№ 2831
гр. С., 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С. П. Г.А
при участието на секретаря Д. ИВ. ГР.
като разгледа докладваното от С. П. Г.А Административно наказателно дело
№ 20221110206561 по описа за 2022 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на „Б.Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„ОК.“, бл.---------, представлявано от ПЛ.ПР.СТ., чрез адв. Л. Г. от САК срещу
наказателно постановление (НП) № 23-2200116/08.04.2021 г. на директора на
дирекция „Инспекция по труда ” (Д „ИТ”) – С. област, с което е наложено на
основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ), във вр. чл.414, ал.3 от КТ
имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин лева) лв. за
административно нарушение на чл.61, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1 от КТ.
С жалбата се моли за прогласяване на нищожност на наказателното
постановление, както и се твърди, че същото разгледано по същество е
незаконосъобразно, поради което респективно да бъде отменено. Излагат се
съображения за това, че извършилото проверка длъжностно лице и в
последствие издалия наказателнот постановление не са имали изискуемата от
закона териториална компетентност, като се позовава на Устройствения
правилник на ИА „ГИТ“.
За дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за уважаване
на жалбата по съображенията, които са изложени в нея, като НП бъде
отменено като незаконосъобразно на основание чл.164, ал.1 от АПК,
1
доколкото акта е издаден от териториално некомпетентен орган. Не се
претендират разноски.
За въззиваемата страна се явява процесуален представител, който оспорва
жалбата и твърди, че както в жалбата, така и в пледоарията на процесуалния
представител на жалбоподателя не се оспорва нарушението по същество,
както и не се твърди, че нарушението не е извършено, а само, че няма
компетентност, но компетентността е уредена в чл.6, ал.2, т.14 от
Устройствения правилник, като същата касае общата компетентност, както
материална така и териториална, поради което се моли за отхвърляне на
жалбата като неоснователна и за потвърждаване на НП. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
Била извършена проверка на 10.03.2022 г. около 13:00 часа на строителен
обект, който се изпълнявал от „Б.Б.“ ЕООД, находящ се в с. Бистрица от
инспектори при Дирекция „Инспекция по труда” - С. област по спазване на
трудовото законодателство. Сред проверяващите била и св.К.. Проверяващите
са установили, че лицето Й.АН.ВР. полага труд в обекта, като връзва
арматура за изграждане на стоманенобетонен пояс на кота +7,17 м. Като
същият попълнил собственоръчна декларация, в която е посочил, че работи
от 10.03.2022 г. като арматурист от 08:00 часа до 15:00 часа, с почивни дни
събота и неделя, като е посочил, че няма сключен писмен трудов договор.
Приложена е декларацията, попълнена от лицето ВР. на 10.03.2022 г. в 13:10
часа. Приложена е идентификационна карта за дружеството. Връчена е
призовка по време на проверката в обекта на основание чл.45, ал.1 от АПК за
явяване на 16.03.2022 г. в 10:00 часа на законен или упълномощен
представител на дружеството в Д „ИТ“ СО и представи посочените в
призовката документи, необходими за извършване на проверката.
По време на проверката по документи в инспекцията по труда е бил
представен трудов договор №91/10.03.2022 г. между „Б.Б.“ ЕООД и
Й.АН.ВР., с ЕГН **********, считано от 10.03.2022 г. при 8 часов работен
ден, със срок за изпитване в размер на 1 месец и основно трудово
възнаграждение в размер на 650 лв., с отбелязване, че му е връчен на
10.03.2022 г. Приложена е и длъжностна характеристика за длъжност „общ
2
работник строителство сгради“ връчена на ВР. на 10.03.2022 г. Приложена е
и служебна бележка №91/10.03.2022 г. за проведен начален инструктаж на
Й.АН.ВР. от ПЛ.СТ. – управител на 10.03.2022 г. Описани са по списък
предоставените на работника ВР. работни дрехи и предпазна каска, които са
му предоставени на 10.03.2022 г. Депозирани са писмени сведения от
управителя на дружеството на 16.03.2022 г. за установените от проверяващите
лица на строителния обект ВР., В. и ИВ..
Установява се от договор от 02.07.2021 г. за строително-монтажни работи
(СМР), че възложител на строителен обект „еднофамилна двуетажна
жилищна сграда със ЗП 174, 63 кв. м. и РЗП 485, 10 кв. фаза груб строеж“ е
ИВ. и ЮЛ.К., а изпълнител е „Б.Б.“ ЕООД.
Съставен бил протокол № ПР 2208160 на 16.03.2022 г. за извършената
проверка, в който било вписано сред констатираните нарушения и горното.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№23-2200116 на 16.03.2022 г. от Ц. ИВ. К. – гл. инспектор при Д „ИТ”- С.
област за нарушение на чл.61, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1 от КТ. Актът е връчен
срещу подпис на Пл. СТ. на 16.03.2022 г., т.е. в деня на съставянето му.
Въз основа на АУАН на 08.04.2018 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление от директора на Дирекция „ИТ”- С. област, с което на
основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено
имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин лева) лв. за
административно нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.
Приложени са Заповед за оправомощаване №З-0058/11.02.2014 г. на
директорите на Д „ИТ“, както и за разширяване на териториален обхват
Заповед №З-0025/08.01.2019 г., Заповед №З-0057/14.01.2022 г. и Заповед №З-
0024/08.01.2019 г. всичките на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства, както и от гласните - показанията на
разпитания в хода на производството свидетел К., които са пълни и
непротиворечиви.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок (НП е връчено на 29.04.2022 г.
3
на управителя и жалбата е подадена на 12.05.2022 г. видно от пощенското
клеймо) и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от
обжалване, като по своята същност е основателна, поради следното:
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП № 23-2200116/16.03.2022 г. на Директора на Д „ИТ” СО при изпълнение
на функцията си за преценка на законосъобразността на административно-
наказателната процедура и във връзка с изложените от жалбоподателя
съображения, като разгледа АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, с изискванията на ЗАНН, указващите
задължителните реквизити на тези актове и редът за съставянето им, намира
следното:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника
или служителя и работодателя преди постъпването му на работа.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
безспорен начин, че е налице нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ.
За да е съставомерно нарушението по тази разпоредба, е необходимо да са
изпълнени следните признаци, отнасящи се до обективната и субективната
страна на деянието: на първо място, от обективна страна, изпълнителното
деяние се изразява в бездействие – несключване на трудов договор преди
постъпването на работа на работника и/или служителя; необходимо е и
наличието на друг обективен признак - наличие на възникнало трудово
правоотношение, преди сключването на трудов договор.
Субектът на нарушението е лицето - работодател, в случая лицето, което
формира и реализира волята на едноличният търговец.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
безспорен начин, че жалбоподателят е този, който самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение, като в случая той
отговаря на посочените в КТ изисквания за работодател (по см. на § 1, т.1 от
ДР на КТ). Като в процесния случай работодателят „Б.Б.“ ЕООД е този,
който е нарушил разпоредбите, които са визирани в чл.61, ал.1 от КТ.
Установява се от събраните по делото доказателства, че с Й.АН.ВР. не е бил
сключен трудов договор преди постъпването му на работа. Видно и от самото
отбелязване в собственоръчно попълнената от него декларация е, че той е
започнал да полага труд като арматурист на строителен обект, на който
4
дружеството-жалбоподател е изпълнител на СМР, а трудов договор с него е
бил сключен след извършената от Д „ИТ“ - С. област проверка, т.е. след
постъпването на ВР. на работа. В горната насока, а именно, че ВР. е полагал
труд при дружеството-жалбоподател като „арматурист“ се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, липсват данни, че
лицето е имало сключен трудов договор преди постъпването му на работа, т.е.
към момента, към който е била извършена проверка от Д „ИТ“ СО на
10.03.2022 г. в 13:10 часа, а напротив установи се, че е престирала труд, т.е.
налице полагане на труд по трудово правоотношение между него и ЕООД-то,
преди сключване в писмена форма на трудов договор.
Като следва да се посочи за яснота, че лицето, което е заварено да полага
труд е с фамилно име „ВР.“, а не „ВР.“, както е посочено в АУАН, в НП и
протокола за извършената проверка.
Също за пълнота следва да се посочи, че в приложения трудов договор за
лицето ВР. (трудов договор №91/10.03.2022 г.) липсва изискуемия минимум
от реквизити за този тип договори като трудов стаж, какъв е трудовия стаж на
наетото лице, каква е полагаемата му се платена годишна отпуска и т.н.
Не е налице друг правен субект освен жалбоподателя, след преценка на
събраните в хода на производството доказателства, отговорен в конкретния
случай за допускане на работа на посоченото лице при нарушение
разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, който да носи отговорност.
Съдът счита, че правилно е квалифицирано от
административнонаказващия орган административното нарушение,
осъществено от жалбоподателя. Също така е наложеното административно
наказание на основание чл.414, ал.3 от КТ.
Касае се за обективна безвиновна отговорност на дружеството (чл. 83
ЗАНН). Санкцията е съобразена с обстоятелствата предвидени в разпоредбата
на чл.27, ал.2 от ЗАНН и това, че липсват данни за други нарушения, по
влезли в сила наказателин постановления, преди това на трудовото
законодателство от дружеството. Размерът на имуществената санкция
предвидена в санкционната норма чл.414, ал.3 от КТ е в размер от 1500 лв. до
15000 лв. Като е приложен правилно закона, в случая чл.27, ал.2 от ЗАНН и
са отчетени всички обстоятелства във връзка с конкретното нарушение.
5
Но обжалваното НП е незаконосъобразно на процесуално основание –
липса на териториална компетентност на актосъставителя и издалия
процесното НП длъжностно лице. Актосъставителят и издалият атакуваното
НП са материално компетентни, с оглед разпоредбата на чл.16, ал.2 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, но имат териториална компетентност само за територията на С.
област. В Устройствения правилник Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ не е дадено правомощие на изпълителния директор на
ИА „ГИТ“ да определя, респективно променя териториалната компетентност
на инспекторите и директорите на дирекции „Инспекция по труда“. Като
съответните Заповед№З-0057/14.01.2022 г., Заповед №З-0025/08.01.2019 г. и
Заповед №З-0024/08.01.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ са
издадени в нарушение на чл.16, ал.2 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и при неправилно
приложение на чл.6, ал.2, т.14 от същия относно инспекторите и относно
териториалния обхват на контролната им дейност. Като в процесния случай с
оглед мястото на проверката: с. Бистрица и седалщето и адреса на управление
на дружеството-жалбоподател: гр. С., неправилно е разширен обхвата на
инспекторите, които са с район на действия С. област и издалия процесното
НП – директор на Д „ИТ“С. област въз основа на АУАН от териториално
некомпетентен инспектор за град С.. Предвид което съставеният акт и
издаденото НП са от лица, които не са териториално компетентни.
Ето защо съдът приема, че обжалваното НП не е издадено от местно
компетентния административно-наказващ орган, тъй като изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“ не може да делегира права, каквито устройствения
правилник не му позволява за разширяване обхвата на териториалната
компетентност.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
право на разноски има дружеството-жалбоподател, но такива не се
претендират до приключване на делото в първата инстанция, като крайният
момент, в който могат да бъдат поискани такива е устните състезания, по
аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща разпоредбата на чл.144
от АПК, към която пък препраща разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН поради
което и съдът не се произнася по същите.
6
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-2200116/08.04.2021 г. на
директора на Д „ИТ” – С. област, като незаконосъобразно.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр.С. на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7