МОТИВИ към решение по АНД №1131/2019г. по описа на КРС:
Районна прокуратура – гр.Кюстендил е
внесла за разглеждане предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание на М.М. от гр.Крива паланка за престъпление
по чл.313, ал.1 НК.
В постановлението се твърди, че М. ***,
е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон – чл.151,
ал.5 и ал.7 от Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта –
пред сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Кюстендил за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно, че е установил обичайното си
пребиваване в Република България на следния адрес: гр.Кюстендил, обл.Кюстендил,
ул.“Цар Борис І“ №41а – престъпление по чл.313, ал.1 НК.
Представителя на Районна
прокуратура-гр.Кюстендил поддържа обвинението и пледира за приложение на чл.78а НК с налагане на минимално наказание.
Обвиняемият не е взел присъствено участие в съдебното производството. На досъдебното
производство е дал обяснения за случилото се.
Кюстендилският районен съд, след като обсъди събраните в хода на
наказателното производство доказателства както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Обвиняемият М.М. е роден на***г. в
с.Облавце, Куманово, Република Северна Македония, македонец, с *** гражданство, с основно образование, женен, шофьор в
Република Германия, неосъждан, ЕГН **********.
Обвиняемият М.М. е македонец, с *** гражданство,
на когото на 02.11.2010г. е бил издаден документ за самоличност на български гражданин – лична
карта. На 21.07.2014г. на същото лице било издадено и българско СУМПС със срок
на валидност до 21.07.2019г. За издаване на българската лична карта лицето се
било регистрирало на следния адрес в Република България – гр.Кюстендил, ул.“Цар
Борис І“ №41а. Това е станало преди влизане в сила на чл.92 от Закона за
гражданската регистрация (на 20.05.2011г.) и тогава действащата разпоредба не е
изисквала писмено съгласие на собственика на имота за извършване на
регистрацията. По повод изтичане срока на валидност на СУМПС №*********
обвиняемият М. на 02.05.2019г. подал
заявление в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, ведно с всички
останали изискващи се документи за подновяването му. Документите са били приети
и обработени от свидетеля Мария Костадинова Атева – технически изпълнител в
сектора.
Сред депозираните документи е била и декларация, която се подавала на
основание чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП, в която обвиняемият М.М. декларирал, че
е установил обичайното си пребиваване в страната на адрес: гр.Кюстендил,
ул.“Цар Борис І“ №41а. От изготвената графическа експертиза е видно, че
подписът на „декларатор“ е на М.М..
От показанията на живущите на посочения адрес се установява, че М. изобщо
не живеел и не пребивавал на него. Горното се потвърждава и от справката за
пътуванията му, от която е видно, че влизанията на М. в Република България са
инцидентни и пребиваването му в страната е до няколко часа.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
доказателства – обясненията на обвиняемия, показанията на разпитаните
свидетели, заключението на графическата експертиза, посочените писмени
доказателства и справка за съдимост.
Релевантните обстоятелства са установени по безспорен и категоричен начин,
а преценката им налага извод, че обвиняемият М. *** е потвърдил неистина в
писмена декларация, която по силата на закон – чл.151, ал.5 и ал.7 от Закона за
движение по пътищата се дава пред орган на властта – пред сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – гр.Кюстендил за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, че е установил обичайното си пребиваване в Република
България на следния адрес: гр.Кюстендил, обл.Кюстендил, ул.“ЦарБорис І“ №41а, с
което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.313, ал.1 НК.
Непосредствен обект на престъплението по чл.313, ал.1 НК са обществените
отношения, свързани с реда за създаване на документи.
От обективна страна, изпълнителното деяние се характеризира с действие – в
писмена декларация, която по силата на закон – чл.151, ал.5 ЗДвП - се дава пред
орган на властта – структурите на МВР, в случая сектор “ПП” при ОД на МВР –
гр.Кюстендил – за удостоверяване истинността на някое обстоятелство, в случая,
че установил обичайното си пребиваване в
Република България. Обвиняемият е потвърдил неистина, декларирайки горното, при
положение, че това не е сторено.
Субект на престъплението е обвиняемият.
Деянието е извършено виновно, при форма и вид на вината – пряк умисъл.
Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял същите.
Предвид обстоятелството, че за извършеното от обвиняемия деяние се
предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” в размер от
100 до 300 лева, с оглед факта, че същият не е осъждан, по отношение на него не
е прилаган института, регламентиран в чл.78а НК и предвид това, че от деянието
няма нанесени и невъзстановени имуществени вреди, съдът прие, че са налице
кумулативно изискуемите се предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а НК, предвиждаща освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
С оглед данните по делото, при индивидуализацията на наказанието, съдът
съобрази: степента на обществена опасност на деянието и на дееца, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, доходите на обвиняемия и семейното
му положение.
Степента на обществена опасност на деянието не е завишена. Този извод съдът
направи като взе предвид: степента на увреждане на обществените отношения,
времето, мястото, начина на извършване на престъплението. Степента на
обществена опасност на дееца е ниска. Смекчаващи обстоятелства, в случая са
направеното самопризнание и изразеното съжаление за извършеното. Липсват
отегчаващи обстоятелства.
Размера на глобата съдът определи при изключителен превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно 1 000 лева.
С
така определеното административно наказание съдът прие, че ще се постигнат
целите на наказанието по отношение на обвиняемия и по отношение на останалите
членове на обществото.
Обвиняемият беше осъден да заплати сторените деловодни разноски в размер на
37, 86 лева по сметка на РУ-гр.Кюстендил.
По тези съображения съдът постанови решението си.
Районен
съдия: