№ 66
гр. Варна, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Дарина Ст. Маркова
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20223001000615 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №18741/08.08.2022г. по описа на ВОС, на
„БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, гр. София, подадена чрез пълномощник
юрисконсулт М. С., срещу решение №313/22.07.2022г. на Варненски окръжен съд,
постановено по т.д. №432/2021г. по описа на ВОС.
Предмет на обжалване е частта на решението, с което частично са отхвърлени
предявените от ищеца – настоящ жалбоподател „БАНКА ДСК“ АД осъдителни искове
спрямо ответника Х. Ш А., гражданин на Великобритания, родена на 05.03.1989г., за
вземанията му, произтичащи от сключен между страните на 20.02.2014г. договор за
целеви потребителски кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти, за
дължимата главница – за разликата над 78 233,20 лева до пълния заявен размер от
105 878,37 лева; за дължимата договорна лихва през гратисния период – за разликата
над 24 091,27 лева до претендираните 27 645,17 лева; за възнаградителна лихва за
периода след 15.05.2020г. до предявяване на иска - за разликата над 6 191.28 лева до
претендирания размер на 8 379,10 лева; за дължимо обезщетение за забава за периода
от 15.06.2020г. до 01.07.2021г. - за разликата над 321,55 лева до претендираните 436,04
лева, в съответствие с което ответникът е бил осъден да репарира само частично
1
разноските за исковото производство по съразмерност с уважената част на исковете.
В жалбата са обосновани оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на решението в обжалваната му отхвърлителна част. Оспорват се като
неправилни изводите на първоинстанционния съд, че в случая е допуснато олихвяване
на лихва върху лихва през всяка година до изтичане на гратисния период по кредита,
което представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 от ЗЗД, законово допустим
само по отношение на търговец, но не и по отношение на потребител на финансова
услуга, съответно, че макар капитА.зацията на начислената през гратисния период
лихва да е изрично предвидена в общите условия (подписани от кредитополучателя),
подобна клауза липсва в самия договор за кредит, което е в отклонение от
индивидуалното договаряне и противоречи на изискванията за потребителската
защита. Твърди се, че понятията „капитА.зация“ и „анатоцизъм“ не са тъждествени,
като разликато произтича от от различните функции на лихвата в банковото и
гражданското право. При банковите кредити (заемните сделки) лихвата има
възнаградителен характер, тя е цената на заема, цената, която се заплаща на банката за
ползването на предоставените на кредитополучателя парични средства, докато при
търговските и граждански сделки тя представлява обезщетение за вреди от забавено
изпълнение. Тъкмо заради тези отлики допустимо и справедливо е олихвяването на
възнаградителна лихва, но не и на обезщетителна такава. Това разбиране изцяло е
съобразено и стои в основата на държавно гарантираната програма за отпускане на
специфичния вид кредити по Закона за кредиране на студенти и докторанти (Обн. ДВ,
бр.69 от 05.08.2008г.). В случая условията на подписания между страните договор за
целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
ЗКСД изцяло съответстват на закона и типовия договор. Практическото отделяне на
част от договорките между страните в Общи условия, и то договорки, изцяло в рамките
на законовата норма, не следва да се тълкува като липса на такива, респ. липса на
задължение за някоя от страните да ги изпълнява. Като част от условията на закона и
типовия договор, съответно на договора за кредит, предвидената капитА.зация на
начислената в гратисния период лихва е извършена по начин, напълно
законосъобразен и в съответствие с договорните отношения на страните. В случая е
нА.це добавяне към неизискуемата главница на отложени (непросрочени, неизтекли)
лихви, което само по себе си новира дълга и не е пречка за продължаващо олихвяване,
нито представлява заобикаляне на максималния размер на възнаградителната лихва,
която е в предвидения от закона размер от 7 % и не е променяна. Неправилни с оглед
на това са и изводите на съда, че вземанията за възнаградителна лихва - в гратисния
период и след изтичането му, и за лихвата за забава следва да бъдат изчислени само
върху чистия размер на усвоената главница, без отчитане на капитА.зацията. В
резултат се е стигнало до неправилно отхвърляне на претенцията за главница в частта
на капитА.зираните лихви (за които съдът обосновава, че са дължими) и присъждане на
2
незаявена като отделно перо лихва (макар и включена в общото задължение).
По тези основни оплаквания и твърдения се иска от въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да уважи в цялост исковите претенции. Не се посочват и
представят нови доказателства.
В срока по чл.263 от ГПК от насрещната страна - ответницата Х. Ш А., не е
подаден писмен отговор на въззивната жалба.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът
„БАНКА ДСК“ АД, чрез пълномощника си по делото юрисконсулт М. С. заявява, че
поддържа подадената жалба, изложените в нея основания и искания, и моли за нейното
уважаване.
Въззиваемата страна Х. Ш А., не е взела участие в съдебното заседание лично
или чрез упълномощен представител.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Предмет на исковото производство са предявените от ищеца „БАНКА ДСК” АД,
ЕИК *********, спрямо ответника Х. Ш А., гражданин на Великобритания, родена на
05.03.1989г., осъдителни искове за дължимите и непогасени вземания по сключен
между страните на 20.02.2014г. договор за целеви потребителски кредит по Закона за
кредитиране на студенти и докторанти, за главница в общ размер на 105 878,37 лева, за
възнаградителна лихва в общ размер на 8 379,10 лева, начислена след изтичане на
гратисния период за времето от 15.05.2020г. до 01.07.2021г.; за обезщетение за
забавено плащане (наказателна надбавка), начислено върху главницата за периода от
15.06.2020г. до 01.07.2021г. в размер на 436,04 лева, съответно за законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.07.2021г., до
окончателното плащане на задължението.
Основните, релевантни за тези искове факти, не са спорни, същите са и
надлежно установени в процеса. На 20.02.2014г. е бил сключен договор за целеви
потребителски кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по силата
на който „БАНКА ДСК” АД е поела задължение да предостави кредитен ресурс за
заплащане на таксите за обучение (семестриалните такси) на кредитополучателя Х. Ш
А. – студентка в Медицински университет „Проф. Параскев Стоянов“ гр. Варна.
Договорено е кредитът да бъде усвояван на етапи чрез преводи по банковата сметка на
висшето училище. Всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение. За
предоставения кредит кредитополучателят е поел ангажимент да заплати на кредитора
фиксирана лихва в размер на 7 % годишно. Лихвата се начислява върху усвоената част
от кредита включително и през гратисния период Гратисният период е дефиниран в т.3
3
от договора като периода от сключване на договора до изтичане на една година от
първата дата за провеждане на последния държавен изпит. В случая последният
държавен изпит е бил насрочен за 30.05.2019г., с оглед на което гратисният срок е
изтекъл на 30.05.2020г. Срокът за издължаване на кредита е договорен на 120 месеца,
считано от датата на изтичане на гратисния период. Съгласно чл.24, ал.2 ЗКСД
изплащането на кредита започва един месец след изтичане на гратисния период
съгласно погасителния план, уговорен между страните.
В изпълнение на договорния си ангажимент в периода 2014 – 2018 г. банката е
заплатила общо десет семестриални такси в общ размер на 78 233,20 лева. Последната
дата, на която е извършен превод е 19.02.2018г.
Според ищеца – кредитор, начисляваната по време на гратисния период
възнаградителна лихва се капитА.зира годишно (раздел IV, т.10.1. и т.10.2. от Общите
условия на „БАНКА ДСК” АД за предоставяне на целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД). Начислената по този
начин възнаградителна лихва през гратисния период (20.02.2014 - 30.06.2020г.) е в общ
размер на 27 645,17 лева, с оглед на което общият размер на главницата се претендира
в размер на 105 878,37 лева. Според ищеца, именно така формираният общ размер на
главницата, ведно с текущо начисляваната договорна лихва, се дължи считано от първа
падежна дата 15.06.2020г. на равни месечни погасителни вноски от по 1 229,33 лева (с
изключение на последната изравнителна вноска от 1 230,65 лв. с падеж 15.05.2030г.).
Ответникът не е заплатил нито една погасителна вноска, което неизпълнение и
продължителна забава дава основание на банката – кредитор да обяви вземанията си по
договора за предсрочно изискуеми (т.17.2 от Общите условия). Волеизявлението за
това е изявено в исковата молба, препис от която, ведно с относимите приложения, е
бил връчен редовно на ответника – длъжник на 27.01.2022г.
Твърди се от ищеца, че вземанията му съставляват непогасената главница в
размер на 105 878,37 лева, формирана от усвоената част от кредита - 78 233,20 лева, и
капитА.зираната договорна лихва през гратисния период - 27 645,17 лева;
договорената (възнаградителна) лихва за периода от 15.05.2020 до 1.07.2021 год. в общ
размер 8 379,10 лева и дължимото обезщетението за забава (лихвена надбавка за
забава) за периода от 15.06.2020 г. до 01.07.2021 год. в общ размер 436,04 лева, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
02.07.2021г., до окончателното плащане на дължимите суми.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
За да отхвърли частично по размер предявените искове, първоинстанционният
съд е приел, че извършваното от кредитора ежегодно капитА.зиране на лихви към
главница, съответно последващото олихвяване на сбора (главница и договорна лихва)
при това с натрупване през всяка следваща година от периода, води до чувствително
4
нарастване на задължението по кредита, съставлява олихвяване на лихва върху лихва,
което е недопустимо по отношение на потребител на финансова услуга - чл.10, ал.3 от
ЗЗД, в пряко противоречие е и с разпоредбата на чл.20 ЗКСД, тъй като начисляването
на лихва върху лихва води до акумулиране на скрити лихви. Като противоречащи
както на закона, така и на потребителската защита в чл.143 -146 ЗЗП тези уговорки в
Общите условия са нищожни. С оглед на това е приел, че размерът на капитА.зираната
през гратисния период възнаградителна лихва към главницата следва да бъде изключен
от задължението като се присъдят само реално изплатените от банката учебни такси.
По отношение на възнаградителните лихви е приел, че през гратисния период същите
следва да бъдат изчислени единствено върху размера на усвоените суми, а след този
период - върху чистия размер на дължимата главница, като последното е относимо и
към наказателната надбавка за забава. Размерите на тези задължения са определени с
помощта на вещо лице по изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза (ССчЕ).
Повдигнатият от ищеца с подадената въззивна жалба срещу отхвърлителната
част на решението спор e правен и се отнася до тълкуването и прилагането на нормите
от Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), отнасящи се до режима на
лихвите по банковите заеми, отпускани с държавна финансова подкрепа на студенти и
докторанти. СпециА.зацията на този вид целево кредитиране отличава с държавната
финансова гаранция, предоставяна на банките - кредитодатели. В този контекст
понятието “лихва”, въведено в чл.20, ал.1 от ЗКСД, следва да се тълкува по начин
съответстващ на целта на закона, определена в чл.2. Ето защо приложимите банкови
правила за “капитА.зиране на лихвите”, съответно за “анатоцизма на лихвите”, не
намират приложение към тази група банкови заеми. Предоставяната от държавата
финансова подкрепа за стимулиране на банковото кредитиране за обучение на
студентите и докторантите следва да отговаря на принципите за предварителна
оповестеност, правна сигурност и запазване конкурентността, като се избягва
тълкуване, което води до предоставяне на неоправдано икономическо предимство в
отклонение на целите, преследвани от държавната подкрепа. Ако бъде позволено на
банките да прилагат правилата за капитА.зация на лихвите, съответно за анатоцизъм,
това несъмнено ще повлече нарастване на държавния дълг в полза на банките,
поставяйки последните в по-благоприятно положение в сравнение с определеното от
чл.20 от ЗКСД, което не кореспондира на преследваните от този специален закон цели
и на чл.107§1 ДФЕС, която общностна разпоредба забранява под каквато и да е форма
и причина предоставянето на “нерегламентирана държавна подкрепа”. Разпоредите на
чл.20 - чл.24 ЗКСД са своеобразна гаранция за това, че натоварването на държавните
ресурси няма да бъде в повече от допустимото, като надхвърля сбора от “отпуснатите
средства” и “лихвата дължима за срока от кредита”. Понятието “сбор” не допуска
банките да добавят начислените от тях лихви към главницата, което по подразбиране
5
води до погресия на дълга и до нарушаване законоустановения предел на лихвата не
повече от 7% (чл.20 ЗКСД), а това изправя пред несигурност както държавата, така и
студентите и докторантите.
Принципът за правна сигурност, подкрепен с разпоредбите на чл.12, чл.17, чл.20
ЗКСД, определя ex lege за недействително всяко изместване на определения в този
закон режим на задълженията в посока на тяхното нарастване. В този ред понятието за
“сбора от отпуснатите средства и лихвата за срока от кредита” (чл.24, ал.1 ЗКСД) не
допуска приложение на правилата за “капитА.зация на лихвата към размера на
отпуснатия кредит”, нито на правилата за “анатоцизъм на лихвата”. С други думи всяко
разместване на стойности в полза на банката - кредитираща студенти и докторанти за
сметка на последните и на държавната гаранция противоречи на особените
повелителни правила, въведени в обществен интерес със ЗКСД и следва да бъде
отказано като неоснователно.
По тези съображения и като съобразява липсата на спор по отношение на общия
размер на предоставените целево кредитни средства съдът приема, че дължимата за
връщане главница е в размер на 78 233,20 лева, в който именно размер предявеният
главен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По отношение акцесорните искове за дължимите възнаградителни лихви след
изтичане на гратисния период от 15.05.2020г. до 01.07.2021г. и обезщетение за забава
върху главницата (наказателна надбавка), за периода от 15.06.2020г. до 01.07.2021 г.
въззивният съд приема за правилен идвода на първоинстанционния съд, че тези
задължения следва да бъдат изчислени само върху размера на отпуснатите средства за
заплащане на семестриалните такси (чистата главница). Неправилно, обаче, е
произнасянето по техния размер, обусловено от неправилно възприетите начални дати
на периода, за който следва да бъдат начислявани. Както вече се посочи, в случая е
безспорно, че с оглед датата на насрочения последен държавен изпит - 30.05.2019г.,
предвидения в договора (т.3) и в закона (чл.23, ал.2 ЗКСД) едногодишен гратисен
период е изтекъл на 30.05.2020г. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.2 ЗКСД, която
разпоредба е възпроизведена и в приложимите към договора Общи условия – раздел V,
т.11.1., изплащането на кредита започва един месец след изтичане на гратисния период
съгласно погасителния план, уговорен между страните. Следователно, в случая
първата падежна за погасяване на задълженията следва да бъде не по-рано от
30.06.2020г. (която дата, впрочем, се сочи и от ищеца в уточняващата молба по чл.129,
ал.2 ГПК от 10.08.2021г.) а забавата в плащането, пораждаща отговорност за
обезщетяване на забавата, би могла да настъпи след 30.07.2020г. (раздел VII, т.17.1.).
Съобразявайки тези положения обосновано следва да се приеме, че размерът на тези
задължения е по-малък от присъдените стойности, които, макар и установени с
помощта на ССчЕ, са изчислявани за сочените от ищеца периоди – считано от
6
15.05.2020г. по отношение на възнаградителната лихва, съответно считано от
15.06.2020г. по отношение на лихвата за забава. Доколкото, обаче, при липса на жалба
и от ответника положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с решението
на въззивния съд (чл.271, ал.1 ГПК), първоинстанционното решение в осъдителната му
част по тези искове не може да бъде ревизирано.
Що се отнася до разделното произнасяне по възнаградителната лихва,
начислявана през гратисния период, присъдена в размер на 24 091,27 лева, съответно
отхвърлена за разликата над тази сума до претендираните 27 645.17 лева,
произнасянето на първоинстанционния съд е недопустимо поради липсата на надлежно
сезиране с такъв иск. Независимо от дадените от ищеца уточнения за начина на
формиране на претендиираната с предявената главна претенция главница в общ размер
на 105 878,37 лева като включваща усвоената част от кредита - 78 233,20 лева, и
капитА.зираната договорна лихва през гратисния период - 27 645,17 лева, отделна
претенция за присъждане на дължимата през гратисния период възнаградителна лихва
не е предявявана. Напротив, последователно в хода на исковото производство ищецът
поддържа твърдението си, че е нА.це договорно основание за включване на
възнаградителната лихва през гратисния период към кредитираните през този период
семестриални такси, обуславящо общото им претендиране като дължима главница по
договора. Това е видно и от сезиралата настоящата инстанция въззивна жалба, в която
като обосновава подробно несъгласието си с извода на първоинстанционния съд за
недопустимост на капитА.зирането на договорната лихва през гратисния период,
ищецът – въззивник настоява, че общият размер на дълга по договора за кредит се
формира след изтичане на гратисния период и включва реално усвоените суми и
дължимата за срока на договора за кредит лихва, в това число и капитА.зираните
годишно лихви през гратисния период. Последните, при съобразяване на изрично
предвидената в закона капитА.зация, стават част от главницата и именно като такава са
претендирани в исковия процес. С обжалваното решение обаче не са присъдени като
част от консолидирана главница, формирана след изтичане на гратисния период, а
отделно, поради което се е стигнало до неправилно отхвърляне на претенцията за
главница в частта на капитА.зираните лихви (за които съдът обосновава, че са
дължими) и присъждане на незаявена като отделно перо лихва.
Съобразявайки тези твърдения е видно, че е нА.це двойно произнасяне на съда
по възнаградителните лихви през гратисния период – веднъж с произнасянето по
главния иск за главницата, в която тези лихви са включени, чрез частичното му
отхвърляне в частта именно по капитА.зираните договорни лихви през гратисния
период (27 645.17 лева); втори път - чрез отделно произнасяне по това вземане с
присъждане на сумата 24 091.27 лева и отхвърляне на иск за разликата над тази сума
до претендираните 27 645.17 лева.
7
С оглед правомощията си във въззивното производство да се произнася по
допустимостта на решението само в обжалваната му част (чл.269 ГПК) и забраната за
влошаване положението на жалбоподателя, ако решението не е обжалвано от другата
страна (чл.271, ал.1 ГПК) решението на първоинстанционния съд по отношение
недопустимото произнасяне по непредявен иск следва да бъде обезсилено само в
частта му, касаеща отхвърлянето на иск за разликата над 24 091.27 лева до
претендирани 27 645.17 лева, договорна лихва през гратисния период. В останалата му
обжалвана част обжалваното първоинстанционно решение е правилно като краен
резултат и следва да бъде потвърдено.
В заключение въззивна жалба се преценява за неоснователна и се оставя без
уважение.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №313/22.07.2022г. на Варненски окръжен съд,
постановено по т.д. №432/2021г. по описа на ВОС, в частта, с която е отхвърлен
осъдителен иск на ищеца „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, гр. София, срещу
ответника Х. Ш А., гражданин на Великобритания, родена на 05.03.1989г., с адрес във
Великобритания, Лондон, 11 M R B, BD 72 PF, 62, K R, E H6 2 BD, за вземане,
основаващо се на сключен между страните Договор за целеви потребителски кредит по
Закона за кредитиране на студенти и докторанти, сключен на 20.02.2014г., за договорна
(възнаградителна) лихва през гратисния период за разликата над 24 091.27 лева до
претендираните 27 645.17 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №313/22.07.2022г. на Варненски окръжен съд,
постановено по т.д. №432/2021г. по описа на ВОС, в частта, с която са отхвърлени
предявените от ищеца „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, гр. София, срещу ответника
Х. Ш А., гражданин на Великобритания, родена на 05.03.1989г., с адрес във
Великобритания, Лондон, 11 M R B, BD 72 PF, 62, K R, E H6 2 BD, осъдителни искове
за вземания, основаващи се на сключен между страните Договор за целеви
потребителски кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти, сключен на
20.02.2014г., иск за разликата: над 78 233.20 лева до претендираната главница от 105
878.37 лева; за разликата над 6 191.28 лева до претендираната възнаградителна лихва в
размер на 8 379.10 лева, начислена за периода след 15.05.2020г. до предявяване на
иска; за разликата в обезщетението за забава за периода от 15.06.2020г. до 01.07.2021г.
над 321.55 лева до претендираните 436.04 лева.
8
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р.
България с касационна жалба, която следва да се подаде в едномесечен срок, считано
от датата на връчване на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9