РЕШЕНИЕ
№ 1796
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110160175 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 310778/02.11.2023
г., подадена от Л. А. З. с ЕГН-********** и с адрес: ******* email:
********** срещу Е. Ж. С. с ЕГН-********** със съдебен адрес за
кореспонденция: ********. *********, тел. +****** еmail: **********,, с
която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД, с
която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9 000
лева (девет хиляди лева) ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането (07.03.2018 г.), до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от извършеното
спрямо ищеца престъпление по чл.148, ал.2 вр. с ал.1, т. 1 и т.3 вр. с чл.147,
ал.1 вр. с чл.26 НК, за което има влязла в сила Присъда № 245826/16.10.2019 г.
по НЧХД № 16112/2018 г. по описа а СРС, 116. Състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е претърпял болки
и страдания, вследствие на извършеното от ответника деяние.
Моли искът да бъде уважен. Ищецът претендира разноски.
Посочва банкова сметка: с титуляр Л. А. З., IBAN BG97STSA*******
при Банка *********.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез особения си представител,
1
подава отговор. Оспорва наличието на вреди, както и причинно-следствената
връзка между деянието и вредите. Оспорва размера на претендираното
обезщетение и счита, че следва да се намали. Прави възражение за настъпила
давност. Посочва, че предявеният граждански иск в наказателният процес не
прекъсва давност, съгласно ТР 5/05.04.2006 г. на ОСГК на ВКС.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът редовно призован, не се
явява и не се представлява. Не депозира молба.
Ответникът, редовно призован, се представлява от о.с.з. С писмена
молба иска делото да се гледа в негово отсъствие. С писмена защита моли
съда да отхвърли исковата претенция. Твърди, че искът е погасен по давност и
не са доказани вредите и причинно-следствената връзка.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 49780/06.12.2024г., съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 54-59 от
делото).
За да бъде уважен иска с правна квалификация чл.49 вр. чл.49 ЗЗД
ищецът, при условията на пълно и главно доказване, следа да установи
следните кумулативни факти и обстоятелства:
1. Деянието на ответника – обида и клевета
2. Деянието да е противоправно – следва от законите или от влязла в сила
присъда
3. вреда – неимуществени вреди
4. размер на вредата – 9 000 лева
2
5. причинно-следствената връзка между вредата и противоправното
поведение на ответника (действие) – вредата да е следствие от
изречените клеветнически изказвания
Отговорността е обективна и вина не е необходима. Същата се
предполага, на основание чл.45, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 300 ГПК, Влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Ответникът е направил правопогасяващо възражение за настъпила
погасителна давност по чл.110 ЗЗД.
Между страните не е спорно, че ответникът е признат за ВИНОВЕН в
това, че в условията на продължавано престъпление - когато две или повече
деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и
също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, в гр.София публично разгласила позорни обстоятелства и
приписала престъпление по служба на длъжностно лице - ищецът Л.
******** / полицейски инспектор при ОПП“-СДВР / при изпълнение на
службата и, както следва:
1. В писмена жалба с рег.№ 812102/07.03.2018г., депозирана пред
******* - началник на 0“ПП“-СДВР и при разглеждането и пред комисар
*******, ст.инспектор *******, ст.инспектор С*****, пол.инспектор *******,:
“...Дамата / Л. ******** / беше груба инападателна...обиждаше... Дамата
отказа, обиждайки...Измислиците на полицай ******** ми причиниха големи
финансови вреди със спирането от движение на фирмения автомобил...В 23.00
часа дамата отправяше заплахи, че ще ме задържи за 24 часа и убеждаваше
полицаите от 04-то районно да ми повдигнат обвинение...“; и
2. В писмена жалба срещу разпореждане № 446551/09.07.2018г., по
описа на СРС, НО, с вх.№ 1047160/28.06.2018г., изпратена по факс в 0“ПП“-
СДВР: “...****** с действията си ме обиди, наричайки ме курва в
присъствието на колегата и - инспектор ********** и ме оклевети,
принуждавайки същия инспектор *******...да напише срещу мен ******...“,
които действия представляват престъпление по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.1 и
т.З, вр.чл.147, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК,
Не е спорно, че присъдата е влязла в сила на 11.07.2020 г.
Не е спорно, че процесното дело е за вреди, причинени от ответника,
вследствие на извършеното престъпление.
Не се спори, че е извършено противоправно поведение от ответника при
условията на пряк умисъл – т.1,2 от по-долу.
Спори се по т.3,4,5, а именно – настъпила вреда, размера на вредата и
3
причинно-следствена връзка между деянието и вредата.
Спорно остава дали е настъпила давността.
Въпреки разпределената доказателствена тежест, ищецът не успя да
докаже настъпили вреди, размера на вредите и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите. Ето защо искът е недоказан.
Видно от материалите по делото деянията са осъществени на 07.03.2018
г. и 09.07.2018 г. Съгласно даденото тълкуване в т.2 ТР № 5/05.04.2006 г. по
тълк. д. № 5/2005 Г., ОСГТК на ВКС, давността започва да тече деня на
деликта или от откриване на дееца, ако е бил неизвестен. Давността не се
прекъсва, докато тече наказателното дело. Видно от материалите по делото,
ищецът е разбрал кой е ответникът съответно но 24.03.2018 г. по първото
деяние и на 17.07.2018 г. по второто деянието. Ищецът е разбрал за дееца,
когато е бил уведомен от своите началници и проверяващи. Същото е
установено по наказателното дело. При това положение, петгодишният срок
изтича съответно на 24.03.2023 г. и на 17.07.2023 г. за всяко едно от деянията.
За периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. давност не е текла, на
основание чл.3, т.2 ЗМДВИП. Към този срок се прибавя още 7 дни, на
основание параграф 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020 г.). Законът е
обнародван в Държавен вестник, бр. 44 от 13.05.2020 г., поради което
давността е започнала да тече от 21.05.2020 г., като периодът на спирането на
давността обхваща 69 дни. Следователно за част от периода давността е
спряла да тече.
Ето защо следва да се прибавят 69 дни към датите 24.03.2023 г. и
17.07.2023 г. Следователно, давността изтича съответно на 01.06.2023 г. за
първото деяние и на 24.09.2023 г. за второто деяние. Исковата молба е
предявена на 02.11.2023 г., т.е. след изтичане на давността. При това
положение искът се явява изцяло погасен по давност.
С оглед изложеното, съдът приема, че искът следва да се отхвърли
изцяло като неоснователен, недоказан и погасен по давност.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски. Същият се
представлява от особен представител. Не претендира разноски и не представя
такива. Ето защо не следва да му се присъждат.
Ответникът се представлява от особен представител. На същия е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00 лева. Депозитът за
него не е внесен от ищеца, на основание чл. 83, ал.1, т.4 ГПК.
Държавната такса върху 9000 лева е 360.00 лева, което също не е
внесена от ищеца, на чл. 83, ал.1, т.4 ГПК.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на ВСС по сметка на Софийски районен съд (IBAN: BG 78
CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF) сумата от 1560.00 лева (хиляда
4
петстотин и шестдесет лева), представляващи разноски по гр. д. № 60175/2023
г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.6 вр. чл. 78, ал.3 вр. чл.83, ал.1, т.4
ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен, недоказан, като погасен по
давност по чл.110 ЗДД, предявения от Л. А. З. с ЕГН-********** и с адрес:
******* email: ***** срещу Е. Ж. С. с ЕГН-********** със съдебен адрес за
кореспонденция: **********, тел. +****** еmail: ********, осъдителен иск с
правна квалификация чл.45 ЗЗД, с който се иска Е. Ж. С. да бъде осъдена да
заплати на Л. А. З. сумата от 9 000 лева (девет хиляди лева) ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането (07.03.2018 г.), до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, от извършеното спрямо ищеца престъпление по чл.148,
ал.2 вр. с ал.1, т. 1 и т.3 вр. с чл.147, ал.1 вр. с чл.26 НК, за което има влязла в
сила Присъда № 245826/16.10.2019 г. по НЧХД № 16112/2018 г. по описа а
СРС, 116. състав.
ОСЪЖДА Л. А. З. с ЕГН-********** и с адрес: ******* email: ***** да
заплати в полза на бюджета на ВСС по сметка на Софийски районен съд
(IBAN: BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF) сумата от 1560.00
лева (хиляда петстотин и шестдесет лева), представляващи разноски по гр. д.
№ 60175/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.6 вр. чл. 78, ал.3
вр. чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5