Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, …..01.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, в закрито
заседание, в състав:
Председател: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: ЕЛЕНА РАДЕВА ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като
разгледа докладваното от съдия Бенина ч. гр.д. № 13001 по описа за 2020 год. за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба на “Застрахователно и
презастрахователно дружество В.” АД – длъжник по изпълнително дело №
20208600400747 по описа на ЧСИ В.М.рег. № 860 с район на действие СГС срещу
ненаимуенуван акт с Изх. № 44295/09.09.2020г. (постановление) на ЧСИ М., с
който съдебния изпълнител отказва да редуцира адвокатското възнаграждение в
полза на взискателя по изпълннителното дело до сумата от 100 лева, с оглед
възражение на длъжника от 02.09.2020г.
Жалбоподателя счита, че обжалвания акт е неправилен и
незаконосъобразен, а адвокатско възнаграждение не се дължи, тъй като настоящата
хипотеза не попада в изрично изброените в чл.38, ал.2
Закон за адвокатурата, няма и доказателство за извършено плащане и акта на ЧСИ
следва да бъде изцяло отменен. В случай, че тези аргументи не бъдат уважени,
моли претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение, като завишено и
несъобразено с фактическата и правна сложност на изпълнителното производство,
да бъде намалено до размера от 100 лева, който се явява съответстващ на обема на предоставента от процесуалния представител помощ и
съдействие. Навеждат се твърдения, че по процесното изпълнително дело
единственото, което е сторено от пълномощника на взискателя в изпълнителното
производство е подаване на молба с прилагане на изпълнителен лист, въз основа
на което е образувано изпълнителното дело, в която молба е посочен способът за
изпълнението, което е изискване за редовност. Изложени са доводи за неправилно
определяне на т.26 от ТТРЗЧСИ, като се твърди, че при
изчисляване на пропорционалната такса по т.26 от тарифата трябва да бъде
включено единствено вземането, което е предмет на изпълнителния лист, но не и таксите и разноските по самото изпълнително дело. С
оглед изложеното моли
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ да бъде намалена.
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК взискатетелят
Д.С.М., е депозирал
становище по жалбата, в което изразява такова срещу нейната основателност по
изложени съображения.
ЧСИ В. М., в подробно изложените от нея мотиви по чл. 436,
ал.3 от ГПК за обжалваните действия, сочи, че жалбата е частично допустима и
изцяло неоснователна.
Съдът, като взе предвид становището на страните и
представените по делото доказателства, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 2020860040074 по описа
на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ е образувано на 17.08.2020 г. по молба на
взискателя Д.С.М., чрез адв. С.Х., за
събиране на сумата от 59 559,38 лв. /петдесет и девет хиляди петстотин петдесет
и девет лева и тридесет и осем стотинки/ – вземане по изпълнителен лист от
14.08.2020 г., издаден по гр.д. № 5119/2016 г. по описа на Апелативен съд -
София, Гражданска колегия, 4 с-в, представяващо застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на неговия син С.Д.С.,
настъпила при пътно-транспортно произшествие, реализирано на 01.05.2011г. в
Република Полша, по време на действие на застрахователен договор за застраховка
“Гражданска отговорност”.
С молбата си за образуване,
/именувана “Искане за образуване на изпълнително производство”/ от 17.08.2020г.
взискателят Д.М., чрез процесуалния си представител адв. Х.е възложил на ЧСИ В.М.да
образува изпълнително дело и да събере сумата по изпълнителния лист, да направи
пълно проучване на длъжника, да му връчи покана за
доброволно изпълнение и подлежащите на изпълнение актове,
както и да възложи в тежест на длъжника разноските по изпълнението, в това
число и авансовите такси и адвокатското възнаграждение за един адвокат в размер
на 1 630,00 лева, платими в полза на адв. Х..
Приложено е пълномощно на адв. С.А.Х.и Договор за правна
защита и съдействие 906537 от дата 17.08.2020г., сключен между нея и взискателя
с отбелязване сключването му на основание чл. 38, ал. 2, във
вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
На 17.08.2020г., на
основание чл. 434 ГПК, в кантората на
ЧСИ В.М.с разпореждане е образувано изпълнително дело № 2020860040074.
Изготвена е сметка за размера на дълга с Изх. №
39177/17.08.2020г. съгласно която “Застрахователно и презастрахователно
дружество В.” АД - длъжник по изпълнителното дело дължи сумите от 59 559,38
лева - главница; 1 630,07 - адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие; 48,00 лева - такса по т.1 и т.5 от ТТРЗЧСИ; 24,00 лева -
такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ; 12,00 лева - такса по т.4 от ТТРЗЧСИ; 2,10 лева -
такса по т.31 от ТТРЗЧСИ, като общият размер на задължението
възлиза на 65 676,65 лева.
В хода на
изпълнителното дело е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника “Застрахователно и презастрахователно дружество В.”
АД. Видно от
отбелязването на приложената разписка,
връчването е станало на 25.08.2020г. чрез адвокат на длъжника. Приложено е пълномощно,
удостоверяващо представителната му власт. В поканата за доброволно изпълнение,
наред с вземането по изпълнителния лист в размер на 59 559,38 лв. е
инкорпорирано и постановление за разноски по изпълнителното дело в размер на
86,10 лв. – дължими в полза на взискателя, 4 401 лв. –
такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и 1 630,07 лева /ДТ, адвокатско възнаграждение,
възнаграждение за в.л., за пазач и др./
На 02.09.2020 г. е постъпило възражение от длъжника
“Застрахователно и презастрахователно дружество В.” АД срещу присъденото
адвокатско възнаграждение с искане за намаляването му до 100 лв., съобразно чл.
10, т. 1 на Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения от
15.05.2020г., както и за преизчисляване на таксите по т. 26 от ТТР, предвид прекомерността на адвокатското
възнаграждение.
При установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предл. последно ГПК
изрично е предвидена възможност за обжалване постановлението за разноски по
изпълнителното дело.
В случая съдът е сезиран с жалба против отказ да бъде
уважено възражение на длъжника с Вх. № 28216/02.09.2020г., инкорпориран в
ненаименуван акт с Изх. № 44297/09.09.2020 г., който в последващ документ
/справка от електронна поща/ с изх. №
53263/15.10.2020г., намиращ се в кориците на изпълнителното дело,
е характеризиран като “уведомление”. /л.32 и л.37 от изпълнителното дело/
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с
оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което съдът намира, че
същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По основателността на жалбата:
По обжалвания размер на адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело и искането да бъде намален на 100 лв.,
настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, взискателят
има право на разноски за процесуално представителство за образуване на
изпълнителното производство, както и за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания.
Молбата за образуване на процесното
изпълнително дело е подадена от взискателя чрез адв. С.Х., за чиято
представителна власт са ангажирани надлежно доказателства.
В хипотезата на чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът, а в хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на
другата страна направените по делото разноски, но само ако е установено плащането по същите. Съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като
в договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой
- тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характер на разписка, съгласно т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. Ако страната, която има право да получи направените по делото разноски не е направила
такива за възнаграждение за представлявания я адвокат, такива разноски могат да
бъдат присъдени само в изрично предвидените в чл. 38 ЗАдв случаи, в чията хипотеза несъмнено попада настоящият
такъв.
Съгласно непротиворечивата съдебна
практика на Върховния касационен съд, в хипотезата на чл.38, ал. 2, във вр. с
ал. 1, т. 2 от ЗАдв, за да бъде
уважено искането за присъждане на възнаграждение,
е достатъчно по делото да е осъществена правна помощ, без данни за договорен в
тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал. 2 ЗАдв.
Договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна следва да бъде
установено от данните по делото. Приема се, че преценката за наличие на
материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да бъде направена с оглед
конкретните данни по делото, като при липса на спор между страните,
достатъчно доказателство за осъществяването на основанията по чл. 38 ЗАдв за
безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по
договора за правна помощ. Ако противната страна, в тежест на която съгласно чл.
78 ГПК попадат разноските, твърди, че предпоставките за предоставяне на
безплатна адвокатска помощ не са налице, тя
следва да представи доказателства. В конкретния случай няма данни жалбоподателят
“Застрахователно и презастрахователно дружество В.” АД – длъжник по
изпълнително дело да е ангажирал доказателства за липсата
на предпоставките на чл. 38 ЗАдв, с което да се доказва, страните по договора за адвокатска помощ да са договорили предоставянето на адвокатска помощ без
насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗАдв.
От представените доказателствата се
установява, че взискателят е
представляван в хода на изпълнителното производство от адвокат при условията на
чл. 38 от Закона за адвокатурата, поради което адвокатското възнаграждение
следва да се определи въз основа на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и да се присъди в полза на адвоката.
Към молбата за образуване на
изпълнителното дело е представен договор за правна помощ от дата 17.08.2020г. Приложимите
при определяне размера на адвокатското възнаграждение разпоредби на Наредба №
1/2004 г. ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения /обн. в ДВ,
бр. 28 от 2014г.; преди изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ, бр. 45 от 2020 г.,
в сила от 15.05.2020г./, съгласно която минималният размер на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а след 15.05.2020
г. е в сила редакцията на тази разпоредба /изм. и обн. в ДВ. бр. 45 от 15 Май
2020 г./, съгласно която минималният размер е 100 лв., имат материалноправен
характер, като приложима е тази редакция на наредбата,
която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие, доколкото не се предвижда обратно действие на подзаконовия
нормативен акт.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
доколкото в конкретния случай не са налице процесуални усложнения по отношение
на страните или движението по процесното изпълнително дело, както и не са
прилагани различни изпълнителни способи, изпълнителното дело не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение по него следва да са в минималния размер по Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Следователно съгласно разпоредбата на
чл. 10, т. 1 от Наредбата, приложима към конкретния случай, за образуването на
изпълнителното дело минималното възнаграждение е 100 лева.
Според чл. 10, т. 2 от Наредба №
1/2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
Претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение в общ размер от 1 630 лв. е значително под установения
минимален такъв според чл. 10 от Наредба №1/2004г., с оглед размера на
подлежащото на принудително изпълнение вземане.
Доколкото към момента на подаване на
жалбата не се установява плащане да е било извършено в хода на изпълнителното производството,
следва извършването на допълнителни изпълнителни действия по почин на
взискателя чрез процесуалния му представител, за които се дължи съответното
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004г. В този смисъл, към
настоящия етап на производството и с оглед поведението на длъжника по изпълнението,
не може да бъде направен обоснован извод за основателността на заявеното искане
за намаляване на дължимото в изпълното производство адвокатско възнаграждение.
Налице е необходимостта от извършването на допълнителни действия от взискателя
за реализиране на съответния способ и събиране на сумите предмет на
принудителното изпълнение, за което се дължат допълнителни разноски по
осъщественото процесуално представителство от адвокат.
При това положение, настоящият съдебен
състав приема, че не са налице основания за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение, определен като дължим от ЧСИ.
Относно пропорционалната такса по т. 26
от Тарифата към ЗЧСИ:
Според настоящата инстанция, при
определяне на „парично вземане“ и „събрана сума“, въз основа на която се
начислява размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да се
включат и разноските на взискателя /ако са доказани/
и в хипотезата на чл. 38 ЗАдв за адвокатско възнаграждение за представителство
в рамките на изпълнителното производство. Под употребения в т. 26 от Тарифата
израз „парично вземане“ следва да се разбира, както паричното вземане предмет
на изпълнение в изпълнителния процес, посочено в изпълнителния лист като титул,
така и разноските на взискателя в рамките на изпълнителния процес, за които
няма издаден изпълнителен лист, но които подлежат на принудително изпълнение на
основание постановлението за разноски в изпълнителното производство. Вземането
за тези разноски е различно от това, за което е издаден изпълнителният лист, но
правилата за събиране на двете вземания – това по изпълнителния лист и това по
постановлението на ЧСИ за разноски за адвокат, са едни и същи – правилата по
ГПК, ЗЧСИ и Тарифата.
Следователно, за събиране на вземането
на взискателя за разноски за адвокат ще се дължат онези такси и разноски по
изпълнението, които биха се дължали за парично вземане, което е снабдено с
изпълнителен лист. В подкрепа на този извод е и редакцията на т. 26, т. 4 от
Тарифата, с която при определяне основата за изчисляване на пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата изрично са изключени определени разноски на
взискателя по изпълнението – авансовите такси по т. 29 от Тарифата, но не са
изключени направените разноски за адвокат.
От съдебния
изпълнител е представена сметка за размера на дълга, от която е видно каква
сума е начислена за авансови такси и
каква за пропорционални такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, а именно
авансови такси в размер на 86,10 лева с ДДС и т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 4
401,00 лева с ДДС. Доколкото размерът на дължимата такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ е определен пропорционално и на определеното като дължимо от
длъжника адвокатско възнаграждение, съдът намира, че не са налице основания
същата да бъде редуцирана.
С оглед гореизложеното, жалбата срещу
отказа на ЧСИ да намали размера на адвокатското възнаграждение в полза на
взискателя и съответно дължимата пропорционална такса в полза на ЧСИ следва да
бъде оставена без уважение.
По разноските в настоящото
производство: Въпреки изхода на спора и
наличието на предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски не следва да бъдат
присъждани, доколкото не се претендират такива за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Застрахователно и
презастрахователно дружество В.“АД срещу Постановление от 15.06.2020 г. по
изпълнително дело № 20208600400747 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, с
което се отказва да бъде изменено постановлението за разноски по делото,
инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.