О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260691
гр.Пловдив, 04. 12. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в закритото заседание на четвърти декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Силвия Алексова
Като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
Възз.ч.гр.д. № 2678 /2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.130
от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК – *********, чрез юрк. И.Н., против Определение № 261057/21.09.2020г., постановено по
гр.д.№ 8709/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с., с което е върната
подадената от дружеството искова молба против С.И. за заплащане на сумата от 2 607,75 лв.-
неизплатена главница по Договор за стоков кредит от 17.11.2017 г.,
възнаградителна лихва в размер от 671,07 лв. за периода от 17.12.2017 г. до
11.07.2018 г. и сумата от 253,11 лв. - обезщетение
за забава за периода от 17.12.2017 г. до 01.08.2019 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 23.12.2019 г. до изплащане на вземането, и
прекратено производството по делото по отношение на предявения при условията на
евентуалност искове. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго,
с което да се постанови връщане на делото за продължаване на процесуалните
действия.
ПдОС – V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен
срок срещу обжалваем акт и затова следва да бъде разгледана.
Пред Районен съд
–Пловдив от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против С.И.К. е
заведена искова молба, с която са предявени искове по реда на чл.422 от ГПК за
признаване съществуването на вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 04560/2019 г. по описа на РС – Перник. Предявени са
при условията на евентуалност искове по чл. 240 и чл. 86 и 79 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумите по заповедта, включващи главница, договорна
лихва, обезщетение за забава и законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба, поради настъпила предсрочна изискуемост с връчване на препис от
исковата молба.
С Разпореждане от 25.08.2020г. исковата молба е била оставена без движение
за обосноваване на правен интерес от предявяване на исковете при условията на
евентуалност.
С уточнителна молба от 17.09.2020г. ищецът е заявил, че предявените при
условията на евентуалност искове са със същото основание, като главния иск.
Конкретизирал е, че предявените в условията на евентуалност искове се основават
на договора и фактите, обуславящи установителния иск. Правният интерес произлизал
от възможността за отхвърляне на установителния иск и разглеждането на осъдителния
иск.
Районният съд, за да
постанови атакувания акт за връщане на исковата молба и прекратяването на
производството в тази част, излага основни съображения, че така предявените при условията евентуалност искове са недопустими, поради
липса на предпоставките за евентуалното им съединяване.
С Решение № 135/26.09.2018 г. по т.д. № 230/2017 г. по описа на ВКС - II т.о. е прието, че
уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено в хода на исковото производство
– с връчване препис от исковата молба на ответника има за последица настъпване
на изискуемостта от този момент, но не
променя основанието, на което е възникнало вземането и е издадена заповедта
за незабавно изпълнение на парично задължение. Разликата между главния и
евентуалния иск е само във вида на търсената защита. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение е
предпоставка за съединяване на осъдителен иск при условията на евентуалност с
предявения по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иск, а в случая
заявеният спорен предмет е един и същ. Предвид на това, налага правен извод, че
е налице е недопустимо съединяване на исковете.
С частната жалба „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД посочва, че
действително се касае за същите вземания по същото правоотношение между страните и на пръв поглед различна е
само формата на защита – осъдителен иск вместо установителен. Но това било само
на пръв поглед. Разликата е относно момента на обявяване от страна на кредитора
на предсрочната изискуемост на задължението на другата страна, предмет на
удовлетворяване с предявените при евентуалност
осъдителни искове. Поддържа, че след като кредиторът е заявил различен
факт досежно настъпването на предсрочната изискуемост на вземането му от този,
който се твърди по главния иск по чл.422
от ГПК, значи не е налице идентитет на основанието по главните и по
евентуалните искове.
Въззивната инстанция
намира, че възраженията следва да се оставят без уважение, тъй като предмет и
на двата иска – установителен и осъдителен иск
- е вземане за непогасената част от главница, произтичащо от
неизпълнение на задължение на длъжника по Договор за стоков кредит №
305309/17.11.2017г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на
кредитодател, и С.И.К., в качеството на кредитополучател. Ищец по делото в
производството по чл.422 във вр. с 410 от ГПК /установителен иск/ и по чл.240 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД /осъдителен
иск/ е „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, като в тази насока са представени съответните документи за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/. В конкретния случай, не са налице
предпоставките за съединяване на осъдителния иск /по чл.240 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД/ с установителния иск по чл.422 от ГПК при условията на евентуалност, тъй
като и двата иска са с едно и също основание. Това е така, защото произтичат от
едни и същи факти, които се извличат от цитираното договорно правоотношение и
са описани в заявлението по чл.410 от ГПК, респ. и в исковата молба по чл.422 от ГПК. Разликата е във вида на
търсената защита не е обосноваваща предпоставка за съединяване на тези искове.
Обжалваното определение се явява законосъобразно и
подлежи на потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 261057/21.09.2020г., постановено по
гр.д.№ 8709/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове :