№ 1261
гр. Варна, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110103680 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от СТ. Ц. СТ., ЕГН:**********, с
постоянен адрес: гр.Варна, чрез адв. И.Е. - ВАК, против „****“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ****“, бл.36, ет.1, управлявано и
представлявано от ****. С предявената искова молба, впоследствие коригиранa в
проведеното на 21.09.2021г. открито съдебно заседание допуснато изменение на
предявените искове по размер, чрез тяхното увеличаване и намаление, на осн. чл. 214, ал.1
ГПК, ищецът предявява обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника
както следва:
1.Иск с правно основание чл. 262 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума
в общ размер от 1245,26 лв./размер на окончателно предявения иск, уточнен в с.з. при усл.
На чл.214 ГПК/, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за извънреден труд
положен през периода 13.03.2018г. до 10.02.2019г , ведно със законната лихва, считано от
подаване на ИМ-15.03.2021г. до окончателното изплащане;
2.Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава в общ размер на 225,23
лв. /размер на окончателно предявения иск, уточнен в с.з. при усл. На чл.214 ГПК/ за
периода 13.03.2018г. до 10.02.2019г до датата на предявяване на исковете 15.03.2021г.
3. Иск с правно основание чл. 285 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 336,00 лева, представляваща незаплатена безплатна храна през периода
от 13.03.2018г.- 10.02.2019г., като отработените дни са 168 , ведно със законната лихва за
1
забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.03.2021г. до
окончателното изплащане;
4. Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава върху дължимата сума
за безплатна храна в общ размер на 82,93 лева /размер на окончателно предявения иск,
уточнен в с.з. при усл. На чл.214 ГПК/за периода 13.03.2018г. до 10.02.2019г до датата на
предявяване на исковете 15.03.2021г.
Ищецът твърди, че по силата на валидно сключен трудов договор с фирма "****" ЕООД
на 07.03.2018г., е назначен на длъжността "охранител", с характер - невъоръжена охрана, с
място на работа в хотел „****" и хотел "****", находящи се в „****", с работно време
съгласно сключен трудов договор - 8-часов работен ден, с продължителност на работния
процес - 5 дни в седмицата, при основна заплата в размер на 510 лева. Твърди, че трудовият
договор бил сключен на основание чл.67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.70 от КТ. Твърди, че от
момента на назначаването му на работа, до връчването на Заповед относно прекратяване на
трудов договор, е работил в обекта с поставени месечни поименни графици за периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, с което изчисляването е
месечно и труда е полаган по разпореждане на работодателя. Твърди, че за исковия период
от 13.03.2018г. до 10.02.2019г., месечно е получавал трудово възнаграждение в размер на
510.00 лева, платимо до 30-то число на следващия месец. Твърди, че работодателят не е
изпълнил предвиденото в чл.262 от КТ свое задължение да начисли и заплати "в
установените от закона срокове част от договореното трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 13.03.2018г. до 10.02.2019г. Претендира заплащане на труд
положен по график за работа на смени по 12 часа: дневни- от 7.00ч. до 19.00ч. и нощни- от
19.00ч. до 7.00ч. на следващия ден, като поредността на смените за всеки месец от
процесния период е следната: дневна смяна, нощна смяна и два дни почивни.
Твърди, че не са му изплатени от работодателя суми за периода от 13.03.2018г. до
10.02.2019г., представляващи договореното трудово възнаграждение за положения
извънреден дневен и нощен труд, а също и за храна в размер на 2,00 лева на ден. Твърди, че,
съгласно Наредба №Н/2006г., на работниците, които работят на 12-часов работен ден при
сумирано изчисляване на работно време се осигурява от работодателя безплатна храна, като
стойността и не може да бъде по-малко от 2.00 лева на ден. Твърди, че има отработени общо
168 дни за процесния период, като претенцията е в размер на 336 лева.
С оглед изложеното ищецът моли съдът да уважи предявените претенции, като присъди и
полагащата се законна лихва върху главниците от завеждането на исковата молба до
окончателното им изплащане. При уважаване на исковете моли съдът да постанови
предварително изпълнение на решението и да присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него се сочи, че
исковете са допустими, но неоснователни. Изтъква се, че ищецът е работил при сумарно
работно време при 12-часов работен ден, като оспорва направените от ищеца изчисления на
2
база 8-часов работен ден. Оспорва и претенцията за заплащане на дължимата от ответника
безплатна храна, като изтъква, че ищецът не е полагал труд при специфичен характер и
организация на труда, т.е. не отговаря на изискванията на Наредба №11/2006г.
Моли съда да отхвърли исковите претенции.
В открито съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът приема за безспорно установено и неоспорено от страните сключването между тях
на трудов договор № 405/07.03.2018г. за длъжност „охранител-невъоръжена охрана“, който
е бил в сила през процесния период от 13.03.2018г. до 10.02.2019г. Съгласно чл.5 от
договора работното време е пълно, на смени, по график и сумарно отчитане на отработените
часове. Договорът е прекратен със Заповед за прекратяване №137/31.01.2019г., считано от
11.02.2019г.
Съдът, като прецени на основание чл.12 и чл.235 ГПК събраните по делото и
относимите към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не е спорно, че са били във валидно трудово правоотношение, което е
било прекратено след 10.02.2019г.
По делото са приети писмени доказателства, както следва: таблица с изчислен положен
извънреден труд за процесния период, трудов договор № 405/07.03.2018 г., извадка от
търговския регистър към дата 15.03.2021 г.; Заповед № ЗД010-0045/17.01.2018 г. за
установяване на сумирано работно време; Таблици за отчитане явяването и неявяването на
работа (форма 76) за период от м. 03.2018 до м. 02.2019 г., Фишове за заплати – 12 броя от
март 2018 г. до 02.2019 г., Трудов договор № 405/07.03.2018 г.; справка от НАП №
29388183030262 от 07.03.2018 г., Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №
137/31.01.2019 г., заповед № ЗД 115 от 27.08.2020 г., Протокол за унищожаване документи,
поради изтекъл нормативен срок за съхранение и Заповед от 02.09.2020 г., Правилник за
вътрешния трудов ред в „****" ЕООД; Вътрешни правила за работната заплата, ведно с
изменения; Утвърдена длъжностна характеристика за длъжността „Инспектор регион";
Служебна бележка за проведен първоначален инструктаж № 14 от 11.03.2018 г., Извлечение
от Книга за първоначален инструктаж; Книга за отчитане на извънредния труд; протоколи за
предоставяни топли и ободряващи напитки, 11 броя месечни графици.
По делото е изготвена и приета допълнителна ССЕ /л.287-292/, която не е оспорена от
страните. Същата съдът приема за коректно и обективно изготвена. От заключението на
вещото лице се установява, че:
- стойността за доплащане за извънреден труд /бруто/ възлиза на 1245,26 лева (Вариант 1,
3
Таблица 8, колона 1) за общо 243 часа извънреден труд (Справка 3, колона 13). При отчитане
по график следва да се отчетат 24 часа празнични, а са изплатени 28 часа. Поради това
сумата за доплащане /бруто/ на претендираното възнаграждение за извънреден труд е в
размер на 1231,05 лева (Вариант 1, Таблица 8, колона 3);
- лихвата за забава върху главницата за периода от края на месеца, следващ тримесечието,
за което се отнася допълнителното възнаграждение за извънреден труд, получен от
преобразуване на нощния труд, до датата на завеждане на иска в съда е в размер на 225,23
лв. общо (Вариант 1, Таблица 8, колона 5);
- стойността на претендираната незаплатена безплатна храна през периода от 13.03.2018г.
- 10.02.2019г. е в размер на 336 лв. (Таблица 10, колона 3);
- стойността на обезщетение за забава върху дължимата сума за безплатна храна е в общ
размер на 82,93 лева (Таблица 10, колона 4).
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 262 КТ, чл. 285 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД. Касае
се за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него
извънреден труд, респ. допълнителни пари за храна с оглед специфичните условия на труд.
При така определения фактически състав и съобразно разпределението на доказателствената
тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът следва да докаже наличието на валидно
трудово правоотношение между него и ответника, че същото е прекратено на посоченото от
него основание и дата, както и дължимостта и размера на претендираното допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период и дължимостта
по основание и размер на претендираните суми за непредоставена безплатна храна, както и
изпадане на ответника в забава и размера на дължимото обезщетение за това. Ответникът от
своя страна носи доказателствената тежест да докаже плащане на задълженията си или
правопогасяващи факти.
Разпоредбата на чл.128 КТ установява възмездност на полагания от
работниците/служителите труд, вменявайки на работодателя задължението да престира
уговореното трудово възнаграждение в предвидените срокове, като при забавено
изпълнение дължи изплащането му заедно със законната лихва, съгласно даденото в чл.245,
ал.2 КТ разрешение.
В конкретния случай безспорно установено се явява обстоятелството, че за процесния
период от 13.03.2018г. до 10.02.2019г. страните са били във валидно трудово правно
отношение, както и че за същия период работодателят не е изпълнил задължението си да
заплати дължимото на ищеца трудово възнаграждение за извънреден труд и дължимата сума
за безплатна храна. Безспорно се установява, че ищецът е полагал труд на 12 часови работни
смени /от 07,00ч. до 19,00ч. и от 19,00ч. до 07,00ч./, поради което същият е полагал труд по
4
време на официални празници и нощен труд. Работното време е било сумарно изчислявано
/при 8 часов работен ден/, поради което се доказва, че ищецът в спорния период е положил и
извънреден труд, т.е. часове над определените, защото процесът на работа е непрекъсваем.
По отношение на възражението на ответника, че не дължи плащане на храна, същото е
напълно неоснователно предвид разпоредбата на чл.2, ал.2, т.2 вр. чл.5 от Наредба № 11 от
21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или
добавки към нея, като изрично е посочено че храна се дължи при работа на 12 часови смени
и сумарно изчисляване на работното време.
Съдът като съобрази всички събрани по делото доказателства и заключението на
допълнителната СЧЕ, достига до извод, че предявените искове са частично основателни и
доказани и следва да бъдат уважени така както следва:
1.По иска с правно основание чл. 262 КТ ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сума в общ размер от 1231,05 лв., представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за извънреден труд положен през периода 13.03.2018г. до 10.02.2019г. ,
ведно със законната лихва, считано от подаване на ИМ-15.03.2021г. до окончателното
изплащане, като за разликата от 1231,06 лева до 1245,26 лева искът следва да бъде
отхвърлен;
2. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца обезщетение за забава в общ размер на 225,23 лв. за периода
13.03.2018г. до 10.02.2019г. до датата на предявяване на исковете 15.03.2021г.
3. По иска с правно основание чл. 285 КТ ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 336,00 лева, представляваща незаплатена безплатна
храна през периода от 13.03.2018г.- 10.02.2019г., като отработените дни са 168 , ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда от
15.03.2021г. до окончателното изплащане;
4. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца обезщетение за забава върху дължимата сума за безплатна храна в
общ размер на 82,93 лева за периода 13.03.2018г. до 10.02.2019г до датата на предявяване на
исковете 15.03.2021г.
По разноските:
При този изход, тъй като ищеца е направил искане за присъждане на разноски, такива
следва да му се присъдят в размер на 416,84 лева за платен адв.хонорар. Представен е списък
по чл.80 ГПК от ищеца.
В полза на ответника следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от претенциите в размер на 4,66 лева, на осн. чл. 78,
5
ал. 3 ГПК.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Варна, сумата от 200,00 лева представляваща
държавна такса върху всички уважени искове, както и 227,28 лева за платен депозит за ССЕ
от бюджета на съда, или общо сумата 427,28 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.
****“, бл.36, ет.1 ДА ЗАПЛАТИ на СТ. Ц. СТ., ЕГН:**********, с постоянен адрес:
гр.Варна, следните СУМИ по предявени кумулативно обективно съединени искове:
1/ сума в общ размер от 1231.05 лева, представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за извънреден труд, положен през периода 13.03.2018г. до 10.02.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на ИМ-15.03.2021г. до окончателното
изплащане, на основание 262 КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1231.05 лева до
1245,26 лева.
2/ сума в размер на 225,23 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
13.03.2018г. до 10.02.2019г. до датата на предявяване на исковете 15.03.2021г., на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
3/ сума в размер на 336,00 лева, представляваща незаплатена безплатна храна през
периода от 13.03.2018г. - 10.02.2019г., като отработените дни са 168 , ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.03.2021г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 285 КТ;
4/ сума в размер на 82,93 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимата
сума за безплатна храна, за периода 13.03.2018г. до 10.02.2019г. до датата на предявяване на
исковете 15.03.2021г., основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.
****“, бл.36, ет.1, ДА ЗАПЛАТИ на СТ. Ц. СТ., ЕГН:**********, с постоянен адрес:
гр.Варна, СУМАТА от 416,84 лева, представляваща сторените разноски пред РС-Варна в
производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА СТ. Ц. СТ., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ на
„****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ****“, бл.36,
ет.1, СУМАТА от 4,66 лева, представляваща сторените разноски пред РС-Варна в
производството, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
6
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.
****“, бл.36, ет.1, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-
Варна СУМИТЕ от 427,28 лева - в това число сумата от 200 лева представляваща държавна
такса върху всички уважени искове, както и 227,28 лева за платен депозит за ССЕ от
бюджета на съда, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на предварително изпълнение, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в 2-седмичен срок от връчване на препис
на страните ведно със съобщението за изготвянето и обявяването.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7