Р Е Ш Е Н И Е
№
…………./04.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично съдебно
заседание, проведено на девети юни през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
участието на секретар Д.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15981 по
описа за
Производството
по делото е образувано по повод предявени от
С.С.П., ЕГН ********** с адрес: ***, съдебен адрес:*** П.В. №*, чрез адв. Б.Д.
– П. срещу М.В.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, СО „Д.Т.*” №*,
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане
против ответника в общ размер 1650 лв. /хиляда
шестстотин и петдесет лева/,
представлаващи дължими наемни вноски по Договор за наем от 01.01.2016 г., за м. юни, м. юли и
м. август
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове,
навеждайки следните фактически
твърдения:
Наследодателят на ищеца - С.С.П.,
ЕГН **********, починал на 01.07.2016г. е притежавал
правото на собственост върху дворно
място, представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.2566.46, цялото с
площ по документи за собственост 3150 кв.м., а по скица с площ 3136 кв.м., ведно с 1/2 (една втора) идеална част от построената
в същото място ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа с идентификатор 10135.2566.46.2, с площ съгласно
скицата 92,00 кв.м., състояща се от ПЪРВИ ЕТАЖ, на който са разположени две
стаи, кухня, хол, баня и тераса, с обща застроена площ от 120,80 кв.м., и ВТОРИ
ЕТАЖ, състоящ се от три стаи, салон, кухня и тераса, площ от 94,50 кв.м.,
заедно с принадлежащите към сградата ИЗБА с площ 47 кв.м. и складови помещения,
с адрес според скицата гр.В., район „П.", с.о. „Д.Т. * "
№ *.
По силата на договор за продажба, обективиран в нот.акт. №*, том *, peг. № *, дело № */*г. на нотариус № * на *г., наследодателят
се разпоредил в полза на ответника с 228 (двеста двадесет и осем) кв.м.
идеални части от дворното място и с 1/2 (една
втора) идеална част от построената в същото място ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА. Ответникът, считано от *г. е наемател на целия имот и
находящата се в него сграда.
По силата на
Договор за наем от * г., вписан
в служба по вписванията гр. В. вх. peг. № */*г.,
акт *, том *, дело */* г., наследодателят
на ищеца - С.С.П., ЕГН **********,
починал на
* г.,
в качеството му на наемодател е предоставил на ответника, в качеството му на
наемател, за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, представляващ
2908 (две хиляди деветстотин и осем) кв.м. в идеални части от ДВОРНО МЯСТО,
цялото с площ 3136 (три хиляди сто тридесет и шест) кв.м., находящо се на
територията на гр.В., в местност „Траката" според протокола за съдебна
спогодба, а по предходен нотариален акт в местността „Ваялар",
съставляващо поземлен имот с идентификатор 10135.2566.46 (десет хиляди сто
тридесет и пет. две хиляди петстотин шестдесет и шест. четиридесет и шест) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град В., одобрени със заповед №
РД-18-92 (осемнадесет-деветдесет и две), издадена на 14.10.2008 г.
(четиринадесети октомври две хиляди и осма година) от изпълнителния директор на
АГКК, изменена със заповед №* (*****), издадена на *г. от началника на СГКК В., идентичен с част от
поземлен имот № * (**) по кадастралния план на Приморски парк /местност „Д.Т."/
гр.В., с адрес според скицата гр.В., район „Приморски" с.о.„Д.Т. * (**)"
№ * (**), с предназначение - урбанизирана територия, при граници по скица:
поземлени имоти с идентификатори: *****, *****, *****, *****, *****, ******, *****,
*****, *****, при граници съгласно документа за собственост: изток - имот на
областна администрация и дял II на Г.П., на запад - имоти пл.№№ ** и **, на
север - път и на юг - имоти пл.№№ **, ** и **, ведно с всички приращения,
подобрения, трайни насаждения и права за имота, заедно с 1/2 (една втора)
идеална част от построената в същото място ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на два
етажа с идентификатор ****** (***************), с площ съгласно скицата 92,00
(деветдесет и два) кв.м., състояща се от ПЪРВИ ЕТАЖ, на който са разположени
две стаи, кухня, хол, баня и тераса, с обща застроена площ от 120,80 (сто и
двадесет цяло и осемдесет стотни) кв.м., и ВТОРИ ЕТАЖ, състоящ се от три стаи,
салон, кухня и тераса, площ от 94,50 (деветдесет и четири цяло и петдесет
стотни) кв.м., заедно с принадлежащите към сградата ИЗБА с площ 47 (четиридесет
и седем) кв.м. и складови помещения, с адрес според скицата гр.В., район
„Приморски", с.о. „Д.Т. * (**)" №* (**). Страните са уговорили имотът
да се ползва за задоволяване на жилищни нужди. Срокът на договора бил 9/девет/ години, считано от датата на сключване. Срещу
предоставеното ползване, наемателят дължал месечен наем в размер на 550 лева,
платим до 5-то число на същия месец, за който се дължи. Предвидено било
плащането да се извършва по банков път.
Към настоящия момент ответникът е останал задължен към
ищеца с претендираните в исковия размер суми. Ответникът е
уведомен за задълженията му, въпреки което изпълнение не е последвало. Предвид
неизпълнение на поетите от ответника задължения, по негова инициатива е
учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 9602/2016г.
по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед
за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е
налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли
за постановяване на положително решение по предявените искове.
В рамките на срока и по реда на
чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ
предприетото от него оспорване на предявените искове по същество. Твърди се, че
между страните по делото липсва облигационно правоотношение по силата на
договор за наем. Искът за разликата над 825
лева е неоснователен и поради факта, че ищецът не е единствен наследник на С.П..
Не оспорва, че между него и наследодателят на ищеца са сключени Договор за
покупко-продажба, обективиран в НА № *, т.*, per. №*, дело № */* г. при Ж.К., нотариус с район на
действие Районен съд - гр. В., вписан в Регистъра на Нотариалната камара на
Република България под № * и Договор за наем от 01.01.2016 г., вписан в Служба
по вписванията при гр.В. под акт № *, том * от * г.
Прави възражение за забава на
кредитора, тъй като съобразно уговорките в договора, наемът следвало да се
плаща по банков път. Към 5-ти юни 2016г. не му било указано необходимото от
кредитора съдействие за изпълнение на договора, чрез посочване на банкова
сметка. ***становяване на решение
по спора, с което насочените срещу него искове бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно е от приложеното ч.гр. дело №9602/2016 г. по описа на ВРС, ХVІІ
състав, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена
заповед за изпълнение в полза на ищеца С.П. срещу ответника за претендираните в
настоящото производство суми.
Своевременно е
направено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът е предявил
иска в законоустановения едномесечен срок.
С Определение
№1145/11.01.2017 г., съдът е прекратил производството по делото по отношение на
ищеца Л.Ц.П., на основание чл.232 ГПК.
Не е спорно между страните, а и с определение от 13.04.2017 г. е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между тях, че по
силата на Договор за наем от 01.01.2016 г., вписан в служба по вписванията гр. В. вх. peг. № */*г., акт *, том *, дело */* г., наследодателят
на ищеца - С.С.П., ЕГН **********,
починал на
*г.,
в качеството му на наемодател е предоставил на ответника, в качеството му на наемател,
за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, представляващ 2908 (две хиляди
деветстотин и осем) кв.м. в идеални части от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ 3136
(три хиляди сто тридесет и шест) кв.м., находящо се на територията на гр.В., в
местност „Т." според протокола за съдебна спогодба, а по предходен
нотариален акт в местността „В.", съставляващо поземлен имот с
идентификатор 10135.2566.46 (десет хиляди сто тридесет и пет. две хиляди
петстотин шестдесет и шест. четиридесет и шест) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град В., одобрени със заповед № РД-* (**), издадена
на * г. (*********) от изпълнителния директор на АГКК, изменена със заповед
№КД-* (***), издадена на **г. (****) от началника на СГКК В., идентичен с част
от поземлен имот № ** (****) по кадастралния план на Приморски парк /местност „Д.Т."/
гр.В., с адрес според скицата гр.В., район „Приморски" с.о.„Д.Т. ** (****)"
№ ** (***), с предназначение - урбанизирана територия, при граници по скица:
поземлени имоти с идентификатори: ******, *******, ******, ******, ******, ******,
******, ******, *******, при граници съгласно документа за собственост: изток -
имот на областна администрация и дял II на Г.П., на запад - имоти пл.№№ ** и **, на север - път
и на юг - имоти пл.№№ **, ** и **, ведно с всички приращения, подобрения,
трайни насаждения и права за имота, заедно с 1/2 (една втора) идеална част от
построената в същото място ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа с
идентификатор ******** (************), с площ съгласно скицата 92,00
(деветдесет и два) кв.м., състояща се от ПЪРВИ ЕТАЖ, на който са разположени
две стаи, кухня, хол, баня и тераса, с обща застроена площ от 120,80 (сто и
двадесет цяло и осемдесет стотни) кв.м., и ВТОРИ ЕТАЖ, състоящ се от три стаи,
салон, кухня и тераса, площ от 94.50 (деветдесет и четири цяло и петдесет стотни) кв.м.,
заедно с принадлежащите към сградата ИЗБА с площ * (*) кв.м. и складови
помещения, с адрес според скицата гр.В., район „П.", с.о. „Д.Т. * (***)"
№ * (**) при месечен наем в размер на 550 лева, платим по банков път до 5-то
число на същия месец, за който се дължи; че срокът на договора е 9/девет/ години,
считано от датата на сключване, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК.
Установява се
от Удостоверение за наследници изх.№*/* г., издадено от Район О. при Община В.,
че С.С.П. е починал на *г., като е оставил за свои законни наследници син - С.С.П.
/ищеца по делото/ и дъщеря - Л.Ц.П..
Видно от
приложените на л.22-26 доказателства, ищецът е правил опити да връчи на
ответника Покана за доброволно изпълнение на задълженията му, произтичащи от
договора за наем.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът
за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова полза заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след депозирано
по реда на чл. 414 ГПК възражение от длъжника, поради което се явява
процесуално допустим.
Съдът
намира, че от събраните в хода на производството писмени доказателства се
установява наличие на валидно наемно правоотношение между наследодателя на
ищеца и ответника, по силата на което ответникът е получил правото на временно
/9 години/, възмездно ползване върху описания в договора имот, срещу задължение за
заплащане на месечна наемна цена в размер на по 550.00 лв., считано от м. юни
2016 година/чл.5, ал.2/.
Ответникът
не оспорва, че е ползвал отдадения по наем имот.
Същевременно
ответникът, в чиято тежест е да установи точното изпълнение на задълженията си
по договора за наем, не ангажира доказателства да е заплатил наемната цена за
ползването на имота за исковия период. Напротив в отговора по чл. 131 ГПК се
съдържа изявление, че не е заплатила наемната цена на ищеца, тъй като счита, че
не дължи такава на наследниците на наемодателя, поради липса на облигационна
връзка с тях. Навежда доводи, че правата и задълженията по договора за наем не
могат да се наследяват.
Съдът
счете така направените възражения от ответника за неоснователни по следните
съображения:
След
смъртта на наемодателя по договора, в правата и задълженията му са встъпили
законните му наследници – ищецът и неговата сестра, при права по ½ ид.ч.
за всеки.
Ищецът
е приел наследството, оставено му от наследодателя,
поради което в качеството си на
универсален правоприемник е обвързан от сключения от наследодателя му
договор за наем, което следва от разпоредбите на чл. 60 ЗН и чл. 21 ЗЗД. Неправилно
е застъпеното от страна на ответника становище, че сключеният договор
за наем не обвързва наследниците, тъй като както бе посочено по – горе
е налице универсално правоприемство, по силата на което ищецът е обвързан
от сключения договор и не е необходимо неговото съгласие, за
да бъде продължено действието му, доколкото самият договор за наем не е
сключен с оглед на личността, за да има за предмет престация, която да
може да бъде изпълнена само от задълженото лице и да се прекратява с неговата
смърт.
По делото е достатъчно установяването, че ищецът притежава
качеството на наемодател. В случая то е придобито от него, като
приобретател на правата на наемодателя по договора от * г. и по
силата на чл.237, ал.1 ЗЗД.
Отделно
от горното част от наемните вноски са били дължими приживе на наемодателя, с
оглед датата на смъртта му.
В
настоящото производство не се спори, а и се установява от представения договор
за наем, че в тежест на ответника е било в срока на договора да заплаща месечната
цена за ползване на имота. Липсват доказателства, нито се навеждат
доводи от страна на ответника да е заплатил в качеството си на наемател на
ищеца или на наследодателя му наемните вноски за м. юни, м. юли и
м. август
При
това положение предявеният иск следва да се приеме за основателен до размера
825 лв., съобразно наследствените права на ищеца, като за разликата подлежи на
отхвърляне.
Относно разноските:
При този изход на делото в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е
направил разноски в заповедното производство в общ размер на 333 лв. /33 лв. държавна
такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение/ и в исковото
производство в общ размер на 33 лева – държавна такса.
Съгласно
ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12, следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските, направени в
заповедното производство в размер на 166.50 лв. съобразно уважената част от иска. За настоящото производство следва да
му се присъди сумата от 16.50 лв.
Ответникът
претендира присъждането на сумата от по 600 лв. – възнаграждение
за защита и съдействие от един адвокат в заповедното и настоящото производство
по отношение на всеки от ищците. От ищеца е направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като са
наведени и възражения, че за заповедното производство не му се следват
разноски.
По така
наведените възражения, съдът приема следното:
Претенцията за
заповедното производство се основава на ТР №6/2014 г., с което разноски могат
да се искат едва в настоящото производство, а не в заповедното. Л.П. не е
страна в заповедното производство, поради което претенцията по отношение на нея
е неоснователна. За исковото производство също не следва да се възлагат в нейна
тежест разноски, тъй като производството по отношение на нея е прекратено преди
процедурата по чл.131 ГПК.
Съдът намира
искането на ответника по установителния иск, длъжник в заповедното
производство, за присъждане на направени от него разноски – адвокатско
възнаграждение след получаване от него на заповедта за изпълнение, и в хипотеза
на частично уважаване на предявения установителен иск, за допустимо и подлежащо
на разглеждане от исковия съд, както и с оглед даденото разрешение в т.12 от ТР
4/2013 година на ОСГТК на ВКС, което предпоставя правомощията на съда в
исковото производство да разпредели отговорността за разноските, направени в
заповедното производство. С оглед равнопоставеността на страните в процеса,
както и с оглед разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК, че искът за установяване
съществуването на вземането се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се приеме, че
исковият съд следва да разгледа и направените от ответника искания за
присъждане на разноски. В редица решения на ВКС е постановено, че при подадено
възражение по чл.414, ал.1 ГПК е налице предприето оспорване на иска, т.е.
извършените от ответника процесуални действия по подаване на възражението
следва да се зачетат от съда, като не може да се отрече правото на
страната да ползва адвокатска защита. С оглед на изложеното съдът намира, че
искането за присъждане на разноски от длъжника, направени във връзка с подадено
възражение срещу издадената заповед за основателно.
Процесуално
представителство за подаване на възражение по чл.414 ГПК от длъжник срещу
издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от
09.07.2004г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1
възнаграждението следва да се определи по аналогия. В настоящия случай длъжникът
чрез процесуален представител е подал възражение в утвърдения образец като
възражението е бланкетно. Поради което и в случая съдът намира, че по
аналогия следва да намерят приложение конкретни случаи, предвидени в чл.6 от
Наредба № 1 – възнаграждения за съвет, справка и изготвяне на книжа, а именно
т. 3 – за проучване на дело с даване на мнение по него и т.5 за изготвяне на
други молби. Тези действия на адвоката са най-близко до действията му свързани
с подаване на възражение по чл.414 ГПК.
Съдът намира че
чл.7, ал.5 от Наредбата - за процесуално представителство, защита и
съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение е неприложим.
Доколкото подаването на възражението е една от възможностите за защита на
длъжника срещу заповедта, адвокатското възнаграждение за нея не може да бъде обусловено
от материалния интерес /Опр. № 33/19.01.2017г. по ч.търг.д. № 14 по описа за
Предвид изхода
на спора и след направените изчисления съдът намира, че в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в
размер на 55 лева и за исковото производство в размер на 150 лева,
съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищеца С.С.П., ЕГН ********** с адрес: ***, от една
страна и ответника М.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, СО „Д.Т. *” №* от друга, че В
ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в размер на сумата от 825 лв. /осемстотин
двадесет и пет лева/,
представлаващи ½ ид.ч. от дължими наемни вноски по Договор за наем от
01.01.2016 г., за м. юни, м. юли и
м. август
ОСЪЖДА М.В.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, СО „Д.Т. *” №* ДА ЗАПЛАТИ на С.С.П., ЕГН **********
с адрес: *** сумата от 166.50 лв. /сто шестдесет
и шест лева и 0.50 ст./ лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски под формата на заплатена държавна такса и възнаграждение за
защита и съдействие от един адвокат в заповедното производство по ч.гр.д.9602/2016г.
на ВРС, съразмерно установената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.В.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, СО „Д.Т. *” №* ДА ЗАПЛАТИ на С.С.П.,
ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 16.50 /шестнадесет
лева и 0.50 ст./ лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски под формата на заплатена държавна такса при настоящото разглеждане на
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.С.П.,
ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.В.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, СО „Д.Т. *” №* сумата от 55 / петдесет и
пет лева/ лева, представляваща реализирани от ответника съдебно деловодни
разноски под формата на заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат в заповедното производство по ч.гр.д.9602/2016г. на ВРС, съразмерно
установената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА С.С.П.,
ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.В.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, СО „Д.Т. *” №* сумата от 150 /сто и
петдесет лева/ лева, представляваща реализирани от ответника съдебно деловодни
разноски под формата на заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: