Р Е Ш Е Н И Е
№ 260076 26.05.2022г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XVI – ти граждански състав
на двадесет и първи март две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Силвия Петрова
Секретар: Недялка Димитрова
Като разгледа докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 6548 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Р.Г.П. с ЕГН ********** ***, представляван от адв. З. против А.Г.И. с ЕГН ********** с адрес: ***, с която се иска да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик по силата на договор за покупко-продажба на таванско помещение № * с площ от 21,33 /двадесет и едно цяло и тридесет и три стотни/ кв.м., находящо се в таванския етаж в сграда с идентификатор 07079.610.200.1, с граници на таванското помещение: изток – външен зид на ъгъла на ул. „М.С“ и ул. „Л.“, север – таванско помещение № 6, собственост на П.П.М.П., юг – външен зид и тераса към таванско помещение № 4, запад – таванско помещение № 4 и северозапад – общ коридор в тавана, прилежащо към жилище - апартамент с идентификатор 07079.610.200.1.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед за изменение на КККР № КД-14-02-609/23.04.2013г. на началник на СГКК - Бургас, с площ от 103,29 кв.м. /сто и три цяло и двадесет и девет кв. м/, с адрес: гр. Б., *** - втори жилищен, с подробно описани граници в представения нот. акт № ***, том *, рег. № ***, дело № *** от 16.03.1999 год. на нотариус К.К., с рег. № *** на НК, както и да бъде осъден ответника да предаде на ищеца владението върху посочения недвижим имот. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че в нотариалния акт е допусната техническа грешка, като таванско помещение № * – прилежащо към жилището е описано като „складово помещение“. В сградата няма изградени каквито и да е други складови помещения освен таванските помещения, прилежащи към жилищата. Твърди се, че нито ответницата, нито нейният наследодател притежават жилище в сградата, което изключва възможността да бъде придобито по давност таванското помещение. Поддържа се становището, че дори и ответницата да притежаваше жилище в сградата, то тя отново не би могла да придобие по давност прилежащото към жилището на ищеца таванско помещение № *, защото това би имало за последица лишаването на самостоятелния обект с идентификатор 07079.610.200.1.4 от единственото му прилежащо складово помещение. Твърди се, че ответницата владее имота без основание. С тези мотиви моли за уважаване на иска.
Предявеният иск е с правно основание чл. 108 от ЗС.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, която е оспорила исковата претенция като неоснователна по подробно развити в отговора си съображения. Твърди, че таванското помещение не е било предмет на продажба. Сочи, че в сградата, от построяването й през 1938 година и до сега има и приземен етаж (сутерен), в който има изба - складови помещения мазета, където самия ищец държи колелото си от години. Помещенията, обособени в таванския етаж на сградата не са складови помещения, включително собственото й помещение № * не е и не е било складово помещение, макар и находящо се на последния, тавански етаж на сградата (нито преди, нито след реституцията му), не е и не е имало предназначение на складово помещение към апартамента на ищеца, не обслужва и не е принадлежност към апартамента на ищеца, закупен с нот. акт от 16.03.1999г., в който към момента на закупуването му от ищеца има складово помещение, обособено в самия апартамент в резултат на направеното вътрешно преустройство на апартамента по одобрен архитектурен проект, както точно, в съответствие с представените пред нотариуса документи (и описани в нот. акт), е посочено в описанието на предмета на сделката. Т.е. складовото помещение към самостоятелния обект на ищеца - апартамент с кадастрален идентификатор 07079.610.200.1.4 - е в самия апартамент и е част от помещенията на същия общо застроени върху 103.29 кв.м., както е посочено в документа му за собственост, няма друго прилежащо. Друго или нещо различно от описаното в нотариалния акт от 16.03.1999г. ищецът не е придобивал от бащата на ответницата и не му е прехвърляно и ищецът не е собственик на претендираното процесно таванско помещение № *. Твърди се, че въпросното помещение е ползвано от бащата на ответницата, а след неговата смърт от ответницата, която продължила владението му и използването му според предназначението. Собствеността върху имота, предмет на исковата претенция - таванско помещение № * е била възстановена по ЗВСВОНИ на наследниците на дядото на ответницата – С.Г.И., починал ***г. и придобит в индивидуална собственост от баща й при прекратяване на съсобствеността между сънаследниците с договор за доброволна делба от 27.01.1999г. Г.С.И., извън разпореждането по нотариалния акт № ***, том *, дело №*** от 16.03.1999г., не се е разпореждал по никакъв начин, включително не е продавал никаква друга своя собственост в сградата, построена в ПИ с идентификатор 07079.610.200, с адрес в гр. Б., ***, а именно, не се е разпореждал, нито със собствеността си възстановена относно партера на сградата, нито със собственото му таванско помещение № *, находящо се на таванския последен етаж на сградата, ведно с идеални части от собствеността върху мястото и идеални части от общите части на сградата към собствените му обекти. Като негов единствен наследник по закон, по силата на наследственото правоприемство, в сградата с идентификатор 07079.610.200.1 ответницата и към настоящия момент е собственик, както относно реституирания партер на сградата с площ от 226 кв.м., така и на таванско помещение № * с площ 21,33 кв.м.
От момента на доброволната делба - 1999г. до смъртта на баща й на ***г. имотът се е владеел явно, спокойно, несъмнително, необезпокоявано, непрекъснато, трайно от него, а от смъртта на баща й и до настоящия момент, ответницата като негов единствен законен наследник продължила да го владее също явно, спокойно, несъмнително, необезпокоявано, непрекъснато и трайно. Никакви части никога не са владени от ищеца, нито от други лица. В тази връзка, при условията на евентуалност, е направено възражение за изтекла придобивна давност в полза на наследодателя й - нейния баща върху таванско помещение № *, а в случай, че законово определения срок по чл.79 от ЗС не е изтекъл до смъртта на баща й на ***г., прави възражение за изтекла придобивна давност и в нейна полза с позоваване на чл.82 от ЗС, защото като наследник (универсален правоприемник) на баща си може да присъедини към своето владение и негово владение. С тези мотиви моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск има за предмет собствеността по отношение на таванско помещение № * с площ от 21,33 кв.м., находящо се в таванския етаж от жилищна сграда със смесено предназначение с идентификатор № 07079.610.200.1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 07079.610.200, с адрес: гр. Б., ***.
Спорен по делото е въпросът за собствеността на таванското помещение, представлява ли то принадлежност към апартамента на ищеца, предвидено ли е друго складово помещение за имота на ищеца. По делото е обявено за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към момента таванското помещение се владее от ответницата.
За изясняване на спорните обстоятелства са ангажирани писмени и гласни доказателства. Разпитани са свид. В. и А.. Назначена е съдебно-техническа експертиза.
Ищецът се легитимира като собственик на самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.200.1.4 по КККР на гр. Бургас, с адрес: гр. Б., ***, представляващ апартамент със североизточно изложение на трети етаж (втори жилищен) от построената жилищна сграда със смесено предназначение с идентификатор № 07079.610.200.1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 07079.610.200, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, с площ от 103.29 кв.м., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том *, рег. № ***, дело ***/16.03.1999г. на Нотариус с рег. № *** на НК. В същия е посочено, че апартаментът се състои от три стаи, вестибюл, кухня, баня, тоалетна и антре, с балкон към дневната, балкон към спалнята и балкон към източната фасада на сградата, ведно с прилежащото към него складово помещение, общо застроени върху 103,29 кв.м., ведно със съответните 9/60 идеални части от общите части на сградата и 1/9 идеална част от дворното място, върху което е построена сградата. Нотариусът е удостоверил, че при съставянето на акта са представени нотариален акт № **, т.*, рег.№ ***, дело № **/1999г. на нотариус К.К. и одобрен архитектурен проект за вътрешно преустройство на апартамента.
Видно от доказателствата по делото, цитираният нотариален акт № ** т.*, рег. № ***, дело № **/1999г. от 27.01.1999г. на нотариус К.К., представлява констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, с който праводателят на ищеца – Г.С.И. е признат за собственик на основание наследство и доброволна делба, на апартамент на трети етаж, съответно втори жилищен от жилищна сграда, находяща се в гр.Б., ***, състояща се цялата от партер, три жилищни етажа и тавански етаж, със североизточно изложение на апартамента, с площ от 103,29 кв.м., състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня, WC, антре, с балкон към дневната, с балкон към спалнята и балкон към източната фасада на сградата, ведно с прилежащото таванско помещение № * с площ от 21,33 кв.м., както и съответните 1/6 ид.ч. от общите части на сградата и 1/9 ид.ч. от правото на собственост върху дворното място. В нотариалното производство праводателят на ищеца се е легитимирал като собственик с нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело ***/1935 на нотариус при РС-Бургас, съдебна спогодба по гр.д. № 540/1963г., вписана на 16.12.1964г., 2 броя удостоверения за наследници, заповед № 2163/10.11.1992г. на Кмета на Община Бургас, акт за държавна собственост № 1727/07.03.1952г., решение на ВКС, 4-то гр.о. по гр.д. № 4446/1995г. и договор за доброволна делба от 1999г.
Установява се от доказателствата, че с нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело ***/1935 на нотариус при РС-Бургас, П.Г.И., С.Г.И. и А.Г.И. закупуват празно дворно място, състоящо се от 407 кв.м. в кв.41, парцел 21 на гр. Б., в което е построена процесната сграда.
С акт № 1727/07.03.1952г. за завземане на недвижим имот за държавен б.с. на С.Г.И. е одържавен един апартамент на втория етаж от масивна четириетажна къща на ул. „Л.“ и „М.С.“, застроена на 225 кв.м., с по два тристайни апартамента на трите етажа и печатница в партера. В същия е указано, че в партера е държавна печатница, първият етаж е на наследниците на П.Г., вторият – на С.Г., а третият – на наследниците на А.Г..
С Решение № 172 от 23.06.1964г. по гр.д. 540/1963г. по описа на Районен съд Бургас, е съставен разделителен протокол относно петте апартамента и таванския етаж на процесната сграда, като същите са поделени между наследниците на П.Г.И., наследниците А.Г.И. и С.Г.И., като наследниците на първите двама получават съответно втория и четвъртия етаж, състоящи се от по два апартамента, а С.Г.И. получава в дял южния апартамент от третия етаж на сградата. Таванският етаж на сградата е поделен отделно от жилищните помещения, като наследниците на първите двама получават съответно тавански помещения 3 и 6 и 2/6 ид.ч. от общата таванска площ, и тавански помещения 4 и 7 и 2/6 ид.ч. от общата таванска площ. С.Г.И. получава в дял тавански помещения 1 и 2 и и 1/6 ид.ч. от общата таванска площ. В делбата на таванските помещения участва и Градският общински народен съвет – Бургас, който получава таванско помещение № 5 и 1/6 ид.ч. от общата таванска площ.
С два договора за продажба от 25.05.1971г. и 09.11.1983г. Градският народен съвет – Бургас продава на В. и Л.Д. апартамент и процесното таванско помещение от 21,33 кв.м. Видно от оценителните протоколи към договорите за продажба, сградата е построена през 1938г.
С договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот от 27.01.1999г. с нотариална заверка на подписите, вписан, Г.С.И. и С.С.С. поделят съсобствеността си като наследници на С.Г.И. и С.Т.И.. Г.С.И. придобива в дял и става изключителен собственик на процесния апартамент с площ от 103,29 кв.м., ведно с прилежащото таванско помещение № * с площ от 21,33 кв.м., както и 1/6 ид.ч. от общите части на сградата и 1/9 ид.ч. от дворното място. С. получава в дял другия апартамент на същия етаж от сградата, както и прилежащите тавански помещения № 1 с площ от 16 кв.м и № 2 с площ от 14 кв.м.
Представени са още акт № ***/16.11.1950г. за завземане на недвижим имот за държавен б.с. на братята П., С. и А. Г. И. /печатница „Котва“/ е одържавен партера на ул. „Щ.В.“ № ** с 13/39 ид.ч. от мястото, равняващи се на 137 кв.м., застроена площ 226 кв.м. за печатница. Със заповед № 2163 от 10.11.1992г. на кмета на Община Бургас, на основание Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, са отписани от актовите книги за държавните имоти, посочената печатница в партера на процесната сграда и 13/39 ид.ч. от дворното място, собственост на правоимащите наследници на тримата братя, сред които е посочен и наследодателят на ответницата – Г.С.И..
Установява се от представеното удостоверение за наследници на С.Г.И., починал на ***г., че същият е бил наследен от съпругата си, която също е починала, и двете им деца – С.С.С. и Г.С.И., последният починал на ***г. с единствен наследник – ответницата А. Г. И..
За изясняване на делото от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира и възприема заключението на експертизата, тъй като същото е подробно, обективно и обосновано. Експертът дава заключение, че жилищната сграда се състои от сутерен, партер, три жилищни етажа и тавански етаж с два входа от ул.”Л.” и ул. „М.С. ”. Сградата е построена през 1938-40 год. На база експертното заключение и оценителните протоколи, съдът приема, че сградата е построена през 1938г. по времето на действието на Закона за благоустройството на населените места в Княжество България от 1905 г., изм. ДВ бр. 39/1907 г., изм. ДВ бр. 60/1911 г., като с последният е изменено и заглавието му на Закон за благоустройството на населените места в Царство България. Вещото лице посочва подробно основни характеристики на сградите от този период. Сутерен с възможност чрез отвор от улицата, с наклонена вътрешна стена за изсипване и съхраняване на дърва и въглища за отопление на жилищата на всички етажи. Такъв скосен отвор експертът е установил към ул. „М.С. ”. Сутеренът е бил предвиден за складов и за това се е ползвал. Партерът на сградите е бил с търговско предназначение. В конкретния случай на партера на жилищната сграда и имало печатница, която е била действаща през 1940 год., видно от издателство Бургас 1940 год., Бургас - Юбилейна книга - Поредица Пътеводител на България - търговска библиотека ред. А.Х., София, печатница „Котва“ - Бургас. Трите жилищни етажа са се ползвали за живеене, като разпределението е давало възможност по-късно да се обособят по два апартамента на етаж с отделни входове. В таванските етажи, обикновено са се изграждали така наречените „бекярски“ стаи за отдаване под наем на работници и прислужници. Такива тавански етажи със самостоятелни стаи и обща тоалетна и мивка има на много сгради в Бургас, изградени по това време.
При извършения оглед експертът е констатирал, че на партерния етаж се помещава банка, която чрез вътрешно стълбище към сутерена, ползва същия за свои нужди. Първи, втори и трети етаж са жилищни етажи. На таванския етаж са разположени общо 8 стаи и 2 броя тоалетни. Апартаментът на ищеца се състои от: антре, вестибюл, дневна с трапезария и кухненски кът, две спални, баня, тоалетна. Видно е зазиждане на врата от към стълбището директно водеща към кухнята в апартамента. По данни на ищеца, пространството предвидено за кухня е приобщено към съществуващата трапезария. Вещото лице е констатирало, че към момента в апартамента няма обособено складово помещение. При извършени справки в ТД „Приморие” не се откриват данни за извършено вътрешно преустройство в апартамента, вследствие на което да е обособено складово помещение в същия. В ТД”Приморие” не се съхранява одобрен архитектурен проект за вътрешно преустройство в апартамент с идентификатор 07079.610.200.1.4. Доколкото не са налични проекти експертът не може да установи дали има складово помещение към апартамента, а само изказва предположения, че би трябвало да е на място евентуално без прозорци. Експертът пояснява, че когато не се засягат конструктивни елементи вътрешните преустройства се правят дори без всякакво уведомление на общината. Пояснява, че принципно при вътрешно преустройство не винаги са необходими проекти. Ако се засягат конструктивни елементи, е необходимо конструктивно становище от проектант с пълна правоспособност. Каквито и да е одобрени проекти ако има, следва да се съхраняват, но опитът от практиката показва, че вътрешните преустройства, които не засягат конструктивни елементи, се правят без всякакво уведомление на общината. Вещото лице смята, че тук изобщо не е имало и опит да се търси конструктивно становище, защото не се виждат някакви големи промени.
При огледа на сутеренния етаж на сградата експертът е констатирал, че от дворната част на процесния имот, има изграден подход от стълби, които водят към сутерена, но на ниво под - сутерен е иззидан зид и този подход към сутерена е преграден със зид. Единственият подход в момента към сутерена на жилищната сграда е през партерния етаж, чрез вътрешно стълбище, което води до нивото на сутерена, който е със светла височина от 2,00 м. и се ползва като хранилище за архив на банката, заемаща партерния етаж на жилищната сграда. Частта от затворения участък на подхода от двора към сутерена, се ползва като складово помещение-за колелета и др. Подстълбищното пространство и под стълбите в дворната част към входа на жилищната сграда откъм ул. „М.С. ” също се ползва за складиране на материали. Експертът заключава, че и двете помещения, не представляват складови помещения по смисъла на нормативните условия и изискания за склад. Сутеренния етаж по своето предназначение, е за складови помещения, но по данни на страните не е ползван от собствениците на апартаментите и се отдава от тях под наем. Няма изградени и обособени отделни складови помещения в сутерена. Обособени са две преходни помещения, които се отдават под наем и се ползват за архив на банката заемаща партерния етаж на сградата.
В процесния таван са разположени 8 броя самостоятелни стаи на целия тавански етаж с по 1 обща тоалетна в двата края на етажа и пералня с мивка за общо ползване от живеещите на етажа. При повторен оглед на таванския етаж, експертът е констатирал, че таванско помещение № * е със светла височина от 2,16 м., има два прозореца с размери 1,35м./1,10 м., обзаведено е и се ползва за живеене. Пред помещението има коридор, който е посочен на скицата и е затворен с врата. На таванския етаж са разположени общо за целия тавански етаж 8 самостоятелни стаи и 2 бр.тоалетни. Светлата височина в помещенията е 2,16 м., а в коридорите 2,20 м. Във всяко помещение има прозорци. Подходът към таванския етаж е през двете стълбища, като в частта на тавана, двете стълбища посредством врата излизат на обща тераса. От тази тераса, при незаключени врати, може да се преминава от единия вход към другия. Процесната част от таванския етаж се състои от общ коридор, баня с тоалетна, кухня с лята мивка, със складово помещение към нея в подпокривното пространство, осветено с малко прозорче-стояща капандура и три тавански помещения. Експертът е изготвил схема на таванския етаж на сградата, приложена към заключението, на която процесното таванско помещение номер * е маркирано в зелен цвят. Същата е пояснена в съдебно заседание, като експертът изрично заявява, че между двата коридора в близост до таван № * няма врата. Стрелката трябва да я няма, защото няма отвор. Връзката между двата коридора е общата тераса. Таванско помещение № 4 също няма врата към таванско помещение № *, въпреки че има нанесен на скицата отвор. Пред таванско помещение № * няма тераса. Това е козирката на долния етаж.
По време на строителството таванският
етаж е изграден от самостоятелни стаи, в общата стая перално помещение и в двата края има по
една тоалетна. Проектирането на тези сгради е по времето на Закона за
благоустройство на населените места от 1911 г. и тогава правилата са били
по-различни. Имало е необходимост да се изграждат стаи за прислугата или пък за
работници на пристанището. Има доста изградени сгради в Бургас по този начин. А
складовите помещения, така нареченият зимник, сутеренът, като към него е
характерното за това време да има един наклонен подход към вътрешната част – от
един отвор във вътрешната част, по един скосен подход, по който да се
разтоварват въглищата, да се вкарват бъчвите с вино, това е било по този начин
организирано. На практика сутеренът, зимникът се е ползвал от цялата къща. Тези
сутерени имат два подхода – единият през партера, което на времето е било
печатница. Другият подход е откъм двора, но той е зазидан със зид. Стълбите,
които слизат до ниво сутерен, са там, но отворът е преграден със зид. Това
подстълбищно пространство в момента се ползва за колелета. Собствениците на
апартаментите нямат достъп до сутеренния етаж. Преградата, която прегражда
помещението, където държат колела, е с размери около 1,10 метра ширина, от
порядъка на 10 стъпала, горе-долу колкото да се сложи колело. Експертът няма
данни кога е правен зидът. Целта е била откъм двора да не може да се влиза към
сутерена. Сутеренът се ползва от банката за архив. За двете стълбища, които се
ползват като складови помещения, това е пространството под стълбите, може да
бъде покрито или не, но това в никакъв случай не е склад. Подстълбищното
пространство са го преградили, но това не е склад. Експертът сочи, че
сутеренният етаж би трябвало да бъде складов. Там би трябвало да има складови
помещения за всеки един от апартаментите. Това е било фамилна къща с общ склад
сутерена и тримата братя са го ползвали общо.
Относно таванския
етаж, експертът пояснява, че не може да каже дали стаите представляват самостоятелни обекти. В този
период се правили бекярски жилища за един човек, т.е. за ергени, за един човек,
за работници и прислужници – от едно помещение само с обща тоалетна на етажа.
Това е било изискването към момента на построяването на сградата. По онова
време сутеренът се ползвал за зимнината, партерът - за търговия, магазин, в
случая печатница, жилищните етажи - за жилища, а таванът – за слугите, за
отдаване под наем на неженени. В съдебно заседание прави уточнения досежно изготвената
към заключението схема и допуснати в нея неточности. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като пълно, ясно и точно.
По делото е разпитана свидетелката В., която е виждала таванско помещение № *, както и целия тавански етаж и го описва по начина, посочен и от вещото лице. Разпознава го на предявената й скица, находяща се по делото. Свидетелката сочи, че постоянно ходила на гости на баба си в къщата, многократно е била там, тъй като баба й С.С. има апартамент там. Освен това присъствала на събранията на етажната собственост от името на баба си. Много пъти е виждала таванското помещение, тъй като Г.И. е бил *** и го е ползвал за творчески дела. По стените имало негови картини. Посочва собствениците на съседните тавански помещения – номер 4 от дясно и номер 6 от ляво, като към помещението на ответницата има и малко коридорче. Достъп до тавана има от две стълбища, от които има достъп до обща тераса, която липсва на скицата, и която е като преход. Налице са обща кухня и две тоалетни. Знае, че са живели хора там преди реституцията. Заявява, че други лица, освен А. и баща й в годините не са ползвали таванско помещение № *. Правили ремонт. Знае за продажбата на апартамента от бащата на ответницата на ищеца, тъй като 1999г. имало делба между нейната баба С.С. и Г.И.. Не й е известно таванското помещение да е продавано заедно с апартамента. Знае, че искали да си оставят място, където да идват от София в Бургас. Сочи, че в апартамента на баба й има ниша, която е като складово помещение, освен това апартаментът има и складови помещения № 1 и 2. В сутерена на сградата има две общи помещения, общо 10 кв.м., които не са свързани, в различни части на къщата са и се ползват от всички собственици. Същите са заключени, но всеки от собствениците има ключ. Отдолу има едно помещение, което се отдава под наем от всички собственици, освен Р., и е банка – на сутеренния етаж. Сочи още, че на едно от събранията на етажната собственост Р. предложил на А.И. да купи таванско помещение № *, но тя отказала.
Свидетелят А. сочи, че познава сградата и е влизал в таванско помещение № *. Също знае, че Г.И. е правил ремонт и самият той участвал 1998-1999г. Помещението се състои от голяма стая и предверие, не е разширявано и е в същия вид, в който го е получил по реституция. Ползвал го е за творческа дейност. След смъртта му се ползва от ответницата. Било е обзаведено като стая за живеене и не е ползвано като складово помещение. Към кухнята на таванския етаж има един килер, който се е ползвал за складово помещение към кухнята. Към всеки апартамент има таванска стая, има и две бани и кухня, две от стаите имат балкони, отделно има и една тераса, две стълбища водят до таванския етаж. Таванският етаж е с нормална височина 2,30 – 2,40 метра. Известна му е продажбата на апартамента, след това той продължил да ползвала таванското помещение. Ищецът предложил да го купи, но Г.И. отказал. Сутеренът го ползва банката, има и едни общи помещения в сутерена – по едно за всеки вход от сградата, в които си държат велосипеди и детски колички, и се ползва от всички.
При така
събраните доказателства, съдът намира искът за недоказан и като такъв за
неоснователен.
Съгласно
безпротиворечивата практика на ВКС, невъзможно е собственикът на жилищния обект
да се разпореди с него и да запази собствеността си върху единственото
принадлежащо към жилището складово помещение.
Основен
спорен въпрос по делото е представлява ли таванско помещение № * с площ от
21,33 кв.м. складово помещение, принадлежащо към жилището на ищеца, респ.
единственото такова.
Ищецът
твърди, че е придобил собствеността върху таванско помещение № * с площ от
21,33 /двадесет и едно цяло и тридесет и три стотни/ кв.м., находящо се в
таванския етаж в сграда с идентификатор 07079.610.200.1, с граници на
таванското помещение: изток – външен зид на ъгъла на ул. „М.С.“ и ул. „Л.“,
север – таванско помещение № 6, собственост на П.П.М.П., юг – външен зид и
тераса към таванско помещение № 4, запад – таванско помещение № 4 и северозапад
– общ коридор в тавана на основание покупко-продажба като прилежащо складово
помещение към жилище - апартамент с идентификатор 07079.610.200.1.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри. Твърди се допусната в нот. акт
техническа грешка като процесното таванско помещение е описано като „складово
помещение“.
На първо
място, видно от съдържанието на нот. акт за покупко-продажба от 16.03.1999г. на
апартамента на ет.3 /втори жилищен/ се установява, че ищецът е придобил от
наследодателя на ответницата собствеността на апартамента, ведно с прилежащото
към него складово помещение, общо застроени върху 103,29 кв.м. Посочено е
изрично, че апартамента с прилежащото му помещение са с обща площ 103.29 кв.м.
и с данъчна оценка 44 468 100 лева, каквато е и придобивната му
стойност. Основен аргумент на ищеца е допуснат пропуск при описанието на
складовото помещение като се позовава на документа за собственост на
праводателя на ищеца. Сочи се, че последният около месец и половина преди да се
разпореди с жилището на ет. 3, при доброволна делба на 27.01.1999г. на двата
апартамента на трети етаж и прилежащите им тавански помещения е получил в дял
апартамента със североизточно изложение с площ от 103,29 кв.м., ведно с
прилежащото таванско помещение № * с площ от 21,33 кв.м. Посочената в договора
за доброволна делба данъчна оценка на така получения в дял имот обаче е
по-висока, а именно 45 774 700 лева, т.е. включва и таванското
помещение. Преизчислени са и идеалните части от общите части на сградата. Очевидно
е, че не се касае за техническа грешка, а ясно изразена воля на страните. Това
обстоятелство безспорно се установява и от показанията на разпитаните
свидетели. Индиция в тази връзка е и представения при изповядване на сделката
ведно с нотариален акт № **, т.*, рег. № ***, дело № **/1999г. на нотариус К.К.
и одобрен архитектурен проект за вътрешно преустройство на апартамента.
Обстоятелството, че в общината не се съхранява одобрен проект не разколебава
факта, че такъв е бил представен пред нотариуса. Следва да се отбележи, че
процесният апартамент е закупен през 1999г., в него са извършвани подобрения от
преобретателя, поради което констатациите на вещото лице, че към момента на
огледа през 2022г. в жилището липсва обособеното при продажбата му складово
помещение е ирелевантно. Видно е и от показанията на свид. В., че и в съседния
апартамент, собственост на баба й, находящ се на същия етаж има ниша, която е
като складово помещение. Без значение е размерът на обслужващото помещение, а
функцията, която то изпълнява.
На
следващо място, следва да се отбележи, че наследодателят на ответницата, е бил
съсобственик и на друг обект в сградата – партер. Само по себе си наличието на таванско
помещение, собствено на праводателя на ищеца в сградата, в която се извършва разпореждането
с апартамента, не обосновава предположение за разпореждане и с таванското
помещение, което не е предвидено за складово. Установи се по делото, че сградата
е построена през 1938-40 год. при действието на Закона за благоустройството на
населените места. Сутерена на сградата е предвиден за складов, като затова е и
ползван, а не тавана. Сутеренният етаж по своето предназначение е за складови
помещения, но по данни на страните не се ползва по предназначение от
собствениците на апартаментите, а се отдава под наем. В тавана са разположени 8
бр. самостоятелни стаи - т.нар. „бекярски“ стаи. Независимо от обстоятелството,
че сутеренния етаж по своето предназначение е предвиден за складови помещения и
е трябвало да бъде складов, респ. там би трябвало да има складови помещения за
всеки един от апартаментите, каквото е експертното мнение на вещото лице, по
делото не се установяват по категоричен начин твърденията на ищеца, че
апартаментът при придобиването му от ищеца през 1999г. не е разполагал със
складово помещение, обособено и в самото жилище. Действително към момента няма
обособено такова, но безспорно се установи, че в имота са извършвани
преустройства от страна на ищеца, а в нотариалният акт е отразено наличие на
такова обслужващо обекта помещение в очертанията на самото жилище, представен е
пред нотариуса и одобрен архитектурен проект за вътрешно преустройство на
апартамента.
От друга
страна по отношение на процесното таванско помещение се установява следното:
Сградата
се състои от сутерен, партер, три жилищни етажа и тавански етаж. С акт № *** от
16.11.1950г. е одържавен партерния етаж, а с акт № *** от 07.03.1952г. е
одържавен североизточният апартамент на трети етаж. По отношение на останалите
5 апартамента и тавански етаж е извършена съдебна делба. С Решение № 172 от
23.06.1964г. по гр.д. 540/1963г. по описа на Районен съд Бургас, е съставен
разделителен протокол относно петте апартамента в сградата, находящи се на втория
и четвъртия етаж, състоящи се от по два апартамента и южния апартамент от третия
етаж на сградата и таванския етаж на процесната сграда. Таванският етаж на
сградата е поделен отделно от жилищните помещения, като Градският общински
народен съвет – Бургас получава в дял таванско
помещение № * и 1/6 ид.ч. от общата таванска площ.
Видно е
от книжата по делото, че през 1971г. апартамента на трети етаж е бил продаден без таванското помещение с договор за
продажба от 25.05.1971г. от Градският народен съвет – Бургас на В. и Л.Д.,
което отново е индиция, че същият разполага със складово помещение. Едва дванадесет
години по-късно с отделен договор за продажба от 09.11.1983г. на същите лица е
продадено и таванско помещение от 21,33 кв.м.
Не е
спорно, че след прогласяване на цитираните договори за продажба от 25.05.1971г.
и 09.11.1983г. за нищожни с решение по гр. д. № 4446/1995г. на ВКС по предявени
от наследниците на С.И. установителни искове по чл. 7 от ЗВСВОНИ, собствеността
на наследниците на С.И. е възстановена.
При така
събраните доказателства не се установява процесното таванско помещение № * да
има предназначение обслужваща жилището площ и да има характер на принадлежност
към апартамента на ет. 3, за да се приеме, че съгласно чл. 98 от ЗС го следва
при прехвърлянето. От анализа на доказателствения материал не следва извод, че
таванско помещение № * е единственото складово помещение за апартамента на
ищеца. С оглед предназначението на това помещение по проекта, според който
таванските стаи не са предвидени като складови помещения и липсващата към
настоящия момент функционална връзка между апартамента на ет. 3 и помещение № *
на таванския етаж не може да се приеме, че процесното таванско помещение № * е
включено в предмета на извършената през 1999г. разпоредителна сделка в полза на
Р.Г.П.. Прехвърлителят е собственик и в партерния етаж, поради което
неоснователно се твърди, че се е разпоредил с всички самостоятелни обекти в
сградата.
Така
изложените мотиви, водят до извода, че ищецът не е придобил правото на
собственост по силата на покупко-продажба върху таванско помещение № * с площ
от 21,33 кв.м.
Съдът
намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на правнорелевантните
факти, включени в предмета на доказване на исковата претенция. Настоящата
инстанция приема за недоказано, че претендента е собственик на процесния
недвижим имот. При така установеното, не са налице предпоставките за успешното
провеждане на иска за собственост, ищецът не се легитимира като собственик на
претендирания имот, поради което и исковата претенция следва да бъде
отхвърлена.
При това
положение искът следва да бъде отхвърлен.
Съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК и с
оглед изхода на спора на ответната страна се дължат деловодни разноски в размер
на 2150 лева
в настоящото производство.
Поради изложените аргументи Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Г.П.
с ЕГН ********** *** против А.Г.И. с ЕГН ********** с адрес: ***, иск за
приемане за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик на
прилежащо към собствения му апартамент, таванско помещение № *, с площ от 21,33
/двадесет и едно цяло и тридесет и три стотни/ кв.м., находящо се в таванския
етаж в сграда с идентификатор 07079.610.200.1, с граници на таванското
помещение: изток – външен зид на ъгъла на ул. „М.С.“ и ул. „Л.“, север –
таванско помещение № 6, собственост на П.П.М.П., юг – външен зид и тераса към
таванско помещение № 4, запад – таванско помещение № 4 и северозапад – общ
коридор в тавана, прилежащо към жилище-апартамент с идентификатор
07079.610.200.1.4 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед за изменение на КККР № КД-14-02-609/23.04.2013г.
на началник на СГКК - Бургас, с площ от 103,29 кв.м. /сто и три цяло и двадесет
и девет кв. м./, с адрес: гр. Б., ***
(втори жилищен), при съседи на апартамента: на същия етаж СОС
07079.610.200.1.3, под обекта СОС 07079.610.200.1.2, над обекта СОС
07079.610.200.1.6, по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ***, том *, рег. № ***, дело № *** от 16.03.1999 год. на нотариус К.К.,
с рег. № *** на НК и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението
върху така описания имот.
ОСЪЖДА Р.Г.П. с ЕГН ********** *** да заплати на А.Г.И. с ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 2150 лева (две хиляди сто и петдесет лева) съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: