Р Е Ш Е Н И Е №
№ 3800 25.10.2012г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на двадесет и пети
септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6954 по описа на ПРС за 2012г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 245, ал. 1
от КТ, и чл. 222, ал. 1 от КТ.
Ищцата В.И.И., с ЕГН **********,***
е предявила срещу ““Счетоводен център” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, район “Южен”, ул. “Кукленско шосе” № 30,
представлявано от у.Д.Г.М. обективно съединени искове за осъждане на ответника
да й заплати следните суми: сумата от 4569, 59 лева, представляваща неплатено
трудово възнаграждение за периода м. август 2009г. – м. октомври 2010г., както
и сумата от 372, 18 лева, представляваща дължимо обезщетение на осн. чл. 222,
ал. 1 от КТ за това, че е останала без работа 1 месец след уволнението в
периода от 05.11.2010г. до 04.12.2010г., тъй като трудовото й правоотношение
било прекратено на осн. чл. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. Законна лихва върху
главниците не е претендирана.
Ищцата
твърди, че е работила по трудов договор с ответното дружество на длъжността
“л.”, като със заповед от 04.11.2010г. трудовото й правоотношение било прекратено
на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. Твърди, че до прекратяването на трудовия й
договор е работила, като е полагала труд в периода м. август 2009г. – м.
октомври 2010г., но не й било платено дължимото трудово възнаграждение за този
период, общо 4569, 59 лева. Твърди, че след прекратяване на ТПО на основание
чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ е останала
без работа за период от 1 месец, от 05.11.2010г. до 04.12.2010г., поради което
работодателят й дължи обезщетение на осн. чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 372,
18 лева. Твърди, че тези суми не са й били платени, поради което моли да бъде
осъден ответника да й ги заплати.
Препис от
исковата молба е редовно връчен на ответника, който в срока за отговор е подал
такъв. С отговора се признават исковете за сумата от 4119, 94 лева – сбор от
неплатени трудови възнаграждения и обезщетение на осн. чл. 222, ал. 1 от КТ за
процесния период, като се моли за разликата над тази сума исковете да се отхвърлят. В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител ю. Б. взема становище за частична основателност на
исковете, в установените от вещото лице размери.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За да се
уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
неплатеното трудово възнаграждение, е необходимо ищецът да установи, че през
процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения,
както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на
ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на
друго основание.
За да бъде уважен искът по чл. 222,
ал. 1 от КТ е необходимо да се установи, че ищецът е работил по трудово правоотношение
с ответника, че същото е прекратено на посоченото в исковата молба основание,
че е останал без работа за период от 1 месец след уволнението и да установи
какъв е бил размерът на последното му брутно трудово възнаграждение за пълен
работен месец преди уволнението.
В настоящия случай между страните не
се спори, и от представените с исковата молба писмени доказателства – трудов
договор от 18.04.2006г., заповед за прекратяване на ТПО от 05.11.2010г. на осн.
чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ поради намаляване обема на работата и заверено копие
от труд. книжка на ищеца с отбелязване за прекратяване на ТПО от 05.11.2010г.
на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ се установява, че за периода 18.04.2006г. -
05.11.2010г. ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника, което е
прекратено на осн. 1л. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, както и че за периода от
05.11.2010г. до 04.12.2010г. не е започнала работа по друго ТПО.
По делото е прието заключение на
допуснатата ССчЕ на в. л. Г.Х., от което се установява, че за процесния период
общия размер на дължимите и неплатени на ищеца суми възлиза на 4119, 94 лева, в
това число обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ и неплатено ТВ за периода.
Същите са били начислени на ищеца по ведомост, но не са му били изплатени.
Ответникът взема становище за
основателност на исковете в така установените от вещото лице размери.
При така установените факти от
значение за спора съдът приема, че исковите претенции са частично основателни,
в установените от вещото лице размери, поради което ще се уважат за тези суми,
като за разликата над сумата от 4119, 94 лева до пълния предявен размер от
4941, 77 лева същите ще се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на спора всяка от
страните има право на разноски по съразмерност. Доколкото никоя от страните не
претендира и не доказва да е направила разноски, такива в настоящото
производство не следва да се присъждат.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 164, 80 лева (сто шестдесет и четири лева и
осемдесет стотинки). В негова тежест следва да се възложат и направените от
бюджета на съда разноски за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 40
(четиридесет) лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Счетоводен център” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район “Южен”, ул.
“Кукленско шосе” № 30, представлявано от у.Д.Г.М. да заплати на В.И.И., с ЕГН
**********,*** сумата от 4119, 94 лева
(четири хиляди сто и деветнадесет лева и деветдесет и четири стотинки),
представляваща сбор от неплатено трудово
възнаграждение за периода м. август 2009г. – м. октомври 2010г. и дължимо обезщетение на осн. чл. 222, ал. 1 от КТ
за това, че ищцата е останала без работа 1 месец след уволнението в периода от
05.11.2010г. до 04.12.2010г., тъй като трудовото й правоотношение било
прекратено на осн. чл. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ поради намаляване обема на
работата, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над сумата от 4119, 94 лева
(четири хиляди сто и деветнадесет лева и деветдесет и четири стотинки) до
пълния предявен размер от 4941, 77 лева (четири хиляди деветстотин четиридесет
и един лева и седемдесет и седем стотинки), като неоснователни.
ОСЪЖДА “Счетоводен център” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район “Южен”, ул.
“Кукленско шосе” № 30, представлявано от у.Д. Г. М. да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд
сумата от 164, 80 лева (сто
шестдесет и четири лева и осемдесет стотинки)– държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 40 лева (четиридесет лева) - разноски за съдебно-счетоводна експертиза
от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивския окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ Таня Георгиева
Вярно с оригинала!
Е.Л.