Р Е Ш
Е Н И Е
№ІІ-47 10.06.2019 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Б.кият
окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в публичното си заседание
на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА- МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Като разгледа докладваното от
съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 267 по описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
С решение №
2486 от 30.11.2018г., постановено по гражданско дело № 1760/2018г. по описа на
Районен съд – Бургас, е отхвърлена претенцията на Д. Д. Б.Г., ЕГН **********, против А.П.П., ЕГН **********, за предоставяне на бащата
упражняването на родителските права по отношение на детето на страните С.Д.Г.,
ЕГН **********, за определяне местоживеенето на детето при бащата, на адрес гр.Н., ул.“Х. К.“ № *, вх.*, ет.*, за определяне на
режим на лични отношения на майката А.П. с детето, за осъждане на майката да
заплаща на детето, чрез нейния баща и законен представител Д. Д. Б.Г., месечна
издръжка в минимален размер, считано от завеждане на исковата молба от бащата
на 13.03.2018 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или
отменяване.Със същото решение упражняването на родителските права върху С.Д.Г.,
ЕГН ********** са предоставени на майката А.П., която да полага
непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на детето, и при която то да
живее. Постановено е бащата Д.Г. да има право на режим на лични отношения с
детето С., както
следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа на петъчния ден до
18.00 часа на неделния ден, с преспиване, както и един месец през лятото,
когато майката не ползва платения си годишен отпуск; в нечетна календарна
година детето ще бъде при баща си за Коледните празници, а при майка си – на
Новогодишните, и обратно при четна календарна година; по време на Великденските
празници в нечетна календарна година детето ще бъде при баща си, а в четна –
при майка си; на рождения ден на детето на ***бащата ще има право на личен
контакт с детето за времето от 10.00 часа до 14.00 часа, като при осъществяване
на режима на лични отношения бащата ще взема детето от дома на майката и ще го
връща отново там в края на свиждането. Д. Д. Б.Г. е осъден да заплаща на
малолетното си дете, чрез неговата майка
и законен представител А.П.П., месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева,
платима до пето число на месеца, за който се дължи, считано от влизане в сила
на съдебното решение до настъпването на причина за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане, като е отхвърлена претенцията за издръжка за
разликата от присъдения до пълния претендиран размер от 400 (четиристотин)
лева, както и за времето от подаване на исковата молба по насрещния иск на
25.04.2018 г. до 30.09.2018 г. С горецитираното решение Д. Д. Б.Г., ЕГН ********** е осъден да заплати на А.П.П., ЕГН ********** сумата от 687,50 лв. –
разноски по делото, както и сумата от 288 лв.- дължима държавна такса върху
присъдената издръжка в полза на Районен съд Бургас А.П.П. е осъдена да заплати
на Д. Д. Б.Г. сумата от 50 лв. – разноски по делото.
Против решението е постъпила въззивна жалба от Д. Д. Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Йорданка
Бекирска, съдебен адрес:***.
Жалбоподателят счита решението за неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с изводите
на съда, довели до предоставяне родителските права на майката, а именно, че
детето е момиченце, кърмено от майката в продължение на две години и четири
месеца, че бащата, въпреки взаимната им
привързаност ,не е оставал насаме с него за продължителен период от време,
както и че майката е полагала преките и непосредствени грижи за С.до момента.
Посочва, че фактът, че детето е кърмено толкова дълго време е недоказан по
делото и не може да обуславя по-висок родителски капацитет на майката.
Кърменето е физиологична дейност, присъща само на жените и няма как от тази дейност да следва привързаността на
детето към майката, тъй като привързването е резултат от емоционална връзка
между него и неговите родители. Посочва, че причината бащата да не е оставал
продължително време насаме с детето е поведението на майката, която не
възприема бащата като равностоен родител и не съобразява необходимостта двамата
родители да имат пряко и еднакво участие в живота на детето, което е проличало
и при изслушването й пред съда. Намира за неправилен извода на съда, че майката
е упражнявала самостоятелно родителските права до момента. Същата е иззела
еднолично упражняването на същите, като е извела неправомерно детето в О. к.. В
тази връзка съдът неправилно е цитирал в решението си определение №
711/01.08.2018г. на ВКС по гр.д.№ 1427/18г., тъй като местоживеенето съпътства
упражняването на родителските права, а до настоящия момент няма съдебен акт,
който да е разрешил този въпрос. На следващо място, в жалбата е оспорен изводът
на съда ,че поведението на майката не е застрашаващо личността на детето.Съдът
не е отчел обстоятелството, че в продължение на повече от седем месеца бащата
го е видял само за два часа, като същият
не е знаел дори в коя държава се намира, с кого е и какво е здравословното му
състояние. Детето е неправомерно отведено в О. к., там майката е укрила себе си
и детето, като променя 5 пъти адреса си, отвела го е в дома на новия си интимен
партньор, при неговите деца и съпруга, откъдето е принудена да си тръгне от
полицията. Майката е предоставила на българския съд неистински адрес и социален
доклад от ** социални служби. Всички тези действия на въззиваемата поставят в
опасност психичното и емоционално здраве на детето и са в разрез с висшия му
интерес. Посочва, че по данни на детето, майката му е забранила да нарича
въззивника „тати“, което също е обстоятелство,
дискредитиращо родителския капацитет на А.П.. Излага се становище, че
бащата показва по-висока пригодност като родител по много критерии – например
детето е спокойно и отива с желание при бащата, той живее с родителите си, като
отделно от това има и собствени жилища, същият е трудово ангажиран, докато
майката не е, семейството му е винаги на
разположение, докато разширеното семейство на А. се състои от майка и и баба й,
които обаче живеят в Б., а не във В., а и по делото е установено, че бабата по
майчина линия е съдействала за неправомерното извеждане на С. Въззивникът
твърди, че докато А.П. е извън Б., детето се отглежда от баба си, като в такъв
момент отново не се позволява на бащата да го взима и вижда. В тази връзка
посочва, че според практиката на ВКС – Определение № 75/17.02.2014г. по
ч.гр.д.№ 345/2014г. по описа на ВКС от връзката между разпоредбите на чл.126,
ал.2 и чл.124 и чл.125, чл.126, ал.1 СК следва, че административният ред за
изземване на дете се прилага не само в тясната хипотеза, когато то се е
отклонило или е било отклонено от местоживеенето си, но и в тези случаи, при
които местоживеенето е запазено, но е нарушено изискването и правното положение
детето да живее с родителите си или с единия от тях. Иска от съда решението да
бъде отменено и да бъде постановено ново такова, с което да бъде уважена
исковата претенция на въззивника и да му бъде предоставено упражняването на
родителските права. Претендира разноски.
Ответната страна по
въззивната жалба - А.П.П., с адрес: ***, съдебен адрес:*** – Адвокатско
съдружие „Ангелова, Бошнаков и сие“, е депозирала писмен отговор, в който
жалбата е оспорена като неоснователна. Намира за правилен изводът на съда, че
упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката,
като съдът е съобразил всички относими обстоятелства: способността на
родителите да се грижат за детето, полаганите до момента грижи, привързаност на
детето, пол, възраст, възможност за помощ от трети лица, социално обкръжение.
Сочи, че поведението на майката, във връзка с отношението й към другия родител,
е обяснимо с факта, че бащата не е припознал детето в продължение на една
година след раждането, искал е ДНК тест и това е наранило емоционално А..
Правилно съдът е приел, че отвеждането
на детето в друга държава, без съгласието на бащата, само по себе си няма
изключително значение за преценката на родителския капацитет на този родител,
тъй като ищецът не е доказал поведение на майката, което да застрашава
личността, здравето, възпитанието му. Безспорно майката се явява по-пригодният
родител за отглеждане и възпитание на детето, което е от женски пол, на ниска възраст, от раждането си до
настоящия момент е живяло в социалната
среда на обкръжението на своята майка и
баба по майчина линия . Правилно съдът е приел, че трайното отделяне от
майката няма да е в интерес на детето. Заявява, че няма намерение да се
установява трайно в друга държава, живее в Б. и за в бъдеще има същото
намерение , като пътуванията извън страната са инцидентни и са свързани с
участия в концерти. В отговора се твърди, че са налице прояви на детето, които
са в противоречие с утвърдените му хигиенни навици – поискало целувка в устата
и това се случва след контакт с бащата.
Сочи се, че бащата си позволява да обижда бабата на детето в негово присъствие.
Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Бургаският окръжен съд, като
взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Първоначално предявената
претенция е с правно основание чл.127, ал.2 от СК от Д. Д. Б.Г. за предоставяне
упражняването на родителските права, местоживеене на детето С.Д.Г.,
определянето на режим на лични отношения с майката, както и за осъждане на
майката да заплаща издръжка в минимален размер. От ответницата е предявена
насрещна претенция със същото правно основание чл.127, ал.2 от СК, за
предоставяне упражняването на родителските права на майката, определяне
местоживеенето на детето при нея, определянето на режим на лични отношения с
бащата, както и за осъждане на бащата да заплаща издръжка в размер на 400 лв.
Изложени са твърдения, че страните не са живели заедно
нито преди раждането на детето, нито
след това. Ищецът твърди, че се вижда с детето, което живее с майка си,
но тези срещи са в зависимост от волята на майката, което води до чести недоразумения.
Ответницата с писмения отговор е оспорила исковите
претенции, като е предявила насрещна такава с правно основание чл.127, ал.2 СК.
Изложени са твърдения, че бащата не е припознал детето веднага след раждането,
нито след извършения ДНК тест за бащинство, а чак почти година след раждането
на детето. Сочи, че от страна на майката не е налице ограничаване на контактите
между бащата и детето, напротив, всички семейни и лични празници са отбелязвани
заедно. Сочи, че от есента на 2017г. ответницата има сериозна връзка с мъж от
б. произход, но с б. гражданство. След изрично съгласие на бащата на детето за
пътуване в Г., ответницата, заедно с детето е заминала за А., където се е
установила в дома на приятеля си, записала е детето на детска ясла, но не е
прекъсвала връзката с баща му, макар и осъществявана през интернет.
В отговор на насрещния иск, бащата твърди, че не е дал съгласие детето да пътува в А.и то е
било отвлечено от майката.
Предвид задължението на съда служебно да следи за
закрилата на интересите на детето, същият е уведомил Дирекция „Социално
подпомагане“- Поморие и „Социално подпомагане“ –Б. за образуваното дело и е изготвен доклад относно родителския
капацитет на бащата и жилищните и битови условия, които същият е създал за
детето. Изготвен е социален доклад относно същите обстоятелства и за майката.
И двете страни са ангажирали писмени и гласни доказателства
за установяване на изложените от тях твърдения.
Родителите са изслушани по реда на чл.59, ал.6 СК,
като и двамата изразяват желание и готовност да полагат непосредствените грижи
за отглеждането и възпитанието на детето С.
При служебна проверка
за валидност и допустимост на атакуваното решение , Бургаският окръжен съд
намира,че то е валидно и допустимо.
Безспорно установено е, че страните са
родители на детето С.Д.Г., родена на ***г., както и че същите нямат сключен
граждански брак, нито са съжителствали на семейни начала. Детето е припознато
от своя баща по-късно, след установяването на бащинство посредством ДНК - тест.
В периода преди припознаването бащата осъществява контакти с бебето, а след това
тези срещи зачестяват, като майката и детето посещават и дома на бащата в Н.,
където се срещат и с бабата и дядото по бащина линия. Бащата е започнал да подпомага
финансово майката във връзка с издръжката на детето. След дадено изрично
съгласие на бащата,през пролетта на 2018г детето посещава Г. Впоследствие
майката и детето заминават за В., където се установят в дома на новия приятел
на майката И. Е.. Предвид незаконното
отвеждане на детето във В., въззивникът е сезирал съдът в Л., завеждайки дело №
***21 по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане
на деца. Съдът е издал заповед, в която се посочва, че детето е изведено и
задържано незаконно във В., в нарушение на родителските права на бащата, поради
и което е заповядано С.Г. да бъде върната незабавно в Б., не по-късно от
24.08.2018г. На 23.08.2018г. детето е върнато в Б. На 31.08.2018г. пред Бургаски
районен съд е депозирана искова молба от А.П. против Д. Д. Б.Г. с искане по
чл.127а, ал.2 СК и съответно да бъде заместено съгласието на бащата и съдът да постанови
разрешение детето С.Г. да пътува и живее в О. к., Л., за срок от пет години. Образувано
е гр.д.№ 6360/2018г., впоследствие прекратено с определение № 1564/21.02.2019г поради оттегляне на молбата от ищцата. Установено
е по делото, че детето живее с майка си, на адрес в гр.Б., бул.“М. Л.“ № *.
В мотивите
си районният съд е анализирал доказателствата, събрани по делото и е
направил извод ,че майката е по-пригодна да упражнява родителските права ,като
е преценен родителският капацитет на двамата , помощта от трети лица, материалните
възможности, полът и възрастта на
детето.
Съобразно разпоредбата на чл.127,ал.2 СК, вр.с чл.59,ал.4 СК при разрешаване на спорът
относно упражняването на родителските права съдът преценява всички
обстоятелства, с оглед интересите на детето: възпитателски качества на
родителите, полагани до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите,
привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността
за помощ от трети лица, социално обкръжение и материалните възможности. Изброяването
е неизчерпателно и е идентично с
посоченото в Постановление на Пленума на ВС №1/74г ,което не е изгубило
своето значение и при действието на СК от 2009г. Тези обстоятелства, взети в
съвкупност, формират комплексния критерий, въз основа на който се извършва
преценката при кого от родителите да живее детето и кой да упражнява
родителските права. Преценката е предоставена в правомощията на съда,
разглеждащ спора между родителите, като водещ критерий е „най-добрия интерес на
детето“ по §1, т.5 ДР на ЗЗДет., определя се въз основа на обстоятелствата,
установени във всеки конкретен случай и следва да удовлетворява в максимална
степен интересите на детето.
По отношение на възпитателските качества на
двамата родители,те имат най-голямо значение за правилното отглеждане и
възпитание на детето, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане
навиците му. Поради това за определяне кой от родителите ще упражнява
родителските права от значение са
образование, култура,мироглед и други личностни качества. Анализът на събраните
по делото доказателства сочи, че и двамата родители притежават изискуемите
възпитателски качества. От заключението
на вещото лице К. по назначената съдебно-психологическа експертиза се
установява, че майката е открита за общуване с детето, поощрява дискусиите
относно правилата за поведение, стреми се да прилага адекватни възпитателни
подходи, има ясно изразени изисквания и ограничения, интерес към родителските
функции и възпитателен такт. Що се
отнася до бащата, вещото лице
констатира, че той има желание да бъде партньор с детето в редица
дейности, като му предлага адекватни за възрастта и здравето му начини на
прекарване на времето заедно, има стремеж да удовлетворява потребностите и
предпочитанията на детето, което е обяснимо с оглед на това , че прекарва по-кратко
време със С., в сравнение с майката. Освен това
бащата работи като *** в *** в гр.Н.,
ръководи ***** на деца и има висше **** образование/социален
доклад на стр.32 от делото/. По делото не са събрани доказателства, които да
поставят под съмнение неговите възпитателски качества. Може да се обобщи ,че по
отношение на възпитателските качества двамата родители имат еднакъв капацитет.
По отношение на полаганите до момента
грижи към детето, от събраните по делото
доказателства /свидетелски показания на майката на въззивника и на възиваемата
/ се установява категорично, че от раждането си С.е отглеждана изцяло от
майката, с активната помощ на бабата по майчина линия. Съдът не споделя
тезата на въззивникът ,че единствената причина той да не се включи
активно в отглеждането на детето, е нежеланието
на майката.Няма спор,че родителите никога не са живели заедно,както и няма
спор,че майката е полагала грижи за С.от момента на раждането й. Няма как, при
положение ,че родителите не живеят заедно и в един град, бащата да може да
полага равностойни грижи, с тези на майката, дори тя да не създава пречки за
това и той да демонстрира желание в този смисъл. Действително,свид. Р.- Г. установява,че няколко пъти е канила А. да живее
при тях с детето,но тя е отказвала ,обяснимо със създаденото напрежение между
страните, породено от отказа на бащата да припознае детето веднага след
раждането. От изслушването на въззивника
пред районния съд е видно, че от момента на раждането той е присъствал в живота
на детето, то нееднократно е гостувало в дома на родителите му в Н., включително и
с преспиване/заедно с майката/. Независимо от влошената комуникация
между родителите, бащата ,както и
неговите родители са виждали редовно детето, в рамките на възможното, тъй като майката не живее в същото населено място. Свидетелката
дори съобщава за случай, когато въззивникът
се е грижил самостоятелно за детето. Освен това следва да се има предвид
и заключението на вещото лице, че евентуална промяна в упражняването на
родителските права би могло да доведе до травматични преживявания за детето, с оглед на това, че
е отглеждано само от майката и бабата по майчина линия, независимо, че бащата и неговите близки са познати за него.
И двамата родители изразяват желание да упражняват родителските права
върху детето.
По отношение на пола и възрастта –става дума
за дете на ниска възраст - на 4 години, момиче. Видно от заключението на
вещото лице К., между С.и майката съществува силна свързаност, на основата на емоционална топлота и е удовлетворена
потребността на детето за стабилни отношения с възрастен, която е базисна потребност на всяко дете. Същевременно,
С.е привързана и към баща си, изразява
силна радост и удовлетвореност в негово
присъствие и желание за контакт с него.
Независимо от това, изхождайки от възрастта и пола на детето, съдът счита, че майката
е по-пригодна да го отглежда и възпитава, тъй като на тази все
още ниска възраст, то се нуждае от повече майчини грижи, свързани с правилното
му физическо и психическо развитие.
По отношение на критерия помощ от трети лица, социално
обкръжение и материални възможности не е налице съществена разлика между
двамата родители.И майката, и бащата могат да разчитат на помощ от своето
близко обкръжение -въззиваемата разчита на своята майка ,с която детето преживява психоемоционална свързаност и сигурност при отглеждане при отсъствие на
родителя /заключение на вещото лице К./ ,а въззивникът може да разчита на своите родители и близки при
отглеждане на детето,видно от показанията на майка му и на сестра му,както и на
свид.М. По отношение на материалните възможности и майката, и бащата имат близки доходи.
Бащата получава 760лв –месечно трудово възнаграждение по трудов договор и 300лв
–допълнително възнаграждение като
ръководител на *****.Майката е работила по договор като *** във В. и съобщава за месечни доходи от 500 до 1000
паунда, в зависимост от ангажиментите си, а понастоящем работи на трудов
договор в Б. , с възнаграждение от 560лв месечно. От
данните по делото е видно, че бащата има две жилища, но живее при родителите
си. Въззиваемата живее в едно жилище с
майка си и баба си и има обособена спалня за нея и детето, като условия за
отглеждане на детето са добри/социален доклад на стр.266 от първоинстанционното
дело/ По смисъла на закона тези условия не са решаващи, те са допълнителен
критерий и сами по себе си не създават
основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот
на децата.
Следва също така, при разрешаването на въпроса
за упражняването на родителски права да
се анализира и поведението на майката, която, след дадено разрешение от
въззивника да напусне с детето за определен период от време Б. и да пребивава в Г.,
вместо да се върне след изтичане на този
период, е заминала в А., където е живяла около 4
месеца ,без за това да е дадено съгласие от бащата. Безспорно това поведение на
майката е противоправно и не е в интерес на детето, най –вече защото то е
лишено от контакт с бащата/освен по интернет/ за продължително време, без да са
уредени тези отношения по съответния законов ред. В този смисъл обаче от значение е, и съдът
взема предвид фактът,че след съдебното решение ,въззиваемата се е върнала в Б.,в срока определен от ***
съд и проявява критичност към своето
поведение, отчитайки го като грешка при изслушването й от настоящата инстанция.
Освен това няма данни пребиваването в А.да се е отразило на психическото
развитие на детето, не се идентифицират симптоми на психологически травматизъм ,породени от
отделянето от бащата за няколко месеца/в този смисъл е заключението на вещото
лице/. Недоказани са и твърденията на въззивника ,че по време на престоя в А.животът
и здравето на детето са били изложени на риск. Фактът ,че майката и детето на
са били открити при издирване, не може
да доведе до еднозначния извод ,че непременно по някакъв начин е било застрашено
здравето или живота на С.
Недоказани са и твърденията ,че бабата на
детето по майчина линия всеки път/многократно/ при връщането на детето от среща
с баща си е правила скандали, а също и че детето страда от заболяване ,дължащо се на недобри грижи/лоша
хигиена/. От показанията на свид.М. се установява,че
веднъж/по време на висящото дело/ ,при връщане на детето при майката, бабата е направила скандал,
породен от това, че детето не е желаело да се връща при нея. Макар да не е оправдано , това поведение е обяснимо, с
оглед изключително конфликтните отношения, сложили се между страните,след завръщане на майката от
А.и след заведеното дело от бащата за род.права.Освен това не става дума за
действия и поведение на майката, а на
бабата на детето.
Голословни са твърденията, че майката е имала
и други връзки, докато е била с въззивника и че му е заявила, че не е баща на
детето, което според него говори за липса на морал. От показанията на
майката на въззивника се установява, че
когато А. е споделила на Д. ,че е
бременна , той, макар да й предложил брак , се усъмнил в бащинството, поискал
ДНК –тест, по съвет от юрист, но в показанията на тази свидетелка не се
съдържат никакви конкретни факти, от
които да се направи извод, че по време
на връзката им, въззиваемата е поддържала контакти и с други мъже. Свидетелката
прави свои умозаключения и излага съмнения ,че е възможно А. да не е била
„точна спрямо него”, но не сочи никакви факти в този смисъл. Няма събрани по
делото доказателства, които да водят до извод за аморално поведение на майката,
което би могло да се отрази на възпитанието и развитието на детето.
По
отношение на възраженията в жалбата и в
писмените бележки съдът счита,че следва да изложи следното: твърди се ,че с
поведението си майката демонстрира, че не възприема бащата като равностоен
родител, че детето преживява конфликт на
лоялност, защото има желание да контактува с бащата и този конфликт се поражда
от поведението на майката, която ограничава контакта с бащата. Съдът изцяло
възприема констатациите на вещото лице, че
и двамата родители, с действията и поведението си не съдействат в
достатъчна степен за съхраняване на
положителен психологически образ на другия родител. Очевидно и двете страни, повлияни от силно
конфликтните си отношения, не зачитат авторитета на другия ,вместо да
преодолеят личностната си неприязън в името на запазване на емоционалното и
психическо благополучие на детето. Освен това съдът счита, че фактът ,че
майката е избрала сама детското заведение,
което да посещава детето или личния му лекар, без за се допита до бащата
в никакъв случай не означава ,че не зачита неговите родителски права.Касае е се
за решения,свързани с ежедневието на детето,които се решават по принцип от
непосредствено упражняващия родителските права, още повече ,че при тези силно
обтегнати отношения/демонстрирани и пред съда при изслушването им/, не би могло
да се очаква двамата родители да могат да постигнат лесно единодушие и би
се стигнало до невъзможност детето да се запише на детска градина или да му се
избере личен лекар. Същевременно ,вещото лице намира ,че не е налице разгърнат
Синдром на родителско отчуждение при С., а силно влошените отношения между родителите се
отразяват на детето, което реагира защитно
чрез потискане, изтласкване, изолация и регрес, които имат за цел да го предпазят от родителския конфликт. Следователно,
конфликтът на лоялност е породен от силно влошените отношения между родителите, вина за което има и двамата, и които
добиват особена острота след извеждането
на детето извън страната, без съгласие на бащата и след заведеното дело от него
за упражняване на родителски права.Детето, усещайки тези влошени отношения се
опитва да се изолира и се затваря, защото
има връзка и с двамата/показанията на вещото лице в съдебно заседание/. Независимо
от това ,преди завеждане на делото бащата не е бил лишен от контакт с детето, което
е видно от показанията на свид.Г.. Освен
това самият въззивник в съдебно заседание съобщава ,че след определяне на
привременните мерки от районния съд, майката само веднъж не е осигурила среща с детето, тъй като е било болно. Освен
това тя се е съгласила да остави детето за период, по-дълъг от определения, при
бащата по време на Великденските празници. Разпитаният пред настоящата
инстанция свидетел М. също заявява, че не е имало проблеми при вземането на
детето в рамките на режима на лични отношения,а само веднъж при връщането му от
Н. се е породил конфликт и то с майката на
въззиваемата.
Може да се обобщи, че в изключителен интерес
на детето е родителите да преодолеят противоречията и конфликтите помежду си, за които и двамата имат вина, защото
това очевидно се отразява неблагоприятно
на детето. Тогава то няма да преживява
конфликт на лоялност и ще може да контактува пълноценно и с двамата си родители.
В същото време, тези отношения между родителите не могат да бъдат определящи за
предоставянето на упражняването на
родителските права.
Що се
отнася до твърдението ,че майката
съзнателно подтиква детето да нарича нейния нов партньор „татко” ,без последният
да участва активно в живота на детето,то видно от заключението на вещото лице
няма данни детето да използва това обръщение към партньора на майката под нейно
давление. Напротив,вещото лице обяснява това обръщение с фактът, че този, който е важен за майката е разпознат като такъв и от детето.Това е
човекът ,който се грижи за детето и го отглежда и се възприема по този начин от
него, макар С.да е наясно ,че въззивникът е нейния биологичен баща. Според
вещото лице, макар партньорът на майката да не живее постоянно
с тях, той е важен за майката и детето
така го възприема.Не е доказано съзнателно поведение на майката ,целящо
да игнорира биологичния баща в съзнанието на детето ,за сметка на мъжа,с който поддържа връзка.
Поради
отсъствието на майката от страната за кратки периоди от време, включително
и заради нейни ангажименти като ***, детето се отглежда от баба си , но този факт също не може да се
възприеме като неизпълнение на родителски дълг и липса на родителска
отговорност,както е прието и в константната практика на ВКС.Освен това, както
бе посочено по-горе, детето се чувства
сигурно при своята баба и няма данни същата да не полага дължимите грижи за
него през времето на отсъствие на майката.
При така направения анализ на доказателствата и
обстоятелствата, имащи значение за разрешаване на спора относно упражняването
на родителските права, съдът счита, че с оглед на най-добрия интерес на
детето,родителските права върху детето С.следва да се упражняват от
майката, като се определи местоживеене при нея.Атакуваното решение в тази част
следва да бъде потвърдено.
Макар и във
въззивната жалба да не се съдържат никакви оплаквания против решението ,в
частта ,в която е определена издръжка за
малолетното дете, поради връзката на обусловеност на въпросите относно
местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето, от
упражняването на родителските права, и предвид необходимостта от пълно
разрешаване на целия комплекс от тези въпроси, (изричното препращане от чл.
127, ал. 2 към чл. 59 от СК), съдът следва служебно да се произнесе по всички тях
– в тяхната съвкупност. Като взе предвид събраните доказателства по делото
относно трудовите доходи на двамата родители, липсата на други деца ,към които
да имат задължение за издръжка ,а също и възрастта и нуждите на детето,
настоящата инстанция намира,че определената издръжка в размер на 200лв
месечно е адекватна на нуждите на детето
, което обуславя законосъобразност на
решението и в тази част.
По
отношение режима на лични отношения, настоящата инстанция намира следното:
Регламентирането
на един по- разширен режим на лични отношения с бащата, за да бъде съхранена емоционалната връзка между този родител и
детето, е подходящо в настоящия случай. Право на всяко
дете , а и негова естествена потребност е да общува и с двамата родители.По
тази причина мерките за лични отношения следва да предоставят най-широка
възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и
родителя ,на когото не е предоставено упражняването на родителските права,като
се изхожда от изключително от интереса на детето .Запазването на добрите
отношения и честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител и
роднините на майката и бащата.
В съдебното
заседание пред въззивната инстанция бащата изразява желание режима на лични отношения през месеца да бъде
следния: всяка първа, трета и пета седмица от месеца ( в случай, че месеца
има 5 уикенда) от петък до понеделник, с преспиване в дома на бащата, като той
ще води детето на детска градина в понеделник. Майката изразява несъгласие с
така предложения режим и счита, че по-добрият вариант е всяка първа и трета
седмица от петък вечерта с преспиване в
дома на бащата до 17 ч. в неделя. Съдът счита за целесъобразно детето да пребивава в дома на бащата от 18ч.
всеки първи, трети и пети петък от месеца (когато съответния месец има и пети
петък) до 18 ч. в неделя на същата седмица, с преспиване, като бащата
ще взема детето от дома на майката и ще го връща отново там.Не е целесъобразно
детето да остава до понеделник сутрин в дома на бащата,тъй като той живее в
друго населено място,воденето сутрин на детска градина ,а впоследствие и на училище ще създаде големи неудобства за него. По
отношение режима по време на Коледните и
Новогодишните празници, относно рождения ден на детето, както и по време на
пролетната и лятна ваканция на детето, бащата изразява съгласие с предложения
от майката режим, и съдът намира, че той е съобразен и с интереса на детето.По
време на Коледните празници, през четна година, за времето от 10 часа на 24.12. до 18 часа на 26.12. включително, детето С.Д.Г. да е при баща
си Д. Д. Б.Г., с приспиване в дома му, а през нечетна година –за същия период,
да е при майка си А.П.П.; по време на Новогодишните празници, през нечетна
година, за периода от 10 часа на 31.12 до 18
часа на 01.01. детето С.да е при баща си Д.Г., с приспиване в дома му, а през
четна година –за същия период да е при майка си А.П.; по време на Великденските
празници –през четните години бащата да взема детето на Велики петък от 10 часа
и да го връща в 17 часа на последния почивен ден от Великденските празници, а
през нечетните години по време на Великденските празници детето да е при
майката; на рождения ден на детето, то да бъде при майка си, а на следващия ден
да бъде при баща си от 10 до 18 часа, ако
е почивен ден, а ако е работен ден – от 17 до 20 часа; през лятото детето да бъде с баща си един
месец, през времето, през което майката не ползва платен годишен отпуск,по
споразумение с майката, като при
непостигане на съгласие между двамата родители – за времето от 10 юли до 10
август; след започване на училище : всяка година, по време на пролетната ваканция-първите
пет дни от ваканцията детето да бъде при баща си с преспиване,както и на рождения
ден на бащата детето да бъде с него,ако денят е почивен от 10 до 16 часа, ако е
работен –от 17 до 20 часа.
Предвид
гореизложеното въззивната жалба се явява основателна само по отношение на
определения режим на лични отношения, като в тази част първоинстанционното
решение следва да бъде отменено, а в останалата част - потвърдено.
По разноските съдът намира следното: сторените от
въззивника разноски във въззивното производство и за които има доказателства,
че същите са направени са 1200 лв. – адвокатско възнаграждение за адв.Бекирска,
1000 лв. – адвокатско възнаграждение за адв.Каленски; 244 лв. – разноски по
допусната експертиза и 159 лв. заплатена държавна такса. В съдебно заседание
страната е заявила, че претендира възнаграждение само за адв.Бекирска, което
възлиза на 1200 лв. От ответната страна по жалбата е направено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за основателно. Основанието
по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Минималният
размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е определен с
издадената Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 и т.6 от Наредбата, за процесуално представителство
по дела с предмет неоценяем иск възлиза на 300 лв., а по дело за издръжка/на адвоката –повереник на
ответника / възнаграждението отново е 300 лв. Още с определението за доклад по
делото, въззивният съд във връзка с държавната такса, дължима пред въззивното
производство е посочил, че предявените искови претенции са: неоценяем иск /за
родителските права, местоживеенето на детето и определяне режим на лични
отношения/ и оценяем иск-този за присъждане на издръжка. Предвид гореизложеното
и характера на предявените претенции, съдът намира за основателно възражението
на другата страна и възнаграждението следва да бъде намалено до размера от 900
лв., съобразно разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004. Така размерът на направените
от въззивника разноски се свежда до сумата от 1303 лв., формирана от 900
лв.-адвокатско възнаграждение, 244лв.-разноски по експертизата и 159 лв.
–платена държавна такса. С оглед изхода от въззивното производство, на
въззивника се дължи сумата 434лв –разноски, съобразно уважената част от
въззивната жалба.
По отношение на разноските на въззиваемата страна,
съдът намира, че следва да приеме за реално сторени такива единствено сумата от
244 лв. – разноски по експертизата. С отговора на въззивната жалба е отправено
искане до съда за присъждане на разноски, но същите не са конкретизирани по
размер, нито са представени доказателства за реално извършване на такива, извън
тези за възнаграждение на вещото лице по допуснатата експертиза. Съгласно
мотивите на т.11 от ТР№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, най-късно до приключване на
съдебните заседания в съответната инстанция, страната следва да представи
списък по чл.80 ГПК, тъй като това е последният момент, до който могат да се
сочат валидно доказателства. В настоящия случай, не само че страната не е
представила списък по чл.80 ГПК своевременно, но и е конкретизирала размера на
претендираното адвокатско възнаграждение едва с писмената защита, като това е и
моментът, в който е представила договор за договор за правна защита и
съдействие/доказателство за извършените разноски/, видно от който същата е
заплатила 600 лв. за адвокатски хонорар. С писмената защита не може тепърва да
бъде предявен списък с разноски и доказателства
за същите, тъй като това следва
да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото
пред съответната инстанция. Така размерът на направените от въззиваемата
разноски се свежда до сумата от 244 лв. –възнаграждение на вещото лице по
допусната експертиза. На въззиваемата се дължат разноски, съобразно отхвърлената
част от жалбата, в размер на 163 лв.
По отношение на разноските пред първата
инстанция:въззивникът –ищец е направил разноски в размер на 435лв,от които му
се дължат с оглед изхода от спора 145лв.Въззиваемата А.П. е направила разноски
в размер на 1525лв/в тези разноски е включен адв.хонорар за един адвокат
М.Пушева,макар да е била представлявана и от адв.Мосинов/.Направено е
основателно възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от страна на
въззивника Д.Г.. При това и по горните съображения съдът определя разноски в
полза на А.П. в размер на 616лв, съобразно изхода от спора.
Мотивиран от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 2486/30.11.2018 г. по гр.д. № 1760/2018 г. по описа на Бургаския районен съд,
в частта, с която е определен режим на лични отношения между бащата Д. Д. Б.Г.,
ЕГН ********** и малолетната му дъщеря С.Д.Г., ЕГН ********** и в частта за
разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на
бащата Д. Д. Б.Г., ЕГН ********** режим на лични отношения с малолетната му
дъщеря С.Д.Г., ЕГН **********, както
следва: всеки първи, трети и пети петък от месеца (когато съответния месец
има и пети петък) от 18 ч. до 18 ч. в
неделя на същата седмица, детето С.да бъде с баща си Д.Г., с преспиване; по време
на Коледните празници, през четна
година, за времето от 10 часа на 24.12.
до 18 часа на 26.12. включително, детето
С.Д.Г. да е при баща си Д. Д. Б.Г., с приспиване в дома му, а през нечетна
година –за същия период, да е при майка си А.П.П.; по време на Новогодишните празници, през нечетна
година, за периода от 10 часа на 31
декември до 18 часа на 01 януари детето С.да е при баща
си Д.Г., с приспиване в дома му, а през четна година –за същия период да е при
майка си А.П.;по време на Великденските
празници –през четните години бащата Д.Г. да взема детето С.на Велики петък в 10
часа и да го връща в 17 часа на последния почивен ден от Великденските
празници, а през нечетните години по време на Великденските празници детето да
е при майката; на деня, следващ рождения ден на детето,то да бъде при баща си от 10 до 19 часа, ако е почивен ден, а ако е
работен ден – от 17 до 20 часа; през
лятото детето С.да бъде с баща си един месец,през времето,през което майката не
ползва платен годишен отпуск, по споразумение с нея, като при непостигане на съгласие между двамата
родители – за времето от 10 юли до 10
август ; след започване на училище: всяка година, по време на пролетната
ваканция - първите пет дни от ваканцията детето С.да бъде при баща си с
преспиване, както и на рождения ден на
бащата детето С.да бъде с него- ако денят е почивен от 10 до 16 часа ,а ако е
работен –от 17 до 20 часа.
За осъществяването на личните контакти бащата
следва да взема детето от дома на майката и да го връща в този дом.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2486/30.11.2018 г. по гр.д. № 1760/2018 г. по описа на Бургаския
районен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А.П.П., с адрес: ***, да заплати на Д. Д. Б.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 434
лв., представляваща съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от
въззивната жалба и сумата 145лв разноски пред първата инстанция,съобразно
отхвърлената част от претенциите.
ОСЪЖДА Д. Д. Б.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на А.П.П., с адрес: ***, сумата
от 163 лв. (двеста четиридесет и два лева и деветдесет и девет стотинки),
представляваща съдебно-деловодни разноски съобразно отхвърлената част от
въззивната жалба и сумата 616лв –разноски пред първата инстанция,съобразно
уважената част от претенциите.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните с касационна
жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.