Решение по дело №1999/2017 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    1566           Година  2018, 04.07          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 25.04.2018 година

 

в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: С.С.

                                     

при присъствието на прокурора МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ, като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1999 по опи­са за 2017 година и като обсъди :  

 

                                        Производство пред първа инстанция.

Настоящото разглеждане на спора е повторно във връзка с Решение № 9039/11.07.2017г. по адм. д. № 8590/2016г. на ВАС, III отд., с което е отменено Решение №1105 от 01.06.2016г. по адм. д. №2177/2015г. по описа на Админист­ративен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда по същество с оглед правилното прилагане на материалния закон.

Исковите претенции на „С.Г.“ЕООД се основават на твърде­ние­то, че причините за настъпването на вредите на дружеството са на първо място извършените от страна на служителите на Митница „Аерогара София“ незаконосъобразни действия по задържане собствената на дружеството сре­бърна сплав с общо тегло 369,215 кг. представена за износ съгласно ЕАД 10BG 003000А0074242, което задържане е извършено при и по повод осъщест­вя­ва­ната от митницата административна дейност. В тази връзка е посочено, че в съставените от митническите служители документи не е било налице посоче­ното основание за задържане, а именно Акт за установяване на митническо нарушение, който не е съставян. Ищецът сочи, че отнетата стока е претърпяна загуба за дружеството, с чиято парична равностойност е намалял активът на търговското му предприятие.

 На второ място сочи, че вредата е причинена от неправилни действия, респективно бездействия на служителите на митническата администрация, свързани със съхранението и опазването на задържаната стока, като по отно­шение на последната е допуснато извършването на нейното противозаконно отнемане/кражба/. На следващо място ищецът посочва и отмененото НП № 29 от 11.06.2012г., в което е посочено, че за обезпечаване на наложената на физическото лице глоба служи редовно декларирана сребърна сплав по ЕАД 10BG003000А0074242, като изтъква, че отмяната на НП и наложеното с него обезпечение е от значение за основателността на исковата претенция.

С тези именно съображения са обосно­ва­ни исковите претенции на ищеца за претърпени имуществени вреди в размер на 331 328,48 лева. Първоначално искът е бил предявен за сумата 323 293 лева, но след направено искане, съдът при първото гледане на делото, с протоколно определение от 13.05.2016г. на основание чл.214 ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 АПК е допуснал изменение на петитума на заявената претенция, като е допуснато увеличение на размера, като искът се счита за предявен за размера от 331 328,48 лева.

В съдебно заседание ищецът „С.Г.“ЕООД се представлява от адв.К., който моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски по делото.

Ответникът – Агенция „Митници“ – София, чрез процесуалния си предс­та­вител юриск. А., оспорва предявения иск, като счи­та същия за неосно­вателен и недоказан и моли съда да го отхвърли. Пре­тендира юрискон­султско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаг­раж­дение. В допълнителни писмени бележки е изложено становище за недо­пус­ти­мост на исковата претенция, като в тази насока е посочено, че митничес­ката проверка и задържането на стоката е извършено по искане на ОД на МВР Пловдив във връзка с образувано сл.д. № 113/2010г. на ОСлО в ОП - Пловдив.

Преди всичко следва да се отбележи, че с Решение № 9039/11.07.2017г. по адм. д. №8590/2016г. ВАС е дал указания за изясняване предмета на прав­ния спор, обстоятелствата, на които се основава искът, от какво произтича твър­дяната имуществена вреда, вкл. и исковия период. Дадени са указания и изясняване на въпросът за допустимост на иска (наличие или липса на пасивна процесуална легитимация за участието на Агенция „Митници“ в процеса), както и за попълване на делото с относими за правния спор доказателства. 

Участвалия по делото прокурор от Окръжна Прокуратура – Пловдив  да­ва заключение за основателност и доказаност на исковата молба.

Административен съд – Пловдив, VII състав, като прецени събраните по де­­лото доказателства, ведно с доводите и становищата на страните, на основа­ние чл.142 ал.1 АПК и във връзка с чл.188 ГПК,намира за установено следното от фактическа страна.

На 17.08.2010г от страна на "С.Г." ЕООД – като изпращач са предприети действия по извършване на износ за Република Турция, получател „Н.М.Р.“ на сребърна сплав с общо тегло 369,215 кг, съгласно Единен административен документ /ЕАД/ 10BG003000A0074242 (лист 6 по адм. д. №2177/2015). Стоката е била декларирана като: 369,215 кг. сребърна сплав опакована в 13 бр. колета, от които на плоча – 8 броя, на гранули – 5 чувала.

На 18.08.2010г. предназначената за износ стока — сребърна сплав с об­що тегло 369.215 кг е представена пред митнически пункт на Аерогара София от спедитора на стоката, като от същия е подадена и авиотоварителница № 235-7014-6635/18.08.2010г.(лист 7 по адм.д. № 2177/2015). Около 8:30 часа на същата дата била извършена проверка на документи и контрол, изразяващ се в преброяване на декларираната стока, след която проверка митнически служи­тел оформил документите, написал „освободено“ и заверил с личния си митни­чески печат. Около 9:30 часа на същата дата по искане на сектор „ПИП“ на ОД на МВР Пловдив (лист 50 по адм.д. № 2177/2015), митническите служители извършили щателна митническа проверка на процесната стока декларирана за износ. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № 951/19.08. 2010г.(лист 52 по адм.д. № 2177/2015). В последния е посочено, че при проверката са открито 9 броя парчета, които след анализ са идентифицирани като платина. Стоката е била задържана с Разписка за задържане № 2010 0299/20.08.2010г.(лист 10 по адм.д. №2177/2015), манифестирана с Митнически манифест № 164/20.08.2010г. (лист 8 по адм.д. № 2177/2015)  и приета в склада за задържани и отнети стоки в полза на Държавата на Митница Аерогара Со­фия.

В посочените по-горе Митнически манифест и Разписка за задържане е посочен Акт за установяване на митническо нарушение, без да е посочена дата и номер, а по делото няма спор, че такъв Акт за митническо нарушение не е със­тавян на „С.Г." ЕООД.

Във връзка с констатирания случай на 18.08.2010г. е образувана пре­писка вх. № 4733/2010г./ДП № 624/2010г. по описа на ОД на МВР - Пловдив, сектор „ПИП“/. В хода на наказателното производство водено по ДП сл.д. № 113/2010г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив били установени факти и обстоя­телства по случая и преписката е била прехвърлена по компетентност на СГП предвид местоизвършването на контрабандата, където е образувана пр. пр. № 6318/2011г., а стоката предмет на контрабандата и веществените доказателст­ва по случая са останали на съхранение в митница Аерогара София.

На лист 57 по адм.д. №2177/2015 е приложено писмо до Агенция Митници с копие до Митница Аерогара София, с което ОСлО в ОП -Пловдив молят във връзка с разследване по сл. д. №113/2010 да им бъдат изпратени заверени копия на всички материали събрани при извършената щателна про­верка на стока предназначена за износ по ЕАД 10BG003000A0074242. Писмото е с вх. № от 20.09.2010г.

Приложено е и Постановление за прекратяване на наказателно произ­водство от 21.01.2012г.  по пр. № 6318/2011г. на прокурор при СГП, водено сре­щу три лица, едното от които е Иван Стефанов Говедарски за престъпления по чл.321 ал.6 НК – извършено в гр.Раковски и в гр.Пловдив, чл.251 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 НК  - извършено в гр.Пловдив и в гр.Раковски, чл.242 ал.1“а“, „б“, „д“ и „е“ вр. чл.18 ал.1 НК – извършено в гр.София, чл.255 ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.26 ал. НК, извършено в гр.Пловдив.  В постановлението е посочено, че на 17/18.10.2010г. в склада на Митница Аерогара София била извършена кражба, при което били отнети инкриминираните  в досъдебното производство около 370 кг. сребро и платина, поради което определянето на предмета на квалифи­цира­ната контрабанда не е прецизно и е неясно, и не е възможно да се из­вършат действия по разследването, които да доведат до конкретизиране и ин­дивидуализиране на инкриминирания предмет.

От друга страна на лист 68 по адм.д. № 2177/2015 е приложено писмо на Столична Дирекция на вътрешните работи, с което уведомяват Агенция Митници ЦМУ, че разследването по ДП № 532/2010г. по описа на СДВР още не е приключило. По адм.д. № 2177/2015  от Столична Дирекция на вътрешните работи, отдел „Разследване“ е постъпило писмо (лист 87) във връзка с ДП 532/ 2010г., в което е посочено, че към наказателна отговорност са привлечени 4 ли­ца  за престъпление по чл.196а, вр. чл.195 ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК. В писмото е посочено, че в хода на разследването са били намерени и приобщени като веществени доказателства общо 174,05 кг. сребро, проба 1000, под формата на гранули, които се намират на съхранение в трезорна касета в БНБ. Посочено е, че „С.Г.“ЕООД не е уведомявано за воденото ДП.

При първото гледане на делото е приложено НП №29/2012 от 11.06. 2012г., издадено от Началник Митница Аерогара София, за недекларирането в ЕАД 10BG003000A0074242 на откритата в пратката платина  - 1 845,19 санти­грама, с което постановление посочената стока е отнета в полза на държавата и на управителя на ищцовото дружество Иван Говедарски е наложена глоба в размер на 144 558,32 лв., представляваща 100 % от митническата стойност на стоките предмет на нарушението, като за обезпечаване на наложената глоба послужи редовно декларираната сребърна сплав по ЕАД 10BG003000A0074242 със стойност 169 698,59 лева, която е задържана с Разписка за задържане и ма­ни­фес­тирана. В НП е посочено още, че сребърната сплав липсва поради извършена на 17-18.10.2010г. кражба от склада за задържани и отнети в полза на държавата стоки на митница Аерогара София. Посоченото НП е оспорено от Иван Говедарски, като с решение от 14.01.2014г. по НАХД № 16804/2012г. Со­фий­ски районен съд го е потвърдил. С решение № 4600 от 04.07.2014г. по КАНД № 2514/2014г. Административен съд София – град , отменил съдебното решение и отменил НП.

Със заявление вх. № 9400-1468/12/16.09.2014 г. (лист 21-22 по адм.д. № 2177/2015) дружеството ищец в настоящото производство е отправило искано до Началник митница Аерогара София за връщане на задържаната стока  по Митнически манифест № 164/20.08.2010г.

В отговор на заявлението на ищеца е изпратено писмо изх. № 4401/265 от 07.11.2014 г от Директор Агенция „Митници" София, с което го уведомяват, че стоката не може да бъде върната на дружеството, тъй като е открадната от склада на митница „Аерогара" София.

В настоящото производство от страна на ищеца са представени: Анали­тично извлечение сметка 303 „Стоки“ за м.08.2010г.; контировка на документ № 976/17.08.2010г.; Протокол за приемане на декларации и дневници по ДДС за м.08.2010г.; Справка-декларация по ЗДДС за м.08.2010г.; Дневник за покупките за м.08.2010г.; Дневник за продажбите за м.08.2010г.; Фактура № 976/17.08. 2010г.; фактура № 93/17.08.2010г.; Инвойс 93:17.08.2010г.; Дебитно известие № **********/17.08.2010г. към фактура № 93/17.08.2010г.; Банково извлечение от разплащателна сметка в евро*****************за периода 01.06. 2010г.- 23.06.2010г.; Банково извлечение от разплащателна сметка в евро BG 06FINV91501003698497 за периода 01.08.2010г.–31.08.2010г.; ЕАД 10BG003000 A0074242/ 17.08.2010г.; въздушна товарителница от 18.10.2010г.; Справка за преводи от *********към „С.Г.“ ЕООД за периода м.06.2010г. – м.06.2011г.; Банково извлечение от разплащателна смет­ка в евро*****************за периода 01.07.2010г. – 31.07. 2010г.; Банково извлечение от разплащателна сметка в евро BG06FINV9150 ********** за периода 17.08.2010г. – 17.08.2010г.; Дневници за продажбите на „С.Г.“ ЕООД за периода м.06.2010г /12 бр./.; Банково извлечение от разплащателна сметка в евро*****************за периода м.12. 2009г.; Банково извлечение от разплащателна сметка в евро *****************за периода м.03.2010г.; Банково извлечение от разплащателна сметка в евро*****************за периода м.06.2010г.; Банково извлечение от разплащателна сметка в евро*****************за периода м.07. 2010г.; Банково извлечение от разплащателна сметка в евро *****************за периода м.08.2010г.; Банково извлечение от разплащателна сметка в евро*****************за периода м.04.2012г.; 16 броя касови орде­ри за възстановяване на авансово платени суми от NADIR METAL RAFINERI и 8 броя фактури.

От страна на ответника по делото са представени: Разпечатка на дневник за продажби на „С.Г.“ ЕООД за м. май 2010г. и Справка от система МИСЗА, отразяваща извършен износ от страна на ищцовото дружество към НА­ДИР МЕТАЛ РАФИНЕРИ на стойност 50 006 евро.

В хода на съдебното производство неучастващи по делото лица са представили писмени документи, както следва: ТД на НАП – Пловдив – раз­печатки от ИС на НАП на отчетни регистри по чл.124 ал.1, т.2 ЗДДС /дневници продажби/ на „С.Г.“ ЕООД, подадени по електронен път за данъчни периоди: м. март 2010г., м. април 2010г. и м. май 2010г. Първа инвестиционна банка – посочва притежаваните от „С.Г.“ ЕООД сметки за периода 01.06.2010г. – 30.06.2011г., както и 40 копия на движение и наличности по посочените сметки за периода 01.06.2010г. – 30.06.2011г.

При първото гледане на делото е допусната и приета съдебно – счето­водна експертиза извършена от вещото лице А.Д., съгласно която па­ричната равностойност на стоката към датата на която е манифестиран товара (20.08.2010г.) възлиза на 331 328,48 лева, а към датата на предявяване на иска в ПАС възлиза на 319 702,34 лева.

При новото гледане на делото, с оглед искане направено от пълномощ­ника на ответника и указанията дадени от ВАС, съдът е допуснал допълнител­на задача към вещото лице Д..

По първи въпрос вещото лице е отговорило, че с фактура № **********/ 17.08.2010г. издадена от *********са доставени 369 215,00 грама „заготовки сребърни бижута проба 9.8“ с ед.цена 0,45 лв., всичко 166 146,00 лв., начислен ДДС 20% ( 33 229,20лв.) и сума за плащане 199 375,20 лв. Посочено е, че фактурата намира отражение в дневник за покупките за данъчен период м.08.2010г. на ред втори, заведена с номер, дата – доставчик *********; данъчна основа в колона 2 сумата от 166 146,00 лв. и в колона 3 ДДС с право на пълен данъчен кредит от 33 229,20 лв. По втора задача от заключе­ние­то, експертът е посочил, че при условие на доставка CIF Istanbul, разходите се поемат от изпращача до точка на местоназначение, в случая – Истанбул, като в представената по преписката въздушна товарителница № 235-7014 6635/18.08.2010г. са посочени платени такси за 445,20 евро. Експертът сочи, че от счетоводството на „С.Г.“ ЕООД не са представени други платени разходи свързани с доставката. В експертизата е посочено, че с фактура № **********/17.08.2010г. на стойност 169 839 лв. „С.Г.“ЕООД прода­ва на „Н.М.Р.“ – Турция 369 215,00 грама „заготовки сребърни бижута проба 9.8“ с единична цена 0,46 лв., като стойността на бижутата е уве­личена с 97 791,50лв. с издаденото ДИ № **********/19.08.2010г. към фактура № ********** от 17.08.2010г.

В съдебно заседание вещото лице посочва, че е допуснал техническа грешка във фактурата, като датата на дебитното известие не е от 19.08.2010г., а от 17.08.2010г. По въпрос 3 от експертизата, а именно има ли предварително извършено плащане от страна на турската фирма купувач, експертът е посо­чил, че в инвойс № 93/17.08.2010г. в графа специална информация е записана разплащателната сметка на „С.Г.“ЕООД в евро с IBAN: *** са постъпили две плащания от „Н.М.Р.“, а именно на 04.06.2010г. – 50 000 евро и на 17.08.2010г. 86 765,53 евро. По точка 4 от експертизата е посочено, че във връзка със закупе­ната с фактура № 976/2010г стока сребърна сплав, дружеството е подало иска­не за подлежащ на възстановяване ДДС в размер 5 655,03 лв. през 2013г., вследс­твие на което е образувана проверка, а по-късно и ревизионно произ­водство приключило с издаден РА, съгласно който посочената сума за възста­но­вя­ване е разпределена както следва: прихванати задължения по лихви кор­поративен данък в размер на 1749,33 лв., а остатъчната сума в размер на 3 905,70 лева е възстановена на „С.Г.“ЕООД. По точка 5 в заключе­ние­то е посочена стойността на намерената сребърна сплав, задържана като веществено доказателство по ДП 532/2010г. на СДВР (174, 05 кг.) по доставни цени (0,45 лв.  грама) или 78 322,50лв. А в последната точка 6 на експертизата е дадена оценка на сребърната сплав към 20.08.2010г. за проба 980, каквато е посочена във фактурата, а именно 324 730,21 лв.

В съдебно заседание от 29.11.2017г., т.1 и т.3 от заключението на вещото лиса са оспорени от процесуалния представител на ответника, в резултат на което на вещото лице е поставена допълнителна задача. В съдебно заседание на 15.01.2018г. е прието допълнението към заключението, съгласно което пос­тъ­пи­лата на 04.06.2010г. сума в размер на 50 000 евро по сметката на „С.Г.“ЕООД с наредител *********е без осно­вание за получен превод. В съдебно заседание експертът излага становище, че въпросните два превода се отнасят за въпросната сделка, базирайки се на до­кументите които са в счетоводството на дружеството, като сумите се равняват. Посочва още, че тъй като сделката не се е състояла, впоследствие с приходни ордери са възстановени сумите на турската страна и сумата която е върната се равнява на сумите по двата превода по двете фактури.

Отново по искане на процесуалния представител на ответника съдът до­пусна и прие допълнителна задача към вещото лице, относно отразяването в счетоводството на дружеството връщането на сумите. В табличен вид експер­тът е описал издадените фактури свързани с доставката на сребърни бижута и постъпилите суми от страна на „Н.М.Р.“, като отношенията между дружествата в разгледания период са започнали с преведени авансово суми в размер на 511 135q24 лева и след това авансът е приспадан с извърше­ните доставки от „С.Г.“EООД. Посочено е, че фактура № 00000000 85/18.05.2010г.е декларирана от дружеството и подадена по електронен път. Екс­пер­тът е посочил, че от приложените извлечения на ПИБ АД от разплаща­телни сметки на „С.Г.“ ЕООД за периода 01.06.2010г. – 30.06.2010г. не е установил основание на превода от 50 000 евро на 04.06.2010г. Изложено е, че и в другите преводи от „Н.М.Р.“ липсва основание за превода, поради което експертизата не може точно да обвърже конкретната сума с посочено такова основание. Посочено е, че стойността по доставката е приспадната с остатък от аванси по предходни преводи в хронологичен ред, подробно описано в констативната част на заключението. В експертизата е посочено, че преведеният на 04.06.2010г. аванс от 50 000 евро  не е прихванат и приспаднат от следващите извършени доставки, както и сумите 169 698.62 лв. преведена на 17.08.2010г. и 9 044.83 лв. преведена на 04.04.2012г., като общо размера на постъпилите суми по които няма извършени сделки с доставка на стоки е 276 534.95 лв. Вещото лице посочва, че тази сума е възстановена на „Н.М.Р.“ в брой през 2015 и 2016г., като датите и сумите са подробно описани в таблица 4 от експертизата.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи.

Съгласно новелата на чл.203 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази гла­ва, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат раз­поредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Според чл.1 от ЗОДОВ пък държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, дейст­вия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

За да възникне правото на обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причи­не­на вреда - имуществена или неимуществена;  незаконосъобразен акт, дейст­вие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или община­та; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена при­чин­на връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по ре­да на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Относно кръга “правоимащи” субекти, можещи да търсят обезвреда по този ред, следва да се отбележи, че с допълнението на чл.1 ал.1 ЗОДОВ (ДВ бр.105/2005г.) кръга бе разширен и с категорията “юридическите лица”. От тази гледна точка е безспорно, че ищецът е юридическо лице, следователно иско­вата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация. 

От друга страна ответник е Агенция “Митници”, която съобразно чл.7 ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря /да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл.7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно чл.205 АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице.

От изложеното следва, че както ищецът, така и ответникът са легити­мирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в материалното /по възникване на фактическия състав на отговорността/ следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор.

На следващо място следва да се има предвид, че досежно предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, които по силата на ал.2 на същия член се разглеждат по реда, установен в АПК, е необходимо да е налице: ако вредите са от незаконосъобразен административен акт – отмяната му по съответния за това ред, докато при  незаконосъобразно дейст­вие или бездействие – същите се установява от Съда, пред който е предявен иска за обезщетение.

В случая ищецът твърди, че е налице хипотеза на незаконосъобразни дейст­вия по задържане на стоката, незаконосъобразни действия/бездействия по опазването на стоката, както и незаконосъобразен административен акт (от­мяна на НП), като трите хипотези ще бъдат разгледани поотделно по-долу в ре­шението.

Не е спорно между страните, че задържаната стока – 369,215 кг. сребро към момента на задържане от митническите служители е собственост на „С.Г." ЕООД и, че до момента не е върната на дружеството ищец, следо­вателно налице е първата предпоставка - наличието на вреда за да възникне правото на обезщетение.

На следващо място, съгласно чл. 2 ал.1 от Закона за митниците в при­ложимата редакция (към момента на задържане на стоката - ДВ, бр.63 от 2000г.), дейността на митническите органи включва осъществяваните от тях на ми­тни­ческата територия на страната митнически надзор и контрол върху вна­сянето, изнасянето и транзитирането на стоки за, от и през Република Бълга­рия, събирането на митни сборове, прилагането на административнонаказа­телни разпоредби и разследвания на престъпления в случаите, при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс. А съгласно чл.17 ал.1, т.2 от ЗМ при изпълнение на служебните си задължения митническите служители са длъжни да опазват имуществото, правата и свободите на лицата.

От изложеното следва, че отговорността на митническата администрация за нарушаване на задължението по  чл.17 ал.1, т.2 ЗМ може да се ангажира са­мо за извършването/неизвършването на действия, посредством които се осъ­ществява митнически наздор и контрол върху вноса, износа и транзитира­нето на стоки. Между страните по делото няма спор, че щателната проверка на 18.08.2010г. е извършена от митнически служители на митница Аерогара Со­фия, по искане на сектор „ПИП“ на ОД на МВР, но е много важно да се отбеле­жи, че самото задържане е станало от митническите служители, именно с Раз­писка за задържане № 2010 0299/20.08.2010г. (лист 10 по адм.д. № 2177/2015), манифестирана с Митнически манифест № 164/20.08.2010г. (лист 8 по адм.д. № 2177/2015)  и стоката е била приета в склада за задържани и отнети стоки в пол­за на Държавата  на Митница Аерогара София. Т.е митница Аерогара Со­фия не е осъществила само отговорното пазене и съхранение на стоката, но и самото задържане. В тази връзка следва да се отбележи, че самите действия по задържането на стоката нямат пряка причинно - следствена връзка със пре­тен­дираните в случая имуществени вреди, а именно отнетата стока, с чиято парична равностойност е намалял активът на дружеството, тъй като ако стоката беше съхранена, същата щеше да бъде върната и евентуално претърпени иму­ществени вреди от самото задържане, биха били пропуснатите ползи, невъз­можността за реализиране на доходи и печалби от самото задържане на среб­рото.

Но в настоящия случай, неизпълнението на задължението посочено в чл.17 ал.1, т.2 от ЗМ за опазване на имуществото на лицата е в пряка причинно следствена връзка с настъпилата за ищцовото дружество вреда. Вярно, че сребърната сплав липсва поради извършена на 17-18.10.2010г. кражба от склада за задържани и отнети в полза на държавата стоки на митница Аерогара София, но това безспорно се дължи и на незаконосъобразно бездействие и неиз­пълнение на нормативно предвидено задължение от страна на митни­ческите служители, респ. на самото държавно учреждение по осигуряване на надеждна охрана на помещението за задържане на стоки на значителна стой­ност, чието съхранение естествено съдържа и висок риск от осъществя­ването на подобни действия.

На следващо място съдът счита, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилите за дружеството вреди и отмененото по съдебен ред НП № 29/2012 от 11.06.2012г. издадено от Началник Митница Аеро­гара София, за недекларирането в ЕАД 10BG003000A0074242 на открита­та в пратката платина  - 1 845.19 сантиграма. Както бе посочено по-горе в нас­тоя­щото решение със същото НП на управителя на ищцовото дружество Иван Говедарски е наложена глоба в размер на 144 558,32 лв. (представляваща 100 % от митническата стойност на стоките предмет на нарушението), като за обезпечаване на наложената глоба в НП е посочено, че служи редовно декла­рираната сребърна сплав по ЕАД 10BG003000A0074242 със стойност 169 698, 59 лева. Буди недоумение как наложената глоба е обезпечена с откраднатата (липсваща) от склада на Митница Аерогара София сребърна сплав (деклари­рана с ЕАД 10BG003000A0074242), но след като НП е отменено по съдебен ред, отпада и задължението за обезпечаване на глобата, поради което стоката (сребърна сплав) е следвало да бъде върната. Но ако митническите служители бяха изпълнили задължението си по чл.17 ал.1, т.2 ЗМ и бяха опазили стоката, последната с отмяната на НП щеше да бъде върната и евентуално претърпени имуществени вреди от отмяната на НП, биха били пропуснатите ползи, невъз­можността за реализиране на доходи и печалби от наложеното обезпечение, както и разходите по обжалването на НП.

 От изложеното следва, че искът за претендираните имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия/бездействия по опазването на стоката е доказан по основание. Ответното юридическо лице в случая отговаря обективно, след като опазваните от него вещи отнети временно, до приключ­ване на започнатите законови процедури, приключат с окончателен акт. В този смисъл е без значение дали и кои точно служители или длъжностни лица от състава на Агенцията са бездействали, или са неглижирали задълженията си.

Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвени заклю­ченията по поставените допълнителни задачи на вещото лице при второто гледане на делото. Но следва да се отбележи, че в по-голямата си част те не допринасят за изясняване на спорния въпрос по делото. Тъй като с исковата молба се претендира причинената имуществена вреда на дружеството в размер на  331 328,48 лева, която представлява стойността на отнетата стока – 369,215 кг. сребърна сплав, към датата на задържане на стоката – 20.08. 2010г., а не пропуснатите ползи (невъзможността за реализиране на доходи и печалби), без значение е има ли предварително извършено плащане от страна на турската фирма купувач, както и основанията за постъпилите суми по смет­ката на „С.Г.“ ЕООД с наредител *********. Без значение е и дали сумите са възстановени на турската фирма и отра­зя­ването в счетоводството на дружеството връщането на сумите. Между стра­ни­те по делото няма спор, че процесната сребърна сплав е с проба 980, как­вато е посочена във фактура №********** от 17.08.2010г. издадена от *********с получател Н.М.Р. – Истанбул, а в заклю­че­нието си вещото лице е дало оценка на сребърната сплав към 20.08.2010г. за проба 980, а именно 324 730,21 лв, като е използвало данни от Лондонската борса.

В този смисъл искът е основателен до размера на 324 730,21 лева, а в останалата част над тази сума следва да бъде отхвърлен като недоказан.

            При това положение частично основателна се явява и претенцията на ищеца за начисляване на законна лихва върху посочената сума. Съгласно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и начал­ният момент на погасителната давност за предявяване на иска за негово­то заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожае­мите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им. В този смисъл, когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението може да се иска след признаването им като незаконосъобразни, което се установява в производството по обезщетяване, като преюдициален въпрос или след влизане в сила на решението в производство по чл. 257 АПК.

Но в случая, както бе изложено по-горе в мотивите на настоящото решение, вредите освен че са резултат от незаконните бездействия на митни­ческите служителите, са и в пряка причинно следствена връзка с отмененото по съдебен ред НП № 29/2012 от 11.06.2012г. издадено от Началник Митница Аерогара София. Именно наложената с това НП глоба е обезпечена с редовно декларираната, но открадната/липсваща сребърна сплав по ЕАД 10BG003000A 0074242. И с отмяната на НП с Решение № 4600 от 04.07.2014г. по КАНД № 2514/2014г. на Административен съд София – град, е отпаднало и задължението за обезпечаване на глобата и сребърната сплав е следвало да бъде върната. Следователно от 04.07.2014г. се дължи законна лихва върху сумата от 324 730,21 лева, като претенцията следва да се отхвърли с начален момент от 20.08.2010г..

            По разноските.

            По отношение на претендираните разноски за воденето на делото, съгласно разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производст­вото, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъж­да ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съраз­ме­рно уважената част от иска.

Ищецът е внесъл държавна такса в размер на 25 лева за първоначално образуване на производството (лист 2 по адм.д. № 2177/2015), внесъл е и депозит за вещо лице в размер на 300 лева по адм. д. № 2177/2015, както и депозит за вещо лице в размер на 150 лева по настоящото дело. Заплатил е изця­ло и договореното адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лева, съобразно представения на лист 120 по адм.д. № 2177/2015 договор за правна защита и съдействие  от 15.04.2016г.

Що се касае до възражението на ответника за прекомерност, то следва да се посочи, че съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.8, ал.1, т.5 от НАРЕД­БА №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението, при интерес от 100 000 до 1 000 000 лева , какъвто е настоящия случай, е 3 530 лева плюс 1 % за гор­ни­цата над 100 000 лева. С оглед изложеното уговореното адвокатско въз­награж­дение дори е под минималния размер, посочен в Наредбата.

При това положение на нещата на ищеца се дължат по съразмерност разноски в размер на общо 5 366 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСЪЖДА *********с адрес на призоваване гр.С., *********да заплати  на *********със седалище и ад­рес на управление гр.*********сумата от 324 730,21/триста два­десет и четири хиляди седемстотин и тридесет лева и двадесет и една стотин­ки/, представляваща обезщетение за причи­не­ни­те на дружеството имуществе­ни вреди - претърпени загуби, а именно паричната равностойност на липсваща­та, задържана за съхранение в склад на Агенцията и неопазена от служители на учреждението стока - 369,215 кг сребърна сплав, ведно със за­кон­ната лих­ва върху посочената главница начиная от 04.07.2014г. до окончателното и из­пла­щане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част - до пълния предявен раз­мер и за присъждане на законната лихва начиная от 20.08.2010г.,  а също та­ка и за останалите предявени негови основания, като НЕСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА **** с адрес на призоваване гр.*********да запла­ти на *****със седалище и ад­рес на управление гр.*********сумата от 5 366/пет хиляди триста шестдесет и шест лева/ разноски по делото по съразмерност.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :  /П/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

ЯК