежест на ищцовата страна е да докаже, че процесния имот е бил собственост
въз основа на давностно владение на неговите родители, че те са починали, че
ответника му е брат и че след смъртта на родителите си е станал собственик на
½ ид.ч. от процесния имот въз основа на
наследствено правоприемство.
В тежест на ответника е да докаже, че е
изтекла в негова полза придобивна давност върху
претендираните имоти – факта на владението, периода на владението, намерението
за своене на процесния имот, факта, че владението е било постоянно, явно и
непрекъснато, че е демонстрирано на ищеца и родителите им.
Предявеният
иск е допустим, тъй като съобразно представените удостоверение
за наследници с изх. № 53/16.06.2020 г.; удостоверение за наследници с изх. №
52/16.06.2020г. и копие на нотариален акт № 26, том 6, дело №
1605/1975г. на районен съдия от РС Провадия се установява, че процесните имоти
са били собственост на бащата на страните Г. М. по давностно владение, че той е
починал на 20.02.2003г. и че страните са негови наследници. Предвид на
обстоятелството, че ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт № 151, том ІІ, рег. № 3830,
дело № 333/2011г. на нотариус Илко Кънев, вписан в СВ при РС Провадия вх.рег.
2176/18.05.2011 г., акт № 19, том V, дело 812/2011г. и скица № 345/29.07.2020
г. за собственост върху процесните имоти в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност то ищецът като наследник на Г. М. има
правен интерес от завеждане на настоящия иск.
Съдът
намира предявения иск за неоснователен.
Придобивната
давност е оригинерен способ за придобиване на право
на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване
на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Фактическият
състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент
на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи
като своя. Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа
власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение.
От разпита
на св.П. и св.К. ответникът доказа, факта на владение върху процесните имоти.
Той доказа, че е владял процесния имот още, когато баща му е бил жив като се е
грижел за имота като за своя собственост, поддържал го е, посещавал го е често,
като по този начин е демонстрирал владението си. След смъртта на баща си
ответникът се е преместил да живее в процесния имот, за да се грижи за майка
си, която е била трудно подвижна като е продължил да поддържа имота и да
демонстрира владението си като е санирал имота, сменил дограмата на прозорците
с ПВЦ, ремонтирал покрива, сложил климатици, направил още постройки, гледал
градината и животни. Св.П. и св.К. са виждали в имота само ответника и
родителите му, никога не са виждали ищеца, въпреки че той живее в същото село.
Св. Исмаилов и св.Димитров също не сочат да са виждали в имота
ищеца. Поради това съдът намира, че процесният имот е излязъл от патримониума на Г. М. и той е изгубил собствеността върху
него още приживе, тъй като синът му ответника К.М. е прекъснал неговото
владение върху имотите и е установил свое владение. Следователно процесните
имоти не са станали част от наследствената маса на Г. М. и ищецът не е станал
техен съсобственик по наследство.
Ищецът
не доказа процесните имоти да са били собственост на майка му С. М. и след
смъртта й да са станали част от наследството й. С нотариален
акт № 26, том 6, дело № 1605/1975г. на районен съдия от РС Провадия ищецът
доказа, че процесните имоти са придобити от баща му Г. М. чрез позоваване на
изтекла в негова полза придобивна давност. Ищецът не
представи доказателства, че това придобиване е станало по време на брака между Г.
и С. М.. Но дори и да бяха представени такива доказателства ищецът не доказа,
че неговите родители са осъществявали съвместно владение върху процесните
имоти.
В
случаите, когато един недвижим имот се владее като собствен от двамата съпрузи,
т.е. две лица осъществяват съвладение на този
недвижим имот, по време на брака им, то правото на собственост също се
придобива общо. В случай обаче, че някой от съпрузите не е владял недвижимия
имот от самото начало, конкретно се
преценява дали и двамата съпрузи са упражнявали фактическа власт и са изявявали
намерение за своене, т.е. дали съпругът, който не е владял от самото начало е
допринесъл за придобиване правото на собственост - така постановеното по реда
на чл.290 от ГПК решение № 319/14.10.2011 год. по гр.д.№ 1125/2010 год. на ВКС,
I г.о..
Принцип
в гражданското законодателство е,
вещните права да се придобиват
въз основа на обективирано волеизявление за това. Действието на придобивната давност не е ex lege. Правната последица - придобиване на правото на
собственост или на друго вещно право не настъпва автоматично с изтичане на
установения в закона срок. За да се трансформира фактическото състояние на
упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно
право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение
за своене чрез позоваване на последиците от придобивната
давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото
изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства -
предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез
снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. До момента
в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез
волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие
на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат
от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на
фактическия състав на придобивното основание по чл.
79 ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС -т ака тълкувателно решение № 4/17.12.2012 год. по
тълкувателно дело № 4/2012 год. на ОСГК на ВКС.
Давностното
владение, като юридическо основание по смисъла на чл.77 от ЗС за придобиване
собствеността на недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност,
изисква срокът за придобиване на имущество по давност и позоваването на
давността от страна на някой от съпрузите да е настъпило в рамките на
брака-така постановеното по реда на чл.290-293 от ГПК решение № 336/05.07.2010
год. по гр.д.№ 699/2009 год. на ВКС, II г.о.
Ищецът
не е доказа да е било налице съвместно владение родителите му върху
процесните имоти с намерение за своене от двама им, с начало на отпочване
и краен момент, конкретно
установени и с продължителност на срок
от 10 години, изцяло изтекъл по време на брака им, както и извършено позоваване
на последиците от давността от С. М. по време на брака й.
След
като по правилото на чл. 154 от ГПК, ищеца не е доказал настъпването на
конкретни юридически факти, обуславящи фактическия състав на съвместно съвладение,
респективно не е опровергал легитимиращото действие на нотариален акт № 26, том
6, дело № 1605/1975г. на районен съдия от РС съдът приема, че само Г. М. е
станал собственик на процесните имоти въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност през 1975г..
Поради
това процесните имоти, тъй като никога не са били собственост на С. М. не са
били част и от нейното наследство и ищецът не е станал съсобственик в тях въз
основа на наследяване както твърди в исковата молба.
Съобразно
гореизложените мотиви предявеният иск по чл.124 ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗС
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Искането по чл.537, ал.2 от ГПК като
акцесорно такова и зависещо от уважаване на предявения главен иск също следва
да бъде оставено без уважение.
Ищецът е претендирал разноски, но
такива не му се дължат предвид изхода по делото. Ответникът е претендирал
разноски в размер на 500 лева адвокатско вънаграждение
и такива следа да му се присъдят на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран така,
Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ.124 ГПК от В.Г.М., с ЕГН **********, с адрес *** срещу К.Г.М. с ЕГН **********, с адрес *** за приемане на установено в отношенията между
страните, че В.Г.М., с ЕГН ********** е собственик на ½ идеална част
от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 810
/осемстотин и десет/ кв.м., включено урегулиран поземлен имот VI-45 /шест- планоснимачен номер четиридесет и пет/, в кв. 5 по плана на
селото, при граници: улица и поземлени имоти V-46,XIV-44 и VII-45, ведно с
построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА, с площ от 50.00 кв.м./петдесет
квадратни метра/, заедно с прилежащото й МАЗЕ, със застроена площ от 20.00
кв.м. /двадесет квадратни метра/, ГАРАЖ, със застроена площ от 20.00 кв.м.
/двадесет квадратни метра, ЛЯТНА КУХНЯ със застроена площ от 20.00 кв.м. и
СТОПАНСА ПОСТРОЙКА, със застроена площ от 80 кв.м. /осемдесет квадратни метра/
и ДВОРНО МЯСТО, с площ от 930.00 кв.м. /деветстотин и тридесет квадратни
метра/, съставляващо УПИ VII-45 /седем- планоснимачен
номер четиридесет и пет/, в квартал 5 /пет/, по плана на селото , при граници:
улица, поземлени имоти VI-45, XIII- 166, IX- 167и VIII-165 въз основа на
наследствено правоприемство от родителите си Г. В. М. с ЕГН ********** и С. П. М.
с ЕГН **********.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с
правно основание чл.537, ал.2 ГПК на В.Г.М., с ЕГН **********, с адрес *** за отмяна по отношение на ½ идеална част на нотариален
акт № 26, том 6, дело № 1605/1975г. на районен съдия от РС Провадия за
придобиване на недвижим имот придобит по давност, с който Г. В. М. с ЕГН ********** е признат
за собственик по давностно владение на ДВОРНО МЯСТО, застроено с къща и
стопански постройки цялото с площ от 1750 кв.м., съставляващо дворище с планоснимачен номер 45, в кв.5 по плана на с.*****, от
което дворище са отредени парцел VI-45 с площ от 810 кв.м. и парцел УПИ VII-45
с площ от 930 кв.м. при граници на цялото дворище: улица, А.Д., Г. Г., М. Г., Д.
М., В.Ж., Ж.В..
ОСЪЖДА В.Г.М., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА К.Г.М. с ЕГН **********,
с адрес *** разноски по делото в размер на 500 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………