Определение по дело №166/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.5, ал.2 от ЗЛС, във вр. с чл.336 и сл. от ГПК.

Ищецът – Окръжен прокурор при О. П. К. – С.Л., сочи в исковата молба, че А. И. Д. от Г.П., с ЕГН *, понастоящем настанен в ДПБ – К., страдал от параноидна шизофрения, със 100% инвалидност ТНР, с потребност от чужда помощ (придружител). Болестта му била със затегнато протичаща активна психомоторика, ръководеща поведението с възбудни епизоди, личностов дефицит, тежко чуване след слухопротезиране, с тежко затруднение в социална адаптация. В Районна П. – К. на 30.06.20101 г. постъпила молба от Ц. С. И. от Г.П., в която последната съобщавала, че синът й А. И. Д. от осем години бил болен от тежка форма на шизофрения, като се лекувал през последните две години в ДПБ – К.. За да може да се грижи за личните дела на сина си, Ц. С. молела прокурор от Районна П. –К. да постави сина й под пълно запрещение. Към молбата било приложено медицинско удостоверение с изх.. № 78/30.06.2010 г. на ДПБ – К. и копие от експертно решение № 1405 от 27.05.2010 г. на МБАЛ “П.” . С оглед разпоредбата на чл.336, ал.1 от ГПК поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение можело да се иска от съпруга, близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това, като съгласно чл.104, т.1, предложение трето от ГПК искът бил родово подсъден на окръжния съд като първа инстанция, поради което преписката била изпратена по компетентност на О. П. – К.. Моли съда образува гражданско дело и след запознаване с твърдените в исковата молба факти да се произнесе с решение за поставяне под запрещение на А. И. Д. от Г.П., понастоящем настанен в ДПБ – К.. В съдебно заседание прокурорът от О. П. – К. поддържа предявения иск и моли съда да постави под пълно запрещение А. Д., тъй като същият не можел да се грижи за себе си и собствените си дела.

Ответникът А. И. Д. изразява становище, че е съгласен майка му или някой от неговите близки да се грижи за неговите работи, но за личен подпис да се намесва.

Назначеният на ответника особен представител А. И. В. изразява становище за основателност на предявения иск. Сочи, че ответникът страдал от посоченото в заключението на вещото лице заболяване и се нуждаел от грижи за упрÓвление на неговите лични и имуществени проблеми. Моли съда да постанови решение, с което да постави ответника А. Д. под пълно запрещение, като след влизане в сила на решението същото да бъде изпратено на органа по настойничеството.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените като доказателства по делото медицинско удостоверение № 78/30.06.2010 г., изд. от П. Б. с диспансер – Г.К., заверено копие от експертно решение № 1405 от заседание № 095 с дата 27.05.2010 г. на Специализирана ТЕЛК “П.” при МБАЛ “П.” – Г.П. се установява, че А. И. Д. страда от параноидна шизофрения – затегнато протичаща активна псих симптоматика, ръководеща поведението с възбудни епизоди, личностов дефицит, невритис нерви акустици бил хипакусис бил, тежко чуване след слухопротезиране, 100% ТНР с чужда помощ. Установява се също, че А. Д. не е подходящ за какъвто и да било труд.

От писменото заключение на вещото лице д-р Г. В., както и от разпита на същия в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че А. Д. е с когнитивен дефицит в следствие на прекараното психично заболяване, изразяващо се в нарушение на воля, мислене, памет интелект, внимание. Налице е и минус симптоматика – вял, безинициативен, снижение на енергичен потенциал. В домашна обстановка не вземал поддържащо лечение, поради което следва обостряне на психотичната симптоматика, упорити вербални халюцинации, налудности, психомоторно неспокойствие. В момента психотичната симптоматика и психомоторното неспокойствие били овладени медикаментозно. В началото в отделението бил много неспокоен, непрекъснато чупел стъкла, но постепенно психичното му състояние било овладяно, като сега бил видимо спокоен, спазвал реда и дисциплината в отделението. Установява се, че А. Д. страда от резидуална шизофрения, не може да разбира свойството и значението на постъпките си и не може да ги ръководи, като не е в състояние да се грижи за своите работи и за здравето си. Вещото лице посочва, че когнитивният дефицит не може да бъде преодолян, той е трайно състояние в резултат на заболяването.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Ц. С. И. – майка на ответника и В.И. Д. – брат на ответника, се установява, че заболяването на А. Д. протича тежко. Същият проявявал агресивност към близките си, с които живее, както и спрямо непознати лица. От жилището им, което се намирало на осми етаж, изхвърлял различни предмети – монитор, ютия, прахосмукачка, сушилня с дрехи, храна от хладилника. Отказвал да пие лекарствата си, като заявявал, че не е болен. Семейството било принуждавано от съседите да се мести да живее в други жилища. До момента на А. Д. не се налагало да попълва документи, а с това се занимавали майка му и брат му.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.5, ал.2 от ЗЛС, във вр. с чл.336, ал.1 от ГПК е основателен и доказан. От събраните по делото доказателства и най-вече от личните впечатления на съда се установява, че ответникът А. И. Д. не е в състояние да се грижи за своите работи. Същият проявява агресивност, както към близките си, така и към непознати лица, като изхвърлял вещи от жилището им на осмия етаж. Поведението на ответника е опасно както за него самия, така и за здравето и живота на околните, което налага същият да бъде изолиран от обществото за продължителни периоди от време. Неосъзнаването на болестта и отказът от лечение е предпоставка за задълбочаване на заболяването, а също така и за увреждане живота, здравето и имуществото на както на близките на ответника, така и на други лица. От обясненията на А. Д., дадени в съдебно заседание, безспорно се установява, че той не разбира свойството и значението на постъпките си, като е налице силно изразен когнитивен дефицит, който съгласно заключението на вещото лице не може да бъде преодолян. Налице е и нарушение на вниманието и волята ответника, като заболяването му постепенно хронифицира и проградира. Всичко това обуславя извода, че А. Д. не е в състояние да се грижи за своите работи, което налага същият да бъде поставен под пълно запрещение. Пълното запрещение се налага с оглед обстоятелството, че ответникът проявява агресия към близки и непознати, поÔрежда имущество, с което застрашава живота и здравето на околните. Нещо повече, същият не осъзнава необходимостта от лечение и отказва да приема предписаните му медикаменти, когато не е под лекарски контрол, което още веднъж подкрепя извода за необходимостта от поставянето му под пълно запрещение.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което А. И. Д. да бъде поставен под пълно запрещение. Препис от решението след влизането му в сила следва да бъде изпратено на органа по настойничеството при Община П. за учредяване на настойничество.

Ето защо и на основание чл.5, ал.1 от ЗЛС, във вр. с чл.336, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ А. И. Д. с постоянен адрес Г.П., У. № *, с ЕГН *, понастоящем настанен в Д. П. Б. – Г.К..

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Органа по настойничеството при Община П. за учредяване на настойничество.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.

Председател: