№ 296
гр. гр. Добрич, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20223200500364 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба
на М. Г. П. от гр.М., чрез назначения му особен представител по чл.47 ал.6 от ГПК,
срещу решение №74/03.02.2022г. по гр.д.№3265/2021г. на Добричкия районен съд, с
което e разрешен предявеният от И. Е. Г. срещу въззивника спор относно мерките за
родителските права спрямо децата на страните В. М. Г., Д. М. Г. и А. М. Г..
Решението се обжалва в частта за издръжката, която въззивникът е осъден да
заплаща за децата. Съгласно изложеното в жалбата, изводите на първоинстанционния
съд относно доходите и податните възможности на бащата били необосновани и
неподкрепени от доказателствата по делото. Не били преценени и действителните
нужди на децата, с оглед тяхната ниска възраст, както и фактът на получаваните от
майката семейни добавки. При съобразяване на посочените обстоятелства в съвкупност
следвало, че присъждането на издръжките за децата над минималния установен от
закона размер е неправилно. Възразява се още и срещу присъдените издръжки за
минало време, което е обосновано с това, че в част от миналия период родителите
живяли заедно, следователно въззивникът участвал в издръжката на децата. По тези
съображения се настоява решението на районния съд да бъде отменено в частта на
присъдените издръжки за периода от преди предявяване на исковата молба, както и за
горницата над 162.50 лева до пълния присъден размер от 200 лева месечно, в които
1
части се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
Въззиваемата И. Е. Г., чрез адвоката си, оспорва жалбата и иска решението на
районния съд да бъде потвърдено в атакуваната от насрещната страна част.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Първоинстанционното решение е постановено по повод предявен от И. Е. Г.
срещу М. Г. П. спор относно мерките за родителските права спрямо децата на страните
В. М. Г., Д. М. Г. и А. М. Г.. Решението не е обжалвано в частта, в която
упражняването на родителските права спрямо децата е възложено на майката, при
която е определено тяхното местоживеене и е определен режим за лични отношения на
децата с бащата. Решението не е обжалвано и в частта, в която бащата е осъден да
заплаща на всяко дете издръжка – за периода от подаването на исковата молба на
20.10.2021г. и за размера до 162.50 лева.
В. М. Г., Д. М. Г. и А. М. Г. са родени съответно на 24.06.2013г., на 23.07.2017г.
и на 05.10.2018г., и са деца на И. Е. Г. и М. Г. П..
Преди родителите живеели заедно и заедно се грижили за децата. През
м.февруари 2020г. се разделили. От тогава децата живеят с майка си в гр.Добрич, която
полага грижите за тяхното отглеждане, възпитание и издръжка. Бащата не е давал
издръжка и не се е грижил за децата. През м.юни 2021г. се върнал и около два месеца
живял при майката и децата, но бил изцяло на издръжка на майката и роднините й,
самият той средства за домакинството и децата не давал, веднъж дори поискал майката
да му възстанови парите, които платил за закупуване на лекарства за едно от децата.
После, през м.август 2021г. отново заминал и от тогава не е търсил децата и не е давал
издръжка за тях.
Изложените обстоятелства се установяват от показанията на свидетелките Р.Г.Н.
и М. Е. Г.. Те са леля и сестра на майката, но родствената връзка не дискредитира
изнесеното от тях. Същите са свидетелствали под страх от наказателна отговорност и
няма доказателства, които да опровергават или поне да внасят съмнение в
достоверността на показанията им, които освен това съдържат факти, лично
констатирани от свидетелките.
Или, гласните доказателства по делото установяват, че от м.февруари 2020г.
бащата се е дезангажирал от децата си, от грижите за тяхното отглеждане и от
издръжката им. Не следва друго от инцидентната краткотрайна поява на бащата за не
повече от два месеца, която далеч не съставлява пълния обем усилия, необходими за
отглеждането и издръжката на децата. Както правилно е приел първоинстанционният
съд, налице са условията по чл.149 от СК бащата да бъде осъден за издръжката трите
деца и за предхождащия завеждането на делото /20.10.2021г./ период от една година, а
2
именно, считано от 20.10.2020г.
Касателно размера на издръжката, следва да се съобразят показателите по чл.142
ал.1 от СК - нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи.
И трите деца имат обичайните за възрастта си нужди, свързани с осигуряване на
храна, облекло, отопление, образование, социално общуване, физическо, културно и
духовно развитие. Все пак, детето В. е по - голяма, вече на девет години, ученичка. За
задоволяване на нейните потребности са необходими повече средства от тези,
необходими за по-малките деца Д. и А., които са на четири и на пет години и все още
не са ученици, а посещават детска градина.
Отговорни за издръжката на деца са и двамата родители. В случая майката няма
имущества, няма доходи от трудова дейност, получава детски добавки. В
свидетелските показания се съдържат сведения, че бащата притежава идеална част от
недвижим имот и работи, без да са налице конкретни данни за размера на доходите му.
При съобразяване на тези обстоятелства, както и на факта, че преките грижи за
отглеждането на децата се полагат от майката, се налага, че бащата следва да дава
издръжка на децата си над минимално установения по чл.142 ал.2 от СК размер.
Присъдената за детето В. издръжка в размер на 200 лева месечно е съответна на
нуждите на това дете, обусловени от възрастта му. Решението на районния съд за
издръжката на В. в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
За задоволяване на нуждите на по-малките Д. и А. адекватният размер издръжка
е по 180 лева месечно, до който размер решението на районния съд в обжалваната част
следва да бъде потвърдено. Няма основание в тежест на бащата да се възложи
отговорност за издръжка на всяко от тези две деца повече от по 180 лева и след
съответна частична отмяна на решението на районния съд претенциите в тези части
следва да се отхвърлят.
Съответно на този резултат и на осн.чл.78 ал.1 и ал.6 от ГПК решението на
районния съд следва да се отмени в частта, в която ответникът е осъден да заплати
държавна такса по сметка на съда над размера от 806.40 лева и разноски за
първоинстанционното производство на ищцата за размера над 900 лева.
За въззивната инстанция ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса по сметка на съда в размер на 403.20 лева и на ищцата сумата 125 лева, разноски
за особения представител по чл.47 ал.6 ат ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение №74/03.02.2022г. по гр.д.№3265/2021г. на
Добричкия районен съд, с което М. Г. П. е осъден да заплаща на дететето си В. М. Г.,
чрез неговата майка и законен представител И. Е. Г. издръжка в размер на 200 лева
месечно, считано от 20.10.2020г. до настъпването на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска –
в обжалваната част за периода от 20.10.2020г. до 20.10.2021г. и в обжалваната част
за горницата над 162.50 лева до пълния присъден размер от 200 лева месечно.
ОТМЕНЯ решение №74/03.02.2022г. по гр.д.№3265/2021г. на Добричкия
районен съд, с което М. Г. П. е осъден да заплаща на дететето си Д. М. Г., чрез неговата
майка и законен представител И. Е. Г., издръжка в размер на 200 лева месечно, считано
от 20.10.2020г. до настъпването на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска – в обжалваната
част за горницата над 180 лева до пълния присъден размер от 200 лева месечно,
като
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. М. Г. с ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител И. Е. Г., срещу М. Г. П. с ЕГН ********** от гр.М., ул.***, иск
за осъждане на ответника да заплаща на ищеца издръжка, считано от 20.10.2020г., в
частта за размера над 180 лева до пълния претендиран размер от 200 лева месечно
и
ПОТВЪРЖДАВА решение №74/03.02.2022г. по гр.д.№3265/2021г. на
Добричкия районен съд, с което М. Г. П. е осъден да заплаща на дететето си Д. М. Г.,
чрез неговата майка и законен представител И. Е. Г. издръжка в размер на 200 лева
месечно, считано от 20.10.2020г. до настъпването на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска –
в обжалваната част за периода от 20.10.2020г. до 20.10.2021г. и в обжалваната част
за горницата над 162.50 лева до размера от 180 лева месечно.
ОТМЕНЯ решение №74/03.02.2022г. по гр.д.№3265/2021г. на Добричкия
районен съд, с което М. Г. П. е осъден да заплаща на дететето си А. М. Г., чрез неговата
майка и законен представител И. Е. Г., издръжка в размер на 200 лева месечно, считано
от 20.10.2020г. до настъпването на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска – в обжалваната
част за горницата над 180 лева до пълния присъден размер от 200 лева месечно,
като
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. М. Г. с ЕГН ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител И. Е. Г., срещу М. Г. П. с ЕГН ********** от гр.М., ул.***, иск
за осъждане на ответника да заплаща на ищеца издръжка, считано от 20.10.2020г., в
4
частта за размера над 180 лева до пълния претендиран размер от 200 лева месечно
и
ПОТВЪРЖДАВА решение №74/03.02.2022г. по гр.д.№3265/2021г. на
Добричкия районен съд, с което М. Г. П. е осъден да заплаща на дететето си А. М. Г.,
чрез неговата майка и законен представител И. Е. Г. издръжка в размер на 200 лева
месечно, считано от 20.10.2020г. до настъпването на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска –
в обжалваната част за периода от 20.10.2020г. до 20.10.2021г. и в обжалваната част
за горницата над 162.50 лева до размера от 180 лева месечно.
ОТМЕНЯ решение №74/03.02.2022г. по гр.д.№3265/2021г. на Добричкия
районен съд в частта, в която М. Г. П. е осъден да заплати на И. Е. Г. разноски за
първоинстанционното производство - за размера над 900 лева и държавна такса по
сметка на съда - за размера над 806.40 лева.
ОСЪЖДА М. Г. П. с ЕГН ********** от гр.М., ул.***, да заплати на И. Е. Г. с
ЕГН ********** от гр.Д., сумата 125 лева – разноски за възнаграждение на особен
представител във въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М. Г. П. с ЕГН ********** от гр.М., ул.***, да заплати държавна
такса за въззивната жалба в размер на 403.20 лева.
На осн.чл.280 ал.3 т.2 от ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5