РЕШЕНИЕ
гр.С., 26.02.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІV-В състав в закрито заседание, проведено на
26.02.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Зл.Чолева
Д.Ковачев
като
разгледа гр.д.№ 5 949 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.250 ГПК и чл.247 ГПК.
Образувано е по молба на въззивника
„Ц.2.” ЕООД, ЕИК ******** с вх.№ 167562/2016 г. – за допълване на постановеното
по делото решение от 25.11.2016 г., като съдът: 1. се произнесе във връзка с
възражението за прихващане на дружеството и възраженията на ответника, че не е
изтекла погасителна давност, тъй като на основание чл.115, б.”г” ЗЗД дав-ността е спряла, поради
обстоятелството, че Г.З. е бил управител на „Ц.****” ООД /преобразувано в ЕООД/
от учредяването на дружеството /2001 г./ до 04.03.2013 г., поради кое-то от
учредяването на дружеството до 04.03.2013 г. давност между „Ц.****” ООД и Г.З. лично
и като пълномощник на И.З. не е текла, т.е. претенциите на „Ц.2.” ЕООД към Г.З.
и към И.З. по отношение на възражението за прихващане не са погасени по давност
на основание чл.115, ал.1, б.”г” ЗЗД, като за обстоятелството, че Г.З. е бил
управител на „Ц.****” ООД от учредяването на дружеството до 04.03.2013 г. са
представени доказателства по делото и 2. с нот.покана на „Ц.2.”
ЕООД с рег.№ 19596
от 17.06.2013 г. на нотариус Р.Д., надлежно връчена на ищците,
същите са уведомени, че по отношение на претенциите за изплащане на суми за
наем, те са надплатени и до погася-ване на сумите, които ищците дължат към „Ц.2.”
ЕООД сумите по договора за наем ще бъдат прихващани. Заявено е искане да се
допълни решението, като съдът се произнесе по опи-саните т.1 и т.2, да уважи
възраженията за прихващане на „Ц.2.” ЕООД като основателни и респективно съдът –
отхвърли предявените искове като неоснователни.
Производството е образувано и по
молба на въззивника „Ц.2.” ЕООД, ЕИК ******** с вх.№ 167972/2016
г. – за поправка на явна фактическа грешка в решението от 25. 11.2016 г. по
гр.д.№ 5 949/2016 г., като се приеме, че възраженията за прихващане на „Ц.2.”
ЕООД към ищците са основателни и доказани, тъй като не е изтекла погасителна
давност, тъй като на основание чл.115, б.”г” ЗЗД давността е спряла, поради обстоятелството, че Г.З.
е бил управител на „Ц.****” ООД /преобразувано в ЕООД/ от учредяването на дру-жеството
/2001 г./ до 04.03.2013 г., поради което от учредяването на дружеството до
04.03.2013 г. давност между „Ц.****” ООД и Г.З. лично и като пълномощник на И.З.
не е текла, т.е. претенциите на „Ц.2.” ЕООД към Г.З. и към И.З. по отно-шение
на възражението за прихващане не са погасени по давност на основание чл.115,
ал.1, б. ”г” ЗЗД, като за обстоятелството, че Г.З. е бил управител на „Ц.****”
ООД от учредяването на дружеството до 04.03. 2013 г. са представени
доказателства по делото. Предвид изложеното се претендира да се допусне
поправка на очевидната фактическа грешка в реше-нието, като се уважат
възраженията за прихващане на „Ц.2.” ЕООД като основателни, тъй като
претенциите на „Ц.2.” ЕООД по възражението за прихващане към Г.З. и И.З. не са
погасени по давност и респективно – да се отхвърлят предявените искове
ка-то неоснователни.
Ответниците по молбите
– Г.Н.З. и И.Х.З. с депозирани в определения срок становища оспорват изцяло
изложените от дружеството твърдения в двете молби, като намират същите за
неоснователни и необективни. Наведени са доводи във връзка с неоснователността
и недоказаността на възражението за прихващане на „Ц.2.” ЕООД. Молят съда да
остави без уважение молбите.
Молбата с вх.№
167562/2016 г. е
подадена в срока по чл.250, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено
решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. С постановеното по
делото реше-ние от 25.11.2016 г., е потвърдено решението от 16.02.2016 г., постановено по гр.д.№ 58347/
2014 г. по описа на СРС, ГО, 76 състав в обжалваната му част и „Ц.2.“ ЕООД, ЕИК
******** е осъден да заплати на Г.Н.З., ЕГН ********** и И.Х.З., ЕГН **********
на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски във въззивното производство
за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 800,00 лева. В мотивите
съдът е формирал изводи за потвърждаване на първоинстанционното решение и по
отношение на реле-вираното възражение за прихващане от страна на ответника в
първоинстанционното производ-ство „Ц.2.” ЕООД, като е приел, че вземанията,
произтичащи от фактическите състави на неоснователното обогатяване, се
погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл.110 ЗЗД, а съгласно
нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който взема-нето
е станало изискуемо. С оглед на това, че при първия фактически състав на чл.55,
ал.1 ЗЗД основанието не е налице при самото извършване на престацията, следва
да се приеме, че дав-ностният срок започва да тече от получаването й, както и
че от този ден е изискуемо и вземане-то и при общия фактически състав на чл.59 ЗЗД, защото неоснователността на преминаването на блага от имущество на едно
лице в имущество на друго съществува при самото преминаване, а не в последващ
момент /т.7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС/.
Въз основа на събраните по делото
доказателства е счетено за установено, че ищецът единствено е получил от
ответното дружество следните суми: на 22.11.2002 г. – 4 900,00 лева, на
17.11.2003 г. – сумата от 28 400,00 лева и на 23.12.2005 г. – сумата от 30 000,00
лева и 50 000, 00 евро и че доколкото възражението за прихващане е
предявено на 15.12.2014 г., то законо-съобразен се явява изводът на СРС, че
претендираните от ответника вземания по т.1.3, 1.4 и 1.5 се явяват погасени по
давност. Посочено е, че действително нормата на чл.103, ал.2 ЗЗД дава
възможност да се извършва прихващане и след като вземането е погасено по давност, но
само ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността, т.е. ако са
били налице всички условия
за
извършването му в предишен момент. Според чл.103, ал.1 ЗЗД обаче прихващане може да се извърши
само ако активното вземане /вземането на страната, която прихваща/ е из-искуемо и ликвидно. Ликвидно
е вземане, което е безспорно между страните или е установено със сила на
пресъдено нещо. В конкретния случай процесните вземания не са
били ликвидни преди изтичане на давността, тъй
като не са били безспорни между страните /същите се ос-порват от ищеца Г.З./, нито са били установени със сила на пресъдено нещо, като при това положение следва да се приеме, че не са налице
предпоставките на чл.103,
ал.2 ЗЗД.
Прието е и че съгласно правилото на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ответното
дружество е било да установи, че ищецът Г.З. е получил без основание сумите,
респективно, че се е обогатил за негова сметка без валидно основание за това
имуществено разместване със сумите - предмет на заявеното възражение за прихващане;
че по делото не са ангажирани категорични доказателства за получаването на
други суми от ищеца извън тези по т.1.3, 1.4 и 1.5 по възра-жението за
прихващане, респ. такива, че се е
обогатил чрез получаването на суми от трети за спора лица, наречени от
ответника „наематели“, през процесните периоди, както и че липсват и каквито и
да било данни за възникнали наемни правоотношения между Г.З., респ. И.З., и
сочените от ответното дружество в писмения му отговор правни субекти, с изклю-чение
на „О.Т.Т.“ ЕООД. Отделно от това въззивният съд е приел и че е налице правно
основание за евентуално получаване от ищеца на наемни вноски през периода от
26.04. 2004 г. до 31.12.2006 г. от „О.Т.Т.“ ЕООД по възникналото между тях правоотно-шение
по договор за наем от 01.09.2003 г., а именно: сключеното между посоченото
дружество и ответника споразумение от 26.04.2004 г. За пълнота е прието и че
вземанията по т.1.6, т.1.7 и т.1.12, чиято изискуемост ответникът твърди, че е
настъпила преди повече от пет години преди предявяване на възражението за
прихващане – са погасени изцяло по давност, а тези по т.1.8 и 1.13 – частично, за периодите до 15.12.2009 г.
Постановеното по
делото решение обхваща целия спорен предмет, поради което не е на-лице непълно
решение по смисъла на чл.250 ГПК. В случай, че съдът е пропуснал да обсъди до-казателства
или доводи на страните по делото, не е налице непълнота, а неправилност на
решението, която може да бъде предмет само на инстанционен контрол. Не е допустимо
поста-новеното решение да се променя чрез допълване по реда на чл.250 ГПК.
С разпоредбата на чл.247, ал.1 ГПК законодателят е предоставил възможност на съда да поправи допуснатите в
решението очевидни фактически грешки, като по смисъла на визираната правна
норма очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително
форми-раната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст
на решението. В постановения съдебен акт от 25.11.2016 г. не е налице разминаване между
действително форми-раната и външно изразената воля на съда. Не представляват очевидна
фактическа грешка и не могат да бъдат поправени по реда на чл.247 ГПК
евентуалните грешки, които съдът е допуснал формиране на своята воля, в какъвто
смисъл е заявеното от въззивника искане на разглежданото основание.
Предвид изложените съображения поради липсата на предпоставките за
приложението на разглежданите процесуални институти, подадените молби за допълване
и за допускане на очевидна фактическа грешка в решението от 25.11.2016 г. се
явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.250 ГПК на „Ц.2.“ ЕООД за допъл-ване
на решение от 25.11.2016 г., постановено
по гр.д.№ 5949/2016 г. по описа на СГС, ГО, ІV-В състав, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Ц.2.“ ЕООД с правно основание
чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 25.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 5949/2016 г. по описа
на СГС, ГО, ІV-В състав, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.