Р Е
Ш Е Н
И Е
№
.................../…………………….. ,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІІ състав, в
открито съдебно заседание на петнадесети ноември 2022 година, в състав:
Председател:
В. Чолакова
при секретаря Добринка Долчинкова, като
разгледа докладваното от съдия В. Чолакова административно дело № 707 по описа
за 2022 година на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 215, ал. 1
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба
на Д.В.В.,
ЕГН ********** и Б.Д.В.,
ЕГН **********,***, чрез общия им процесуален представител - адв. Б.Х., против Заповед № 0492/22.02.2022 г., издадена от заместник- кмета
на Община Варна на основание чл. 190, ал.1 и ал.6 от ЗУТ, с която е разрешено
да се прокара временен път с ширина 3,50 м. до поземлени имоти: ПИ 10135.2508.1301 и ПИ 10135.2508.743 по КК на гр. Варна, СО „Сотира“, с вписан собственик в КККР Л. Й.Й.;
ПИ 10135.2508.2471 по КК на гр. Варна, СО „Сотира“, собственост на Т.З.Т. и Х.Е.М.;
ПИ 10135.2508.959 по КК на гр. Варна, СО „Сотира“, с вписан собственик в КККР М.
Г. М. и Г. Х. М..; ПИ 10135.2508.958 по КК на гр. Варна, СО „Сотира“, с вписан собственик в КККР В. Х. Х.. С диспозитивната част на
заповедта е определено трасето на временния път да премине през поземлени
имоти: 1/ ПИ 10135.2552.1284, с вписани в КККР собственици А.Г.С. и Р.Д.С.,
общо засегната площ 47 кв.м.; 2/ ПИ 10135.2508.744, собственост на „Е."
ЕООД, общо засегната площ 68 кв.м.; 3/ ПИ 10135.2508.1283, с вписани в КККР
собственици Б.Д.В. и Д.В.В., общо засегната площ 40 кв. метра. Разпоредено е за
реализиране трасето на временния път да се премахне изградената масивна стена
пред гаража в ПИ 1301, за да се осигури необходимата ширина в този участък от
пътя, след което пътят продължава през 4/ ПИ 10135.2508.1058, с вписани в КККР
собственици С. К.С., Б.К.С., Б. А. Ж., Е. А.Т., Д.И.Н., В.Г.Г., О. Г.Г., Д. Ж.
и Д. Ж., общо засегната площ 115 кв. метра.
Заповедта се оспорва с основанията на
чл.146,т.3 и т.4 от АПК. Навеждат се доводи за незаконосъобразност поради допуснати
в хода на административното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в несъобразяване от органа на направените от
жалбоподателите възражения срещу проекта, както и поради неправилно приложение
на материалния закон. Сочи се, че при определяне трасето на временния път
органът не е приложил най-икономично изпълнимия вариант и не е съобразил съществуващите
на място сложни теренни условия. Сочи се, че заповедта е преждевременно
издадена с оглед наличието на висящо съдебно производство пред Районен съд –
Варна по гр. дело № 18406/2021 г., решението по което е преюдициално за изхода
на административното производство по чл. 190 от ЗУТ. Твърди се също, че с
прокарване трасето на временния път по начина определен от ответника, в имота
на жалбоподателите ще бъдат засегнати части от обслужващата го водопроводна и
канализационна мрежа, както и съществуващо в имота трайно насаждение – орех. На
изложените съображения жалбоподателите молят заповедта да бъде отменена като
незаконосъобразна. В съдебно заседание и в представени писмени бележки се
поддържат изложените в жалбата доводи. Претендират се сторените по делото
разноски.
Ответникът – заместник- кметът на Община
Варна не изпраща представител.
Заинтересованата страна- А.Г.С. се
представлява от съпругата си В.А.С.. Изразява становище за основателност на
жалбата.
Заинтересованата страна Д.И.Н. се
представлява от дъщеря си М.Н.П., която изразява становище за основателност на
жалбата.
Заинтересованите страни - Т.З.Т., Х.Е.М., Г.А.С.
,Р.Д.С., Б.К.С., В.Г.Г., С.Д.С., К.С.С., К.Г.К., „Е.“ ЕООД, М.Н.Ш. – Г., П.О.Г.,
Р.Д.И. и М.Д.А. не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по
съществото на правния спор.
Заинтересованата страна- Л.Й.Й. се
представлява от адвокат О., която оспорва
жалбата. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган и при отсъствието
на допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, и при спазване на
принципа за съразмерност съгласно чл.6 от АПК. Поддържа доводите си в
представено подробно писмено становище. Претендира сторените разноски за платен
депозит за вещо лице в размер на 300,00 лева, съгласно представен списък.
Съдът, след като се съобрази с изложените
в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за
установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбоподателите Д.В.В. и Б.Д.В. се легитимират като
собственици на ПИ с идентификатор по КР към КК на гр. Варна 10135.2508.1283, от
който с оспорената заповед се отнемат 40 кв.м. за реализиране на временния път.
Вещните си права върху имота оспорващите доказват с представения към жалбата
титул за собственост – нотариален акт с вх. рег. на Служба по вписванията на
Районен съд- Варна № 8215 от 31.03.2021 г., акт № 131, том ХХІ, дело №
4711/2021 г. (л. 3 и л.4 от делото). За издаване на Заповед
№ 0492/22.02.2022 г. жалбоподателите са уведомени по пощата като известията
за доставяне са получени на 25.02.2022 г. от И. Панова – съпруга на първия и
майка на втория жалбоподател. Жалбата срещу административния акт е постъпила в
деловодството на ответника по пощата с клеймо на приемащата пощенска станция от
10.03.2022 година. От изложеното следва, че за жалбоподателите е налице правен
интерес да оспорят административния акт доколкото същите са негови адресати.
Оспорването е направено в срока по чл. 215, ал.4, предложение І-во от ЗУТ. Със
спора е сезиран териториално и материално компетентен съд, поради което жалбата
е допустима и следва да се разгледа от съда по същество.
По основателността на жалбата:
Заповед № 0492/22.02.2022 г. на зам.-кмета
на Община Варна е издадена въз основа на Заявление №
АУ095166ВН от 15.09.2021г. (л. 150 от адм. преписка), подадено Т.З.Т. и Х.Е.М.
- собственици на ПИ 10135.2508.2471, Л.Й.Й.
собственик на ПИ 10135.2508.1301 и ПИ 10135.2508.743, М. Г. М. и П. Х.
М. - собственици на ПИ 10135.2508.959 за издаване на заповед по чл.190 и чл.191
от ЗУТ - за прокарване на временен път през ПИ 10135.2508.1283 и ПИ
10135.2508.1284 в местност „Сотира", гр. Варна. Л.Й.Й. и Л. Й.Й. са едно и
също лице съгласно представено Удостоверение за идентичност на лице с различни
имена изх. № 2 – 255 издадено от Община Русе (л. 150 от делото). В заявлението е посочено,
че по предходния план и на място винаги е имало път, който настоящите
собственици на ПИ 1283 са засипали с пръст и по този начин са ограничили
достъпа до множество имоти. Заявено е, че за да се осигури достъп до тях,
следва да се премине през ПИ 1283 и ПИ 1284. Изрично е отразено, че
собствениците на ПИ 752, ПИ 1301 и ПИ 743 са с адресна регистрация в гр. Варна,
ул. „М.Н.", позната и с името „Г. К." - засипана в спорния участък от
собствениците на ПИ 1283. Към така постъпилото заявление са се присъединили Г.
А. С. и С. С. С. - собственици на ПИ 10135.2508.752 по КККР със Заявление с
вх.№ АУ 095466ВН_006ВН/25 10.2021г./ с искане с временният път да се осигури
достъп и до техния имот.
С Решение № 8-2 по Протокол №
8/30.09.2021г. (л. 145 – 147 от преписката), Комисията за определяне на трасе
за достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване и прокарване
на временен път, назначена със Заповед № 415/06.02.2019г. на кмета на Община
Варна, ( л. 148 от адм. преписка) искането е разгледано и е допусната процедура
за прокарване на временен път с ширина 3,50м. до ПИ 2471, ПИ 1301, ПИ 958 и ПИ
959 по КККР, СО „Сотира" през ПИ 1284, ПИ 1283 и ПИ 1058, при което
засегнатата площ от първия имот е 57 кв.м., от втория - 84 кв.м. и от третия -
103 кв. метра. Към решението е изработена скица на трасето на временния път.
Решението на комисията е обявено на заинтересованите лица, от които Д. В. В. и Б.
Д. В., като собственици на ПИ 1283, и А. Г. С. и Р.С. - собственици на ПИ 1284,
са възразили. Възраженията им са разгледани от Комисията на 22.10.2021г., която
с Решение № 9-2 го Протокол № 9 (л. 109 – 112 от адм. преписка) е променила
трасето на пътя. Предвидено е пътят да е с ширина 3,50м. и да достига до ПИ
2471, ПИ 1391, ПИ752, ПИ 958 и ПИ 959 по КККР. Посочено е, че трасето на
временния път следва да премине през ПИ 1284, ПИ 1283, ПИ 744 и ПИ 1058, при
засягане от първия на площ от 47 кв.м., на втория 40 кв.м., третия - 68 кв.м. и
последния - 115 кв.м.
В решението е посочено, че при извършен
оглед на място, е констатирано, че ПИ 1284 не е ограден и представлява празна
поляна. В ПИ 1283 е поставена ограда в югозападната му страна - ажурна върху
бетонова основа с височина 50 см., като извън ограждението е наличен път с
широчина 3,50м. - 3,70м. Същият е обособен като насип и засяга ПИ 744, като
отразеното в него по КККР паянтово жилище, не съществува. Констатирано е , че в
североизточния ъгъл на ПИ 1301 има масивен гараж, като от входа има издадена
напред 1,50м. масивна стена с височина 2,40м., на която е монтирано ел. табло.
Пред стената е установен метален електрически стълб на разстояние 0,90м.
напред. Отчетено е, че при това положение може да се преминава пред
ограждението на ПИ 1283, като вследствие изнесената масивна стена пътят се
стеснява до 2,40м. Посочено е, че ПИ 1058 е унищожен доколкото същият на място не
е ограден, а отразената в него по КККР масивна жилищна сграда, е съборена и почти целият имот на място е обособен като
път. Взето е под внимание обстоятелството, че входът на ПИ 752 е на височина
1,50м. от терена на пътя, като пред входната врата има засипана пръст, което препятства
транспортния достъп до него. Съществува само стълбище откъм югозападната страна
през ПИ 1058.
Отделно от горното е констатирано съществуването на друг вариант за
прокарване на временен път до имотите - от северозападната им страна. Прието е,
че в началото на съществуващата пътека ПИ 9547 между ПИ 664 и ПИ 728 има
електрическо табло и електрически стълб, които ще трябва да се преместят, в ПИ
728 и ПИ 1250 има жилищни сгради на границата с имотите, които не позволяват
прокарване на временен път. При евентуално предвиждане на такова трасе на
временен път би се наложило премахване на огради, подобрения и насаждения в
имотите на север от пътеката.
Помощният общински орган е приел, че
„по-икономично изгодно" е да се прокара временен път по обособения на място
път от южната страна на имотите, като допуснатото с предходното решение на
комисията /№8-2 по Протокол № 8/2021г./ трасе за временен път да се измести на
югозапад при съобразяване с изградената на място ограда в ПИ 1283. Посочено е,
че в този случай единствено ще се наложи премахване на изпълнената масивна
стена пред гаража в ПИ 1301 и преместване на електрически стълб пред нея, за да
се осигури необходимата ширина за достъп /ширина на пътя/ от 3,50м. Така
предложеният вариант е представен графично върху изработена скица.
Решението е обявено на заинтересованите
страни и срещу него са постъпили възражения, които са разгледани от Комисията
на 09.12.2021г. С Решение N 10-2 по Протокол № 10 от същата дата са изискани
строителните книжа на изградените в ПИ 1301 и ПИ 2471 гаражи, по повод
твърденията, че на границата с ПИ 1301 има изградени два незаконни гаража,
които възпрепятствали достъпа до имотите.
След представяне на изисканата документация,
в последващо Решение № 1-2 по Протокол от 27.01.2022г. (л. 24 – 27 от
преписката) е прието, че след нанасяне на гаража в ПИ 1301 от представеното
геодезическо заснемане се установява, че същият е обозначен вярно на скицата с
допуснатото трасе на пътя. Оставени са без уважение исканията за промяна на
трасето на временния път покрай югозападните граници на ПИ 1283 и ПИ 1284, тъй
като в този случай се отнемат площи само от два имота. Не е уважено и
направеното искане за спиране на процедурата по прокарване на временен път до
приключване на делото за премахване на незаконни гаражи пред ПИ 1301 по
съображения, че двете процедури са с различен характер, като с допуснатия
временен път не се засяга гаража.
Въз основа на посоченото решение на
помощния общински орган, на 22.02.2022г. е издадена Заповед № 492 от заместник-кмета
на Община Варна. В нея изрично е отразено, че съгласно ПУП-ПРЗ на СО
„Сотира", одобрен през 2005г. с решение на Общински съвет - Варна, ПИ 2471
попада в трасето на бъдеща автомагистрала „Варна'", като съответно няма предвидена
улица, която да го обслужва. Посочено е, че до момента собствениците на
господстващите имоти, до които се осигурява достъп, са преминавали по
съществуващ път на място, продължение на ПИ 9548 през части от ПИ 1284 и ПИ
1283, но собствениците на тези два поземлени имота са започнали строителство и
са засипали пътя. Заповедта е обоснована с приетите от помощния орган в Община
Варна - Комисията, назначена със Заповед № 415/06.02.2019г. на кмета на Община
Варна, решения, като на основание чл.190, ал.1, вр. с ал.6 от ЗУТ е разрешено
прокарване на временен път с ширина 3,50м. през посочените имоти. В заповедта е
отразено, че размерът на обезщетението за ползването, подобренията и
насажденията, попадащи в трасето на временния път в засегнатите имоти ще бъде
определено от комисия по чл. 210 от ЗУТ в Община Варна, като оценката подлежи
на самостоятелно обжалване.
По делото е прието заключение на допусната съдебно-техническа
експертиза. Видно от заключението на вещото лице, за територията, в която
попадат господстващите и обслужващите имоти, е налице
действащ ПУП-ПРЗ за СО „Сотира“, приет с Решение № 1725-б/ 13.04-2005 г. на
Общински съвет – Варна, съгласно който същите попадат в трасето на бъдеща
автомагистрала „Варна“, предвид което за тях не е предвидена улица, която да ги
обслужва. С оспорената заповед за прокарване на временен път се предвижда от
имот с идентификатор 10135.2508.1283 – собственост на жалбоподателите В., да се
отнемат 40 кв.м., съобразно кадастралните данни по Заповед № РД – 18 – 92/ 14.10.2008
г. на изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед № КД – 14 -03 –
1457/ 05.06.2013 г. на началник СГКК – Варна. В отговор на Въпрос №3 експертът
сочи, че при извършения оглед на място, в ПИ 10135.2508.1283 не са констатирани
обекти на техническата инфраструктура - под и над земята. От трасето на
временния път, разрешен със Заповед №0492/22.02.2022 г. на зам.-кмета на Община
Варна, не се засягат обекти на техническата инфраструктура и дълготрайни
декоративни дървета в имота на жалбоподателите. В заключението си по въпрос № 5
експертът сочи, че към момента на изготвяне на експертизата на място
територията от ПИ 10135.2508.744, върху която попада трасето на временния път,
представлява равен терен /вече е направено насипване/. Въз основа на тези данни
е направено заключение, че изпълнението на временния път по начина, определен
от ответника в оспорената заповед, не налага извършване на насипвания на пръст
в този имот, а само укрепване поради стръмния скат до трасето му.
В експертизата и в съдебно заседание
вещото лице потвърждава тезата (Отговор на въпрос № 6), че достъп до
господстващите имоти може да се осигури и от северозапад като съществуващ път
ПИ 10135.2508.9547, лежащ между ПИ 10135.2508.664 и ПИ 10135.2508.728, се
разшири на север и се премине през ПИ 10135.2508.664 /44,00 кв.м./, ПИ
10135.2508.663 /63,00 кв.м./, ПИ 10135.2508.958 /20,00 кв.м./, ПИ 10135.2508.959
/54,00 кв.м. и ПИ 10135.2508.1058 /75,00 кв.м./, за да достигне до ПИ
10135.2508.1301. От ПИ 10135.2508.728 ще се наложи да се направи скосяване в
началото на пътя като се засегнат още 17 кв. м. При прокарване на пътя по това
трасе за разширяването му ще се засегнат общо 273,00 кв. м. от всички поземлени
имоти. Посочва се, че в началото на пътя има ел. стълб и табло, които също ще
се засегнат при изпълнение на този вариант за прокарване на временен път. При
огледа на място вещото лице е установило, че съществуващият път е черен, с
променлива ширина - от 0,80-3,50 метра. По трасето си този вариант на временния
път би засегнал ажурни огради с метални колове и мрежа, един бадем, две смокини
и две черници. Тези установявания мотивират експерта да изрази становище, че
варианта за прокарване на временен път от северозапад е по-неблагоприятен от
този, предложен от ответника с оспорената заповед /Виж Приложение № 1/. На
конкретно поставен въпрос при изслушване на вещото лице в съдебно заседание
същото сочи, че с предвиденото с процесната заповед трасе за прокарване на
временен път се засягат 4 поземлени имота, докато вариантът за прокарване на
трасето от северозапад би засегнал площи от 6 поземлени имота като в този
случай дължината на трасето би била 134 м. докато в предложения от ответника
вариант дължината на временния път е 105 метра, което включва и отсечката със
„закривяването“ от 10 метра. Вариантът от северозапад засяга площи в общ размер
от 273 кв. м. докато този, предложен с оспорената заповед, предвижда отнемане
на площи в общ размер 270 кв. метра. Допълва, че трасето от северозапад към
момента представлява черен път върху терен с голяма денивелация за укрепване на
който като временна мярка към момента на изготвяне на експертизата са
използвани стари автомобилни гуми. Тоест, при реализация на временния път по
това трасе (от северозапад) е необходимо пътят да се изгради цялостно, при
което се засягат огради и трайни насаждения, докато предложения със заповедта
вариант не изисква премахването на ограждения и дълготрайни растения. Още
повече, че покрай имота на жалбоподателите трасето на пътя е прав участък,
който не засяга изпълнената на място ограда – масивна на височина 50 – 60 см. и
нагоре – ажур. Ще се засегне единствено участък с дължина 2,10 м. в югозападния
ъгъл на имота в участъка на „закривяването“, където
оградата е телена с метални колове.
С експертизата се установява, че съгласно действащия ПУП-ПРЗ на СО „Сотира”,
приет с Решение №1725- б/13.04.2005г. на Общински съвет Варна, процесните имоти
попадат в трасето на бъдеща автомагистрала „Варна”, за провеждане на която не
са започнали отчуждителни процедури по Закона за общинската собственост, а
съгласно Общият устройствен план на гр. Варна, одобрен със Заповед №
РД-02-14-1449/04.06.2012г. на министъра на МРРБ, същите имоти попадат в
устройствена зона Смф1 (Смесена многофункционална зона със занижени параметри).
Относно спецификите на ПИ с идентификатор
10135.2508.1301, собственост на заинтересованата страна Л.Й.Й., експертът
посочва в отговора на Въпрос № 11, че в него, съгласно кадастралните данни по
кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед за одобрение
№РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, изменени със Заповед
за изменение №КД-14-03-2098/22.12.2010 г. на началника на СГКК – Варна, няма
нанесена сграда. В скицата към оспорената Заповед №0492/22.02.2022 г. на кмета
на Община Варна в ПИ 10135.2508.1301 е нанесена сграда /гараж/.
Теренът в ПИ с идентификатор
10135.2508.1301 е стръмен. Сградата е на два етажа- един надземен с
предназначение гараж и един подземен /спрямо нивото на прилежащия път/ - с
предназначение за жилищни нужди. Разстоянието от северната фасада на сградата
до границата на ПИ 10135.2508.1283, собственост на жалбоподателите, по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, изменени със Заповед
за изменение №КД-14-03-1457/05.06.2013 г. на началника на СГКК – Варна, е около
1,80 м.
Посочено е също, че е недопустимо
съобразно строителните правила и норми, при премахване на надземния етаж, пътят
(има се предвид трасето на временния път) да се изпълни върху подземния етаж на
сградата. За същата сграда в ПИ 10135.2508.1301 е налице удостоверение за
търпимост № 287/15.11.2021г., издадено от главен архитект на район
„Приморски" Община Варна. Същата е нанесена в скицата към оспорената
Заповед №0492/22.02.2022 г. на зам. -кмета на Община Варна.
При направения оглед на място вещото лице
е установило, че посочената в заповедта стена пред гаража в ПИ 10135.2508.1301
е съборена, а електрическият стълб е преместен. Този факт се установява и при
изслушване на вещото лице в последното проведено по делото открито съдебно
заседание. Експертът счита, че с премахване на оградата пред гаража и
изместването на електрическия стълб са изпълнени условията на органа, като е
осигурена възможност на място напълно да се реализира трасето на временния път
с ширина от 3,50 метра, независимо от това, че от североизточния ъгъл на ПИ
10135.2508.1301, собственост на Л. Й., перпендикулярно до имота на
жалбоподателите (10135.2508.1283) е котирано разстояние от 2,40 метра.
На въпроса кое е наложило да се направи
„закривяване“ на трасето на временния път, попадащо в югозападния ъгъл на ПИ
10135.2508.1283, собственост на жалбоподателите, вещото лице отговаря, че към
момента на изготвяне на скицата към оспорената заповед в североизточния ъгъл на
ПИ с идентификатор 10135.2508.1301, пред изградения
масивен гараж, е имало масивна стена с дължина 1.50м. и с височина 2.40м.
/продължение на югоизточната му фасада/, на която е било монтирано ел. табло.
Пред издадената стена е имало метален електрически стълб на разстояние 0.90м
напред. Тези обективни дадености сочат, че е възможно преминаване пред
ограждението на ПИ с идентификатор 10135.2508.1283, като вследствие на
изнесената масивна стена пътят се стеснява до 2.40 метра.
В същото време входът на ПИ с
идентификатор 10135.2508.752 е на височина 1.50м от терена на пътя, като пред
входната врата има засипана пръст в ПИ с идентификатор 10135.2508.1283. При
това положение до ПИ 752 не може да се осъществи транспортен достъп, а
съществува само стълбище откъм югозападната страна през ПИ с идентификатор
10135.2508.1058, което и обяснява „закривяването" на трасето на временния
път, попадащо в югозападния ъгъл на ПИ с идентификатор 10135.2508.1283. В
съдебно заседание в отговори на въпроси, поставени от процесуалния представител
на оспорващите, вещото лице пояснява още веднъж, че транспортен достъп до ПИ
10135.2508.752 не може да се осигури с оглед съществуващата на място
денивелация от около 1,50 метра, което може да се преодолее посредством
преработка на вертикалната планировка на пътя в конкретния участък. Категорична
е в заключението си, че прокарване на трасето на временния път от северозапад
изисква преодоляването на по-голяма денивелация, което значително би затруднило
осъществяването му.
На въпроса дали собствения на
жалбоподателите В. ПИ с идентификатор 10135.2508.1283 е ограден и в кои негови
части, както и, ако е налице ограда дали тя следва кадастралните граници на
имота (Въпрос № 15) вещото лице е отговорило, че имотът е ограден с ажурна
ограда /метални колове с мрежа/ по югоизточната си граница, с плътна част около
0,50м и ажурна част над нея със средна височина 1,1 м. по участък от
югозападната граница с дължина 18.50 м. и с ажурна ограда /метални колове с
мрежа/ по останалия участък. Липсва ограда между този имот и ПИ с идентификатор
10135.2508.1058 и ПИ с идентификатор 10135.2508.1283 (предполага се, че се има
предвид ПИ 10135.2508.1284).
В отговора на последния поставен с
експертизата въпрос вещото лице дава заключение, че трасето на предложения с
оспорената заповед временен път следва оформен на място път, преминаващ извън
оградената част от ПИ с идентификатор 10135.2508.1283, през части от ПИ с
идентификатор 10135.2508.744, ПИ с идентификатор 10135.2508.1058 и ПИ с
идентификатор 10135.2508.1284. Същото има равнинен характер /с изключение на
отсечката към ПИ с идентификатор 10135.2508.752.
Заключението на вещото лице е илюстрирано
в Приложения № 1 и №2, които са неразделна част от СТЕ.
Във връзка с твърденията на
заинтересованата страна Л.Й.Й., че достъпът до притежавания от нея ПИ с
идентификатор 10135.2508.1301 до 2021 г. се е осъществявал по път, с
идентификатор в КК на гр. Варна 10135.2508.9548, отразен като общински път –
улица „М.Н.“, по делото е представено копие от личната карта на лицето (л. 149
от делото), от която е видно, че същото е адресно регистрирано именно на ул. „М.Н.“
№5.
По делото е представено Удостоверение за
търпимост № 287/15.11.2021г. на главния архитект на Район
„Приморски"-Община Варна, издадено на заинтересованата страна Л. /Л./ Й.Й.
в уверение на това, че за еднофамилна жилищна сграда с гараж, състояща се от
един надземен и един подземен етаж, са налице условията на § 127 от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ, същата е търпим строеж и не подлежи на премахване и забрана за
ползване.
Представено е и Удостоверение за търпимост
№ 163/03.10.2016г., издадено от на гл.архитект на Район „Приморски"-Община
Варна за жилищна сграда и стопанска постройка, находящи се в ПИ
10135.2508.2471.
Представено е решение по адм. дело №
2094/2007 г. на Административен съд-Варна, с което съдът отменя Заповед №
РД-07-7706-204/08.08.2007г. на областен Управител на област с административен
център гр.Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване
на граждани на осн.§4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на с.о., местност “Сотира”,землище
гр.Варна, в частта от Регистъра към плана за имот №748 и връща преписката за
ново произнасяне. Представена е издадената в изпълнение на съдебното решение
Заповед № КД – 14-03-1457/05.06.2013 г. на началника на СГКК-Варна.
Предвид горните фактически установявания и
в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема от правна
страна следното:
Предмет на съдебен контрол в настоящото
съдебно производство е Заповед № 0492/22.02.2022 г., издадена от заместник - кмета
на Община Варна на основание чл. 190, ал.1 и ал.6 от ЗУТ, с която е разрешено
да се прокара временен път с ширина 3,50 м. до поземлени имоти: 1/ ПИ
10135.2508.1301 и ПИ 10135.2508.743; 2/ ПИ 10135.2508.2471; 3/ ПИ 10135.2508.959
и 4/ ПИ 10135.2508.958 по КК на гр. Варна, СО „Сотира“ като е определено трасето на временния път
да преминава през поземлени имоти: 1/ ПИ 10135.2552.1284; 2/ ПИ 10135.2508.744; 3/ ПИ 10135.2508.1283 и 4/ ПИ
10135.2508.1058, от които за реализиране на временния път се отнемат различни
площи. Правното основание за издаване на заповедта е това съгласно чл. 190,
ал.1 вр. ал.6 от ЗУТ.
Изпълнявайки изискванията за
законосъобразност на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.
1 от АПК, заповедта следва да е издадена от компетентен орган,
при спазване на установената форма и процедура, при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с целта на закона.
По валидността на акта:
Обжалваният акт е издаден от компетентен
орган – зам.- кмета на Община Варна съгласно изричната норма на чл. 190, ал. 6
от ЗУТ, във връзка с §1, ал.3 от ДР на ЗУТ и Заповед № 5515/31.12.2019 г., с
която кметът на Община-Варна е предоставил функции по ЗУТ, в частта на издаване
на заповеди по чл. 190, ал.6 от ЗУТ за прокарване на временни пътища / л. 9 от
адм. преписка/. Спазена е законоустановената писмена форма – същата се състои
от текстова и графична част, които кореспондират помежду си.
При извършване на задължителната проверка
по чл.168, ал.1 от АПК, съдът констатира, че заповедта е издадена от компетентен орган и в съответната форма
, поради което обжалваният акт не страда
от пороци влечащи неговата нищожност.
По процесуалната и материалната законосъобразност на акта:
Обжалваният акт съдържа в достатъчна
степен изложение на фактическите и на правните основания за издаването му,
което позволява осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност.
Заповедта е издадена при спазване на
административно-производствените правила. Подаденото искане за разрешаване на
временен път рег. № АУ095166ВН от
15.09.2021г. е разгледано от Комисията за определяне на трасе за достъп до
имоти по процедури за учредяване право на преминаване и прокарване на временен
път, която се явява помощен орган в Община Варна, назначен със Заповед №
415/06.02.2019г. (л. 148 от адм. преписка) на кмета на Община Варна с цел да
разглежда и определя трасе за достъп по процедури за прокарване на временен път
съгласно чл.190 и чл.191 от ЗУТ и за учредяване право на преминаване през чужди
имоти съгласно чл.192 от ЗУТ. Решенията на комисията са съобщавани на
заинтересованите лица в административното производство и същите, в т.ч. и
жалбоподателите Д. и Б. В., са упражнили правото си да подават възражения срещу
всяко от тях. Всички постъпили възражения са разглеждани и произнасяни от
Комисията, което е подробно описано и в мотивите на оспорения административен
акт. Спазени са изискванията на чл.34 от АПК.
Административният орган се е произнесъл
при спазване на изискванията на чл.35 от АПК. Не се споделят доводите на
оспорващите за незаконосъобразност на заповедта поради постановяването ѝ
преди да са изяснени всички факти и обстоятелства, релевантни за изхода на
административното производство. От доказателствата по делото е видно, че всички
възражения са взети под внимание и са обсъдени. Релевантните за спора факти са
установени в производството, включително и чрез извършването на оглед на място
от членове на комисията и събиране на допълнителни доказателства от Район
„Приморски“ при Община-Варна. Към момента на издаване на заповедта няма
осигурен достъп до господстващите имоти, предмет на заповедта. Това е наложило
да се потърси решение на проблема именно чрез процедура по чл. 190 от ЗУТ.
Основният релевиран с жалбата спор е по
приложението на материалния закон. Повдигнатите в тази връзка възражения на жалбоподателя
са неоснователни.
Разпоредбата на чл.190,ал.1 от ЗУТ
предвижда възможност общината да прокарва временни пътища, които да осигуряват
достъп до съответните имоти, когато съгласно подробен устройствен план урегулираните
поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да
са открити. Временните пътища се прокарват в урегулирани части на населени
места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни
устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в общ
устройствен план, с аргумент от чл.190,ал.2 от ЗУТ.
Не е спорно, а и от приетата по делото
експертиза се установи, че процесните имоти попадат в обхвата на одобрения и
влязъл в сила ПУП-ПРЗ за СО „Сотира“, приет с Решение № 1725-б/ 13.04-2005 г.
на Общински съвет – Варна, съгласно който същите попадат в трасето на бъдеща
автомагистрала „Варна“ и за тях не е предвидена улица, която да ги обслужва. Съгласно
Общия устройствен план на гр. Варна от 2012г., същите попадат в устройствена
зона Смф1 - смесена многофункционална със занижени показатели и с начин на
застрояване: комплексно, свободно и групово /според Показатели за устройство и
застрояване към Правила и нормативи за прилагане на ОУП - публично достъпни на
страницата на Община Варна/, т.е. с различно предназначение и начин на
устройство, като до настоящия момент ПУП не е реализиран - не са проведени
отчуждителни процедури за изграждане на магистралата по ПУП- ПРЗ на СО
„Сотира", което се потвърждава и от заключението на изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза. При наличие на несъответствие по отношение на
предназначението и начина на устройство на имотите по ПУП и одобрения след него
ОУП, каквото е налице в разглеждания случай, същото е основание за изменение на
ПУП по реда на чл.134, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от ЗУТ, съгласно чл.103а, ал.3 от
същия закон. Налице е хипотезата на чл.190, ал.2 от ЗУТ за прокарване на
временен път в урегулирана територия на гр. Варна - СО „Сотира" с цел
осигуряване на достът до имоти, които не разполагат с такъв и за които предстои
да бъде изработван нов подробен устройствен план.
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал.
3 от ЗУТ "Временните пътища трябва по възможност да
следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по
проектоплана или по извършените проучвания. Временните пътища се прокарват по
такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни
декоративни дървета. " Анализът на цитираната разпоредба налага извод, че
изискването временните пътища да следват новите улици по подробния устройствен
план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания не е
императивно, предвид ползваното словосъчетание "трябва по
възможност", т. е. ще следват новите улици по ПУП, но само ако има такава
възможност. По изложените по-горе съображения, такава възможност няма в
настоящия случай и е обективно невъзможно трасето на временния път да следва
улица по действащия подробен устройствен план.
Изискването на чл.190, ал.3, предл. второ
от ЗУТ е временните пътища да се прокарват по такъв начин, че да не засягат
заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета е
императивно. От заключението на работилата по делото СТЕ и обясненията на
вещото лице в съдебно заседание се установи, че трасето на временния път не
засяга такива обекти. Не е от значение за правилността на оспорения акт
обстоятелството, че с прокарване на временния път ще се засегне част от ограда
в ПИ 1283 с дължина около 2,10 м. Оградите не са обект на защита при прокарване
на временни пътища и това е логично тъй като временните пътища се прокарват
през имоти, които обичайно са оградени. Не са предмет на защита в това
производство и разпоредените за
премахване/преместване обекти-стеничка пред гараж и ел. стълб, тъй като са
собственост на заинтересованата страна Л.Й..
Спазена е широчината на трасето на
временния път във всичките му части, включително и между ПИ 1301 и ПИ 1283 при
неговото закривяване. От поясненията на вещото лице се установи , че от
североизточния ъгъл на ПИ 1301 перпендикулярно до ПИ 1283 е котирано разстояние
от 2,40 метра. При премахване на масивната стена пред гаража в ПИ 1301 и
електрическия стълб пред нея се осигурява разстояние от 3,50 м. и в тази част
на временния път. Посоченото съответства на разпореденото със заповедта с цел
„да се осигури необходимата ширина в този участък от пътя“. Видно от т.14 на
заключението на СТЕ посочената в заповедта стена пред гаража е съборена, а
електрическият стълб е преместен. Т.е. осигурена е нужната ширина на пътя от
3,50 м.
Към въпроса за материалната
законосъобразност на обжалваната заповед спада и този за правилното приложение
на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Същият предполага изследване на различните варианти за прокарване на
временен път, тяхното сравняване и реализиране единствено на този от тях
съответстващ на изискванията на чл. 6 от АПК. От приетата по делото експертиза се установява, че не съществува друг
по-икономично осъществим вариант за осигуряване на достъп до господстващите
имоти в сравнение с одобрения с обжалваната заповед. Същият е с дължина 105 м.,
засяга само 4 имота, от които се отнема площ в общ размер от 270 кв. метра.
Трасето представлява изравнен терен, който се нуждае единствено от укрепване в
частта на ПИ 10135.2508.744. Така предложеният временен път не засяга постройки
и трайни насаждения в обслужващите имоти, с изключение на участък с дължина от
2,10 м. от ПИ 10135.2508.1283, находящ се в югозападната страна на имота, в
участъка на „закривяването“, където оградата е телена с метални колове. Така
предложеното трасе в голяма степен съвпада с трасето на съществуващ преди път
(улица). Разгледаният в административното производство и в настоящото съдебно
такова на друг вариант за прокарване на временен път от северозапад се явява
по-труден за изпълнение, доколкото е налице голяма денивелация на терена, с
него се засягат повече на брой имоти – 6, има по-голяма дължина – 137 м. и
засяга по-голяма обща площ, в която има разположени ограждения и дълготрайна
растителност, което категорично сочи, че избраният от ответника вариант е
най-икономично осъществим и при най-малко засягане на права. Последното
опровергава твърденията на оспорващите за постановяване на оспорения административен
акт при неспазване принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателите за липса на реципрочност при засягане на имотите от север и от
юг на „пътеката, по която собствениците са достигали до имотите си“. Тези
доводи не са обосновани с действащи нормативни изисквания за реципрочно
засягане на всички имоти. Специалният закон – ЗУТ, както и цитираният в
предходния абзац принцип за съразмерност не поставят изискване в производства
от рода на разглежданото от имотите, предмет на заповедта, да се отнемат
еднакъв размер площи. Видно от трасето на временния път по оспорената заповед ,
от всички засегнати имоти най-малко засегнат е именно имотът на жалбоподателите
с общо засегната площ от 40 кв.м. при 115 кв.м. от ПИ 1058 , 68 кв.м. от ПИ 744
и 47 кв.м. от ПИ .1284.
Следва да се посочи, че до границата на ПИ
1301 е налична двуетажна сграда, в надземния етаж, на която е разположен гараж.
Посочената сграда е търпим строеж съгласно пар.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и
представено удостоверение за търпимост. Недопустимо е според техническите
правила, при премахване на гаража върху подземния й етаж, да бъде изпълнен
временен път. Посоченото се установява от отговора на вещото лице по въпрос №
11 от СТЕ. Законосъобразно и спазвайки принципа за съразмерност съгласно чл.6
от АПК административният орган не е предвидил трасето да премине през сградата,
така че ПИ 1283 да остане незасегнат.
Предвид изложеното съдът намира, че
оспорената заповед е издадена при спазване на всички изисквания за
законосъобразност и не се установяват основания за оспорване съгласно чл.146,
т.1-5 от АПК.
Съвкупно преценено, гореизложеното сочи на
неоснователност на предявената жалба, поради което тя следва да се отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл.163,ал.4 от АПК в полза на
заинтересованата страна Л.Й. следва да се присъдят разноски по делото.
Претендираните разноски са в размер на 300,00 лв.-депозит за вещо лице съгласно представен списък на л.248 от делото.
Воден от изложеното, на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно АПК,
Административен съд – Варна, ІІ състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.В., ЕГН **********, и Б.Д.В., ЕГН ********** против Заповед
№ 0492/22.02.2022 г., издадена от заместник -кмета на Община Варна, с която е
разрешено да се прокара временен път с ширина 3,50 м. до поземлени имоти: ПИ
10135.2508.1301 и ПИ 10135.2508.743 по КК на гр.
Варна, СО „Сотира“, с вписан собственик в КККР Л. Й.Й.; ПИ 10135.2508.2471 по КК
на гр. Варна, СО „Сотира“, собственост на Т.З.Т. и Х.Е.М.; ПИ 10135.2508.959 по
КК на гр. Варна, СО „Сотира“, с вписан собственик в КККР М. Г. М.в и Г. Х. М..;
ПИ 10135.2508.958 по КК на гр. Варна, СО „Сотира“, с вписан собственик в КККР В.
Х. Х. и с която е определено трасето на временния път да премине през поземлени
имоти: 1/ ПИ 10135.2552.1284, с вписани в КККР собственици А.Г.С. и Р.Д.С.,
общо засегната площ 47 кв.м.; 2/ ПИ 10135.2508.744, собственост на „Е."
ЕООД, общо засегната площ 68 кв.м.; 3/ ПИ 10135.2508.1283, с вписани в КККР
собственици Б.Д.В. и Д.В.В., общо засегната площ 40 кв. метра и 4/ ПИ 10135.2508.1058,
с вписани в КККР собственици С. К.С., Б.К.С., Б. А. Ж., Е. А.Т., Д.И.Н., В.Г.Г.,
О. Г.Г., Д. Ж. и Д. Ж., общо засегната площ 115 кв. метра.
ОСЪЖДА Д.В.В., ЕГН **********,
и Б.Д.В., ЕГН ********** да платят в полза на Л.Й.Й., ЕГН **********,***
сторените по делото разноски в размер на 300,00 (триста) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: