Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,02.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на първи февруари
през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 5897
по описа за 2020г., и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявена
е искова молба от „А.З.С.Н.В.“ ***, със седалище и адрес на управление ***,
офис сграда „***срещу Д. ***Б.. Ищцовото дружество
твърди, че на 01.07.2019г. бил подписан договор за продажба и прехвърляне на
вземания, по силата на който вземането на „***“ срещу ответника Д.Б.
произтичащо от договор за кредитна карта на физическо лице от 17.11.2016г. е
прехвърлено на ищеца ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително всички лихви на дружеството кредитор. Ищецът твърди, че в
качеството на цесионер е поел ангажимент към цедента от негово име и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия, за което било издадено и изрично пълномощно.
Ищецът твърди, че в изпълнение на това задължение изпратил на ответника
уведомление за цесията с известие за доставяне чрез ***, което е върнато в
цялост като непотърсено. Ищецът твърди,
че на 17.11.2016г. ответникът в качеството на кредитополучател е сключил
договор за кредитна карта на физическо лице с *** АД при спазване на
разпоредбите на ЗПК и ЗППС. Твърди, че подписвайки договора ответникът е
декларирал, че е запознат с целия обем преддоговорна
информация от страна на банката, както и с Тарифата за физически лица и е
получил копие от същата. Договорът за кредитна карта бил сключен за срок от 24
месеца, като страните договорили, че банката може по нейна преценка едностранно
и автоматично по нейна преценка да продължи правото на ползване и възобновяване
на кредитния лимит за следващ период от 24 месеца при запазване на останалите
условия на Договора в случай, че кредитополучателят не е поискал прекратяването
му с изтичането на срока на действие и е изправна страна по договора за
кредитна карта. Твърди, че с подписване
на договор,у банката издала на името на кредитополучателя кредитна карта с ПИН
и приела да обслужва плащанията с нея в съответствие с действащото в страната
законодателство. С договора бил договорен кредитен лимит до 500 лева, срещу
който кредитополучателят се задължил да възстанови ползваните суми чрез
заплащане на минимална погасителна вноска
или минимално дължима сума, която е в размер на 3 % от кредитния лимит,
а именно 15 лева платима в периода от 1-во до 15-т- число на месеца, следващ
периода на клиентски плащания. При просрочие на
минимална погасителна вноска и/или надвишен кредитен лимит, картодържателят
е длъжен да осигури по картовата си сметка минимална дължима сума, необходима
за да се използва свободния кредитен лимит, като размерът на минималната
дължима сума към всяка една дата на издължаване
се определя като сбор на сумата на дължима минимална погасителна вноска или реално изразходваната сума през периода
на клиентски плащания, в случай, че тя е по –малка от минималната погасителна
вноска, плюс сумите на просрочените минимални погасителни вноски, надвишения
кредитен лимит плюс просрочените вноски лихви
и лихвите от надвишения кредитен лимит. Ищецът твърди, че на картодържателя е начислена договорна лихва за ползване на
кредита в размер на 76,72 лева за
периода 17.11.2016г. – 25.04.2018г. Кредитополучателят е поел задължение да
погасява задълженията си в размер на начислените месечни лихви, като е оправомощил банката да ги събира за сметка на неусвоения
разрешен кредитен лимит, съответно срещу незабавно изискуем надвишен кредитен
лимит на всяко 30/31 число на месеца, следващ текущия период на клиентски
плащания. Твърди, че считано от
01.07.2019г. до 12.03.2020 на длъжника е начислявано обезщетение за забава
върху главницата в размер на законна лихва за забава, което към 12.03.2020 е
33,21 лева. Ответникът не е заплатил изцяло дължимите суми. В заключение моли
съда да признае за установено, че ответницата дължи главница в размер на 420,64
лева, договорна лихва в размер на 76,72 лева за периода 17.11.2016г. –
25.04.2018г. и 33,21 обезщетение за забава за периода да 01.07.2019г. 12.03.2020г.
Ответницата
не представя писмен отговор.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява. По делото е приета молба , в която поддържа доводите си от
исковата молба и моли съда, в случай, че са налице условията за това, да
постанови неприсъствено решение.
В
съдебно заседание представител на ответницата изразява становище, че
предявената искова молба е основателна. Твърди, че ответницата има и други
задължения към ищеца, за които има образувано изпълнително дело, но от запора
се удовлетворяват други задължения в по-голям размер по други правоотношения.
От приетото ч.гр.д. № 4152 по описа за 2020г. на ПлРС, се
установява, че ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по чл.410
ГПК за следните суми: сумата 420,64
лв.,
представляваща главница, сумата 76,72
лв., представляваща договорна лихва за периода от 17.11.2016г. до 25.04.2018г.
и сумата 33,21 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.07.2019г. до 12.03.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.08.2020г. до изплащане на
вземането, както и сумата 75, 00 лв.
разноски по делото. По делото длъжникът е подал възражение, че не дължи
претендираните суми, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема следното :
По
делото е представен договор № ***за Кредитна карта за
физически лица, от която се установява, че а 17.11.2016г. между „***“ АД и
ответницата Д.Й.Б. е сключен договор по силата на който кредитодателят
е предоставил на кредитополучателя кредитна
карта с лимит 500 лева и лихвен процент общ размер на месечния лихвен процент.
Установява се, че минималната изискуема погасителна вноска по договора е 15
лева, а срокът за ползване на кредита е до 30.11.2018г., когато е и крайния
срок за погасяване и окончателно възстановяване на дължимите по кредита суми.
Видно е, че процесният договорен подписан от двете страни и не е оспорен по
делото.
Представен
е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.07.2019г., сключен между
„***“ АД и ищцовото дружество „***по силата на който цедентът „***“ АД е прехвърлил на цесионера
„А.з.с.н.в.“ ЕАД в. срещу физически и
юридически лица, описани в Приложение №1, което е неразделна част от договора.
От представеното Приложение №1 към договора се установява, че под № 901 е
посочено името на ответницата Дарина Й.Б., като е отразено, че вземането е
възникнало от сключен договор за кредит №
CCIR-552-00483-2016, сключен на 17.11.2016г., като задълженията по
договора за в размер на 420,64 лева главница и 76,72 лева лихва, които са
прехвърлени на цесионера. До ответницата е изпратено
уведомление за цесия, което е доставено на адреса на ответницата, но не е
потърсено от същата. Във връзка с признанието на задълженията, съдът не е
назначил съдебно –счетоводна експертиза и приема, че претенциите на ищеца за
сумата от 420,64 лева главница, 76,72 лева договорна лихва за периода
17.11.2016г. – 25.04.2018г. и 33,21 лева лихва за забава за периода
01.07.2019г. – 12.03.2020г. са основателни
следва да бъдат уважени.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът
има право на разноски, които за заповедното производство са в размер на 75
лева, от които 50 лева юрк.възнаграждение и 25 лева
държавна такса. Разноските в исковото производство са в размер на 175 лева, от
които 75 лева за държавна такса и 100 лева юрк.възнаграждение.
Относно претенцията на ищцовото дружество за
заплащане на депозит за вещо лице за съдебно-икономическа експертиза, съдът
счита, че не следва да бъде присъждана, тъй като експертиза по делото не е
назначавана. Ищецът има възможност да подаде молба с посочена в нея банкова
сметка, ***.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Й.Б. с ЕГН ********** с
настоящ адрес ***, че дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ***, със седалище и
адрес на управление:***, офис- сграда ***представлявано от ***, следните суми: 420,64 лева, представляваща главница; договорна
лихва за периода 17.11.2016г. – 25.04.2018г. в размер на 76,72 лева и обезщетение за забава за периода 01.07.2019г. – 12.03.2020г.
в размер на 33,21 лева, дължими по
договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-552-00483-2016, сключен на 17.11.2016г., сключен между „***“ АД и длъжника Д.Б., вземанията
по който са прехвърлени, съгласно Договор
за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 01.07.2019г., сключен с „А.з.с.н.в.” ЕАД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.08.2019г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4152/2020г. на РС
Плевен
ОСЪЖДА Д.Й.Б. с ЕГН ********** с
настоящ адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ***,
със седалище и адрес на управление:***, офис- сграда ***представлявано от *** сумата
от 175 лева, представляващи съдебно
деловодни разноски за исковото производство
и сумата от 75 лева, представляващи съдебно деловодни
разноски за заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от връчването пред Окръжен съд Плевен.
Районен
съдия: