№ 1110
гр. В., 19.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:З. Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
като разгледа докладваното от З. Ив. Кавърджикова Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500467 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5099/27.02.2023 г. от Л. Д. Д., действащ чрез
своята майка и законен представите Д. К. К., чрез адв. Зл.С., срещу Определение №
1705/08.02.2023 г., постановено по ч.гр.дело № 703/2023 г. на Варненски районен съд, с
което е отхвърлено искането на молителката Д. К. за освобождаването й от заплащане на
депозит за провеждане на съдебно оценителна експертиза в размер на 200.00 лв. по ч. гр. д.
703/2023 г. на ВРС.
Жалбоподателят навежда доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното определение.
Излага, че при отхвърляне на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът погрешно е приел,
че страна в процеса е тя, а не детето Л. Д. Д. и е извършил обследване на имущественото й
състояние, вместо това на молителя в охранителното производство. Сочи, че към момента
на подаване на молбата малолетното дете няма права над активите от наследствената маса.
Излага още, че от бабата на молителя по бащина линия и майка му чрез заем е извършено
погасяване на задълженията на покойният Д. Д.. Твърди, че ВРС не е съобразил, че майката
и законен представител на молителя сама издържа както него, така и болната си майка,
същата има лични задължения по кредити, чиито вноски ежемесечно възлизат общо на
676.38 лв.
Претендира отмяна на обжалваното определение и на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК да
бъде освободено малолетното дете от заплащане на държавни такси и разноски по ч.гр.д. №
703/2023г. на 25-ти състав на ВРС. Детето Л. Д. Д. е малолетно, не получава доходи от
трудова дейност, не притежава недвижими имоти, дялове и акции от търговски дружества.
След смъртта на баща си Д. М. Д., детето е получило по наследство 25-годишен лек
автомобил „Мицубиши Галант“, произведен 1998г. и по банкова сметка сумата от
4912.63лв., с която не разполага, т.к. е необходимо и разрешение на ВРС за изтеглянето й.
Подадено е заявление за отпускане на наследствена пенсия, но до момента няма произнасяне
по заявлението. Освен това починалият баща на детето Д. М. Д. приживе е сключил три
1
договора за потребителски кредит, като задълженията по два от тях са погасени, а
задължението по третия, сключен „ОББ“ АД, в размер на 4692.70лв. погасила тя, като майка
и законен представител на детето си. Освен това тя не получава месечни помощи за
отглеждане на дете по реда на ЗСП, но изплаща собствен кредит в КБС Банк България“ АД,
вноските по който са в размер на 592.86лв. и 83.52лв. по договор за потребителски кредит в
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Освен това, семейството в което се отглежда
детето е тричленно, включващо бабата на детето по майчина линия, която е 70 годишна, с
диабет и в състояние след прекаран исхемичен инсулт.
При тези обстоятелства ВРС е отхвърлил молбата за освобождаване от заплащането
на депозит от 200.00лв. за допуснатата СОЕ на лекия автомобил.
Моли се обжалваното определение да бъде отменено и постановено друго, с което да
бъде освободено малолетното дете, действащо чрез майка си и законен представител Д. К.
К. от заплащане на такси и разноски по ч.гр.д. № 703/2023г. на 25-ти състав на ВРС,
включително и от заплащането на депозит от 200.00лв., на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК.
За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от
ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в
предметния обхват на чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните аргументи.
Производството пред ВРС е образувано по заявление на осн. чл. 61, ал. 2 от ЗН, от Д.
К. К., действаща като майка и законен представител на детето Л. Д. Д., чрез адв. Зл.С. за
приемане на наследството, останало след смъртта на бащата на детето Д. М. Д., поч. на
31.12.2022г. по опис. Към молбата са представени доказателства за възникналото
правоприемство и за имуществото на наследодателя.
С Определение № 987/24.01.2023 г. съдът е допуснал СОЕ, като е определил депозит
в размер на 200.00 лв.
С молба № 9773/07.02.2023г. Д. К. К., действаща като майка и законен представител
на малолетното дете Л. Д. Д., е поискала освобождаване от внасяне на такси и разноски в
производството, включително и от внасяне на депозит в размер на 200.00лв. за СОЕ. Към
молбата Д. К. К. е приложена декларация за материално и гражданско състояние от
07.02.2023 г., удостоверение от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД от 20.01.2023 г., 2 бр. вносни бележки
от 25.01.2023 г., вносна бележка от 20.01.2023 г., фишове за работна заплата на Д. К. за
месец ноември 2022 г., декември 2022 г. и януари 2023 г., служебна бележка с изх. №
381/18.01.2023 г., изд. от СУ „Н. Б.“ – гр. В., Анекс № 1 към Договор за потребителски
кредит от 29.08.2022 г. и Договор за потребителски кредит с „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД.
С Определение № 1705/08.02.2023 г. съставът на ВРС е отхвърлил молбата на
молителката Д. К. за освобождаването й от заплащане на депозит за провеждане на СОЕ в
размер на 200 лв. като неоснователна. За да постанови обжалваното определение ВРС е
приел, че не са налице данни, които да обосновават извод за липса на достатъчно средства за
заплащане на сумата от 200.00лв. за депозит за в. л. от Д. К..
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна:
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЛС, лицата, които не са навършили 14-годишна
възраст, са малолетни. Такова е детето Л. Д. Д., р. на 18.12.2012г., понастоящем на 9 години.
Вместо тези лица и от тяхно име, според ал. 2 от същата правна норма, правни действия
извършват техните законни представители - родители или настойници.
Майката на малолетното дете Л. Д. Д.- Д. К. К. е тази, която по закон отговаря за
защита на неговите имуществени интереси, като същата е негов процесуален представител
2
по делото на основание чл. 28, ал. 4 от ГПК. Задължението за заплащането на разноски е
нейно, тъй като същата е задължена да охранява интересите на детето си. Тя е подала
молбата с правно осн. чл. 61, ал. 2 от ЗН за приемане на наследството от малолетното дете
Л. Д. Д., чрез процесуален представител. Отново тя, чрез процесуален представител е
подала и молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК и декларирала доходи
Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, предвижда, че такси и разноски в
производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат
достатъчно средства да ги заплатят. Разбира се, че заявител по молбата за приемане на
наследството по опис е детето Л. Д. Д., както и по молбата с правно осн. чл. 83, ал. 2 от
ГПК, действащ чрез майка и законен представител. В обжалваното определение недотам
коректно е посочено, че майката на детето е молителя, а не детето, действащо чрез майка си
и законен представител, но това се подразбира с оглед характера на производството по
подаденото заявление, съответно по подадената молба за освобождаване от такси и разноски
по делото. При преценката за наличие или липса на предпоставките за освобождаване от
внасяне на такси и разноски, съдът се ръководи от представените от молителя доказателства
за доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние, данните за
семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички
обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното
задължение за внасяне на такси и разноски по делото.
В случая с молбата за освобождаване от такси и разноски не са представени
доказателства за доходите и имущественото състояние на детето Л.. Дори и да се приеме, че
детето няма никакви доходи и собствено имущество, майката Д. К. К., като лице от
семейството му е представила писмени доказателства и декларация за материално и
гражданско състояние от 07.02.2023 г., в която декларира, че притежава 1/6 ид. ч. от
жилище, ап. 4, находящ се в гр. В., обл. В., ж. к. „Т.“ бл. 41, вх. А, ет. 2 и дворно място от 1
000 кв. м., находящо се в с. Д., УПИ IX-......, кв. 22, както и лек автомобил „Хюндай Туксон.
Освен това е декларирала, че доходите й се формират от получаваното от нея трудово
възнаграждение в размер на 1250 лв., както и че издържа детето си Л. Д. Д.. Декларирала е
притежавани от нея банкови сметки в „КВС Банк България“ ЕАД, „ПИБ“ АД и „Уникредит
Булбанк“ Ад, но не е посочила наличността по тези три сметки.
От данни по делото се установява, че получаваното от Д. К. трудово възнаграждение
е в по-висок размер от този, който е посочила в декларацията за материално и гражданско
състояние от 07.02.2023 г., доколкото е посочила само основното си трудово
възнаграждение. Видно от приложените фишове за трудово възнаграждение за м.ноември
2022г. за отработените от нея 15 дни е получила нето трудово възнаграждение от 990.35лв.,
за м.декември 2022г.-1412.22лв., а за м. януари 2023г.-1871.50лв.. Фактът на некоректно
декларираните данни е показателен за опит да осуети изпълнението на законовото си
задължение за заплащане на депозит за провеждане на СОЕ. Вярно, че Д. К. К. изплаща
вноски по два потребителски кредита от 29.08.2022г. и от 20.10.2022г., но по същите е
получила сумата 57760.25лв., съответно 5000.00лв. Не са налице твърдения и данни за
заболявания, във връзка с които да се налага ежемесечни разходи, както за Д. К. К., така и за
детето Л. Д. Д..
Не следва да бъде ценено твърдението, че бабата на детето Л. Д. Д. по майчина линия
е член на домакинството и се нуждае от средства, предоставяни й от дъщеря й Д. К. К.
порази влошено здраве. Никакви такива данни не са ангажирани, събрани дори и по пътя на
декларирането.
Вземайки предвид горните обстоятелства, съдът намира, че внасянето на дължимия
депозит за възнаграждение за в.л. по допуснатата СОЕ в размер на 200.00 лв. не е непосилно
в рамките на финансовите възможности на жалбоподателя. В първоинстанционното
определение липсва произнасяне по искането за освобождаване от такси и другите
3
разноски, освен за заплащане на депозит, поради което настоящият състав не дължи
произнасяне в този смисъл.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1705/08.02.2023 г., постановено по гр. дело №
703/2023 г. на Варненски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд,
в едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4