РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Сливен, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20222230100434 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правното си основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от
ГПК и чл. 86 от ЗЗД и цена на иска 638.70 лв.
В молбата се твърди, че на 12.08.2020 г. е сключен Договор за кредит
№ CREX – 18044871 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ в качеството
на кредитор и В. Н. С. като кредитополучател, за закупуване на стоки и
услуги на изплащане за срок от 6 месеца, за периода до 15.02.2021 г.,
съгласно Погасителен план, като включвал падежните дати на месечните
погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница.
Във връзка с гореизложеното, ищецът сочи, че основанието да се
предяви настоящия иск от “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А се
намирало в това, че след превеждането на сумата за закупуването на стоките
от кредитора, ответницата била преустановила редовното обслужване на
стоковия потребителски кредит на 15.09.2020 г., към която дата не са били
платени погасителни вноски.
Излагат се аргументи, че съгласно чл.3 на договора вземането ставало
изискуемо от ищцовото дружество в пълен размер, при положение, че
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
1
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия
случай била на 15.10.2020 г., от която дата вземането било станало ликвидно
и изискуемо в пълния си размер, за което е било изпратено изрично
уведомление до длъжника на 05.03.2021 г.
Освен това твърди, че е било подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение в СлРС за следните суми: 542,36 лева – главница, 45,52 лева –
възнаградителна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 15.02.2021 г.; 50,82 лева
– мораторна лихва за периода от 15.10.2020 г. до 16.09.2021 г. и законната
лихва за забава от дата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за
парично задължение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
Сочат, че всичките суми, които са били дължими от ответницата се
основават на клаузите на договора за кредит които е бил подписан от двете
страни. Също така, ответницата дължала и обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата, тъй като нито една от
вноските не е била погасена, и поради това кредита е бил с оскъпяване.
Претендира за сторените в частното гражданско дело и в настоящото
производство разноски и юрисконсултско възнаграждение. В случай, че
ответницата Молят съда да постанови неприсъствено решение в случай, че
ответницата не може да се яви в откритото съдебно заседание.
В срока по чл. 131 ГПК назначения особен представител на ответницата
е депозирал отговор на исковата молба, с който счита, че иска е допустим
като подаден от надлежна страна, имаща интерес от разрешаване на спорно
материално право.
Оспорва се основателността на иска, предвид обстоятелството, че
ответницата не е била само кредитополучател, а също така и потребител на
услугите. Счита, че следва да се прилагат разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Счита, че са били налице неравноправни клаузи на
процесния договор, които са противоречили на закона и морала и поставят
потребителя в неравностойно положение, тъй като са определяли размера на
годишния процент на разходите, както и на годишния лихвен процент.
Позовават се на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съгласно която съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи, поради което процесният договор следва
да бъде обявен за недействителен. Конкретизира възражението си за наличие
2
на неравноправна клауза като сочи, че размера на годишният процент на
разходите е 31,14 %, а годишният лихвен процент в размер на 27,42 %. Сочи,
че годишният процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута. В конкретният случай счита, че годишният
процент на разходите надвишава така определеният законоустановен размер.
Именно поради това счита позовавайки се на ал. 5 от същата разпоредба, че
тъй като процента определен по ал. 4 е сериозно завишен, то намира че тази
клауза в договора е нищожна. От друга страна счита, че разпоредбата на чл.
23 от ЗПК определя договора за потребителски кредит като недействителен и
в такъв случай потребителят следва да върне само чистата стойност на
кредита като не дължи лихви и др. разходи по кредита. По тези съображения
намира, че договорът е недействителен поради наличието на неравноправна
клауза поставяща потребителят в неравностойно положение. Освен това
прави възражение за недължимост на сумите определени в договора за
кредит, тъй като липсвали доказателства за отпуснат кредит, било на самия
кредитополучател, било на така наречения упълномощен търговски партньор,
чрез превод по банков път или друг начин.
Също така, сочи че ищцовото дружество претендира 50,82 лева повече
от посочената крайна сума, която се отнася за общата сума на погасителните
вноски. Друг аргумент за недължимост на размера на договора е, че съгласно
погасителния план ответницата е следвало да върне 6 погасителни вноски,
всяка в размер на 97,98 лв. или общо 587,88 лв., а в същото време в
настоящият процес се претендира сумата 638,70 лв., т.е ищцовото дружество
претендира с 50.85 лв. повече от това, което е посочено като крайна сума в
погасителния план. Липсва яснота по отношение на тези 50,82 лв. какво
представляват.
Ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща представител или
пълномощник в съдебно заседание. С молба моли съда да уважи изцяло
исковите претенции в пълен размер. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответницата се представлява от назначения особен
представител, който поддържа отговора и моли съда да отхвърли изцяло иска,
като неоснователен и недоказан.
3
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
Между страните са налице облигационни отношения въз основа на
сключен CREX – 18044871, сключен на 12.08.2020 г. в общ размер на 638.70
лв. До настоящият момент не е заплатила нито една вноска.
На основание чл.3 от договора вземането става ликвидно и изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
Дължимите суми по кредита са размер на 638.70 лв., представляващи 6
месечни погасителни вноски всяка в размер на 97.08 лв. към 05.03.2021 г.,
към която дата е станал изискуем в пълния му размер.
Ищцовото дружество е подало на 27.09.2021 г. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд – Лом, което е
изпратено по подсъдност в Районен съд Сливен. Издадена е Заповед №
2245/25.10.2021 г. по ч.гр.д. № 4828/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен
за сумата от 542.36 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски заем № CREX – 18044871 от 12.08.2020 г., ведно със законната
лихва от 27.09.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 45.52 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 15.02.2021 г.,
сумата от 50.82 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.10.2020 г. до 16.09.2021 г., както и направените разноски по ч.гр.д. №
4828/2021 г. в общ размер на 75.00 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени ценени както по отделно, така и в
тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът
възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за
изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество
срещу ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
Предмет на иска е установяване вземането на кредитора, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По
4
този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който произтича
вземането му и неговия размер и тъй като ищцовото дружество не разполага с
изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен
установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право. С отговора е наведено
възражение за наличие на неравноправна клауза, но такава не се установи в
настоящото производство. Освен това се направи оттегляне на искането за
допускане и назначаване на съдебно-икономическа експертиза, за да установи
наличието на такава, поради което съдът намира, че не следва да уважава
възражението за съществуване на неравноправна клауза в договора за кредит,
предмет на настоящото установително производство.
Предвид изложеното предявеният от ищцовото дружество положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата, че
дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4828/2021 г.
на СлРС се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищцовото
дружество направените по делото разноски в общ размер на 525.00 лв., от
които 125.00 лева д.т., адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева и 300
лева за назначения особен представител.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Н. С., с ЕГН
********** от гр. С., кв. "К." бл. 4, вх. ., ет. ., ап. ., със съдебен адрес: гр.
Сливен, ул. "Г. С. Р." № ., чрез адв. М. от АК - Сливен, че ДЪЛЖИ на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.” с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, както
следва: сумата от 542.36 лв. (петстотин четиридесет и два лева и тридесет и
шест стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски заем
№ CREX – 18044871 от 12.08.2020 г., ведно със законната лихва от 27.09.2021
г. до окончателното изплащане, сумата от 45.52 лв. (четиридесет и пет лева и
петдесет и две стотинки), представляваща договорна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 15.02.2021 г., сумата от 50.82 лв. (петдесет лева и осемдесет и
5
две стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.10.2020 г.
до 16.09.2021 г., както и направените разноски по ч.гр.д. № 4828/2021 г. в
общ размер на 75.00 лв. (седемдесет и пет лева).
ОСЪЖДА В. Н. С., с ЕГН ********** от гр. С., кв. "К." бл. ., вх. Д., ет.
., ап. ., със съдебен адрес: гр. Сливен, ул. "Г. С. Р." № ., чрез адв. М. от АК – С.
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” с ЕИК 20491505,4
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес
парк София, сгр. 14 направените по делото разноски в общ размер на в общ
размер на 525.00 лв. (петстотин двадесет и пет лева), от които 125.00 лева
д.т., адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева и 300 лева за назначения
особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6