Определение по дело №2678/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260691
Дата: 4 декември 2020 г.
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20205300502678
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №260691

 

                               гр.Пловдив, 04. 12. 2020 г.

 

                                   В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с.,  в закритото заседание на четвърти декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                    Председател :  Светлана Изева

                           Членове  : Радостина Стефанова    

                                                                  Силвия Алексова

 

Като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова 

Възз.ч.гр.д. №  2678 /2020г.

И за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 274 във вр. с чл.130 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК – *********, чрез юрк. И.Н., против Определение № 261057/21.09.2020г., постановено по гр.д.№ 8709/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с., с което е върната подадената от дружеството искова молба против С.И. за заплащане  на сумата от  2 607,75 лв.-  неизплатена главница по Договор за стоков кредит от 17.11.2017 г., възнаградителна лихва в размер от 671,07 лв. за периода от 17.12.2017 г. до 11.07.2018 г.   и сумата от 253,11 лв. - обезщетение за забава за периода от 17.12.2017 г. до 01.08.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.12.2019 г. до изплащане на вземането, и прекратено производството по делото  по отношение на предявения при условията на евентуалност искове. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се постанови връщане на делото за продължаване на процесуалните действия.

ПдОС – V  възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу обжалваем акт и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд –Пловдив от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против С.И.К. е заведена искова молба, с която са предявени искове по реда на чл.422 от ГПК за признаване съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение  по ч.гр.д.№  04560/2019 г. по описа на РС – Перник.  Предявени са  при условията на евентуалност искове по чл. 240  и чл. 86 и 79 ЗЗД за осъждане на  ответника  да заплати на ищеца сумите по заповедта, включващи главница, договорна лихва, обезщетение за забава и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба, поради настъпила предсрочна изискуемост с връчване на препис от исковата молба.

С Разпореждане от 25.08.2020г. исковата молба е била оставена без движение за обосноваване на правен интерес от предявяване на исковете при условията на евентуалност.

С уточнителна молба от 17.09.2020г. ищецът е заявил, че предявените при условията на евентуалност искове са със същото основание, като главния иск. Конкретизирал е, че предявените в условията на евентуалност искове се основават на договора и фактите, обуславящи установителния иск. Правният интерес произлизал от възможността за отхвърляне на установителния иск и разглеждането на осъдителния иск.

Районният съд, за да постанови атакувания акт за връщане на исковата молба и прекратяването на производството в тази част, излага основни съображения, че така предявените при условията евентуалност искове са недопустими, поради липса на предпоставките за евентуалното им съединяване.

С Решение № 135/26.09.2018 г. по т.д. № 230/2017 г. по описа на ВКС -  II т.о. е прието, че уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено в хода на исковото производство – с връчване препис от исковата молба на ответника има за последица настъпване на изискуемостта от този момент, но не променя основанието, на което е възникнало вземането и е издадена заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение. Разликата между главния и евентуалния иск е само във вида на търсената защита. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение е предпоставка за съединяване на осъдителен иск при условията на евентуалност с предявения по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иск, а в случая заявеният спорен предмет е един и същ. Предвид на това, налага правен извод, че е налице е недопустимо съединяване на исковете.  

С частната жалба Агенция за събиране на вземания“ ЕАД посочва, че действително се касае за същите вземания по същото правоотношение  между страните и на пръв поглед различна е само формата на защита – осъдителен иск вместо установителен. Но това било само на пръв поглед. Разликата е относно момента на обявяване от страна на кредитора на предсрочната изискуемост на задължението на другата страна, предмет на удовлетворяване с предявените при евентуалност  осъдителни  искове. Поддържа,  че след като кредиторът е заявил различен факт досежно настъпването на предсрочната изискуемост на вземането му от този, който се твърди по главния иск  по чл.422 от ГПК, значи не е налице идентитет на основанието по главните и по евентуалните искове.  

Въззивната инстанция намира, че възраженията следва да се оставят без уважение, тъй като предмет и на двата иска – установителен и осъдителен иск  - е вземане за непогасената част от главница, произтичащо от неизпълнение на задължение на длъжника по Договор за стоков кредит № 305309/17.11.2017г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитодател, и С.И.К., в качеството на кредитополучател. Ищец по делото в производството по чл.422 във вр. с 410 от ГПК /установителен иск/  и по чл.240 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД /осъдителен иск/ е Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като в тази насока са представени съответните документи за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. В конкретния случай, не са налице предпоставките за съединяване на осъдителния иск /по чл.240 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД/ с установителния иск по чл.422 от ГПК при условията на евентуалност, тъй като и двата иска са с едно и също основание. Това е така, защото произтичат от едни и същи факти, които се извличат от цитираното договорно правоотношение и са  описани в заявлението по чл.410 от ГПК, респ. и в исковата молба по чл.422 от ГПК. Разликата е във вида на търсената защита не е обосноваваща предпоставка за съединяване на тези искове.

Обжалваното определение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд –  V възз. гр.с.

 

              О П  Р Е Д  Е Л И :

 

Потвърждава Определение № 261057/21.09.2020г., постановено по гр.д.№ 8709/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с.

 

         Определението  е  окончателно.

 

                                     Председател  : 

 

                                              Членове :