Р Е Ш
Е Н И Е
№ 321 град Шумен, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
Административен съдия: Росица Цветкова
при участието на секретаря В. Русева
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова адм.д.№347 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.118 ал.1 и ал.3 от КСО, образувано
по жалба на М.Ф.М., с ЕГН **********,***, против Решение
№2153-27-119/14.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ гр.Шумен, с което е
отхвърлена жалбата и срещу Разпореждане №271-00-850-2 от 21.10.2022 г. и срещу
Разпореждане №271-00-850-3 от 21.10.2022 г. и двете на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ град Шумен, с които съответно е
отменено Разпореждане №271-00-850-1/25.04.2018 г. за отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл.54а от КСО за периода от 12.02.2018 г. до
11.12.2018 г. в размер на 73.07 лв. дневно, и е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по заявление
вх.№271-00-850/17.04.2018 г.
В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност
на атакувания административен акт, поради издаването му в нарушение за
изискването за форма – липса на мотиви и в противоречие с материалния закон. Твърди
се, че в решението са изложени мотиви, касаещи работодателя и осигурителя „Уран
63“ ЕООД, без да са изложени факти и обстоятелства във връзка с трудовото
правоотношение на жалбоподателката и положения от нея труд при посочения
осигурител, както и че не е била запозната с издадения констативен протокол и
съответно с издадените предписания на осигурителя за заличаване на данни, както
и към момента на полагания от нея труд при дружеството не е била наясно с
финансовото състояние на осигурителя. Твърди се, че обезщетението за безработица е отпуснато при
наличие на всички предпоставки по смисъла на закона, тъй като е извършвала
трудова дейност в процесния период в „Уран 63“ ЕООД, за което и е заплащано
възнаграждение, както и са внасяни осигуровки, поради което жалбоподателката
моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени Решение
№2153-27-119/14.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ гр.Шумен.
Ответната страна
Ръководителят /Директорът/ на ТП на НОИ град Шумен, редовно призован, за него
се явява гл. юрисконсулт Л. И., редовно упълномощена, която оспорва жалбата и
моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи от фактическа страна следното:
Със заявление
вх.№271-00-850/17.04.2018 г. до Директора на ТП на НОИ Шумен на основание
чл.54а от КСО жалбоподателката е поискал да и бъде отпуснато обезщетение за безработица,
поради прекратяване на трудовото и правоотношение с „Уран 63“ ЕООД град Нови
пазар, считано от 12.02.2018 г. След извършена административна проверка е
установено, че жалбоподателката е с последно прекратяване на осигуряването от 12.02.2018
г. От представената по делото трудова книжка на оспорващата и регистър на
трудовите договори по отношение на осигурителя „Уран 63“ ЕООД град Нови пазар
се установи, че в периода от 10.01.2018 г. до 12.02.2018 г. оспорващата е била
назначена по трудов договор, сключен с „Уран 63“ ЕООД град Нови пазар, на
длъжност „Ръководител отдел бизнес услуги“, с място на работа в офис град
Шумен, като трудовото и правоотношение е било прекратено, считано от 12.02.2018
г. на основание чл.71 ал.1 от КТ.
Обезщетението за
безработица е отпуснато на жалбоподатката с Разпореждане №271-00-850-1/25.04.2018
г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ град Шумен,
считано от 12.02.2018 г. до 11.12.2018 г., в размер на 73.07 лв. дневно. Видно
от приложената Справка от персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди
от 12.02.2018 г. до 11.12.2018 г. на оспорващата, както и от справката за
изплатени парични обезщетения за безработица, на жалбоподателката са изплатени
обезщетения за безработица за посочения период общо в размер на 15 271.63 лв., които
суми са получени.
Със Заповед №ЗР-5-27-00662804/15.10.2019
г., издадена на основание чл.107 от КСО, от Ръководител на ТП на НОИ била
възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на
осигурителя „Уран 63“ ЕООД гр.Нови пазар, с управител Р.И.. На основание чл.108
ал.1 от КСО е извършена проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на дружеството „Уран 63“ ЕООД град Нови пазар. За установените в
хода на проверката констатации е съставен Констативен протокол /КП/ №КП-5-27-00786732/21.07.2020
г., съгласно който е установено, че основната дейност на дружеството е
счетоводни услуги и че през периода 01.01.2011 г.- 31.12.2019 г. в дружеството
са били назначени общо 39 лица по трудови правоотношения на длъжности:
„технически сътрудник“, „продавач-консултант“, „оператор въвеждане на данни“,
„ръководител отдел в бизнес услугите“, „пазач, невъоръжена охрана“, „чистач,
хигиенист“, които са наемани за кратък период от време и с твърдение че са
полагали труд. С оглед събраните данни е възникнало съмнение, че лицата са
престирали труд, тъй като същите са били назначавани за кратък период от време
и веднага след освобождаването им са регистрирани като безработни и съответно
са получавали обезщетение за безработица или обезщетение за бременност, раждане
и отглеждане на малко дете, а дружеството в посочения период е декларирало
приходи в нисък размер, поради което преписката била изпратена на РП град
Шумен. Било е образувано ДП №182/2020 г. по описа на ОД на МВР град Шумен за
престъпление по чл.227б ал.2 от НК, а именно за това че на неустановена дата в
периода 2012-2019 г. включително в град Шумен не е било поискано от управителя
и представителя на „Уран 63“ ЕООД, което е спряло дължими плащания, да бъде
открито пред ОС град Шумен производство по несъстоятелност в 30 дневен срок от
спиране на плащанията. В хода на досъдебното производство била назначена
съдебно-счетоводна експертиза, видно от която към датата 31.05.2012 г.
дружеството било изпаднало в неплатежоспособност. С Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 29.03.2021 г. на заместник
районен прокурор при РП град Шумен е било прекратено наказателното производство
по ДП №182/2020 г. по описа на ОД на МВР град Шумен, поради изтичането на
абсолютната давност за престъплението по чл.227б ал.2 от НК.
С оглед установените
нови обстоятелства за осигурителя „Уран 63“ ЕООД град Нови пазар и последващия
контрол на осигурителя по разходите на държавното обществено осигуряване, с
нова Заповед №ЗР-5-27-01071877/08.02.2022 г. на Ръководителя на ТП на НОИ била
назначена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на
дружеството-работодател, която е приключила с КП №КП-5-27-01075497 от 15.02.2022
г., съставен от контролен орган при ТП на НОИ град Шумен. Били са изискани
проверки от други органи, като резултатите от приключилите проверки и процедури
от страна на компетентните институции, в т. ч. РП град Шумен и Национална
агенция за приходите, са обективирани в посочения КП.
Установено е, че основната
дейност на дружеството „Уран 63“ ЕООД град Нови пазар през периода 01.01.2011
г. – 31.12.2019 г. е „счетоводни услуги“, като по данни на НАП декларираните
разходи надвишават приходите за същия период, както и сумарно отчетите от 3 бр.
регистрирани ФУ от 2016 г. са нулеви. Установено е също, че от месец май 2012
г. до момента на извършване на проверката не са внасяни осигурителни вноски. В същия
период са били назначени общо 39 лица по трудово правоотношение, на различни
длъжности, като всички лица са назначавани за кратко време, след което почти
всички са получавали обезщетение за безработица или за бременност и раждане и
отглеждане на малко дете.
В КП, след извършен анализ на
наличната информация за осигурителя „Уран 63“ ЕООД град Нови пазар, от страна
на контролните органи е констатирано, че са подавани данни по реда на чл.5 ал.4
т.1 от КСО за лицата с код за вид осигурен "01", в това число и за жалбоподателката
М.Ф.М. за периода от 10.01.2013 г. до 16.01.2013 г. и за периода от 10.01.2018
г. до 11.02.2018 г. В тази връзка е посочено, че жалбоподателката в периода
10.01.2018 г. до 11.02.2018 г. е била назначена на длъжност „ръководител отдел
в бизнес услуги“, с възнаграждение от максималния осигурителен доход, като в
същия период не е имало други лица в дружеството, които да ръководи. По
дадените обяснения от жалбоподателката, същата е извършвала заприходяване на
фактури, корекции при разминаване на данни и справки, във връзка с извършвани
счетоводни услуги на дружества. Констатирано е също от контролните органи, че
за част от лицата осигурителният доход е в размер равен/близък до максималния
осигурителен доход, съгласно ЗБ на ДОО за съответната година.
За изясняване на правнозначими
обстоятелства от контролните органи при ТП на НОИ град Шумен са изискани
сведения по реда на чл.44 - 46 от АПК до наетите по трудови правоотношения
лица, в т. ч. и от жалбоподателката М.Ф.М.. Същата е представила сведение с
декларация вх.№4010-27-9#1/16.01.2020 г. относно трудовата
и заетост в „Уран 63“ ЕООД град Нови пазар, като е посочила, че е постъпила на
работа в дружеството януари 2018 г. и е работила до февруари 2018 г., на
длъжност „началник технически отдел“, с работно време 8 ч. и място на полагане
на труд в град Шумен, ул.Цар Иван Александър №42. Посочила е също като естество
на извършване на работа „заприходяване на фактури за покупко-продажби, корекции
при разминаване на данни и справки“, и е работила със служебен лаптоп и
служебна копирна техника, като в същия период не е имала други колеги във
офиса. Трудовото и правоотношение е било прекратено с изтичане на срока на
договора.
Направените по-горе констатации
по отношение на осигурителя са мотивирали контролните органи да обосноват
извод, че „Уран 63“ ЕООД град Нови пазар в процесния период е реализирало
загуби и невъзможност за плащане на задълженията си. Недоказаността на факта,
че лицата са полагали труд, липсата на приходи и определяне на максимален
размер на възнагражденията е прието от контролните органи като факти,
установяващи липсата от необходимост за назначаване на персонал в дружеството,
като единствената цел за назначаване на тези лица е била свързана с получаване
на съответното обезщетение. Въз основа на това и установената
неплатежоспособност на дружеството от 31.05.2012 г. контролния орган е приел,
че не се налице основанията за възникване на осигуряването по чл.10 ал.1 от КСО
и произтичащите от това права по КСО за лицата, за които са подадени данни с
декларация обр.1 и са регистрирани трудови договори след това. Прието е, че
тези лица не могат да се считат за осигурени по смисъла на чл.4 ал.1 от КСО,
поради което на дружеството „Уран 63“ ЕООД град Нови пазар са издадени
Задължителни предписания №3Д-1-27-01075515/15.02.2022 г. за заличаване на
подаваните данни по реда чл.5 ал.4 от КСО по отношение на конкретно изброени
лица, в това число и за жалбоподателката М.М. – под №15 и 16 в ЗП, за периодите
от 10.01.2013 г. до 16.01.2013 г. и от 10.01.2018 г. до 11.02.2018 г.
Предписанията са
били връчени на управителя на дружеството на 16.02.2022 г. и не са били
обжалвани, като същите са влезли в сила на 03.03.2022 г. – Удостоверение от
10.08.2022 г. на началник сектор КРДОО при ТП на НОИ град Шумен. Поради
неизпълнението на влезлите в сила задължителни предписания от страна на дружеството
– осигурител са предприети действия от НОИ за служебно заличаване на данните по
реда на Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. на министъра на финансите за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица.
След извършеното служебно заличаване
на подадените данни по чл.5 ал.4 от КСО за жалбоподателката, от страна на
контролните органи е прието, че тя не е била осигурено лице по смисъла на чл.10
от КСО и §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО към момента на подаване на заявлението за
отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/. Предвид представените
нови доказателства от извършената проверка, както и заличените данни за
жалбоподателката за периода от 10.01.2018 г. до 11.02.2018 г., въз основа на които
е определено правото и на ПОБ и срока за изплащането му, длъжностното лице по
осигуряването за безработица, на основание чл.54ж ал.2 т.1 от КСО, е
постановило Разпореждане №271-00-850-2 от 21.10.2022 г., с което влязлото в
сила Разпореждане №271-00-850-1/25.04.2018 г. за отпускане на ПОБ е отменено.
При същите мотиви с Разпореждане №271-00-850-3 от 21.10.2022 г., на основание
чл.54ж ал.1 и във връзка с чл.10 от КСО, е постановен отказ за отпускане на ПОБ
по чл.54а от КСО по подаденото от жалбоподателката заявление
вх.№271-00-850/17.04.2018 г.
И двете
Разпореждания, съответно Разпореждане №271-00-850-2 от 21.10.2022 г. и Разпореждане
№271-00-850-3 от 21.10.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ град Шумен, са връчени лично на лицето на 26.10.2022 г., съгласно
известие за доставка. В определения срок оспорващата е подала жалба на
09.11.2022 г. до Директора на ТП на НОИ град Шумен срещу двете разпореждания. С
Решене №2153-27-119/14.11.2023 г. Директорът на ТП на НОИ град Шумен е
отхвърлил жалбата срещу Разпореждане №271-00-850-2 от 21.10.2022 г. и
Разпореждане №271-00-850-3 от 21.10.2022 г. и двете на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ град Шумен, като неоснователна. Въз
основа на събраните доказателства и извършен подробен анализ на същите,
административният орган приел, че наличието на трудов договор не е достатъчно
за възникването на осигурително правоотношение и свързаните и произтичащи от
него права на обезщетение, а е необходимо лицето реално да е осъществявало
трудова дейност, което в случая не е налице, тъй като безспорен и установен от
материалите по преписката е факта, че лицето не е полагало труд. Въпреки, че
дружеството работодател е изпаднало в неплатежоспособност и не е било действащо
предприятие от 2012 г., същото е регистрирало сключени множество трудови
договори, включително процесния с жалбоподателката. Снетите обяснения от лицата
назначавани в дружеството са противоречиви и същите не посочват други лица
осъществявали трудова дейност. Посочено е, че жалбоподателката не дава
конкретни сведения за трудовата си дейност, както и по време на трудовата и
дейност в дружеството през процесния период не е имало други назначени лица,
които да ръководи, с оглед длъжността и „Ръководител на технически отдел“. С
оглед на това е изведен извод, че жалбоподателката не е осъществявала дейност,
за която да подлежи на осигуряване във връзка с разпоредбата на чл.10 ал.1 от КСО и пар.1 ал.1 т.3 от ДР на КСО и не може да се счита за осигурено лице,
поради което и няма право на парично обезщетение по реда на чл.54а от КСО.
Решението на
Директора на ТП на НОИ град Шумен е връчено лично на жалбоподателката на 16.11.2023
г., която го е оспорил пред АдмС град Шумен с депозирана жалба по пощата чрез
административния орган на 27.11.2023 г. – съгласно пощенско клеймо на
плика.
В хода на
съдебното производство е представена цялата административна преписка по
издаване на оспореното решение, както и Заповед №1015-27-142/19.10.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ шумен, с която на Бистра Добрева са възложени функциите
на административен орган по чл.54ж ал.1, 2 и ал.3 и във вр. чл.114 ал.3 от КСО.
В хода на
съдебното производство от страна на жалбоподателката бе представена и приета от
съда като доказателство Трудова книжка серия А, №101169, от която се установи,
че в периода от 10.01.2018 г. до 12.02.2018 г. оспорващата е била назначена по
трудов договор, сключен с „Уран 63“ ЕООД град Нови пазар, на длъжност
„Ръководител отдел бизнес услуги“, с място на работа в офис град Шумен и
месечно трудово възнаграждение в размер на 2 600.00 лв., като трудовото и
правоотношение е било прекратено, считано от 12.02.2018 г. на основание чл.71
ал.1 от КТ.
По искане на
жалбоподателката в хода на съдебното производство бяха допуснати и разпитани
като свидетели Р.В.И.– управител на осигурителя „Уран 63“ ЕООД гр. Нови пазар и
Е.С.Я.. От показанията на свидетелката Р.И. се установи, че дружеството е
извършвало счетоводни услуги и че е назначавала на работа лица в дружеството,
когато е имало необходимост от помощ при извършване на счетоводни услуги на
различни дружества, особено при извършвани проверки от НАП на тези дружество и
при голям обем от документи. За процесния период, а именно януари-февруари 2018
г. е назначила жалбоподателката, тъй като имала необходимост от помощ за
подаване на справките по ДДС. Свидетелката сочи, че жалбоподателката е въвеждала
фактури, сканирала и копирала документи, както и подреждала документите. От
показанията на същата свидетелка се установи, че е назначила жалбоподателката
на длъжността „ръководител“, с оглед обема на работа и получаваното
възнаграждение, независимо че е нямало други работници в този период.
Свидетелката също сочи, че се познава с оспорващата от ученическите години.
От показанията на
свидетелката Е.Я.се установи, че познава оспорващата от баща и, който работил в
шивашкия цех на свидетелката. Свидетелката сочи, че помещението, в което се е
помещавал офиса на дружеството-осигурител – в град Шумен, ул. Цар Иван
Александър, е собственост на нейния баща и тя е ходила да взема наема и е
виждала жалбоподателката там, която и обяснила че се занимава с административна
дейност в началото на януари 2018 г. От показанията на свидетелката също се
установи, че познава управителя на дружеството и дейността на дружеството е
била счетоводни услуги.
От така
установеното фактическо положение и при спазване на разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена
от лице, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при
спазване на срока по чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.118 ал.1 от КСО, и е срещу
подлежащо на съдебен контрол на основание чл.118 ал.1 от КСО Решение на
Директора на ТП на НОИ град Шумен. С оглед на това съдът приема, че жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
Съгласно чл.168
ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от
компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби при
издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспореното Решение
в настоящото производство е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117 ал.3
от КСО, а именно от Директора на ТП но НОИ град Шумен. Потвърдените разпореждания също
са издадени от компетентен орган - ръководител на осигуряването за безработица
в ТП на НОИ град Шумен, съгласно Заповед №1015-27-142 от 19.10.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ град Шумен. По силата на чл.54ж ал.1 от КСО това е
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица в съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт. В настоящия случай разпорежданията са издадени от ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ град Шумен, който е материално и
териториално компетентния административен орган, съгласно нормата на чл.54ж
ал.1 от КСО.
Съдът намира, че
оспореният акт е издаден при спазване на административно процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл.54ж ал.2 т.1 от КСО, влязлото в сила разпореждане
по ал.1 за отпускане на парично обезщетение за безработица, може да се измени
или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи
или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода
на паричното обезщетение за безработица. В този смисъл контролният орган се е
позовал на извършената проверка на осигурителя и издадените и влезли в сила Задължителни
предписания №3Д-1-27-01075515/15.02.2022 г. за заличаване на подаваните данни
по реда чл.5 ал.4 от КСО, което безспорно е ново доказателство, имащо значение
за определяне правото на паричното обезщетение за безработица. При заличени
данни за осигурителен стаж и осигурителен доход, длъжностното лице, осъществяващо
ръководството по осигуряването за безработица като административен орган,
действащ при условията на обвързана компетентност, е длъжно да се съобрази с
новонастъпилите обстоятелства във връзка със заличаването на данните и да
приложи чл.54ж ал.2 т.1 от КСО. В случая се касае за специалното производство за
преразглеждане на административен акт, когато паричното обезщетение за
безработица е неправилно отпуснато
Следва да се
посочи, че видно от доказателствата по делото от жалбоподателката са били изискани
сведения като лице, попадащо в хипотезата на чл.44 АПК при извършваната
проверка на осигурителя, с писмо изх.№4010-27-9/09.01.2020 г., както и са дадени
такива от страната с вх.№4010-27-9/16.01.2020 г. Безспорно дадените сведенията
са във връзка с трудовата дейност на жалбоподателката при посочения осигурител,
поради което пред административния орган жалбоподателката е разполагала с
правна възможност да има активно процесуално поведение, за да установи
фактически осъществяваните от нея трудови функции с дружеството осигурител
"Уран 63" ЕООД.
Действително,
както и се твърди в жалбата, няма данни на оспорващата да са връчени
Констативният протокол и Задължителните предписания, издадени на осигурителя. Всички
документи във връзка с извършване на дейност от осигурителя, възникването на
трудово правоотношение, респективно на осигурително правоотношение, начисляване
и изплащане на трудови възнаграждения, подаване на данни по чл.5 ал.4 от КСО,
следва да се съхраняват от осигурителя в качеството му на такъв и във връзка с
извършването на проверки от компетентните органи на НАП, НОИ и ИТ, с оглед
възложените им от закона правомощия. Работниците и служителите, назначени по
трудов договор не разполагат с документите, от които да се установи цялостната
дейност на осигурителя по отношение на упражняваната търговска/стопанска
дейност и осъществяването на общественото осигуряване на назначените по трудов
договор лица. В тази връзка, при извършване на проверка по разходите на ДОО на
осигурителя, страна в производството е само проверявания осигурител, и само той
може да бъде адресат на административния акт (задължителни предписания),
издаден в резултат на проверката по разходите на ДОО, а жалбоподателката не е
страна в производството по чл.108 ал.1 т.1 от КСО и за контролния орган не е
било налице задължение да връчи на оспорващата КП и ЗП, издадени на
осигурителя.
Решението е
издадено в изискуемата писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл.59
ал.2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл.117 ал.3 от КСО, като съдържа фактически и правни основания. Направеното възражение в
жалбата в тази връзка за липса на мотиви, съдът намира за неоснователно. Неоснователно
се твърди, че решаващият орган се е позовал единствено и само на издаденото
задължително предписание на осигурителя и съответно заличените данни по реда на
чл.5 ал.4 т.1 от КСО, без да е обсъдил факти и обстоятелства, касаещи полагания
труд от жалбоподателката в процесния период при осигурителя. Видно от мотивите
на атакуваното решение, Директорът на ТП на НОИ град Шумен, с оглед на
правомощията си по чл.35 и чл.36 АПК и служебното начало в административния
процес, е изяснил напълно спора относно трудовите функции на жалбоподателката при
осигурителя "Уран 63" ЕООД град Нови пазар, извършил е обстоен анализ
на спорните факти и обстоятелства, като е провел пълно доказване в хода на
административното производство, на базата на писмените и гласните доказателства
по случая. Липсата
на извършвана от дружеството-осигурител стопанска дейност е само един от
фактите, констатирани от органа и този факт е обсъден в съвкупност с всички
доказателства събрани от органа в хода на административното производство по
издаване на обжалвания административен акт. Конкретно е обсъдено в мотивите на
атакуваното решение длъжността, на която е била назначена жалбоподателката, а
именно „Ръководител отдел бизнес услуги“, липсата на други назначени лица в
дружеството през същия период, които жалбоподателката да е ръководила, както и обясненията
от лицата, назначавани в дружеството, които са противоречиви и същите не
посочват други лица, осъществявали трудова дейност.
Съдът намира, че
оспореното решение е постановено и в съответствие с материалния закон, поради
следните съображения:
По силата на чл.54л от КСО отпускането,
изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването,
възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се
извършват въз основа на данните по чл.5 ал.4 т.1 и на данните, декларирани в
подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по
ред, определени с акт на Министерския съвет.
На следващо
място, според приложимата в конкретния случай разпоредба на чл.54а, ал.1 от КСО
правото на парично обезщетение за безработица възниква за лицата, за които са внесени
или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12
месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168; и не упражняват
трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс
или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а
ал.1 от Кодекса на труда.
Разпоредбата на
чл.54а ал.4 от КСО постановява, че ПОБ се изплаща от датата на последното прекратяване
на осигуряването, ако заявлението за отпускане на ПОБ е подадено в тримесечен
срок от тази дата и лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по
заетостта в срок от 7 дни от тази дата.
Съгласно чл.10
ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а ал.1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. "Осигурено
лице" по смисъла на §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4
и чл.4а ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. По
аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова
дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са
подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителните вноски. Следователно,
изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност по
декларираното трудово правоотношение, като наличието на сключен трудов договор,
т. е. възникването на трудово правоотношение не е единственото и необходимо
условие за възникване на осигурително правоотношение, което е основание за
изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени по реда на чл.5
ал.4 т.1 от КСО. Не съществува идентичност на трудовото и осигурителното
правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл.10 от КСО, основанието за
възникване на осигурително правоотношение е упражняването на трудова дейност,
за която се дължат осигурителни вноски, част от които са за сметка на
осигуреното лице. В този смисъл е и установената съдебна практика на ВАС.
В случая, след
извършени служебни проверки е преценено от административния орган, че
жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност, съгласно разпоредбата на чл.10
ал.1 от КСО и не се явява осигурено лице по смисъла на §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО
за периода от 10.01.2018 г. до 11.02.2018 г.
В депозираната
жалба не се оспорват фактическите констатации в мотивите на обжалвания акт
относно наличието на трудов договор, сключен между жалбоподателката и
осигурителя, периодът и размерът на изплатените парични обезщетения за
безработица, както и основанието за възникване на правото за получаване на този
вид обезщетение. Оспорва се само констатацията, че жалбоподателката не е
осъществявала трудова дейност, като се твърди, че е полаган труд като
„Ръководител отдел бизнес услуги“. Следователно, единственият правнорелевантен
факт, нуждаещ се от доказване по делото, е свързан с въпроса дали
жалбоподателката е упражнявала труд през декларирания период.
В настоящия
случай, безспорно по делото и установено от събрания по делото съвкупен
доказателствен материал е обстоятелството, че жалбоподателката не е престирала
работната сила при упражняване на конкретна трудова функция. По делото не се
установи реално полаган труд с всички негови елементи като работно място,
работно време, реално извършване трудови действия, съответни на длъжностна, на
която е била назначена жалбоподателката в процесния период, а именно „Ръководител
отдел бизнес услуги“, и получавано периодично трудово възнаграждение. Поради
това, изводът на административния орган, че не е упражнявана трудова дейност е
съответен на приложимите материалноправни разпоредби.
Доказателствената
тежест за установяване на реално положения труд е на самото лице - в този
смисъл Решение № 2524 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12220/2019 г. В тази
връзка с оглед дадените указания от съда по разпределение на доказателствена
тежест от жалбоподателката бяха ангажирани писмени доказателства – трудова
книжка и бяха събрани гласни доказателствени средства - разпит на свидетелите Р.И.
– управител на дружеството-осигурител и свидетеля Е.Я., която е дъщеря на
наемодателя на офиса на дружеството. Съгласно свидетелските показания на
управителя Р. И., жалбоподателката била назначена в процесния период
януари-февруари 2018 г., тъй като имало необходимост от помощ за подаване на
справките по ДДС. Свидетелката сочи, че жалбоподателката е въвеждала фактури,
сканирала и копирала документи, както и подреждала документите, които дейности
обаче не съответстват на длъжността и „Ръководител отдел бизнес услуги“.
Безспорно свидетелката сочи, че в този период е нямало други лица назначени в
дружеството, което се подкрепя и от писмените доказателства по делото, поради
което не се установи точно в какво се изразява ръководната дейност на
жалбоподателката. От показанията на същата свидетелка се установи, че
оспорващата е била назначена на тази длъжност единствено за получаваното по-високо
възнаграждение, независимо че е нямало други работници в този период. Съдът
намира, че показанията на тази свидетелка не установяват по категоричен начин,
че жалбоподателката е полагала труд в дружеството като „Ръководител отдел
бизнес услуги“, а и същите не се подкрепят от доказателствата по делото. От
разпита на другата свидетелка Е.Я.не се установяват релевантни факти, защото
същата не сочи период на полагания труд и в какво се е изразява същия.
По отношение на
представената пред настоящата съдебна инстанция трудова книжка, в която е
вписано, че жалбоподателката е полагала труд в периода от 10.01.2018 г. до
12.02.2018 г. при работодателя „Уран 63“ ЕООД град Нови пазар, на длъжност
„Ръководител отдел бизнес услуги“, с място на работа в офис град Шумен, с
възнаграждение 2 600.00 лв., съдът намира, че не доказателство, от което
да може да се направи категоричния извод за полаган труд в полза на посочения осигурител,
тъй като противоречи на останалия доказателствен материал по делото,
включително и на показанията на свидетелите. В случая и от извършените проверки
от НОИ и НАП на осигурителя се установява липса на факти и доказателства за
упражняване на трудова дейност в посочения период.
Съдът намира и,
че изводът на административния орган за липса на търговска дейност на
работодателя, съответно за липса на необходимост от назначаване на персонал, се
подкрепя от доказателствата по делото - данни посочени от ТД на НАП Варна-офис
Шумен в писмо от 28.02.2020 г., а именно, че в подадените декларации по чл.92
от ЗКПО от 2011 г. до 2018 г. включително разходите превишават приходите.
Регистрираните ФУДВ са с нулев оборот през годината на назначаване на работа на
жалбоподателката.
Като съобрази
фактите по спора, относимите разпоредби на чл.10 ал.1 във вр. с чл.4 или чл.4а
ал.1 от КСО, §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО и даденото тълкуване на последните в
множество решения на ВАС - Решение №10621 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д.
№7905/2021 г., Решение №3285/11.03.2021 г. постановено по адм. д. №13619/2020
г. на ВАС; Решение №6043/19.05.2021 г., постановено по адм. д. №3822/2021 г. на
ВАС, съдът намира, че не са изпълнени предпоставките на КСО по отношение на
жалбоподателката и същата към момента на подаване на заявлението за парично
обезщетение за безработица не е имала качеството на "осигурено лице".
Установените факти и обстоятелства сочат, че без правно основание са
декларирани данни в регистрите на НАП и НОИ с цел придобиване на право и
отпускане на парични обезщетения от ДОО, до каквито изводи са достигнали и
контролните органи. В случая проверките по разходите на ДОО на търговското
дружество е приключила с издаване на задължителни предписания за заличаване на
данни, включително и за жалбоподателката и те са били служебно заличени, след
като е установено, че тези лица нямат качеството на осигурени лица по
декларираните трудови правоотношения с дружеството. Въз основа на тези задължителни
предписания, са предприети действия от контролните органи на ТП на НОИ град
Шумен, в рамките на предоставената им от закона компетентност, за служебно
заличаване на данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО. Предвид гореизложеното и след
като реално не е осъществена трудова дейност от жалбоподателката, не е
възникнало осигурително правоотношение с произтичащите от него права на
обезщетение. Жалбоподателката не попада в кръга на осигурените лица по смисъла
на чл. 10 от КСО и §. 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не е налице една от
предпоставките за възникване на правото на парично обезщетение. При това
положение същата няма право на обезщетение, каквото не оспорва и че е получила.
Както бе посочено и по-горе, съгласно чл.54л от КСО отпускането и изчисляването
на ПОБ се извършва въз основа на данните по чл.5 ал.4 т.1 подадени в осигурителя,
поради което и при наличие на нови данни за длъжностното лице възниква
основание за извършване на нова преценка на правото на ПОБ по конкретно подаденото
от лицето заявление. Това е разпоредено с оспорените в настоящото производство Разпореждане
№271-00-850-2 от 21.10.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ град Шумен, с
което е отменено Разпореждане №271-00-850-1/25.04.2018 г. за отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО за периода от 12.02.2018 г.
до 11.12.2018 г. в размер на 73.07 лв. дневно, и Разпореждане №271-00-850-3 от
21.10.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ
град Шумен, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица
по чл.54а от КСО по заявление вх.№271-00-850/17.04.2018 г., подадено от
жалбоподателката. Разпорежданията са издадени при наличието на посочените в
закона предпоставки за това и са материално законосъобразни. До същия извод е
достигнал и Директорът на ТП на НОИ град Шумен в издаденото от него решение.
Следва да се
посочи за изчерпателност, че по сходен казус е налице постановено Решение №2543/05.03.2024
г. по адм.д.№3435/2023 г. по описа на ВАС на Р България – Шесто отделение, по
отношения на същия осигурител „Уран 63“ ЕООД град Нови пазар.
От така установеното фактическо и правно
положение съдът приема, че Решение №2153-27-119/14.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ гр.Шумен, с
което е отхвърлена жалбата на М.Ф.М. срещу Разпореждане №271-00-850-2 от
21.10.2022 г. и срещу Разпореждане №271-00-850-3 от 21.10.2022 г. и двете на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ град Шумен, с които
съответно е отменено Разпореждане №271-00-850-1/25.04.2018 г. за отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО за периода от 12.02.2018 г.
до 11.12.2018 г. в размер на 73.07 лв. дневно, и е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по заявление
вх.№271-00-850/17.04.2018 г., е законосъобразно, а жалбата е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
Ответната страна не претендира разноски,
поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата на М.Ф.М., с ЕГН **********,***,
против Решение №2153-27-119/14.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ гр.Шумен, с
което е отхвърлена жалбата и срещу Разпореждане №271-00-850-2 от 21.10.2022 г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ град Шумен, с
което е отменено Разпореждане №271-00-850-1/25.04.2018 г. за отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО за периода от 12.02.2018 г.
до 11.12.2018 г. в размер на 73.07 лв. дневно, и срещу Разпореждане
№271-00-850-3 от 21.10.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ град Шумен, с което е отказано отпускане на парично обезщетение
за безработица по чл.54а от КСО по заявление вх.№271-00-850/17.04.2018 г.,
подадено от М.Ф.М..
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: