РЕШЕНИЕ
№48/1.4.2019г.
Гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Девненският
районен съд - II-ри състав, в публичното заседание на 30.11.2018г., в състав:
Районен
съдия: Д. ВАСИЛЕВ
при
секретаря Атоанета Станева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1040 по описа за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са следните искове
-
Иск с правно основание чл. 54, ал 2 ЗКИР от С.Г.А., ЕГН **********, против Г.В.А.,
ЕГН **********, А.С.А., ЕГН **********, Ж.Г.Ж., ЕГН ********** и А.Г.Ж., ЕГН **********, за приемане на установено в отношенията между
страните, че ищеца С.Г.А. е собственик на реална част с площ от 170 кв. м.,
придадена към УПИ I-81 в кв.24 по плана на с. Левски, при граници на тази
реална част : от север УПИ II-81, от изток
УПИ III-81, , от юг останалата част от
УПИ I-81 и от запад улица, заключена между осеви точки 53 и 54 по РП на
с. Левски от 1987г. , повдигната в
червен щрих и обозначена с точки А, Б, В и Г, при граници на целия УПИ I-81 в
кв.24 по плана на с. Левски: от две страни улици, от север УПИ II-81 и от изток УПИ III-81, както и да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че е налице грешка в КП
от 1987г. на с. Левски относно отразяване на кадастралната граница между УПИ
I-81 и УПИ II-81 от КРП на с. Левски
-
Иск с правно основание чл. 108 ЗС от С.Г.А., ЕГН **********, против Г.В.А., ЕГН
**********, А.С.А., ЕГН **********, за приемане на установено, че ищеца С.Г.А.,
ЕГН **********, е собственик на реална част с площ от 170 кв. м., придадена към
УПИ I-81 в кв.24 по плана на с. Левски, при граници на тази реална част : от
север УПИ II-81, от изток УПИ III-81, ,
ог юг останалата част от УПИ I-81 и от
запад улица,заключена между осеви точки 53 и 54 по РП на с. Левски от 1987г. , повдигната в червен щрих и
обозначена с точки А, Б, В и Г, при граници на целия УПИ I-81 в кв.24 по плана
на с. Левски: от две страни улици, от север
УПИ II-81 и от изток УПИ III-81, и да бъдат осъдени ответниците Г.В.А.,
ЕГН **********, А.С.А., ЕГН **********, да предадат на ищеца ищеца С.Г.А., ЕГН **********,
владението на гореописаната реална част
с площ от 170 кв. м., придадена към УПИ I-81 в кв.24 по плана на с. Левски, при
граници на тази реална част : от север УПИ II-81, от изток УПИ III-81, , ог юг останалата част от УПИ I-81 и от запад улица,заключена между
осеви точки 53 и 54 по РП на с. Левски
от 1987г. , повдигната в червен щрих и обозначена с точки А, Б, В и Г,
при граници на целия УПИ I-81 в кв.24 по плана на с. Левски: от две страни
улици, от север УПИ II-81 и от изток УПИ
III-81.
-
Иск с основание чл. 109 ЗС от ищеца С.Г.А., ЕГН **********, против Г.В.А., ЕГН **********,
А.С.А., ЕГН **********, да бъдат осъдени същите да прекратят действията , с
които пречат на ищеца С.Г.А., ЕГН **********, да упражнява в пълен обем правото
си на собственост по отношение на реална част с площ от 170 кв. м., придадена
към УПИ I-81 в кв.24 по плана на с. Левски, при граници на тази реална част :
от север УПИ II-81, от изток УПИ III-81,
, ог юг останалата част от УПИ I-81 и от
запад улица,заключена между осеви точки 53 и 54 по РП на с. Левски от 1987г. , повдигната в червен щрих и
обозначена с точки А, Б, В и Г, при граници на целия УПИ I-81 в кв.24 по плана
на с. Левски: от две страни улици, от север
УПИ II-81 и от изток УПИ III-81, като бъдат осъдени ответниците Г.В.А.,
ЕГН **********, А.С.А., ЕГН **********, да премахнат изцяло изградената масивна
ограда в гореописаната реална част, а също и лятна кухня и гараж, построени на
кадастралната и регулационната линия между двата имота от КРП от 1928г.
-
Искане с основание чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на НА №42, т.4 , дело
№652/2015г., вх. рег.№1246, дв. вх. №1236 от 15.04.2015г. на СВ Девня
Фактите
и обстоятелствата, от които произтичат твърденията на ищеца, са:
На
08.11.1984 г. е съставен нотариален акт
№19, т. 2, дело №557/1984г. на РС Девня, с който А. С. С.и нейната сестра М. С.
Г.са признати за собственици по
давностно владение и наследство, всяка една от тях на по ½ идеални
части от следния недвижим имот : дворно
място с площ от 800 кв. м., съставляващо парцел V -233 в квартал 26 по плана на
с. Левски, заедно с построената в него жилищна сграда и стопански сгради,
подобрения и насаждения и дворно място с
площ от 780 кв. м., съставляващо парцел
VI -233 в квартал 26 по плана на с. Левски, при граници общо на целия
имот : от три страни улици и наследници
на Г. С.. С договор за доброволна делба
, вписан на 08.11.1984г. под №39, т.1,
вх. рег 547 на РС Девня е извършена доброволна делба на горния имот, по силата
на която А. С. С.е придобила в дял и
изключителна собственост УПИ V -233 в
квартал 26 по КП и РП на с. Левски, одобрени със Заповед №293/01.07.1928г. и
Заповед №1688 от 11.07.1928г., с площ от 800 кв. м., а нейнатата сестра и
съделителка М. С. Г.е придобила в дял и изключителна собственост УПИ VI -233 в квартал 26 по КП и РП на с.
Левски, одобрени със Заповед №293/01.07.1928г. и Заповед №1688 от 11.07.1928г.,
с площ от 780 кв. м. След подялбата новите два имота са били трасирани и
границата между тях е била опредметена с трасировъчни колчета, без да бъде
поставяна разделителна ограда, като всяко семейство е обработвало
необезпокоявано имота си до 2015г. След подялбата семейство С.са изградили
откъм западната улична граница на УПИ V
-233 бетонна ажурна ограда, достигаща до границата на двата новообособени
имота, стояща до датата на предявяване исковата молба и достигаща до незаконно
изграден гараж в УПИ VI -233 на самата регулационна линия от 1928г.
Наследниците на М. С. Г.- Ж.Г.Ж. и А.Г.Ж. и ищеца С.Г.А., са постигнали
съгласие да поставят телена ограда между двата имота, като при трасирането на
имотите през 2013г. се установило, че площта им не съответства на площта им по
действащия КП на с. Левски от 1987г. На 22.03.2018г. наследниците на А. С. С.-
ищеца С.Г.А. и А.Г.А. и наследниците на М. С. Г.- Ж.Г.Ж. и А.Г.Ж. са заверили нотариално
подписите си под заявление до Кмета на Община Суворово за издаване на
мотивирано предписание за изработване на проект за изменение на плана на с. Левски поради допусната грешка в
действащия КРП от 1987г., състояща се в погрешно отразяване в плана на
местоположението на границата между двата съседни имота УПИ I-81 –собственост на Ж.Г.Ж. и А.Г.Ж. и
УПИ II-81 –собственост на С.Г.А. и А.Г.А.. Ищецът С.Г.А. е ангажирал фирма,
която да изработи проект за изменение на КРП от 1987г. на с. Левски, като
поради ангажираност в чужбина на Ж.Г.Ж. и забавяне изготвяне на проекта,
заявлението с готовия проект не са били внесени своевременно в Община Суворово.
При изготвяне на проекта се установило, че кадастралната и регулационна граница
между УПИ I-81 и УПИ II-81 отстои на 1 -1,70 м. южно от кадастралната и
регулационна граница между УПИ V -233 и УПИ VI -233 от КРП от 1928г. на с.
Левски, като около 170 кв. м. от площта на имота на ищеца попадат в площта на
съседния имот. Съгласно констативен нотариален акт №42, т. 4 , дело№652/2015г.,
вх. рег. № 1246, дв. вх. рег. №1236 от 15.04.2015г. на СВ Девня в площта на УПИ
I-81 неоснователно са включени 170 кв. м., съставляващи ивицата погрешно
придадена площ към имота поради грешно отразяване в КП на с. Левски
междуимотната кадастрална граница от КП от 1982г. на с. Левски. Този констативен нотариален акт е издаден на
основание удостоверение за данъчна оценка и скица, издадени по КРП на с. Левски
от 1987г. , макар имотите на страните да са се владеели от собствениците им по
границите от КРП на с. Левски от 1928г. С нотариален акт №106, т.4, дело №716/2015г.,
вх. рег. №1314, дв. вх. рег. №1331 от 23.04.2015г. на СВ Девня Ж.Г.Ж. и А.Г.Ж. продават на Г.В.А. по време на брака му с А.С.А.
придобития по наследство от майка им недвижим имот, представляващ УПИ I-81 с
площ от 950 кв. м. , заедно с построената в него жилищна сграда със ЗП от 60
кв. м. и гараж с площ от 24 кв. м. През месец май 2015г. Г.В.А. със съгласието
на С.Г.А. поставил оградна мрежа между двата съседни урегулирани имота по
кадастралната и регулационната граница от 1928г., както са били владени имотите
от собствениците им до момента на покупко – продажбата. Между ищеца и Г.В.А. се провели няколко лични срещи, като
било постигнато споразумение, че грешката в КРП
на с. Левски от 1987г. ще бъде отстранена доброволно. По искане на Г.В.А. е било издадено разрешение за строеж
№30/27.08.2015г. на Главния архитект за изграждане на ограда между двата
съседни урегулирани имота по регулационната граница от РП от 1987г. , без да
бъде съобразено, че не е изпълнена процедурата по пар. 6 от ПР на ЗУТ за процесната реална част от УПИ II -81 в кв.
24 по плана на селото и че новата регулационна граница напълно се разминава с
кадастраланата и регулационна граница между имотите от предходния КРП от 1928
г. Ищецът С.Г.А. и неговия брат А.Г.А. са подали на 21.06.2016г. заявление с
вх. №94-00-483 за попълване на погрешно заснетата кадастрална граница между
двата съседни имота, на което общинската администрация отговаря с писмо от
05.07.2016г., че между имотите няма изградена кадастрална граница,към момента
са изкопани основи за ограда, но изцяло в УПИ I -81 , поради което заявлението
е оставено без последствия. За конфликта на ищеца с неговия съсед Г.В.А. е била
сезирана РП Девня и РПУ Девня чрез жалби от страна на Г.В.А. и от страна на С.Г.А.,
като всички преписки са завършили с отказ да се образува досъдебно производство.
В преписка вх. №783 /2016г. на РП Девня се съдържат обяснения на жалбоподателя Г.В.А.,
в които сочи, че собственоръчно е поставил мрежа на границата между двата имота
съгласно делбата от 1984г. Въпреки че е бил предупреден с протокол на МВР Девня
да не предприема действия по изграждане на оградата до решаване спора по
съдебен ред Г.В.А. през месец юли 2016г. изкопава основите, полага бетон и
изгражда плътна масивна ограда от
бетонови блокчета съгласно разрешение за
строеж №30/27.08.2015г., без да се
съобрази с допуснатата грешка в КП от 1987г. на с. Левски. Високата близо 2
метра ограда засенчва голяма част от имота на ищеца, тъй като отстои южно от
междуимотната граница, поради което за ищеца се явява интерес от цялостното й
премахване. Незаконно изградените гараж и лятна кухня на самата регулационна
граница между двата имота от КРП от 1928г. на с. Левски също биха пречили на
ищеца да ползва изцяло собствения си имот, тъй като валежните води от покривите
на двете постройки биха падали именно в имота на С.Г.А., още същите са
незаконни построени на коректната кадастрална и регулационна граница от КРП от
1928г. и тяхното ситуиране също води до невъзможност за ищеца да ползва
пълноценно своя имот. С допълнителна молба и в о.с.з. уточнява, че незаконния
гараж е построен от родителите на
ответниците Ж. и А. Ж.след извършване на доброволната делба от 1984 г.,
жилищната сграда е построена след 1986г., след Протокол №2 за строителна линия,представен
с исковата молба, лятната кухня е построена от Г.А. след закупуване на имота
през 2015г., ажурната ограда по западната уличнорегулационна линия на стар УПИ
V -233, стигаща до северната стена на гаража, е била направена преди
строителството на този гараж и след подялбата на двете сестри - Атанаска Стоянова и Милка Георгиева, ажурната ограда е
достигала до границата между двата имота по КРП 1928г., като обективно отразява
началото на кад. и рег. междуимотна граница по КРП от 1928г. между обособените
след делбата два поземлени имота.
С
оглед изложеното се моли за уважаване на така предявените искове.
Фактите
и обстоятелствата, от които произтичат възраженията на ответниците, са:
В
така подадения отговор на исковата молба от адв. Н. К. –проц. представител на Ж.Г.Ж.
и на А.Г.Ж. се излага, че УПИ II -81 е с еднаква площ от 800 кв. м. по КРП от
1928г. и по ЗРП от 1987г., като вътрешно регулационната линия между имотите
никога не е променяна, владението и собствеността на УПИ II -81 са били на Ж.Г.Ж. и на А.Г.Ж. като наследници и собственици от 1984г. до
момента на продажбата на Г.В.А.. Твърди, че по време на делбата от 1984 г. е
действал КРП от 1928г., както видно от приложена към отговора скица имота на
ищеца стар V – 233, сега УПИ II -81, е равна на 800 кв. м., същата площ, както
и по време на делбата. Твърди че разликата в площта на имота на ответниците е в
резултат на одобрена и влязла в сила нова регулация относно придаване части
от улицата към УПИ I -81. Излага, че
приложената от ищеца скица за делба от
1984г. е чертана на ръка и върху нея
няма отразени кръстове от координатна мрежа, при сканиране на същата вероятно
се е получила грешка. Излага, че по време на делбата Атанаска Стоянова е
получила в дял V – 233, заедно с построената в него жилищна сграда, стопански
постройки, подобрения и насаждение, а наследодателката на ответниците е
получила в дял VI – 233, без постройки в него, като гаража, цитиран в исковата
молба не е бил построен към него момент. Сочи, че за жилищната сграда има
издаден протокол за строителна линия и нива №2 от 1986г., към него момент
трасирането и определянето на строителна линия и ниво се е извършвало от
длъжностни лица от Община Суворово. Сочи, че видно от строителния протокол
сградата предмет на трасирането е отстояла на 6 метра под разликата в абцисите
от вътрешно регулационната линия. Трасирането на чупките на сградата са
извършени по осова линия между осови точки №№120 и 117, по ортогонален начин, с
абициси и ординати. Същата сграда е попълнена
с изработването на КРП от 1987г., след нея в посока север – юг е
построен гараж, който е търпим. От представените скици се установява, че
западната граница на УПИ V – 233 e с
една и съща дължина и не е променяна по никакъв начин в двата кад. плана от
1928г. и от 1987г. Представя оригинален протокол за трасиране от 2011г. на
вътрешно регулационната граница между имотите от правоспособно лице от АК с
приложена на гърба скица с координати в координатна система 1970г. Излага, че от приложения констативен
акт на УТ на Община Суроворово се установява, че основите на сградата са
разположени изцяло в имота на ответника Г.А., а от отговор на Кмета на Общината
се установява, че при проверката на място комисията не е констатирала изградена
плътна ограда или друга кадастрална граница. Твърди, че искането за отмяна на
КНА №42, т.4, дело №625/2015г. е
неоснователно, тъй като същия е издаден
на осн. разпоредбата на чл. 587, ал 1 ГПК , тъй като ответниците са собственици
на имота по наследство и доброволна делба,
а не по обстоятелствена проверка.
С
оглед изложеното се моли за отхвърляне на предявените искове.
В
така подадения отговор на исковата молба от адв. Г. А. –проц. представител
на Г.В.А. и А.С.А., се оспорват
твърденията на ищеца по исковата молба. Излага се, че ответниците владеят имота
в границите, в които са го владели техните праводатели – останалите ответници,
които съвпадат с тези по договора за доброволна делба от 1984г. и по плана от
1987г. Твърди, че рег. граница минава точно по границата на имотите, както са
поделени с договора за доброволна делба
от 1984г. съотв. на постигнатото между тях съгласие, която граница съвпада с
границата по плана от 1987г. Твърди, че строежа на жилищната сграда е извършен
със съгласието и непротивопоставянето на праводателката на ищеца, за което
свидетелства протокол №2 за дадена строителна линия и ниво, въз основа на който
е издадено строително разрешение №80/1985г. Твърди, че дори сградата да не е
била законно изградена, същата е търпима, за което се удостоверява от
удостоверение за търпимост №14/2015г. Твърди, че изградената от Г.А. ограда
съответства на всички правила и норми,
както и че лятната кухня е законно построена. Твърди, че всички строежи преди
основния ремонт, извършен от Г.А. са изградени законно и не пречат на ищеца да
ползва имота си, тъй като водите от тях
са отведени в двора на ответниците и на улицата. Оспорва да е било постигано
съгласие за поставяне на телена ограда между ищеца и останалите ответници на
място, различно от границата по плана от 1987г., нито през 2013г. да е
извършвано трасиране, от което да е видно, че площта на имотите не съответства
на площта на владяните от страните имоти по плана на село Левски от 1987г.
Сочи, че в заявление с нотариална заверка на подписите от 2013г. не се съдържат
удостоверителни изявления на страните. Твърди, че бащата на първите двама
ответника е владял пространството между рег. граница и съществуващия гараж,
където е имало лозе, което е обработвал със съзнанието, че е собственик и без
противопоставянето на ищеца или
праводателите му. Оспорва да е било подавано заявление до Кмета на Община
Суворово с искане за промяна на имотната граница, тъй като заявлението с
нотариална заверка на подписите никога не е било подавано в Общината,
посочените в него приложения не са били изработвани и не съществуват, видно от
съдържанието му с него вероятно е било искано мотивирано предписание за изработване на проект за изменение на
плана, същото е било недопустимо за разглеждане, тъй като няма приложени
документи към него. Оспорва да е бил изработван проект за отстраняване
грешка в КП на село Левски от 1987г.
Сочи, че грешката в площта е възможно да се дължи на несъществена по смисъла на
чл.210 ЗЗД грешка в измерването или на придадени части по регулация или на
субективна грешка на ищеца, който не е преместил оградата си по рег. линия от
1987г, тъй като между сградите и предвидената улица по регулация не съществува
ограда, а видимата следва границата на изградените сгради по северната им
фасада. Излага, че при придобиване на имота Г.А. *** и не е установил наличие на заявление по чл.135 ЗУТ със съдържание, идентично на представеното с исковата молба, проект за
изменение на КРП на границата на придобития от него имот, преписки за
премахване на строежи и други действия по
промяна на рег. граница. Твърди, че след разговори с другите двама
ответници установил, че между тях и ищеца отдавана били водени разговори за
продажба на част от имота. Не оспорва че през месец Май 2015г. Г.А. е поставил
оградна мрежа по границата на имотите съгласно КРП от 1987г., същата била
впоследствие съборена от неизвестно лице. Прави възражение за изтекла
придобивна давност чрез давностно владение, осъществявано от 1985г. насам
първоначално от родителите на първите двама ответници, впоследствие от тях и от
22.04.2015г. от последните двама ответници
С
оглед изложеното се моли за отхвърляне на така предявените искове.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и от правна
страна :
От
НА №19, том 2, дело №557/1984г. на РС Девня се установява, че наследниците на С.
З. С.– А. С. С.и М. С. Г.са признати за собственици по давностно владение и наследство всяка една
на по 1/ 2 идеални части от следния недвижим имот : Дворно място с площ от 800
кв. м., съставляващо парцел V – 233 в квартал 26 по плана на с. Левски , окръг Варна, с
построената в него жилищна и стопански сгради , подобрения и насаждения и
Дворно място с площ от 780 кв. м., съставляващо парцел VI – 233 в квартал 26 по
плана на с. Левски, при граници на целия имот общо от три страни улица и
наследници на Г. С..
От
договор за доброволна делба от 08.11.1984г. се
установява, че А. С. С.и М. С. Г.са извършили делба на гореописания недвижим
имот, като А. С. С.е получила в дял и изключителна собственост парцел V – 233 в
квартал 26 по плана на с. Левски , окръг
Варна, с построената в него жилищна и стопански сгради , подобрения и
насаждения, с площ от 800 кв. м., а М. С. Г.е е получила в дял и изключителна
собственост парцел VI – 233 в квартал26 по плана на с. Левски с площ от 780 кв
.м.
От
НА №139, том 2, дело №945 /1996г. на РС Девня се
установява, че А. С. С.е дарила на С.Г.А. и А.Г.А. по 1/ 2 идеални части на
всеки един от тях от следния недвижим имот : дворно място от 800 кв м. в парцел II – 81 в квартал 24 по
плана на с. Левски, целия от 805 кв. м., с неуредени регулационни сметки,
заедно с построените в имота жилищна и стопански сгради, подобрения и трайни
насаждения.
От
НА №118, том 3, рег. №1915, дело №225 на нотариус В. М., № ***на НК , район на
действие РС Девня, се установява че А.Г.Ж. и Ж.Г.Ж. – наследници на М. С. Г., са
признати за собственици по наследство и доброволна делба на УПИ I-81 по плана
на с. Левски, общ. Суворово, с площ от 950 кв. м. по скица и удостоверение за
данъчна оценка, ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ
по удостоверение за данъчна оценка от 60 кв. м. , гараж с площ от 24 кв. м. по
удостоверение за данъчна оценка.
От
НА №157, том 3, рег. №2071, дело №260 на нотариус В. М., № ***на НК , район на
действие РС Девня, се установява че А.Г.Ж. и Ж.Г.Ж. продават на Г.В.А. по време
на брака му с А.С.А. УПИ I-81 по плана на с. Левски, общ. Суворово, с площ от
950 кв. м., ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 60
кв. м. , гараж с площ от 24 кв. м.
Така
представените протокол за трасиране на обща гарница между двата съседни
процесни имота от 19.08.2011г. и
техническа експертиза на инж. Събев не се кредитират от съда , като
доказателства изготвени извън делото за обстоятелства подлежащи на доказване
чрез назначена от съда СТЕ.
Изслушани
са гласни доказателства чрез разпит на двама души свидетели. В своето изложение
пред съда свидетелят Д.Ж.Д., без родство и дела със страните, излага, че двата
процесни имота били разделени от пътека с плочки, която съществувала до 2015
-2016г., като мрежата и диреците се появили, когато новия собственик закупил
имота от братовчедите на ищеца. Явства за ограда, изградена от бащата на ищеца
и стигаща до гаража на границата между двата съседни процесни имота Явства, че
процесния гараж е построен на границата между имотите и че на границата между
имотите е имало лозе.
В
своето изложение пред съда свидетелят Я.А.В., без родство и дела със страните,
излага, че никога между процесните имоти не е имало ограда, явства за тротоарни
плочки от къщата на ищеца до долната къща покрай оградата. Явства за лозе зад
процесния гараж, но не знае, кой го е обработвал.
Доколкото
показанията на свидетелите взаиммно си противоречат относно обстоятелството
имало ли е материализирана граница между двата процесни съседни имота, съдът
намира, че следва за установяване това обстоятелство да се направи извод от
представените по делото документи за собственост, пораждащи вещни права в полза
на праводателите на страните и останалите писмени доказателства, представени от
страните. Съдът приема също, че упоменатата от свидетеля Д. пътека от плочки не
е основание за отразяване в плановете чрез нанасяне на такава граница между
двата съседни имота. В такъв случай верните имотни граници на двата съседни
процесни имота в пространството следва да се определят по актовете за
собственост на страните съгласно правилото на чл.33 ЗТСУ.
По
делото са изслушани множество експертни заключения - СОЕ и повторна СОЕ по иска с основание
чл.109 ЗС, СТЕ и тройна СТЕ по иска с основание чл.53 ЗКИР, СТЕ по иска с основание чл.109 ЗС.
Съдът
намира така предявения иск с основание чл.54,ал.2 ЗКИР за допустим- достатъчно е ищецът да твърди наличието на
грешка или непълнота в кадастралния план, за да се приеме наличието на правен
интерес от предявяването на иска по чл.54,ал.2 от ЗКИР, тъй като преценката за
допустимостта на претенцията, включително и за правния интерес като абсолютна
положителна процесуална предпоставка, съдът извежда на база твърденията на
ищеца, заявени с исковата молба. Действително иска по чл. 54 ЗКИР е предявен
само от единия от съсобствениците на УПИ II – 81 в кв.
24 по плана на с. Левски , общ. Суворово, но тъй като се касае за обикновена
дялова съсобственост ищецът и неговия брат нямат качеството на необходими
другари – така определение №4433/24.08.2017г. по гр. д. №602/2017г. на ОС
Благоевград.
Съгласно
изслушаната по делото първоначална и повторна тройна СТЕ на плановете на с.
Левски от първоначалното образуване на процесните имоти са два – от 1928 г ,
съгласно който имота на ищеца е УПИ V- 233, а имота на ответниците VI -233 в
квартал 26 по плана на селото и от 1987г. , съгласно който имота на ищеца е УПИ
II- 81, а имота на ответниците I -81 по плана на селото в квартал 24 по плана
на селото, като е налице разминаване в общата граница на имотите по двата
плана. Съгласно изслушаната по делото първоначална СТЕ с влизане в сила на РП от
1987г. от имота на ищеца към имота на ответниците се придават 80 кв. м., като няма
данни за уреждане на регулационни сметки и за изплащане на обещетения. Съгласно
излушаната по делото тройна повторна СТЕ отнемане и предаване по регулация от и
към двата процесни имота няма установено по някой предходните или действащи
планове., съгласно разясненията, дадени устно в о.с.з. съд. експерти считат, че
при изработка на нов план при разлики в регулационните граници не винаги
възникват придаваеми части, а за казуса има ново проектиране с нови регулационни
граници. Този извод на вещите лица не се споделя от съда предвид разпоредбата
на чл. 110, ал.1 ЗТСУ, / в сила през 1984г. /, поради което съдът кредитира заключението
на в.л. А. по първоначално изготвената СТЕ.
Съгласно
чл.33 от ЗТСУ правото на собственост върху недвижимите имоти се определя от
предвижданията на регулационния план. Дворищнорегулационният план се изработва
върху кадастрална основа, която очертава отделните имоти, но правото на собственост върху тези имоти се определя не
от кадастралните граници, а от регулацията. Или пространственият обхват на
правото на собственост при действието на ЗТСУ се определя от регулационните
линии, очертаващи границите на парцела, а не от съществуващите на място
кадастрални/имотни/ граници.
Следва
да се отбележи по иска с основание чл. 54 , ал 2 ЗКИР, че съгласно поясненията
на в.л. А. по първоначална СТЕ / както и изводите на вещите лица по тройна СТЕ
/ между процесните имоти не се установи кадастрална граница, тъй като по първоначалния
план на населеното място те са били част от един общ ПИ №233, за който е бил
отреден парцел № V -233, разделен по – късно на парцели V- 233 и VI -233 , съотв. през 1987г.
при изработването на новия план имота се проектира по нов начин – като ПИ №81,
за който се отреждат два парцела - I -81
и II- 81.
В
чл.6 ал.2 от ЗКИР се прави разлика между данните за недвижимите имоти и данните
за вещните права върху тях, като първите от кадастъра са от техническо
естество, а вторите от имотния регистър са за правния статут на имота. Затова като
вече съдът посочи по -нагоре при съдебни спорове данните от кадастъра имат
значение за индивидуализирането на недвижимия имот, а в исковите съдебни производства, вкл. и в настоящото,
изводите за вещни права върху недвижими имоти следва да се основават на
преценка на документите, от които се
установява годен придобивен способ. За казуса собствеността върху спорната част към 1984г. е
била на праводателката на ищеца по
силата на владение на V- 233 в границите, предвидени с плана от 1928г. Същата е придобила право на собственост и
упражнявала фактическа власт върху място с площ от 800 кв. м. по плана от
1928г. , като по този план няма предвидено предаване на реална част по
регулация към съседен имот. При липсата на такова предвидено регулационно
придаване по плана от 1928г. на части от
имота на ищеца, респ. неговия праводател, към имота на ответника, дори и да е налице продължило
повече от 10 години владение, то не е могло да доведе до придобиване от страна
на ответника право на собственост върху
тази част от ищцовия имот по силата на действалата към момента на упражняване
на владението разпоредба на чл.33 ал.1 от ЗТСУ. Дори и обаче да е било налице на процесната
реана част владението на праводателите на ответниците в периода след доброволната делба през 1984г.
и към момента на влизане в сила на плана
от 1987г., то тогава е действала
разпоредбата чл.59 от ЗТСУ, според която не е допустимо придобиването, както на
реални части от дворищно регулационни парцели, така и на идеални части от тях
чрез владението на реални, само ако отговарят на изискванията за минимални
размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона. Тази забрана е действала като безусловна до
изменението на ЗТСУ - ДВ бр.34/2000г.
като през този период давност за праводателите на ответника не е могла да тече.
С изменението чл.59 от ЗТСУ през 2000г., а и след приемането ЗУТ, обн. ДВ
бр.1/02.01.2001г. - в сила от 31.03.2001г. – по - конкретно чл.200 от ЗУТ, е
допустимо придобиването чрез правни сделки или по давност на реално определени
части от поземлени имоти в границите на
населените места и селищните образувания, но само ако са спазени изискванията
за минималните размери по площ и лице по чл.19 от ЗУТ. Към казуса както
съгласно отменените, така и по сега действащите нормативни разпоредби
процесната реална част не отговаря на
изискванията за минимални размери за площ и лице съгласно изслушаните по делото
първоначална и тройна СТЕ. По делото не
е установено извършване на други промени по регулация – напр. упълномеряване,
за да се изследва въпроса за прилагане на регулацията, нито друга причина за определяне на друга граница
между двата имота, различна от тази по документа за собственост и следва да се приеме, че към момента на одобряването на кадастралния план от 1987г. ищецът
и неговият брат, а не ответниците, са собственици на спорната реална
част. Определянето на границите не става
безусловно и единствено въз основа на означеното на място състояние, а същото следва да бъде в
съответствие с актовете за собственост. Съгласно разпоредбата на пар. 6 ал. 2
изр. 1 от ПР на ЗУТ действащите към деня на влизане в сила на този закон
дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в
6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона. Съгласно разпоредбата на пар.
8 ал. 1 от ПР на ЗУТ след изтичане на сроковете по пар.6, ал. 2 от ПР на ЗУТ отчуждителното
действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за
изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и
за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се
прекратява. Съгласно ТР № 3/28.03.2011 г. по т.д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС
с изтичане на сроковете, посочени в пар. 8 ал. 1 от ЗУТ отчуждителното действие
на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в новообразувани
съсобствени дворищнорегулационни парцели и
за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява
автоматично, без да е необходимо провеждане на административна процедура за
изменение на неприложения дворищнорегулационен план. От значение за спора
следователно е налице ли е към датата на влизане в сила на ЗУТ през 2001 г.
приложен по смисъла на закона дворищнорегулационен план, засягащ придадени
части по границата между имотите на страните, за да се приеме, че разпоредбата
на пар. 8 ал. 1 от ПР на ЗУТ не е имала действие по отношение на придадените
части към тези имоти, тъй като прекратяването на отчуждителното действие се
отнася само до влезлите в сила неприложени дворищнорегулационни планове, но не
и за приложените дворищнорегулационни планове. Към датата на влизане в сила на
регулационния план от 1987г. г. дворищната регулация в населените места се
урежда от разпоредбите на ЗТСУ, респ. Правилника за прилагането му. Съгласно разпоредбата на чл. 110 ал. 1 от
ЗТСУ недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически и юридически
лица, се смятат отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния
план. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ал. 1 от ЗТСУ недвижимите имоти, придадени по
дворищнорегулационния план се заемат след обезщетяване на правоимащия съгласно
правилата на този закон и правилника за неговото приложение. Съгласно
разпоредбата на чл. 111 ал. 1 изр. 1 и ал. 2 от ЗТСУ правоимащите могат да заявят с нотариално
заверено заявление до Кмета на общината, че са надлежно обезщетени за
отчуждените имоти, като това заявление е основание за издаване на нотариален
акт по чл. 134 ал. 2 от ЗТСУ Дворищнорегулационният план, одобрен по правилата
на ЗТСУ, има непосредствено отчуждително
действие по отношение на имотите, придадени със същия към съседни парцели на
други лица, като прехвърляне на собствеността настъпва с влизане в сила на
плана. Прехвърлянето на собствеността по силата на регулацията обаче е условно
и се трансформира в безусловно от деня, когато регулацията е приложена.
Съгласно ТР № 3/15.07.1993 г. по гр.д. № 2/93 г., ОСГК на ВС,
дворищнорегулацинния план следва да се счита приложен от момента, когато
настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите
на чл. 33 ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ т.е. ако към датата на откриване на
производство за изменение на дворищната регулация придадените имоти са заети по
законоустановения ред /чрез доброволно отстъпване по чл. 111 от ЗТСУ или чрез въвод във владение след снабдяване с
титул за изпълнение – нотариален акт за собственост по регулация на новия
собственик след погасяване на вземането за обезщетение на правоимащия бивш
собственик по давност съгласно чл. 134 ал. 3 от ЗТСУ или чрез заплащане на
парично обезщетение за придаваемите се части. Приема се, че при изпълнение на
тези предвидени изисквания парцеларните граници на предходната регулация се
приемат за имотни граници, съобразно които ще се изработи новия план. В
решението се приема, че е необходимо само изпълнение на условията за заемане на
придаваемия имот, а по ал. 1 на чл. 33 от ЗТСУ - заемане на придаваемата част и
нейното владение, продължило минимум 10 години, превръщането на парцелните
граници по отменения план в имотни граници по новия план дефинира
дворищнорегулационния план като приложен. Налице е и задължителна съдебна
практика на ВКС, в която се приема, че понятието „приложена регулация“ следва
да бъде възприето и в хипотезата, при която към датата на влизане в сила на ЗУТ
дължимото обезщетение за придадените към парцела части от съседен имот не е
заплатено, но придадените части са били заети и от заемането им са изтекли
повече от 10 години преди влизане в сила на последващия регулационен план.
За
казуса от заключението на вещото лице А. се установява, че съгласно действащия
и към момента кадастрален и регулационен план на с.Левски, одобрен с заповед от
1987г., към имота на ответника има придаваема част от имота, собственост на
ищеца. Според пар. 6, ал.2 от ПР на ЗУТ действащите към деня на влизане в сила
на този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по
досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона, т.е. до
31.09.2001 г. Вещото лице не е открило доказателства за заплатено от ответника
или неговите праводатели, в лицето на неговите родители, обезщетение в полза на
праводателите на ищеца за придаваемата към имота на ответника част. Липсват и
сигурни доказателства, че процесната реална част е била заета, от който и да е
от ответниците отпреди датата на съставяне на НА №118, том 3, рег. №1915, дело
№225 на нотариус В. М., № ***на НК , район на действие РС Девня, а процесната масивна ограда е била изградена съгласно
рег. граница по плана от 1987г. между
двата съседни имота през същата 2015г. С изтичането на срока по пар. 6, ал.2 от
ПР на ЗУТ, т.е. до 31.09.2001 г и съгласно пар. 8, ал.1 от ПР на ЗУТ правото на
собственост върху парцела се трансформирало в право на собственост върху имота,
за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части са се
върнали в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени.
Това отпадане с обратна сила на отчуждителното действие на дворищнорегулационния
план настъпва автоматично, без да е необходимо провеждането на
административната процедура по пар. 8, ал.2 от ПР на ЗУТ. При това положение, с
оглед отпадналото отчуждително действие на регулацията съдът намира, че
безспорно в кадастралния и регулационен план на селото от 1987г. е налице
грешка, която подлежи на отстраняване по предвидения в чл.54, ал.2 от ЗКИР ред.
При това положение следва да се приеме, че действителната имотна граница между
имота на ищеца и този на ответника е имотната граница, отразена на
комбинираната скица на вещото лице на л.215 от делото. По отношение на
ответника следва да се признае за установено, че към датата на одобряване на
кадастралния и регулационен план на селото, извършено със заповед № 1071/19.06.1987г.,
който план действа и понастоящем, собственик на частта с площ от 80 кв.м., така
както е посочена със жълт цвят на
представената по делото комбинирана скица, която част била неправилно заснета в
кадастралния и регулационен план на с. Левски, одобрен със Заповед
№1071/19.06.1987г., като част от имот УПИ I-81 - собственост на ответника.
Така
изложеното налага основателност и на иска с правно основание чл.108 ЗС, за процесната реална част с площ от 80 кв. м.,
собственост на ищеца по делото. Макар ищецът С.Г.А. да е собственик само на ½ идеална част от
процесната реална част, същият може да я ревандикира изцяяло от ответниците Г.В.А.,
ЕГН **********, А.С.А., тъй като съгласно
трайната практика на ВКС предявяването на иск за собственост е действие на
обикновено управление на вещта /действие, насочено към запазване и охраняване
на правото на собственост върху вещта/, което може да се осъществява от всеки
съсобственик поотделно.
Така предявеният иск с основание чл.109 ЗС съдът
намира също за основателен. От експертното заключение на в.л. А. се установи,
че гаражът в имота на ответниците се намира на 0,30 м от регулационната граница
по плана от 1928г. , лятната кухня отстои
на 1, 40 м от общата регулационна граница по плана от 1928г., а изградената
масивна ограда от бетонови блокчета
попада изцяло в парцел V -233 по плана от 1928г. .редставени са
разрешения за строеж за масивната ограда и лятната кухня и удостоверение за
търпимост за изградения гараж. От изслушаната по делото СТЕ се установи, че
отвеждането на дъждовните и на снежните води от покрива на лятната кухня се
извършва към имота на ищеца в изкопана канавка, отстояща в най близката си част до оградата на 2,20 м, а
отводняването на гаража в тревната площ пред имота, на 2 50 м от оградата, оградата
е с височина от 2,20м до 2, 25 м. Съгласно
трайната практика на ВКС когато увреждащото въздействие се осъществява чрез
изграждане на постройка или определени нейни елементи, без правно значение е
дали сградата е построена без строителни книжа, в отклонение от наличните
строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат
на строителните правила и норми, тъй като административния орган, издал
разрешителното, има компетентност само относно техническата допустимост на
преустройството или строителството, но не и относно правната допустимост, съдът
следва да провери, дали строежа пречи на пълноценното упражняване на правото на
собственост на собственика на съседния имот. Тъй оградата, построена през 2015г
съгласно представеното разрешение за строеж, е изпълнена не на коректната
граница между процесните съседни имоти, то същата следва да бъде премахната,
тъй като безспорно създава пречки, недаващи възможност на ищеца да ползва
пълноценно имота си. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 48, ал 3 ЗУТ / в
сила през 2015г- /– „Оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се
разполагат с равни части в двата имота. ..... Допустимо е оградата да се
разположи и изцяло в имота на възложителя.“ Процесната лятна кухня също е
построена по време на действие на ЗУТ през 2016г. Чл. 33, ал.1, т.1, а и чл.
35, ал.1 от ЗУТ изрично предвижда, че нежилищните сгради не могат да отстоят на
разстояние, по-малко от 3 м. от границата на УПИ. Това нормативно предвидено
отстояние е установено в общ интерес, за да се предотврати прекомерна гъстота
на застрояването, за да се осигури нормално осигуряване на светлина, огряване
от слънцето и проветрение на имотите и сградите в тях. С факта на построяване
на процесната лятна кухня на отстояние по
-малко от 3 м от коректната регулационна линия между имотите се нарушава
нормалното осветяване и огряване от слънцето на имота на ищеца и проветряване а
неспазването на отстоянието означава и по-голяма гъстота на застрояването което
нарушава и комфорта на живот – така Решение № 40/31.01.2011г. по гр. д. №296/2010г. на I гр. отд. на ВКС.
Процесният гараж е построен през 2000г съгласно отбелязаното в представеното
удостоверение за търпимост. Според чл. 113 ал.1 и ал. 2 от Наредба № 5/1995
година, сгради и постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи,
работилници и магазини, не могат да се разполагат на уличната регулационна
линия или навътре от нея, пред сгради на основното застрояване. Тези обекти
може да се изграждат на вътрешна регулационна линия, ако калканните им стени
покриват калканни стени на заварени в съседния парцел сгради, както и ако
начинът на застрояване в зоната допуска свързано разположение на сградите и
постройките на допълващото застрояване. При свободно разполагане сградите и
постройките на допълващото застрояване трябва да са на разстояние от вътрешните
регулационни линии най-малко 3 м или най-малко 1,5 м от южна, югозападна и
югоизточна регулационна линия към съседния парцел /при отклонение от южната
посока до 45 градуса/, ако са с височина до 2,5 м. По делото не е установено, а
и не се твърди, че изградения гараж покрива калканни стени на сгради, заварени
в съседните парцели. За съда остава извод, подкрепен и от представените
скици по делото, че застрояването на
гаража, е “свободно”, а не “свързано” с
постройките на основното застрояване. В този смисъл, при неговото
изграждане е било задължително спазването на изискването по чл. 113 ал.2 от
Наредба № 5/1995 година за минимално разстояние от вътрешните регулационни
линии, но то не е изпълнено.
Искането
по чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен НА №42, том 41 дело №652/2015г., вх. рег.
№1246, дв. вх. рег. 1236/15.04.2015г. на СВ Девня, следва да бъде уважено в
частта, касаеща признаване на правото на собественост на ответниците А.Г.Ж. и Ж.Г.Ж.
върху процесната реална част от 80 кв. м.
от УПИ I – 81 в кв. 24 по плана
на с. Левски , общ. Суворово, съгласно
изхода на спора и постановките на ТР №3/2012г на ОСГТК на ВКС .
С
оглед изхода на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сумата от 2377 лева разноски съобразно предсатвения списък на разноските на
ищцовата страна
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.В.А.,
ЕГН **********, А.С.А., ЕГН **********, Ж.Г.Ж., ЕГН ********** и А.Г.Ж., ЕГН **********,
че собственик на 1/ 2 идеална част от реална част с площ от 80 / осемдесет /
кв. м. , така както е посочена в жълт цвят на
комбинирана скица на вещото лице Вл. А., находяща се на л. 215 от делото
и приподписана от съда,при граница на тази реална част : от север УПИ II -81,
от изток УПИ III -82, от юг – УПИ I -81, от запад –улица, е С.Г.А., ЕГН **********, която реална част е била неправилно отразена в
кадастралния и регулационен план на с. Левски, общ. Суворово, обл. Варна, одобрен
със Заповед №1071/19.06.1987г. на Председател на Окръжен народен съвет, като
част от недвижим имот УПИ I -81 / едно римско
осемдесет и едно арабско/ в
квартал 24 / двадесет и четири / по плана на с. Левски, общ. Суворово, обл.
Варна, одобрен със Заповед №1071/19.06.1987г. на Председател на Окръжен народен
съвет , като отхвърля иска за разликата над 1/ 2 идеална част от правото на
собственост и за разликата над 80 кв. м. до посочената площ в исковата молба от
170 кв. м.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК НА №42, том 4,
дело №652/2015г., вх. рег. №1246, дв. вх. рег. 1236/15.04.2015г. на СВ Девня по
отношение на реална част с площ от 80 / осемдесет / кв. м. , така както е
посочена в жълт цвят на комбинирана
скица на вещото лице Вл. А., находяща се на л. 215 от делото и приподписана от
съда,при граница на тази реална част : от север УПИ II -81, от изток УПИ III
-82, от юг – УПИ I -81, от запад –улица
ОСЪЖДА
Г.В.А., ЕГН **********, и А.С.А., ЕГН **********, ДА ПРЕДАДАТ на С.Г.А., ЕГН **********, владението върху реална част с площ от 80 /
осемдесет / кв. м. , така както е посочена в жълт цвят на комбинирана скица на вещото лице Вл. А.,
находяща се на л. 215 от делото и приподписана от съда,при граница на тази
реална част : от север УПИ II -81, от изток УПИ III -82, от юг – УПИ I -81, от
запад –улица, на основание чл. 108 ЗС .
ОСЪЖДА
Г.В.А., ЕГН **********, и А.С.А., ЕГН **********, да възстановят в пълен обем
правото на собственост на С.Г.А., ЕГН **********
върху собствения му УПИ II -81 / две римско оседесет и едно арабско/ в квартал
24 / двадесет и четири / по плана на с. Левски,общ. Суворово, обл. Варна,
одобрен със Заповед №1071/19.06.1987г. на Председател на Окръжен народен съвет,
като премахнат изградените в УПИ I - 81 /
едно римско осемдесет и едно арабско/ в квартал 24 / двадесет и четири / по плана
на с. Левски,общ. Суворово, обл. Варна, одобрен със Заповед №1071/19.06.1987г.
на Председател на Окръжен народен съвет, лятна кухня и гараж, и изградената в реална част с площ от 80 / осемдесет / кв. м.,
така както е посочена в жълт цвят на
комбинирана скица на вещото лице Вл. А., находяща се на л. 215 от делото
и приподписана от съда,при граница на тази реална част : от север УПИ II -81,
от изток УПИ III -82, от юг – УПИ I -81, от запад –улица, плътна ограда от
бетонови блокчета като спазят нормативно установеното отстояние от имота УПИ II
-81 на ищеца С.Г.А., ЕГН **********, на
основание чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА Г.В.А., ЕГН **********, А.С.А., ЕГН **********,
Ж.Г.Ж., ЕГН ********** и А.Г.Ж., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Г.А., ЕГН **********,
сумата от 2377 / две хиляди триста седемдесет и седем / лева , представляваща
сторени разноски по делото
РЕШЕНИЕТО
в подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Варненски окръжен съд.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: