Определение по дело №610/2022 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 1339
Дата: 23 септември 2022 г.
Съдия: Емилия Атанасова Кунчева
Дело: 20224400500610
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1339
гр. П., 23.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на двадесет и трети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-

СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224400500610 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от В. Х. С., от гр. П., срещу
определението на Районен съд – П. от 27.06.2022 г., постановено по гр.д. №
535/2022 г., с което производството по делото е прекратено частично поради
недопустимост на исковете за обявяване на неистинността на документи –
заявление с вх.№ *** и заявление с вх.№ ***. В жалбата са изложени
оплаквания, от които може да се приеме, че се поддържа довод за неправилно
приета от районния съд липса на правен интерес за ищеца от предявените
искове. Претендира се отмяната на обжалваното определение.
Ответниците по частната жалба Община П., К. Н. К. и Г. Х. К. не
ангажират становище по същата.
Частната жалба е подадена в предвидения от закона преклузивен срок и
разглеждането й е процесуално допустимо.
Разгледаната по същество частната жалба е неоснователна предвид
следните съображения:
Ищецът пред районния съд В. Х. С. е предявил искове за обявяване
неистинността на документи – заявление за одобряване на инвестиционен
проект и заявление за издаване разрешение за строеж, съответно с вх. №
***/08.10.2007 г. и с вх.№ ***-2/15.11.2007 г. От изложените твърдения в
първоначално подадената искова молба и в уточняващите молби на ищеца
1
става ясно, че той счита издаденото въз основа на тези заявления разрешение
за строеж № ***/19.11.2007 г. за незаконосъобразно, поради факта, че двете
заявления са подадени и от негово име, без той да е упълномощавал някого за
това и без да е подписвал същите. Ищецът е посочил изрично, че целта на
предявените искове за установяване неистинността на двете заявления е „да
бъде приведено разрешителното за строеж съгласно влязло в сила съдебно
решение и бъде заменен вместо одобрен проект от 2007 г., да бъде записано
съгласно одобрен проект от 2004 г.“ Т.е. ищецът цели отмяната на
цитираното разрешение за строеж и издаването на ново такова, което да бъде
съобразено с клаузите на постигнатата между него и ответницата Г. К.
съдебна спогодба по в.гр.д. № 586/2006 г. по описа на Окръжен съд – П..
С предявените установителни искове, които намират своето правно
основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 4 ГПК, се оспорва автентичността на
посочените в исковата молба документи /заявления/, с които е било
иницирано административно производство по издаване на разрешението за
строеж от 19.11.2007г.
Допустимостта на установителните искове се обуславя от наличието на
правен интерес, като липсата на такъв е процесуална пречка за разглеждане
на повдигнатия спор по същество. Правният интерес от установяването е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния
иск, за която съдът е длъжен служебно да следи, като изхожда от
фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба.
Следва да бъде посочено също така, че интересът от предявяването на
иска по чл. 124, ал. 4 ГПК произтича от необходимостта да бъде установено
със сила на пресъдено нещо, че оспореният документ е неистински, като
целта е преди да се стигне до съдебен процес, в който документът да бъде
използван, да се разреши спорът относно истинността му.
Когато обаче съществува административен ред за защита, ищецът може
да оспори истинността на документа в административния процес, поради
което няма правен интерес да предявява отделен иск за неистинност на
документа пред гражданския съд / определения № 610/11.12.2013 г. по ч.гр.д.
№ 5127/2013 г. на I-во ГО; № 587/15.11.2012 г. по ч.гр.д. № 575/2012 г. на I-во
ГО; № 330/05.04.2011 г. по ч.т.д. № 721/2010 г. на II-ро ТО на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 193 ГПК, приложима на основания чл. 144 АПК
2
в административното производство по оспорване на административни актове
по съдебен ред, е предвидено право на заинтересованото лице да оспори
истинността на документа, представен в това производство, и по този начин
да обори неговата доказателствена сила, като пропускът да бъде сторено това
в рамките на административното производство не би могъл да се преодолее
чрез предявяването на иск по чл. 124, ал. 4 ГПК пред гражданския съд.
В настоящия случай ищецът твърди, че установяването на
неистинността на двете заявления ще му послужи за отмяната на
индивидуален административен акт - издаденото въз основа на същите
разрешение за строеж. Съгласно действащата за случая редакция на чл. 156,
ал. 1 ЗУТ /ДВ, бр. 65/2003 г./ издадените разрешения за строеж заедно с
одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в
случаите, в които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, могат
да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от
заинтересуваното лице в срока по чл. 149, ал. 3 или при служебна проверка от
органите на Дирекцията за национален строителен контрол в 7-дневен срок
от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5. Със същата разпоредбата е
предвидено още, че влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на
отмяна.
От данните по делото е видно, че със заповед № ДК-10-18/25.11.2009
г. на началника на РДНСК – П., компетентният административен орган се е
произнесъл по жалбата на В. Х. С. с вх.№ ***/31.08.2009 г. срещу разрешение
за строеж № ***/19.11.2007 г., като е оставил същата без разглеждане поради
просрочие и липса на правен интерес. Заповедта на началника на РДНСК – П.
не е оспорена пред съда и е влязла в законна сила, респективно е влязло в
законна сила и оспореното разрешение за строеж. Следователно
разрешението за строеж представлява стабилен административен акт, чиято
валидност и законосъобразност е била проверена съгласно действащия към
момента на издаването му ред за оспорване, който административен акт не
подлежи на отмяна.
Установява се от данните по делото също така, че с протоколно
определение от 29.11.2021 г. по адм.д. № 534/2021 г. по описа на
Административен съд – П. е оставена без разглеждане жалбата на В. Х. С. и
М.Й. С.а, и двамата от гр. П., против заявление за издаване на разрешение за
3
строеж с вх.№ ***15.11.2007 г. и разрешение за строеж № ***/19.11.2007 г. на
главния архитект на Община П. и е прекратено производството по делото. От
служебно извършената справка се установява, че това определение е
потвърдено с определение № 556/24.01.2022 г. на ВАС по адм.д.№ 12399/2021
г., II о.
Предвид гореизложените съображения се налага извод, че за ищеца
липсва правен интерес от предявените искове по чл. 124, ал. 4 ГПК, с оглед на
което същите са недопустими, както правилно е приел и
първоинстанционният съд.
Частната жалба на В. Х. С. срещу определението на районния съд е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, П.ският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. Х. С., от гр. П., срещу
определение № 2618 от 27.06.2022 г. на Районен съд – П., постановено по
гр.д. №535/2022 г., с което производството по делото е прекратено в частта
относно исковете с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, поради
недопустимост на исковете.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4