Р Е Ш
Е Н И Е
№ 18.07.2019г.
гр.Димитровград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Димитровградският Районен
Съд в публичното заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. Маринов
с участието на секретаря Т.Радичева и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.Маринов АНД №166 по
описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
– А.Т.И. ***, ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление
№106/29.03.2019г. на Началника на РУ-МВР-Димитровград, с което за това, че на 11.02.2019г.
около 23:50 часа в гр.Димитровград, от мобилен телефон № ********** подава на
два пъти невярно съобщение на ЕЕН 112, че има петнадесет автомобила, паркирани
на автобусната спирка на бул.“Димитър Благоев“№29, с което за виновното нарушение
на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, на основание на чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 му
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди)
лева.
Излага доводи, които могат да
се определят като такива за необоснованост на наказателното постановление, моли
същото да бъде отменено.
В
с.з. жалбоподателя лично и чрез упълномощен процесуален представител поддържа
жалбата, твърди за неустановеност на посоченото нарушение, на практика
подаденият от него сигнал бил реален, пледира за отмяна на наказателното
постановление.
АДМ.-НАКАЗВАЩИЯ
ОРГАН- РУ-МВР-Димитровград – редовно призовани, не изпращат представител и не
взема становище по депозираната жалба.
Районна
Прокуратура- Димитровград- редовно призовани, не изпращат представител и не
взема становище по депозираната жалба.
С
оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание
такива, съдът намира следното:
Вечерта на 11.02. срещу 12.02.2019г.
бил подаден сигнал в РУ-МВР-Димитровград, за
нарушаване на нощната тишина на
бул.“Димитър Благоев“- до №29, в гр.Димитровград. На място били изпратени
полицейските служители И.К. и М.Д., които установили на обществено място хора,
употребяващи алкохол. Сред тази компания бил и настоящият жалбоподател А.И.,
който останал недоволен от това, че полицейските служители разпоредили разотиването
на компанията по домовете им. Не след дълго същата вечер, на тел.112 бил
подаден сигнал от телефонен номер **********, с оплакване, че има
петнадесет автомобила, паркирани на автобусната спирка на бул.“Димитър
Благоев“№29, като подателят на сигнала отказал да се представи. Въпреки това,
дежурен при РУ-МВР-Димитровград изпратил патрулния автомобил с полицейските
служители И.К. и М.Д. на сигнала. Същите полицейски служители- пристигайки на
уширението за автобусната спирка на бул.“Димитър Благоев“29 около 23,30ч.,
установили, че на това уширение има един потеглящ автомобил и още един, който
изчаквал пътник да се качи и също потеглил. Тъй като мястото за спиране на
автобусната спирка било на практика празно, полицейските служители докладвали
на дежурния, че напускат мястото. След няколко минути обаче, след като се
отдалечили със служебния си автомобил на около 500м., получили втори сигнал със
същото оплакване, веднага се върнали и установили, че на мястото за спиране на
автобусната спирка няма никой. Тогава видели, че във входа на близкия жилищен
блок има човек и се отправили към него. Попитали го дали той е подавал
сигналите и той отговорил, че той ги е подавал и че разполагал със снимков
материал. Полицейските служители изискали документите за самоличност на жалб.А.И.,
който отказал да ги даде с изявлението, че има съмнения, че двете лица-
посетили адреса и облечени в полицейски униформи, действително били
полицаи.
Така полицейските служители
отвели жалб.И. ***, където му съставили акт за установяване на административно
нарушение № 106/11.02.2019г., в който описали нарушението на чл.28, ал.1 от
ЗНССПЕЕН 112. На същата дата актът бил връчен на жалб.И., който го подписал без
възражения.
Въз основа на така съставения
АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което за описаното
по-горе нарушение на чл.28, ал.1 от
ЗНССПЕЕН 112, на основание на чл.38, ал.1
от ЗНССПЕЕН 112 на жалб.И. му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Постановлението било връчено на
жалбоподателя на 05.04.2019 година, видно от разписката- неразделна част от
наказателното постановление. Жалбата против наказателното постановление е
получена в административно-наказващия орган на 09.04.2019г.- видно от
поставения входящ номер- т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Горните факти се установяват от
акт за установяване на административно нарушение № 106/11.02.2019г., НП №106/29.03.2019г.
на Началника на РУ-МВР-Димитровград, показанията на актосъставителя И.К. и
свидетеля на установяване на нарушението и на съставянето на АУАН М.Д., показанията
на доведения от жалбоподателя свидетел Николета Петкова, които са еднопосочни
относно главния за доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по
начин, описан по-долу, както и от останалите писмени материали- приложени по
делото и приети като доказателства.
Производството
е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Подадена
е жалба от лице, на което по реда на ЗНССПЕЕН 112 е наложена санкция за деяние, третирано като
нарушение от същия закон, против издаденото наказателно постановление е
подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални
изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по
същество.
Проверявайки по отделно
съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното
постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в
съответствие с материалните норми, съдът намира:
- При съставяне на акт за
установяване на административно нарушение №106/11.02.2019г. като цяло са
спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, с изключение на това, че не е описана
длъжността на нарушителя, съобразно изискването на чл.42, т.6 от ЗАНН. Това
нарушение обаче не засяга по никакъв начин констатациите в акта, нито пък
нарушава правото на защита на жалбоподателя, поради което и същото не се явява
съществено. Контролните органи са събрали
достатъчно данни, преди да пристъпят към съставянето на АУАН.
Нарушението е правилно описано и квалифицирано.
При издаване на обжалваното
наказателно постановление, е описано правилно извършеното от жалбоподателя
нарушение. Текстовото описание съответства на цифрово изписаното в акта за
установяване на административно нарушение,
а именно чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112. Същото е правилно текстово
описано, без да има неясни моменти. Описаните текстове са съобразени с
разпоредбите на закона- действащ към момента на извършване на процесното
административно нарушение.
Съобразно разпоредбата на чл.28,
ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, Забранява се ползването на ЕЕН 112 не по предназначение,
автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на
"eCall" повикванията, и пускане на предварително записани съобщения,
както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.
В случая безспорно се установи,
че на посочената в АУАН и НП дата, жалб.А.И. се е свързал с ЕЕН 112, като е съобщил,
че има петнадесет автомобила, паркирани на автобусната спирка на бул.“Димитър
Благоев“№29. В последствие телефонирал повторно същата вечер, за да подаде
същия сигнал.
Видно от показанията на
разпитаните полицейски служители, същите са ходили три пъти същата вечер до този адрес, като първият
път е било заради нарушаване на нощната тишина от компания на обществено място,
членовете на която употребявали алкохол. Според същите показания, сред тази
компания бил и настоящият жалбоподател, който останал недоволен от
разпореждането на полицаите към хората от компанията да се прибират по домовете
си, за да не вдигат шум на обществено място след 22ч. След това започнали
сигналите към тел.112. И двамата полицейски служители са категорични, че още при
първия подаден сигнал за неправилно паркирали автомобили на автобусната спирка
на бул.“Димитър Благоев“ №29, не са установили твърдяното множество паркирани
автомобили, при положение, че според показанията на самите полицейски
служители, са стигнали до мястото за 3-4 минути. Категорични са също така, че
не са се били отдалечили на повече от 500 метра, когато са изпратени повторно
за същия сигнал, както и че са имали пряка видимост към соченото място и не са
установили нито множество паркирани автомобили, нито за времето до завръщането
им до мястото са видели отдалечаващи се или напускащи тази автобусна спирка
автомобили. На практика и доведеният свидетел Николета Петкова- годеница на
жалбоподателя И., не отрича обстоятелствата, че им е отправено разпореждане да
се разотиват поради нарушаване на нощната тишина, както и това, че жалб.И. е
подал тези сигнали. Единственото разминаване между нейните твърдения и тези на
полицейските служители е времето, за което е бил посетен сигнала. Видно от
представената писмена справка от Дирекция „Национална система 112“ обаче,
първият сигнал е бил подаден на 11.02.2019г. в 23,22ч., а вторият- 7 минути
по-късно- а именно в 23,29ч. Т.е. не се потвърждава заявеното от св.Петкова, че
„20 минути след първото обаждане, (жалб.И.) звънна втори път“.
Не може да се подминат и
следните очевидни обстоятелствата: - времето на подаване на сигнала е след
23часа, когато според свидетелите- полицейски служители, е нямало движение по
улиците и дори паркирани автомобили на автобусната спирка не биха пречили на
движението; - въпреки, че живеят в жилищният блок срещу въпросната автобусна
спирка и многократно са ставали свидетели на неправилно паркирани там
автомобили, жалбоподателят и неговата годеница точно в този момент са решили да
подадат сигнал, което странно съвпада с обстоятелството, че полицаите са им
направили забележка за нарушаване на нощната тишина около час по-рано; - не е
ясно сигналът за какво точно е подаден- и кой какво застрашава дори и при
наличието на паркирани автомобили на автобусната спирка; - след като се
претендира загриженост за нечия неясна сигурност от опасността от паркирани
автомобили на автобусната спирка, защо жалб.И. е отказал да се представи както
по телефона, така и на дошлите на място полицаи; - след като първият път не е
сполучил варианта отмъщение на полицейските служители, които са им разпоредили
неприятни за тях действия, защо се е стигнало до втори сигнал и то
непосредствено след тръгването на същите полицейски служители от място; - при
описаната загриженост на сигурността на всички, защо жалбоподателя е изпълнил
разпорежданията на полицейските служители да се разотиват, а в следващият
момент при подаден сигнал и идването на същите полицейски служители изразява
съмнение, че същите изобщо са полицаи.
Отговорите на всичките тези
въпроси не водят до извода за загриженост на жалбоподателя за сигурността
неясно на кого, като причините за поведението му могат да се свържат с
предхождащите действия на полицейските служители. Неправилно паркирани
автомобили, каквито всъщност не се и установиха, не могат да са основание за
алармиране на тел.112. Още повече- точно в този ден и час.
Съдът счита, че със събраните
по делото писмени и гласни доказателства се доказва извършеното от
жалбоподателя А.И. нарушение по чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, за което същият е
санкциониран. Кредитира показанията на разпитаните свидетели- като дадени от
длъжностни лица- полицаи, които са възприели обстоятелствата във връзка не само
със служебните си правомощия, но и в рамките на служебните си задължения. Показанията
на св.Петкова единствено допълват показанията на полицейските служители, като
съответните разминавания във времето на подаването на сигналите и пристигането
на полицейските служители с оглед получената писмена справка, не бяха възприети
за достоверни.
В конкретния случай по делото е
безспорно установено, че подаденият от жалб.И. сигнал на 11.02.2019г. на два
пъти, е неверен, тъй като е установено, че на посочената дата не са установени
паркирани множество автомобили на автобусната спирка на бул.“Д.Благоев“№29 в
гр.Димитровград. Т.е. самият жалбоподател е бил наясно, че алармирането на
тел.112 за случай, който нито е потвърден, нито носи някаква опасност, ангажира
вниманието на съответните органи. Още повече, всички тези виждания и опасения
жалбоподателят е могъл да отнесе по друг ред, а не използвайки ЕЕН 112.
Съдът счита, че с подаването на
невярното и заблуждаващо съобщение на ЕЕН 112, жалбоподателят е осъществил
фактическия състав на нарушението по чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН112, поради което
правилно е ангажирана отговорността му.
В случая не може да се приеме,
че извършеното нарушение представлява маловажен случай. Съгласно чл.93, т.9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на деяние от този вид. Извършеното от А.И. нарушение не е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид, доколкото не еднократно, а на два пъти не само е
отправил неверни сигнали до тел.112, но е и ангажирал полицейските органи,
които са идвали до адреса, а в това време останалите действителни и реално
опасни случаи са останали без възможност за намеса от страна на описаните
полицейски служители. Вложения смисъл от законодателя в създаването на изричен
закон- касаещ ЕЕН 112, очертава същественото значение, което му е предадено и
твърде важната функция, която изпълнява тази структура. С оглед на което са
предвидени и санкции за злоупотреби с невярни и заблуждаващи повиквания. Не са
налице предпоставките и на чл.28 от ЗАНН по същите съображения и правилно
наказващият орган не е приложил тази разпоредба.
С наказателното постановление
на жалбоподателя е наложена глоба в размер 2 000 лева на основание чл.38, ал.1
от ЗНССПЕЕН 112, която разпоредба предвижда административно наказание глоба в
размер от 2 000 до 5 000 лева за посоченото нарушение. Съдът счита, че при
определяне на наказанието наказващият орган е съобразил разпоредбите на чл.27,
ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като е определил наказанието в границите на предвидено за
извършеното нарушение и е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи отговорността обстоятелства.
Наказанието е определено в минималния предвиден от закона размер, а именно 2
000 лева, поради което Съдът няма нито правната, нито фактическата възможност
да измени размера на наложената глоба. Предвид изложеното съдът счита, че
наложеното на жалб.А.И. административно наказание е изпълнило задачите и
целите, които поставя чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Ето
защо атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно
и като такова следва да се потвърди.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №106/29.03.2019г. на Началника на РУ-МВР-Димитровград, с което на А.Т.И. ***,
ЕГН **********, за това, че на 11.02.2019г. около 23:50 часа в гр.Димитровград,
от мобилен телефон № ********** подава на два пъти невярно съобщение на ЕЕН
112, че има петнадесет автомобила, паркирани на автобусната спирка на
бул.“Димитър Благоев“№29, с което за виновното нарушение на чл.28, ал.1 от
ЗНССПЕЕН 112, на основание на чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева - като
законосъобразно и правилно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Ив.Маринов)