Решение по дело №1131/2019 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 342
Дата: 22 октомври 2019 г. (в сила от 7 ноември 2019 г.)
Съдия: Николай Александров Николов
Дело: 20191520201131
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 342

гр. Кюстендил, 22.10.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Кюстендилски районен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

                                                          Председател: Николай Николов

                                                                                        

Секретар Валентина Спирова,

Прокурор Владимир Шейтанов,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 1131 по описа за 2019 година,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия М.М., роден на***г. в с.Облавце, Куманово, Република Северна Македония, македонец, с *** гражданство, с основно образование, женен, шофьор, неосъждан, за виновен в това, че на 02.05.2019г. в гр.Кюстендил, е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон – чл.151, ал.5 и ал.7 от Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта – пред сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Кюстендил, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че е установил обичайното си пребиваване в Република България на следния адрес:*** – престъпление по чл.313, ал.1 НК, поради което и на основание чл.78а НК го освобождава от наказателна отговорност,  като му налага административно наказание “глоба” в размер на 1 000 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА обвиняемия М.М., с посочени по-горе лични данни, да заплати сторените на досъдебното производство разноски в размер на 37.86  (тридесет и седем лева, осемдесет и шест стотинки) лева по сметка на РУ  – гр.Кюстендил.

Решението подлежи на жалба и протест пред Окръжен съд – гр. Кюстендил в 15-дневен срок от днес.

                                                

                                               Районен съдия:

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към решение по АНД №1131/2019г. по описа на КРС:

 

 

 

Районна прокуратура – гр.Кюстендил е внесла за разглеждане предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на М.М. от гр.Крива паланка за престъпление по чл.313, ал.1 НК.

В постановлението се твърди, че М. ***, е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон – чл.151, ал.5 и ал.7 от Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта – пред сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Кюстендил за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че е установил обичайното си пребиваване в Република България на следния адрес: гр.Кюстендил, обл.Кюстендил, ул.“Цар Борис І“ №41а – престъпление по чл.313, ал.1 НК.

Представителя на Районна прокуратура-гр.Кюстендил поддържа обвинението и пледира за приложение на чл.78а НК с налагане на минимално наказание.

Обвиняемият не е взел присъствено участие в съдебното производството. На досъдебното производство е дал обяснения за случилото се.

Кюстендилският районен съд, след като обсъди събраните в хода на наказателното производство доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Обвиняемият М.М. е роден на***г. в с.Облавце, Куманово, Република Северна Македония, македонец, с *** гражданство, с основно образование, женен, шофьор в Република Германия, неосъждан, ЕГН **********.

Обвиняемият М.М. е македонец, с *** гражданство, на когото на 02.11.2010г. е бил издаден документ за  самоличност на български гражданин – лична карта. На 21.07.2014г. на същото лице било издадено и българско СУМПС със срок на валидност до 21.07.2019г. За издаване на българската лична карта лицето се било регистрирало на следния адрес в Република България – гр.Кюстендил, ул.“Цар Борис І“ №41а. Това е станало преди влизане в сила на чл.92 от Закона за гражданската регистрация (на 20.05.2011г.) и тогава действащата разпоредба не е изисквала писмено съгласие на собственика на имота за извършване на регистрацията. По повод изтичане срока на валидност на СУМПС №********* обвиняемият М.  на 02.05.2019г. подал заявление в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, ведно с всички останали изискващи се документи за подновяването му. Документите са били приети и обработени от свидетеля Мария Костадинова Атева – технически изпълнител в сектора.

Сред депозираните документи е била и декларация, която се подавала на основание чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП, в която обвиняемият М.М. декларирал, че е установил обичайното си пребиваване в страната на адрес: гр.Кюстендил, ул.“Цар Борис І“ №41а. От изготвената графическа експертиза е видно, че подписът на „декларатор“ е на М.М..

От показанията на живущите на посочения адрес се установява, че М. изобщо не живеел и не пребивавал на него. Горното се потвърждава и от справката за пътуванията му, от която е видно, че влизанията на М. в Република България са инцидентни и пребиваването му в страната е до няколко часа.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства – обясненията на обвиняемия, показанията на разпитаните свидетели, заключението на графическата експертиза, посочените писмени доказателства и справка за съдимост.

Релевантните обстоятелства са установени по безспорен и категоричен начин, а преценката им налага извод, че обвиняемият М. *** е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон – чл.151, ал.5 и ал.7 от Закона за движение по пътищата се дава пред орган на властта – пред сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Кюстендил за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че е установил обичайното си пребиваване в Република България на следния адрес: гр.Кюстендил, обл.Кюстендил, ул.“ЦарБорис І“ №41а, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 НК.

Непосредствен обект на престъплението по чл.313, ал.1 НК са обществените отношения, свързани с реда за създаване на документи.

От обективна страна, изпълнителното деяние се характеризира с действие – в писмена декларация, която по силата на закон – чл.151, ал.5 ЗДвП - се дава пред орган на властта – структурите на МВР, в случая сектор “ПП” при ОД на МВР – гр.Кюстендил – за удостоверяване истинността на някое обстоятелство, в случая, че  установил обичайното си пребиваване в Република България. Обвиняемият е потвърдил неистина, декларирайки горното, при положение, че това не е сторено.

Субект на престъплението е обвиняемият.

Деянието е извършено виновно, при форма и вид на вината – пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял същите.

Предвид обстоятелството, че за извършеното от обвиняемия деяние се предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” в размер от 100 до 300 лева, с оглед факта, че същият не е осъждан, по отношение на него не е прилаган института, регламентиран в чл.78а НК и предвид това, че от деянието няма нанесени и невъзстановени имуществени вреди, съдът прие, че са налице кумулативно изискуемите се предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а НК, предвиждаща освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

С оглед данните по делото, при индивидуализацията на наказанието, съдът съобрази: степента на обществена опасност на деянието и на дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, доходите на обвиняемия и семейното му положение.

Степента на обществена опасност на деянието не е завишена. Този извод съдът направи като взе предвид: степента на увреждане на обществените отношения, времето, мястото, начина на извършване на престъплението. Степента на обществена опасност на дееца е ниска. Смекчаващи обстоятелства, в случая са направеното самопризнание и изразеното съжаление за извършеното. Липсват отегчаващи обстоятелства.

Размера на глобата съдът определи при изключителен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно 1 000 лева.

С така определеното административно наказание съдът прие, че ще се постигнат целите на наказанието по отношение на обвиняемия и по отношение на останалите членове на обществото.

Обвиняемият беше осъден да заплати сторените деловодни разноски в размер на 37, 86 лева по сметка на РУ-гр.Кюстендил.

По тези съображения съдът постанови решението си.

 

        Районен съдия: