ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
София, 12.05.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 3564 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577 от ГПК вр. с чл. 32а от Правилника за вписванията.
Образувано е по жалба с вх. № 18-00-39/06.03.2020 г. по описа на Служба по вписванията – София, подадена от К.Д. Р.-Р.и Б.С.Р. против Определение № 148/11.02.2020 г., с което е постановен отказ на съдия по вписванията при Софийски районен съд за вписване на представеното с молба с вх. № 6265/11.02.2020 г. по описа на Служба по вписванията – София – Протокол от 18.12.2019 г. по гр.д. № 58231/2016 г. по описа на СРС, ГО, 64 състав, за ПИ планоснимачен № 914 по плана на гр. София, вилна зона “Симеоново-Драгалевци 2-ра част” (VII-11), местност “Могилата” с площ 678 кв.м., заедно с построената в същия имот еднофамилна жилищна сграда.
Жалбоподателите оспорват постановения отказ на съдията по вписванията като неправилен. Сочат, че в случая се касае до отбелязване на съдебна спогодба, имаща характер на влязло в сила решение съгласно чл. 234, ал. 3 от ГПК, по вписана искова молба. Оспорват извода на съдията по вписванията, че в съдебния протокол за спогодбата не са посочени единните граждански номера на съделители. Сочат, че ЕГН на съделителите са посочени на стр. 1, стр. 2 и стр. 3 от протокола. Излагат доводи, че обстоятелството, че не е представено извлечение от спогодбата, отнасящо се само до дела на молителите, а е представен в цялост съдебния протокол, не е пречка за извършване на вписването за дела на молителите, доколкото нито в закона, нито в Правилника за вписванията съществува изискване да се представя извлечение на акта. Твърдят, че представеният акт, чието вписване (отбелязване) е поискано, отговаря на всички нормативни изисквания. Оспорват като неправилни изводите на съдията по вписванията, че в случая следва да се представят данъчни оценки и кадастрални скици и схеми. Сочат, че имотът, поставен в дял на молителите и за който се иска вписването (отбелязването), се намира в район, за който няма одобрена кадастрална карта и не се налага представянето на кадастрални скици и схеми. Излагат доводи, че в случая таксата се събира върху цената, по която е таксуван актът, съгласно чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, т.е. върху стойността на дела. Сочат, че съдията по вписванията е излязал извън обхвата на дължимата проверка. Претендират да бъде отменен постановения отказ на съдията по вписванията и да бъдат дадени указания за извършване на вписването.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателите и доказателствата по
делото, намира за установено
от фактическа и правна страна
следното:
Подадената жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдията по вписванията при Софийски районен съд е сезиран с молба с входящ № 6265/11.02.2020 г. по описа на Служба по вписванията – София, подадена от К.Д. Р.-Р.и Б.С.Р., с която се иска вписване на Протокол от 18.12.2019 г. на СРС, за ПИ планоснимачен № 914 по плана на гр. София, вилна зона “Симеоново-Драгалевци 2-ра част” (VII-11), местност “Могилата” с площ 678 кв.м., заедно с построената в същия имот еднофамилна жилищна сграда.
С обжалваното определение от 11.02.2020 г. съдията по вписванията при Софийски районен съд е постановил отказ, като е приел, че в представения за вписване протокол не са посочени единните граждански номера на съделителите, което противоречи на изискването на чл. 6, ал. 1, б. “а” от ПВ. Прието е, че това е изправено с подадената молба за вписване, в която са посочени ЕГН на двамата съделители, но няма такива данни за третия съделител – М.Д.Р.. Прието е, че представения протокол съдържа два реални дяла, а недопустимо се претендира частично вписване само за част от съдържащата се в него информация, а съдията по вписванията не разполага с правен механизъм да избира коя част от акта да впише. Посочено е, че когато молителят не желае актът да бъде вписан в неговата цялост, слева да се представи препис – извлечение от него, съдържащ само дела, по отношение на който желае да бъде извършено вписването. Прието е също, че в случая е необходимо да бъдат представени данъчни оценки и кадастрални скици и/или схеми за всеки от делбените имоти, което не е сторено. Прието е, че в случая платената държавна такса се отнася само за единия от имотите.
При така установеното, съдът намира от правна страна следното:
В случая не е поискано отбелязване на
спогодбата за съдебна делба по вписаната искова молба по чл. 14 от Правилника
за вписванията, както неправилно се твърди в жалбата. Видно от подаденото
заявление (стр. 14 от делото), е поискано вписване съгласно чл. 4, б. ж) вр. с
б. г) от Правилника за вписванията.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, б. ж) вр. с
б. г) от Правилника за вписванията, подлежат на вписване спогодбите по спорове
относно актове, които подлежат на вписване – спогодба за съдебна делба на
недвижими имоти.
Съдът намира за основателни доводите на жалбоподателите, че в представения протокол за спогодба за съдебна делба се съдържат единните граждански номера на всички съделители. Неправилни са изводите на съдията по вписванията, че актът не отговаря на изискването на чл. 6, ал. 1, б. “а” от Правилника за вписванията. По отношение на това съдията по вписванията е излязъл извън обхвата на дължимата проверка, която извършва, тъй като протоколът изхожда от съда и съдията по вписванията не може да проверява редовността на акта (така в т. 6 от Тълкувателно решение от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
Настоящият състав споделя изводите на съдията по вписванията, че след
като се иска вписване само по отношение на единия реален дял от спогодбата за съдебна делба, то е необходимо да се представи
препис – извлечение от протокола, съдържащ само дела, по отношение на който се
иска да бъде извършено вписването. След като е представена в цялост спогодбата за съдебна делба, съдията по вписванията не
разполага с правомощието да впише само част от акта за част от имотите, а да не
впише останалата част от акта за другата част от имотите. Това би било
недопустимо. С оглед на горното за вписване на част от акта, следва да бъде
представен препис – извлечение от протокола, касаещо извадка от пълния му текст,
по отношение само на имотите, чието вписване се претендира, какъвто не е
представен в случая.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че имотът, поставен в дял на молителите и за който се иска вписването, се намира в район, за който няма одобрена кадастрална карта и не се налага представянето на кадастрални скици и схеми. При служебно извършена справка в сайта на Агенцията по геодезия, картография и кадастър относно одобрени с влязла в сила заповед кадастрална карта и регистри за град София – https://www.cadastre.bg/odobreni-s-vlyazla-v-sila-zapoved-kadastralna-karta-i-registri-za-grad-sofiya, се установява, че има одобрена кадастрална карта за район “Витоша” - Княжево, Бояна, Симеоново, Драгалевци.
Съдът споделя доводите на жалбоподателите, че за вписване на подлежащия на вписване акт се събира такса върху цената на иска в размер 0,1 на сто, т.е. по дело за делба върху стойността на дяловете, съгласно чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията вр. с чл. 8, предл. второ от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Този довод обаче е ирелевантен, доколкото съдията по вписванията не е приел нещо различно.
В случая е поискано вписване на съдебната спогодба, която има вещно прехвърлително действие досежно имотите, предмет на делбата, съгласно т. 8, б. б) от Постановление № 7/28.11.1973 г. на Пленума на ВС. Разпореждането на съделителите с правата, които притежават в общите имоти при трансформацията му от съсобственост в реален дял, се обхваща от понятието “прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти” по смисъла на чл. 264, ал. 1 от ДОПК и всеки от съделителите е длъжен при вписването на договора да представи декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, което не е сторено в случая. По същите съображения съгласно чл. 264, ал. 1, изр. последно от ДОПК в случая е необходимо да се представят и данъчни оценки на недвижимите имоти, за да се удостовери наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имотите (в този смисъл Определение № 48/22.01.2015 г. по ч.гр.д. № 6675/2014 г. по описа на ВКС, Г.К., ІІІ Г.О. относно договора за доброволна делба, което е приложимо и в случая предвид характера на съдебната спогодба).
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че постановеният от съдията по вписванията отказ е правилен и законосъобразен, а подадената от К.Д. Р.-Р.и Б.С.Р. жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 18-00-39/06.03.2020 г. по описа на Служба по вписванията – София, подадена от К.Д. Р.-Р.и Б.С.Р. против Определение № 148/11.02.2020 г., с което е постановен отказ на съдия по вписванията при Софийски районен съд за вписване на представеното с молба с вх. № 6265/11.02.2020 г. по описа на Служба по вписванията – София – Протокол от 18.12.2019 г. по гр.д. № 58231/2016 г. по описа на СРС, ГО, 64 състав, за ПИ планоснимачен № 914 по плана на гр. София, вилна зона “Симеоново-Драгалевци 2-ра част” (VII-11), местност “Могилата” с площ 678 кв.м., заедно с построената в същия имот еднофамилна жилищна сграда.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд на Република България при
наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едноседмичен
срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.