№ 783
гр. Пловдив, 16.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Частно наказателно
дело № 20215330207557 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба от М. М. Г., в качеството му на *** „***“ ЕООД
и „***“ ЕООД срещу Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 07.09.2021г. на РП-Пловдив, с което на основание чл.243,
ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 348/2019г. по описа на Пето РУ
при ОД МВР – Пловдив, водено за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
В жалбата се сочи, че от изложеното от прокурора се разбира, че
имотът, от който са взети недвижимите вещи не е собственост на свидетелите
Г., К. и Т., същите са влезли в чужди имот, ето защо е изпълнен състава на
чл.194, ал.2 от НК. На следващо място посочва, че в хода на досъдебното
производство, нито един документ, представен от свидетелят Г. не
индивидуализира процесните движими вещи, като количество и вид, както и
че не са извършени процесуални мероприятия за установяване какъв, какво
количество и къде се съхранява движима собственост от Г., с която извършва
дейност извън закона. Взема становище, че създадената фирма между Г. и К.
не е имала дейност през периода, както и че жалбоподателят е направил
възражения, че не са приложени доказателства – снимков материал и други от
*** А., който лично е идентифицирал обектите. Посочва, че при очна ставка
между него и Г., последният е заявил, че „хеликоптерите“ са оставени в имота
преди събитието от 11.08.2019г, което е в абсолютен противовес с
предоставените телефонни разговори с А. Ц.. Още сочи, че свидетелските
1
показания на К. и К. дадени пред разследващ *** се разминават с твърдяното
от тях записано от охранителните камери в офиса и представено на органите
по разследването. Предлага обжалваното постановление на прокурора да бъде
отменено.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото намира, че
жалбата е процесуално допустима, като подадена от субект в кръга на
посочените от чл.243, ал.3 от НПК, а именно от М. М. Г., в качеството му на
*** „***“ ЕООД - в качеството му на ощетено юридическо лице. Още, с оглед
задължението на РП-Пловдив да окомплектова и изпрати преписката в
цялосто, съдът следва да приеме, че жалбата е подадена в законоустановения
седмодневен срок, доколкото не се сочат данни за връчване на препис от
същото на жабодаттеля – известието за доставяне на последното е приложено
непопълнено и неподписано.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намери за установено следното:
Свидетелят М. М. Г. бил *** на дружествата „***" ЕООД, „***" ЕООД
и бил *** заедно със св. Ж. Д. Ж. в „***" ООД. И трите фирми се занимавали
със строителство, като към момента „***" ЕООД и „***" ЕООД не
извършвали дейност.
В края на 2018г. били сключени два безсрочни договора за наем, по
силата на които „***" ЕООД и „***" ЕООД, като наемодатели отдали под
наем на „***" ООД с *** св. Ж. Ж., конкретно посочен в тях строителен
инвентар за ползване при работата на два обекта. Единият обект бил
разширение на фабрика за производство на пластмаси- *** намиращ се в гр.
Пловдив, бул. "Асеновградско шосе", срещу КЦМ, по договор със ***
Строителна Група АД, като *** бил св. Х. П.. Работниците на „***" ООД
работели, както с отдадения им под наем кофраж/материали, така и с такъв на
„***". *** бил св. Н. П. К., а ***- св. Г. П. Г., които работили на обекта през
периода януари- април 2019г. На обекта на *** били закарани строителни
материали, които били на св. М.Г. и такива, собственост на св. Г. Г., като
същите в процеса на работа се били смесили. Една част от материалите на св.
М.Г. били еднакви с тези на св. Г. Г.. Докато изпълнявали договора
работниците местили част от материалите на други обекти, на които работели
по същото време и след това отново ги връщали на обекта. Когато свършили
работата на обекта, св. Г. Г. си взел от там своите материали, които бил
донесъл преди това. Другият обект бил ивична основа за ограда с
контрастъпка и единични фундаменти с. Ц. на *** ЕООД. На този обект
работниците използвали материалите от обекта на ***, за да се работи
едновременно. Имало движение на строителни материали и инвентари между
двата обекта. Свидетелите Г. Г., Н. К. и К. П. Т. работили заедно и на двата
обекта.
Свидетеят М.Г. познавал св. Г. П. Г. повече от 10 години, през които
той работил в неговите фирми. Последно св. Г. Г. работил в дружеството
„***" ООД като *** до края на май 2019г. Преди това до 2006- 2007г работил
2
в И. в строителството. След това се върнал в България и работел в своя фирма
със съдружници в ***. През 2008 г. св. Г. Г. докарал от И. в България негов
кофраж, състоящ се от кофражни платна, метални телескопични подпори,
дървени кофражни греди, поцинковани профили и метални стяги за колони.
Св. К. Т. присъствал на разтоварването на кофража, който пристигнал от
И..Този кофраж бил на св. Г. Г., който той закупил от И. и който ползвал, за
да работи. Част от този кофраж бил дал под наем на различни хора. Когато
започнал да работи за св. М.Г. и на него давал под наем част от собствения си
кофраж, както от този, закупен от И., така и от друг, когато св. М.Г. имал
нужда. Собственият си инвентар и инструменти св. Г. Г. използвал, както на
свой строителни обекти, така и на такива на св. М.Г.. През 2012- 2014 г. св. Г.
Г. купил двойно „Т греди, марка „Макети", сини на цвят, около 30-40 броя, с
дължини 2.90 м. и 3.90 м. от частни лица Тези греди се произвеждали в с. В..
През годините купувал и други греди- жълти и сиви на цвят. На обектите, на
които работел за св. М.Г. използвал както негов инвентар, така и свой. Тогава
двамата били в добри отношения и св. Г. Г. му предоставял за ползване много
от своя инвентар. Инвентар на св. Г. Г. се съхранявал през годините и на
обекта на ул. „***", собственост на дружество ***" ЕООД. С течение на
времето обаче по между им възникнали проблеми, свързани с уреждане на
финансовите им взаимоотношения. Св. Г. Г. за разлика от св М.Г. считал, че
последният му дължи пари- за наем на инвентар, които му бил предоставял,
както и за това, че многократно бил плащал вместо него на работниците за
заплати и често закупувал със свой средства материали за строителните
обекти. Св Г. Г. имал претенции към св. М.Г. и за връщане на инвентара,
които му бил дал през годините за ползване по различните строителни обекти.
Св. М.Г. имал неуредени финансови отношения и със св. Н. К., който
претендирал за неизплатени възнаграждения, за платени от него строителни
материали, както и за горива и консумативи за служебния автомобил, който
ползвал. Двамата работили заедно от 2U16r„ като последно св. Н. К. бил *** в
„*** ООД до месец юли 2019г. Св. Г. Г. и св. Н. К. водели многократно
разговори със св. М.Г., за това всеки от тях да върне на другия собствения му
инвентар, който се е използвал при работата на различните строителни
обекти, но не постигнали разбирателство. След като прекратили работата си
при св.^М.Г., св. Г. Г. и св. Н. К. регистрирали обща фирма „*** ЕООД-
Пловдив, която не развивала дейност. Св. К. Д. К. се познавал със свидетелите
Г. Г. и Н. К. и също работил в „*** ООД като това било в периода от
октомври 2018г. до края на декември 2018г„ като работил в Г.. След това
излезнал в неплатен отпуск по негово желание, а през юни 2019г. прекратили
служебните си взаимоотношения. Св. К. К. също имал финансови претенции
към св. М.Г.. В периода от 2005г. -2019г. за св. М.Г. работил на различни
строителни обекти и св. К. Т..
Дружеството „***" ЕООД притежавало имот, намиращ се на обходен
път към пречиствателната станция Пловдив- пресечка на ул."***". Същият
бил придобит с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот№
166 от 11.U8.2U11 г. Входът и изходът към имота бил само един от към „*** .
Преди този имот имало имот с оранжерии, който имал камери за
видеонаблюдение, след тях бил имотът, собственост на „***" ЕООД, а след
него мало друг имот на фирма „*** , която се занимавала със строителство на
пътища и настилки и на който имало физическа охрана Имотът на „***"
ЕООД бил ограден с метална ограда и в него се влизало през метална входна
врата, която се заключа първоначално с катинар, а след това се завързвала с
въже. Входната врата била от към имота с оранжериите. В имота се
складирали строителен инвентар и материали. Нямал алармена система,
нямал и физическа охрана, нито камери за наблюдение. Камери имало само на
3
оранжериите. Между имота на „***" ЕООД и имота на фирмата, която се
занимава със строеж на пътища имало телена ограда. Към 11.08.2019г. по
данни от св. М.Г. в обекта на „***" се намирали 4 кубика шперплат;
неизвестно количество двойно „Т- греди" с марка „Макита", с размери от по
2.90 метра и от по 3.90 метра; телескопични подпори, метални- 50 бройки с
дължина 4.50 метра; валки; дървени греди- 10 см. х 10 см, с дължини 3.00 -
4.00 метра, като количеството било около кубик; 28 палета с тухли единички,
стари. Относно това какви точно материали, съответно тяхното количество,
са се намирали във въпросния обект, не бил изготвян документ или списък.
Инвентарът, намиращ се в обекта не бил отдаван за отговорно пазане на
никого. Никой не следял дали инвентарът се намирал в обекта, никой не
проверявал наличието му. По принцип инвентарът, който се използвал на
даден обект за строителство, след завършването му се пренасял направо на
друг обект, а не се носил в имота на „***", защото това било свързано с
допълнителни разходи по транспортиране, товарене и разтоварване.
Няколко дни преди 11.08.2019г. св. Г. Г. звънял по телефона на св. М.Г.,
за да му каже, че ще отиде да си вземе негов инвентар и строителни
материали от обекта на „***", но не успял да се свърже с него.
На 11.08.2019г. св. Г. Г., заедно със свидетелите К. К. и К. Т., с лек
автомобил марка „Форд Конект", сутринта, около 07:00 часа, отишли до
имота на „***". Св. Г. Г. управлявал автомобила, който бил негова
собственост. Влезли в имота с автомобила през металната врата, която
представлява две ламарини, завързани с въже, и в него натоварили 10 бр.
дървени греди около 2.90 метра и 10 бр. метални телескопични подпори с
различни дължини, които св. Г. Г. считал за свои и бил дошъл да си вземе, тъй
като вече не работил за св. М.Г.. Освен това в имота св. Г. Г. оставил около
стотина метални пеперуди, които били на св. М.Г., тъй като в някой от
разговорите им той го бил помолил да му ги върне. Св. К. К. и св. К. Т. били
със субективното убеждение, че материалите, които взели от обекта, са
собственост на св. Г. Г.. Известно им било, че част от складирания в обекта
инвентар е на св. М.Г., а друга част на св. Г. Г., както и че инвентар,
собственост на св. Г. Г. се ползвал на строителни обекти на св. М.Г..
По-късно, същия ден, св. М.Г., научил за станалото и веднага прегледал
видеозаписите от охранителните камери на имота с оранжериите, който бил
съседен на неговия имот на ул. „***". След което подал сигнал за извършена
кражба в полицията, като в последствие по случая било образувано
настоящото досъдебно производство.
В хода на досъдебното производство св. М.Г. е бил разпитан в
качеството си на свидетел. В показанията си същият излага твърдения, че
след събитията от 11.08.2019г., установил липса на 12 броя двойно „Т" греди
сини на цвят, с марка „Макети", купени от с. В. и 20 броя телескопични
подпори само на базата на видеозаписа, който гледал. Не бил влизал тогава в
обекта на ул. „***". Св. М.Г. заявява още, че не може да посочи размерите,
дължините, на двойните „Т" греди, защото от видеозаписа не можело да се
определи точният им размер. Нямало документ, в който да е отразено, че на
11.08.2019 г. тези вещи са били в обекта на ул. „***". Св. М.Г. не бил правил и
инвентаризация и затова не можел да посоча точно какво и колко е имало в
обекта на ул. „***". По твърдения на св. М.Г., въпросните 12 броя двойно „Т"
греди и 20 броя телескопични подпори били оставени в обекта на ул. „***" в
средата на 2016г. от свидетелите Г. Г. и Н. К. и били собственост на „***"
ЕООД и се ползвали от дружеството, не били отдадени под наем. Св. М.Г. не
може да кажа тези вещи, от кого са видени последно преди 11.08.2019г„ като
той лично не ги бил виждал. Преди 2- 3 месеца св. М.Г. отишъл до обекта на
4
ул. „***", като там видял метални пеперуди, около 190 бройки, но не знаел от
кого са били оставени.
В дадените по делото показания св. М.Г. излага твърдения и за липса на
строителни машини, които според него били неправомерно взети от св. Г. Г.,
както и от св. Н. К.. Така св. М.Г. твърди, че през 2018г. свидетелите Г. Г. и Н.
К. са му „откраднали" две машини за шлайфан бетон /хеликоптери/ на обща
стойност 5 300 лева, собственост на „***" ЕООД, за да работят с тях. Тази
„кражба" твърди, че установил при разговор със св. А. Г. Ц., който изграждал
база в с. Ц., където свидетелите Г. Г. и Н. К. е трябвало да работят с тези
машини. За тези машини от своя страна св. Г. Г. сочи в разпита си по делото,
че действително са се намирали на обект в с. Ц. при св. А. Ц.. Били закарани
там, за да се работи с тях, но се оказало че същите били повредени. Някой ги
отремонтирал, след което от с. Ц. били закарани в с. П. на обект на св. М.Г..
После св. Г. Г. ги закарал от с. П. отново в с. Ц. /при св. А. Ц./, а след това от
с. Ц. ги закарал на обекта на ул. „***" в гр. Пловдив. Това било през лятото на
2019г. Закарал ги там, понеже като приключили взаимоотношенията си със
св. М.Г. се били уговорили да закара в имота на ул. „***" неговия инвентар от
обектите. Св. Н. К. потвърждава показанията на св. Г. Г. и сочи че не знае
къде се намират въпросните две машини за шлайфан бетон. Св. К. К. твърди,
че е работил при св. А. Ц. в с. Ц., но не бил виждал там машини за шлайфан
бетон. За такива машини не знаел нищо и св. К. Т.. Св. А. Ц. потвърждава, че
с посочените машини св. Г. Г. е работил в неговия стопански двор в с. Ц., но
заявява, че не знае чия собственост са и какво се е било случило с тях след
като св. Г. Г. ги взел от там, вкл. дали са били „откраднати". Действително
бил провел телефонен разговор със св. М.Г., като на проявените му претенции
относно двете машини, му отговорил единствено да се обърне към
компетентните органи.
На св. М.Г. му липсвала и една мотофреза GD 17- М на стойност 750
лева, която според него св. Г. Г. ползвал за работа в с. В.. Тази мотофреза
също по твърдения на св. М.Г. била „открадната" през 2018г. В показанията си
св. Г. Г. заявява, че тази машина се е ползвала преди 2-3 години на обект в гр.
С., не я взимал и не знае къде се намира към настоящия момент, както и не я е
оставял в с. В.. От своя страна св. Н. К. също сочи, че мотофрезата е била
използвана на строителен обект в гр. С., като конкретизира, че това е било в
края на 2017 г.- началото на 2018 г. След това мотофрезата била върната в
имота на ул. „***" и повече не била ползвана по други обекти. Св. Н. К.
подчертава, че не я бил ползвал на обект в с.В.. Св. К. Т. заявява в разпита си,
че нищо не знае за тази машина. Св. К. К. заявява, че действително с
посочената мотофреза преди около три години се е работило на обект в гр. С.,
но от тогава не я бил виждал и не знаел къде се намира към настоящия
момент.
Св. М.Г. установил, че му липсва и един вибратор за уплътняване на
бетон с жило, струващ около 1200 лева, купен през 2009 г„ като считал, че се
намира в с. Б.. Като липсата му установил през 2019г. Той бил собственост на
„***" ЕООД. Св. Г. Г. заявява в разпита си по делото, че с вибратори за
уплатняване на бетон на св. М.Г. се е работило последно през 2016г„ като
след това неговите работници ги били занесли в стария му офис на ***. Св. Г.
Г. заявява, че в с. Б. е занесъл свой вибратор за уплътняване на бетон. В
показанията си св. Н. К. сочи, че не си спомнял да е ползвал вибратор за
уплътняване на бетон с жило. Св. К. К. сочи в показанията си, че бил виждал
св. Г. Г. да използва вибратори за бетон, но само такива, които са били негови,
не на св. М.Г.. Св. К. Т. заявява в разпита си, че не бил виждал вибратори за
уплатняване на бетон и не знае нищо в тази връзка.
5
На 29.08.2019г. св. М.Г. отишъл до обекта с възложител строителна
група „***" АД, за да прибере каквото било останало там от инвентара му.
Видно от разпита му, същият твърди, че си прибрал 21 бр. от платното-
rettenmaier 3 s платно 200 х 500 х 21 мм- метален кант, като от тези платна му
липсват 79 броя. От телескопични подпори с размери 280/500 см. взел 19 бр.,
като му липсвали 81 броя. Трислойно слепените дървени платна с размери
197 см. х 50 см. х 2,7 липсвали всичките, а именно- 200 броя. Телескопичните
подпори с размери 200/360 см. също му липсвали всичките- 250 броя
Липсвали и 50 броя стойки за дървени греди- фенер. Липсвали и 50 броя В 20
тринога. Липсвали му и 150 кв. метра трислойно слепени дървени платна с
размери 197 см. х 50 х 2.7. От обекта св. М.Г. взел 51 броя профил
поцинкован с кука /рейки/, като му липсвали 949 броя от тях. От 1700 броя от
металния клин /за рейка/ взел 27 броя, като му липсвали 1673 броя. Липсвали
му и 50 броя телескопични подпори 200/360 см. Липсвали му и всичките 100
броя телескопични подпори с размери 250/450/ см. От общо 273 метра
инвентарни кофражни греди /2Т/ на фирма „Макети" ООД, взел от обекта 15,6
метра, като му липсвали 257, 4 метра. Св. М.Г. считал, че липсващите му
материали са неправомерно взети от свидетелите Г. Г. и Н. К., тъй като те са
работили с тях на обекта. В дадените си показния по делото св. Ж. Ж. твърди,
че от обект на „***" липсвали 50 броя метални профили, с дължина от по 0.50
м. и над 150 броя метални профили с дължина от по 1.00 метър. Липсвали 250
квадрата жълти платна, дървени, с дължина 1.97 м. и ширина 0.50 м.
Липсвали и дървени греди /Т- греди/ с дължини от по 2.75 м„ жълти и сини на
цвят. Липсвали 250 бр. метални клинове. Тези липси ги свързвал със
свидетелите Г. Г. и Н. К., тъй като само те имали право да изнасят материали
от обекта. Св. Ж. Ж. сочи още в показанията си, че от обекта в с. Ц. била
установена липса на около 150 квадрата жълти платна, дървени, с дължина
1.97 м. и ширина 0.50 м.; метални профили с дължина от 1.00 м., не
определена бройка; дървени греди /Т- греди/ с дължини от 2.50 м. до 2.95 м.,
жълти и сини на цвят, също неопределена бройка.
На 28.11.2020 г. св. М.Г. имал работа до гр. Ямбол и след като
приключил там, прибирайки се, минал през с. П., ***. Паркирал на една
поляна, която се намира пред обект- ^оранжерии, и на самата поляна в дясно
видял строителни инвентари, за част от които същият излага твърдения, че са
негови и са му били „откраднати". На обекта имало работници, които
осъществявали външни настилки и озеленяване. Св. М.Г. потърсил
собственика на обекта чрез тях, за да установи дали тези, които работят при
него са свидетелите Г. Г. и Н. К., каквито съмнения имал. В телефонен
разговор собственика на обекта- св. В. Г. З., помолил св. М.Г. да напусне
неговия обект. След това св. М.Г. отишъл в РУ в гр. Ч., където обяснил
ситуацията. С двама служители от РУ гр. Ч. отишли на място в с. П. и св. М.Г.
им показал гредите, които претендирал, че са негови. Там на място вече бил и
собственикът св. В. З.. Св. М.Г. твърдял, че са негови, намиращите се на
обекта 5 бр. двойно „Т" греди с надпис „Макети", сини на цвят с дължина
3.90 м. и 3 бр. двойно „Т" греди с надпис „Макети", сини на цвят с дължина
2.90 м. Св. В. З. попитал св. М.Г. по какво си ги разпознава, а той нищо
конкретно не му отговорил, просто казал, че били негови и това е. Св. В. З.
сочи в разпита си, че тези греди, който св. М.Г. твърди, че са негови били
донесени, заедно с още много други материали от св. Г. Г. и св. Н. К., за да
работят с тях те и другите работници на обекта през юли-октомври 2020г.
Имало много повече материал, който обаче те си били взели, защото работели
и по други обекти. Доколкото знаел тези греди били на св. Г. Г.. От своя
страна свидетелите Г. Г. и Н. К. заявяват в разпитите си, че действително са
работил в с.П. от лятото до есента на 2020г., където е трябвало да се прави
6
кофраж и армиран бетон. Материалите, с които работели и които закарали на
място били техни и такива, които били взели под наем. Нямало строителни
материали на св. М.Г.. Изпълнявали обекта като подизпълнител на друга
фирма, която била изпълнител и работели не като физическо лице, а като
фирма- «***» ООД. Св. Г. Г. е категоричен, че гредите, за които св. М.Г.
претендира, са негова собственост, а не на св. М.Г..
След като си тръгнал от с. П., същия ден, 28.11.2020г., св. М.Г., минал
през през с.Т., където зад автокъщите, в дясно, в едно хале е голям двор,
оградено с телена мрежа, твърди, че видял част от инвентара си. Видял го в
единия ъгъл на двора. Половината от това хале била собственост на „***"
ЕООД, а другата половина била собственост на друга фирма. Св. М.Г. твърди,
че разпознал като своя собственост намиращисе в този двор негови двойно
„Т" греди с надпис „Макети", сини на цвят и платна Rettenmaier 3 s, с
характерния отстрани метален кант, а също метални подпори. Не можал да ги
преброи като бройки, защото били в обекта и натрупани. Не можел да посочи
дължините, защото нямало как да ги премери. В тази връзка св. Х. А. С. -един
от *** на въпросното хале заявява в разпита си, че св. Г. Г. е бил нает през
2018г. за направата на една ограда, за което същият бил използвал свои
материали и инвентар. От своя страна св. Г. Г. заявява, че конкретно не може
да каже нищо за материалите, посочени от св. М.Г. за негова собственост. Св.
Г. Г. посочва обаче, че в с. Т. е работил на много обекти и и то с негови
материали, като имал и същите материали като на св. М.Г.. Всички в
строителството работили с едни и същи материали и той имал сини двойно
„Т" греди на „Макети"/доки/ и кофражни платна, като тези на св. М.Г.. Св. К.
К. сочи в разпита си, че е работил на обект в с. Т. за направа на ограда, като
материалите и кофража, които били използвани били собственост на св. Г. Г..
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, а оменно – М. М.
Г., А. Г. Ц., В. Г. З., Г. П. Т., Г. П. Г., Д. И. Д., Ж. Д. Ж., К. Д. К., К. П. Т., Н. П.
К., Х. Г. П., Х. А. С. и П. А. И., които относно обстоятелствата, касаещи
описаната от съда като възприета фактическа обстановка са последователни,
логични и добре кореспондиращи по между си.
При така установената фактическа обстановка прокурорът е достигнал
до извод, че не е налице осъществен състав на престъпление кражба по
смисъла на чл.194, ал.1 и сл. от НК, както и на друго престъпление,
вклюително токова по чл.206, ал.1 от НК.
Горният извод на прокурора следва да бъде споделен като правилен и
законосъобразен.
В този смисъл следва да се посочи, че прокурът е направил задълбочен
правен анализ на констатираното от обективна и субективна страна, който се
споделя изцяло от съда и не е необходимо да бъде отново преповтарян.
Единствено следва още веднъж да се подчертае, че изцяло правилен е
изводът на прокурора, че трудно може да бъде сторен извод за извършено
7
деяние по чл.194, ал.1 и сл. от НК, на първо място предвид невъзможност за
сигурна индивидуализация на предмета на последното, доколкото макар в
показанията си св. М.Г. да излага твърдения, че след събитията от
11.08.2019г., установил липса на 12 броя двойно „Т" греди сини на цвят, с
марка „Макети", купени от с. В. и 20 броя телескопични подпори, които били
собственост на „***" ЕООД и се намирали в обекта на ул. „***" в гр.
Пловдив, като считал че посочените вещи са били откраднати от свидетелите
Г. Г., К. К. и К. Т., то твърденията на св. М.Г. за липсата на точно 12 броя
двойно „Т" греди сини на цвят, с марка „Макети", купени от с. В. и 20 броя
телескопични подпори се разколебават от самия него, тъй като в показанията
си сам заявява, че тази липса е установил само от видеозаписа, който гледал,
и не можел при това да определи размери и дължини на инвентара, от които
запис вещите обективно не могат да бъдат индивидуализирани.
На следващо място основателна е и констатацията, че дори да се приеме
наличието на данни за някакъв общ предмет на престъплението кражба, който
иначе не би могъл да бъде индивидуализиран, то въпреки това недоказан
остава субективния момент относно свидетелите Г. Г., К. К. и К. Т., които
непротиворечиво заявяват, че вземат инвентара на Г., доколкото по делото
няма спор, че последния е притежавал такъв. Заявеното от последните
противоречи единствено на показанията на свидетеля Г., които в този смисъл
действително се явява изолирани и неподкрепени от други доказателства -
нито гласни, нито писмени.
Още изцяло може да бъде споделено и становището, че за да е налице
състав на престъплненито по чл.206, ал.1 от НК, то на първо място
обсебените вещи следва да се поверени на дееца – каквито данни изцяло
липсват по делото, както у същият следва да липсва намерение имуществото
да бъде върнато на неговия собственик и последният да бъде лишен от него, а
не само деецът от своя страна да го държи – което също не се установява по
досъдебното производство. В този смисъл анализът на прокурора на
свидетелските показания, касаещи установения като ползван на обектите
инвентар е неговата индивидуализация е съвсем подробен и се споделя от
съда, като не е необходимо да бъде повтарян.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че от
изложеното от прокурора се разбира, че имотът, от който са взети
8
недвижимите вещи не е собственост на свидетелите Г., К. и Т., същите са
влезли в чужди имот, ето защо е изпълнен състава на чл.194, ал.2 от НК.
Собствеността върху имота, в който са били вещите по никакъв начин не
променя извода за невъзможността същите да бъдат индивидуализирани,
както и вече посоченото относно липсата на доказателства за субективната
страна, доколкото не е невъзможно собствени вещи да бъдат взети и от чужд
имот.
На следващо място неоснователно е и възражението, че в хода на
досъдебното производство, нито един документ, представен от свидетелят Г.
не индивидуализира процесните движими вещи, като количество и вид, както
и че не са извършени процесуални мероприятия за установяване какъв, какво
количество и къде се съхранява движима собственост от Г.. Както вече бе
посочено - в случая няма спор, че твърдените като отнети вещи не могат да
бъдат индивидуализирани – както от свидетеля Г., така и от свидетеля Г.. Още
неясно остава какви са процесуалните мероприятия, които биха могли да
установят гореописаните обстоятелства и които са могли, но не са извършени,
доколкото по същество не се установяват такива.
Още няма спор, но с нищо не променя горните изводи и
обстоятелството,че създадената фирма между Г. и К. не е имала дейност през
периода.
Що се отнася до посоченото, че жалбоподателят е направил
възражения, че не са приложени доказателства – снимков материал и други от
*** А., то следва да се посочи, че съдът може да направи изводите си по реда
на чл.243, ал.6 от НПК само въз основа събрания по реда на НПК
доказателствен материал, като не може да коментира твърдения за
съществуващи, но неприложени материали, които още не се представят по
делото, а само се заявяват.
Именно с оглед на горното съдът намери за неоснователни и
възраженията, касаещи противоречия на изложеното в показанията на
свидетеля Г. в хода на досъдебното производство със заявеното в телефонни
разговори с А. Ц., както и заявеното от свидетелите К. спрямо твърдяното от
тях записано от охранителни камери в офис. За сочените от жалбоподателя
записи, включително от камери и др. подобни няма данни да са изготвени по
реда на НПК и да могат да бъдат приобщени към производството,
9
включително от последните да бъдат извеждани данни, посредством които да
се констатират противоречия в събраните по реда на НПК свидетелски
показания.
Поради това настоящият съдебен състав намира, че атакуваното
постановление на РП-Пловдив следва да бъде потвърдено като
законосъобразно, постановено при всестранно и пълно изследване на
фактическата обстановка и приложение на закона.
Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 07.09.2021г. на РП-Пловдив, с което на основание чл.243,
ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 348/2019г. по описа на Пето РУ
при ОД МВР – Пловдив, водено за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Препис да се изпрати на РП-Пловдив и жалбоподателя, за сведение.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд
гр.Пловдив в седмодневен срок от съобщаването му, по реда на чл.243, ал.7
от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10