Р Е Ш Е Н И Е
№ 818
гр. Русе, 16.05.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на осми май, две хиляди и деветнадесета в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 817 по описа за 2019 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът – Гаранционен фонд заявява,
че на основание чл.288а, ал.1, т.1 КЗ (отм.), а по сега действащия чл.559,
ал.1, т.1 от КЗ и съгласно споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (основано на чл.6 от Четвърта моторна
Директива 2000/26/ЕЕС), възстановил изплатеното от Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи на Националното бюро на Германия по щета
№120135/07.02.2014г., обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 1537.46
лева (786.09 евро) за увредения при ПТП, настъпило на 26.04.2012г. контейнер за
отпадъци с две отделения модел Шел в Хамбург, Германия.
Твърди, че виновен за инцидента е Б.И.И.,
който управлявайки лек автомобил „Форд Галакси“ с ДК№Р ..........................,
в района на бензиностанция на ул.“Амзинкщрасе“№6 при маневра на заден ход и опит да спре на една от бензиноколонките,
блъснал контейнерите за смет и нанесъл материални щети. Властите наложили глоба
на водача.
Молителят поддържа, че в нарушение разпоредбата
на чл.249, вр.чл.259 от КЗ (отм.), а по сега действащия КЗ - чл.461, вр.чл.483,
ответникът управлявал превозното средство без сключена към датата на ПТП
задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Въпреки отправената покана, до
настоящия момент ответникът не погасил задължението си.
С оглед изложеното ищецът моли съда
да постанови решение, с което, на основание чл.288а, ал.3, вр.чл.288, ал.12 от КЗ (отм.), а по сега действащия кодекс –чл.559, ал.3, вр. чл.558, ал.7, да
осъди Б.И.И., ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд сумата 1537.46 лева
(равностойността на 786.09 евро) - обезщетение за имуществени вреди,
възстановени от Гаранционен фонд на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 08.02.2019г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото
разноски.
В срока от чл.131 от ГПК Б.И.
Исаевне е депозирал отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна, следното:
В „съобщение за
пътнотранспортно произшествие“, представено в превод от немски език, се
съдържат данни за инцидент, настъпил на 26.04.2012г., около 18.45 часа в
Хамбург, ул.“Амзинкщрасе“№6 на територията на бензиностанция Шел. Според изнесеното
в документа, Б.И. при маневриране с лек автомобил „Форд Галакси“ с ДК№Р ..................
АН, движейки се на заден ход с намерение да доближи до бензиноколонка, ударил
метален контейнер за отпадъци, вследствие което причинил материални щети. За
извършеното нарушение му е наложена парична глоба в размер на 35 евро.
Към датата на произшествието, виновният
водач не е имал действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за управляваното от него МПС.
С приложените към исковата молба
писмени доказателства се установява, че във връзка с инцидента, Гаранционен
фонд е превело по сметка на НББАЗ, изплатеното обезщетение по щета 12-0135/14 в
размер на 1537.46 лева (преводно нареждане от 21.02.2014г., лист 49).
С регресна покана
№ГФ-РП-440/21.08.2018г., получена от ответника на 31.08.2018г., ищецът поискал
да бъде възстановена сумата и предоставил срок за погасяване на задължението.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум,
съдът квалифицира правно, предявените, обективно съединени искове по чл.288а,
ал.3 във вр. с ал.1, т.1 във вр. с чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховането
(отм.) и чл.86 ЗЗД.
Ищцовото дружество, чрез
процесуалния си представител, в първото открито съдебно заседание, в което е
даден ход на делото е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в
първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 11.02.2019г. са му указани
последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани
в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените по делото писмени доказателства,
с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на
процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на иска.
Съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от
ищеца разноски по делото в размер на 61.50 лева – заплатена държавна такса.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Б.И.И., ЕГН **********да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,
със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.”Граф Игнатиев”№2, ет.4,
представляван от изпълнителните директори Б. И. М. и С. Г. С., на основание чл.288а,
ал.3, вр.чл.288, ал.12 от КЗ (отм.)и чл.86 от ЗЗД, сумата 1537.46
лева (равностойността на 786.09 евро) - обезщетение за имуществени вреди,
възстановени от Гаранционен фонд на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 08.02.2019г. до окончателното й изплащане, както и 61.50 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.