№ 3654
гр. С, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110157360 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ЗД „Б“ АД,
искова молба насочена против „С“, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД с искане да се постанови
решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 107.80лв.,
включваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 82.80лв. по
застраховка „Авкотаско“ във връзка с заведена при ищеца щета № ... и 25.00лв. –
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на
предявяване на исковата молба до окончателно изплащане.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 13.11.2020г., в гр. С, на ул. „Б“ до ... застрахованият при него по застраховка
„Автокаско“ лек автомобил „О“ с ДК № ...., попада в необезопасена и необозначена
неравност на пътното платно /дупка/, при което е увредена предната лява гума на
автомобила. Твърди, че във връзка с процесното ПТП при ищеца застраховател е
заведена преписка по щета № ..., по която е изплатено застрахователно обезщетение
под формата на заплатен ремонт на фирмата отстранила повредата в размер на 82.80лв.
Сочи се, че са извършени и ликвидационни разноски в размер на 25.00лв. Навеждат се
доводи, че до ответника е изпратена регресна покана за възстановяване на сумата, но е
постъпил отказ. Прави се искане претенцията да бъде уважена.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който предявеният иск се
оспорва. Оспорва се наличието на валидно застрахователно правоотношение за
процесния автомобил към датата на настъпване на ПТП-то, като се сочи, че в
приложената застрахователна полица липсват индивидуализиращи данни за МПС-то.
На следващо място се твърди, че представената застрахователна полица не съдържа
подписи на страните. Релевират се съображения, че не се установява механизма на
настъпване на произшествието, като се твърди, че представения протокол за ПТП няма
обвързваща доказателствена сила. Сочи се, че водачът при движението се е нарушил
чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. Оспорва се наличие на дупка на
пътното платно. По изложените съображения се прави искане предявеният иск да бъде
отхвърлен.
1
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.
49 във вр. с чл. 45 ЗЗД
За съвместно разглеждане съдът е приел релвираното от ответника възражение
за съпричиняване на ПТП-то, в резултат на поведението на водача на застрахования
при ищеца лек автомобил, изразяващо се в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно
движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, която не му е позволила да
спре или да избегне препятствието на пътя.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между него и
собственика на увредения автомобил е било налично валидно застрахователно
правоотношение, породено от сключен договор за имуществено застраховане, в срока
на застрахователното покритие на който е настъпило събитие, което е довело до
увреждането на застрахованото при ищеца МПС, вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа /бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
пътя/, при или по повод изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в исковата
молба събитие и причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при
ищеца лице, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
Настоящият съдебен състав намира, че от страна на ищеца не се доказа при
условията на пълно и главно доказване, че процесния лек автомобил „О“ с ДК № ....
към 13.11.2020г., е имал валидна застраховка „Автокаско“ при ЗД „Б“ АД.
На л. 7 по делото е приложено копие от застрахователна полица №
.../30.06.2020г., но в същата в раздел „данни за застраховани МПС“ е посочено „по
списък“, тоест не е индивидуализирано МПС-то, предмет на застрахователно
покритие.
С оглед оспорването на ответника за наличие на застрахователно
правоотношение, с доклада по делото съдът е задължил ищцовото дружество, на
основание чл. 190, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от получаване на определението, да
представи по делото списък на застрахованите автомобили към Застрахователна
полица .../30.06.2020г. и Общи условия към застрахователния договор.
Така дадените указания не са изпълнени в определения едноседмичен срок,
същите не са изпълнени и към датата на провеждане на насроченото за 23.02.2024г.
открито съдебно заседание.
По изложената аргументация следва извода, че от страна на ищеца не се доказа
наличие на един от кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав на
заявената искова претенция, в частност наличие на валидно застрахователно
обезщетение за лек автомобил „О“ с ДК № .... към 13.11.2020г.
За пълнота следва да се посочи и че недоказан остана по делото и механизма на
произшествието, описан в исковата молба, а именно попадане на МПС-то в
необезопасена и необозначена неравност на пътното платно /дупка/.
За установяване механизма на произшествието от страна на ищеца бяха
ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на водача на автомобила С. Л.. По време
на разпита си свидетелят Л. обаче посочи, че действително при управление на
процесното МПС е спукана гума, но същата е спукана от попадане на пирон в същата,
2
а не поради попадане в дупка.
По изложените съображения, съдът намира, че исковата претенция следа да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищецът следва
да заплати на ответника разноски за юрисконсулт в размер на 100.00лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С, бул. ...., срещу „С“ с адрес: гр. С, ул. „М“ № ..., иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 107.80лв., включваща изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 82.80лв. по застраховка „Авкотаско“ във
връзка с заведена при ищеца щета № ... и 25.00лв. – ликвидационни, ведно със
законната лихва върху сумата считано от дата на предявяване на исковата молба
18.10.2023г. до окончателно изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б“ АД, ЕИК *********, , на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8
ГПК, да заплати на „С“ с адрес: гр. С, ул. „М“ № ..., сумата от 100.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3