Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 12.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание на тридесети
ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 4479 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.232 ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В *** е постъпила искова молба от ***,
чрез адв.В.П. от *** против ***, със седалище и адрес на управление ***, в
която се твърди, че по силата на Договор за наем от 15.01.2014г., ответника
ползвал преместваемо *** на спирка за масов градски транспорт, находящ се в ***
Твърди се, че ответника не е заплатил дължимата наемна цена за месеците
февруари, март и април 2016г. в общ размер на 1 214,83лв., както и не е
заплатил коснсумативните разходи за ел.енергия и вода в общ размер на 749,43лв.
за месеците декември 2015г., януари 2016г. и февруари 2016г. Излага се, че поради
забава в плащането на наемната цена и консумативните разходи, наемателя дължал
на наемодателя законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане или
26,20лв. за периода от съответните дати на падеж до 12.04.2016г.
Твърди се, че горните вземания били
претендирани по реда на чл.410 от ГПК и в производството по *** била издадена
заповед за изпълнение, срещу която постъпило писмено възражение от длъжника.
Претендира се установяване
съществуването на вземанията на ищеца за сумата от 1 214,83лв.,
представляваща неплатена наемна цена за периода от м.февруари до м.април.
2016г., сумата от 749,43лв., представляваща неплатени консумативни разходи за
вода и ел.енергия за периода от
м.декември 2015г. до м.февруари 2016г., ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното
изплащане, както и сумата от 26,20лв., представляваща лихва за забавено плащане
на наемните вноски и консумативните разходи за период от съответната дата на
падеж до датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
Ответникът *** не е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и доказателствата по делото намира за установено следното:
Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от
заповедния съд по *** по описа на ***, поради което се явява допустим и следва
да се разгледа по същество.
Безспорно е между страните и това се
установява от представения препис на Договор за наем на общински недвижим имот
от 15.01.2014г., че по силата на същия ОП *** е предоставило на ответника „***
за временно и възмездно ползване следния имот, представляващ частна *** на
спирка за масов градски транспорт, находящ се на ***, ***, за продажба на дюнер,
кебап. Според обективираното в чл.2, ал.1 и чл.6 от писменото съглашение
наемателя се е задължил да заплаща месечна наемна цена в размер на 377лв. без
ДДС (или 452,40лв. с ДДС), платима до 25-то число на месеца, предхождащ месеца
на ползване на имота. Предвидили са изрично в чл.12 задължение за наемателя да
заплаща консумативните разходи ежемесечно до 20-то число на следващия месец, на
база показанията на контролно-измервателните уреди на наемателите. Договорът е
бил сключен за срок от пет години, видно от отразеното в чл.5 от същия.
Страните не спорят, че наемодателя е
предал на наемателя държането на имота, предмет на правоотношението. При това в
полза на ответника е възникнало задължението за плащане на уговорената наемна
цена и консумативните разходи.
От изслушаното заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответника е
заплатил частично наемната цена за месец февруари 2016г. преди депозиране на
заявлението, като е останала непогасена част в размер на 310,03лв. и изцяло не
е заплатил дължимите наемни вноски за месеците март и април в размер на
452,40лв. С оглед на това, от дължимата наемна цена за процесния период от
м.февруари до м.април 2016г. е останала
незаплатена сума в общ размер на 1 214,83лв., в какъвто размер е претенцията на
ищеца.
Установява се също така от
заключението по ССЕ, че консумативните разходи за ел.енергия и вода за наетия
имот за м.декември 2015г. се изчисляват на 226,54лв., като за тях е била
издадена от *** Сумата е била изплатена на 25.05.2016г. (т.е. след депозиране
на заявлението по чл.410 от ГПК ). Видно е от експертното заключение, че
консумативните разходи за ел.енергия и вода за месец януари 2016г. – в размер
на 334,87лв. по *** са били заплатени частично на 25.05.2016г. (след депозиране
на заявлението), като е останала неплатена сума в размер на 167,88лв., а за
месец февруари 2016г. – в размер на 188,02лв. ***, са останали изцяло неплатени
и към момента на изготвяне на експертизата.
Установи се още от експертното
заключение, че лихвата за забавено плащане на наемната цена за м.февруари
2016г. за периода от датата на падеж – 25.01.2016г. до датата на депозиране на
заявлението се изчислява на 6,73лв.; лихвата за забавено плащане на наемната
цена за м.март 2016г. за периода от датата на падеж – 25.02.2016г. до датата на
депозиране на заявлението се изчислява на 5,92лв., а лихвата за забавено
плащане на наемната цена за м.април 2016г. за периода от датата на падеж –
25.03.2016г. до датата на депозиране на заявлението се изчислява на 2,27лв. Общо
лихвата за забавено плащане на наемните вноски възлиза на 14,92лв. Експертът е
изчислил лихвата за забавено плащане само на консумативните разходи, които са
останали неплатени към момента на изготвяне на заключението. В настоящото
производство релевантен е момента на депозиране на заявлението в съда, към
който търсените главници за консумативни разходи не са били платени. Поради
това, съдът при използване онлайн калкулатор на *** за законна лихва установи,
че лихвата за забавено плащане на главницата от 226,54лв. (консумативни разходи
за м.декември 2015г.) за периода от 21.01.2016г. до датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК се изчислява на 5,23лв. Лихвата за забавено плащане на главницата от
334,87лв. (консумативни разходи за м.януари 20156.) за периода от 21.02.2016г.
до датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК се изчислява на 4,85лв.,
а лихвата за забавено плащане на главницата от 188,02лв. (консумативни разходи
за м.февруари 2016г.) за периода от 21.03.2016г. до датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК се изчислява на1,20лв. Общо лихвата за забавено
плащане на консумативните разходи от съответните дати на падеж до 12.04.2016г.
– датата на иницииране на заповедното производство, възлиза на 11,27лв.
Предвид
изложеното, съдът намира, че се установи от събраните в настоящото производство
доказателства, че към момента на депозиране на заявлението на ищеца по чл.410
от ГПК са съществували процесните вземания за неплатени наемни вноски,
консумативни разходи и лихва за забава. Следва да се отчетат от съда по
правилото на чл.235, ал.3 от ГПК извършените след депозиране на заявленията
плащания. С оглед на това следва да се признае за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 1 214,38лв., представляваща неплатена наемна цена по
процесния договор за месеците февруари, март и април 2016г.; сумата от 355,90лв.,
представляваща неплатени консумативни разходи за ел.енергия и вода за месеците
януари и м.февруари 2016г. и сумата от 26,20лв., представляваща лихва за
забавено плащане на консумативните разходи и наемната цена за периодите от
датата на падеж на всяка главница до датата на депозиране на заявлението или
периода, обхванат от времето от 21.01.2016 до 12.04.2016г. Претенцията за
консумативни разходи над сумата от 355,90лв. до пълния претендиран размер от
749,43лв. следва да се отхвърли, като погасена чрез плащане след депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК.
С оглед
изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца ***равените деловодни разноски в заповедното
производство в размер на 340лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение и в исковото производство в размер на 60лв. за държавна такса,
315лв. за адвокатско възнаграждение и за вещо лице в размер на 180лв. или общо
за исковото производство 555лв.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.232, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Я.Г.А.,***,
***, представлявана от ***, сумата от 1 214,83лв.,
представляваща неплатена неплатена наемна цена по Договор за наем на общински
недвижим имот от 15.01.2014г., дължима за периода м.февруари – м.април 2016г.; сумата от
355,90лв., представляваща неплатени консумативни разходи за
ел.енергия и вода за м.януари и м.февруари 2016г., и сумата от 26,20лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 21.01.2016г. до 12.04.2016г.г., ведно със
законната лихва върху главницата в общ размер на 1 570,73лв., считано от 12.04.2016г.
до окончателното изплащане, които суми представляват част от вземанията, за които
е издадена ***, като ОТХВЪРЛЯ
иска за съществуване на вземането за неплатени консумативни разходи над сумата
от 355,90лв. до пълния претендиран размер от 749,43лв. и за м.декември 2015г., като погасен
чрез плащане.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Я.Г.А.,***,
***, представлявана от *** следните суми: сумата от 340 лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 555лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред *** в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :