РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 04.04.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично
заседание на седми февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 10052/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по
искова молба с вх. № 263067/23.09.2020 г., уточнена с молба от 26.11.2020
г. и с молба от 01.02.2021 г., предявена от С.А.Я., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и Д.С.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.“, рег. по ф.д. № 11830/2011
г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********.
Ищците
твърдят, че на 20.08.2017 г.,
около 13.25 часа, в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, Д.К.К., при
управление на мотоциклет „БМВ 1200 ГТ“, с рег. №********, с посока на движение
от бул. „Сливница“ към ул. „Филиповско шосе“, нарушил правилата за движение по
пътищата – управлявал мотоциклета с превишена скорост, и реализирал пътнотранспортно произшествие
(ПТП) с пресичащия пътното платно на ул. „Околовръстен път“, срещу ул. „********,
пешеходец – С.М.К., който в резултат на произшествието починал.
В
исковата молба се твърди, че С.А.Я. е живяла „на семейни начала“ със С.М.К. от
36 години, а Д.С.М.
е била негова дъщеря.
В резултат на смъртта на С.М.К., ищците
претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които щели
да търпят да края на живота си. Мъката им била безгранична, починалият бил
опората в живота им.
Ищците твърдят, че към датата на настъпване
на ПТП, гражданската отговорност на Д.К.К. при управление на
мотоциклет „БМВ 1200 ГТ“, с рег. №********, е била застрахована по силата на
застрахователен договор „Гражданска отговорност“, „Зелена карта“ сключен с
„Interamerican Property&Casualty INS.CO“, със застрахователна полица № GR/1019/12004735, валидна от
09.08.2017 г. до 08.02.2018 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е
легитимиран и следва да обезщети неимуществените вреди, настъпили в резултат на
описаното ПТП.
Предвид
изложеното, ищците молят да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да им заплати:
сумата от по 100 000 лева - обезщетения
за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на С.М.К.. Сумите се претендират
ведно със законната лихва от датата на увреждането - 20.08.2017
г. до
окончателното им изплащане. Претендират и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва исковете с възражението, че са
недопустими, евентуално -
неоснователни. Ответникът
заявява, че оспорва изцяло отговорността на водача на МПС за настъпване на ПТП,
механизма на реализирането му и причинната връзка между вредите и пътния
инцидент. Твърди, че ПТП е реализирано изцяло по вина на пешеходеца, който в
нарушение та ЗДвП е предприел внезапно и нерегламентирано пресичане на пътното
платно – част от високоскоростен път, с което си поведение поставил водача на
МПС в невъзможност да предотврати ПТП. За водача на МПС произшествието се
явявало случайно събитие, тъй като същият не е могъл и не е бил длъжен да
предполага, че на високоскоростен, магистрален път, при наличието на
обезопасителни огради и мантинели, пешеходец ще преодолее същите в нарушение на
изрична законова забрана и ще предприеме пресичане на пътното платно, с което
поведение, е поставил водача на МПС в обективна невъзможност да избегне ПТП.
Евентуално,
ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоностния резултат от
страна на пострадалия пешеходец, като твърди, че предприемайки внезапно,
нерегламентирано пресичане на магистрален път, същият е поставил в риск живота
и здравето си и е съпричинил претърпените от него телесни увреждания в
изключително висока степен. Водачът на ПМС не е имал обективна възможност да
забележи пешеходеца преди същият да стъпи на пътното платно, когато вече е
попаднал в опасната зона за спиране на мотоциклета. Отделно от това, водачът на
МПС е бил възпрепятстван да забележи своевременно пешеходеца и поради частично
засенчване на пътното платно в района на ПТП от наличната мостова конструкция.
Ответникът
оспорва изцяло и твърдените от ищците неимуществени вреди и
причинно-следствената им връзка с процесното ПТП. Сочи, че липсват
доказателства за близки отношения между починалия и ищците. Оспорва, че първата
ищца е живяла на семейни начала с починалия, а видно от представените по делото
доказателства, ищцата Д.С.М. не е живяла в едно домакинство с него. Оспорва
размерите на претендираните обезщетения,
като прекомерни и неотговарящи на понятието за справедливост и
задължителната съдебна практика.
Ответникът
оспорва и претенцията за законна лихва, с твърдения, че ответникът не е изпадал
в забава.
Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 511, ал. 1,
т. 2 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.).
Съгласно чл. 511, ал. 2 КЗ, в случаите на
настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с
участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което
обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата,
претенцията се обработва от бюрото – в случаите, когато няма кореспондент за
територията на Република България на застрахователя на виновния водач или
когато има кореспондент за територията на Република България на застрахователя
на виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е
приело решение да ликвидира щетата; Наред с
това, за да се ангажира отговорността на ответника, следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние,
вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените
вреди, тъй като отговорността на застрахователя, респ. на Бюрото е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– ответникът дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при
условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 20.08.2017
г., по силата на Договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във
формата на застрахователна полица № GR/1019/12004735, валидна от 09.08.2017 г.
до 08.02.2018 г., „Interamerican Property&Casualty INS.CO“ е застраховало
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно мотоциклет „БМВ 1200
ГТ“, с рег. №********, включително и на водача Д.К.К..
Не се спори по делото, че към
датата на процесното ПТП – 20.08.2017 г., мотоциклет „БМВ 1200 ГТ“, с рег. №********
обичайно се е намирал в държава, чието национално бюро членува в Съвета на
бюрата.
Всички
тези факти са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
по делото (с определението от 11.01.2021 г.).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 20.08.2017 г., около 13.25 часа,
в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, е реализирано пътнотранспортно произшествие с
участници: мотоциклет „БМВ 1200 ГТ“, с рег. №********, управляван от Д.К.К., и
пешеходеца С.М.К., с ЕГН: **********.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована, се установява от представения по делото Констативен протокол (чиито
номер не се чете), съставен от дежурен ПТП О„ПП“ - СДВР, който на 20.08.2017 г.
е посетил мястото на ПТП – гр. София, ул. „Околовръстен път“ срещу бензиностанция „Еко
ойл“, находяща се на бул. „********.
Като
причини и обстоятелства за настъпване на ПТП, в Констативния протокол е
посочено, че на
20.08.2017 г., около 13.25 часа, мотоциклет „БМВ 1200 ГТ“,
управляван от Д.К.К., се е движил в гр. София, по ул. „Околовръстен път“, с
посока на движение от бул. „Сливница“ към бул. „Филиповско шосе“ и срещу
бензиностанция „Еко ойл“ участва в ПТП с намиращия се на пътното платно
пешеходец С.М.К., с ЕГН: **********.
Не се спори по делото, че в резултат на процесното ПТП, С.М.К. е починал. Този факт също е отделен за
безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с
определението от 11.01.2021 г.), а и се установява от представените по
делото документи (Констативния проток, Съобщение за смърт и др.).
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е била застрахована се установява от представения по делото
Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 20.08.2017 г. от Ст. РП при
СДВР, в съответствие с чл. 155, чл. 156, и чл. 128-130 НПК. Протоколът има
характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда
доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства
при огледа на произшествието.
По
случая е било образувано досъдебно производство № 11302/2017 г. по описа на СДВР-ОР-СРТП,
пр.пр. № 19542/2017 г. по описа на СГП, за извършено престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
С постановления от 24.08.2018 г. и от 22.04.2019 г. на прокурор при
Софийска градска прокуратура, производството по ДП № 11302/2017 г. на
СДВР-ОР-СРТП, пр.пр. № 19542/2017 г. на СГП, е било прекратено, на основание чл.
243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК
(след като е прието, че водачът на мотоциклета не е бил длъжен и не е
могъл да предвиди неочакваната поява на пешеходеца и се касае за случайно
дейние по см. на чл. 15 НК). Съответно с определение от 20.09.2018 г. по НЧД №
3984/2018 г. на СГС и с определение от 27.06.2019 г. по НЧД № 2083/2019 г. на
СГС (л. 18 и сл.), постановленията от 24.08.2018 г. и от 22.04.2019 г. на СГП
са били отменение.
С Постановление от 03.12.2021 г. на прокурор от СГП (л. 256 и сл.),
наказателното производство по ДП № 11302/2017 г. на СДВР-ОР-СРТП, пр.пр. № 19542/2017
г. на СГП, отново е било прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.
24, ал. 1, т. 1 НПК.
Видно от писмо от 17.03.2021 г. от Агенция „Пътна инфраструктура“,
Областно пътно управление София, и приложената към него Схема за организация на
движението на път ІІ-18 (СОП) на пътни знаци и маркировка, с посока на движение
от бул. „Европа“ към бул. „Филиповско шосе“ срещу бензиностанция „Екойл“ (л. 90
и сл.), път ІІ-18 е втори клас път и е част от републиканската пътна мрежа.
Километричното положение на участъка срещу бензиностанция „Екойл“ е км.
61+388. Характеризира се с
високоинтензивен трафик. Съгласно приетата организация за движение към
20.08.2017 г., ограничението на скоростта е въведено със знак В26 и е 90 км./ч.
На приложената схема, няма отбелязване за знак или маркировка за пешеходна
пътека.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К.Т.С. и Т.М.И..
При настъпване на процесното ПТП, К.Т.С. пътувала в автомобил, управляван от съпруга й
(към този момент), като се движели в посока от ж.к. „Люлин“ към Кулата. Било преди обед, времето било хубаво, слънчево, нямаше дъжд
или мъгла
Свидетелката сочи, че се „качили“ на магистралата и в момента на
включването видели, че станало ПТП, при което един мотор ударил човек. Моторът също се движел в посоката Кулата. Около
мястото на ПТП, се събирали локалното платно и магистрала, били „някъде“ три,
четири, може би шест платна.
Автомобилът на свидетелката бил най-вдясно, но не в
локалното, а на самата магистрала. Мотористът ги изправил. Скоростта на автомобила, в който
била С., била „съвсем ниска“, тъй като се включили от локалното към
магистралата. Свидетелката не може да посочи с каква скорост се е движел
мотористът. Видели го, когато станал сблъсъка. Впоследствие сочи, че
автомобилът, в който е била свидетелката, се е движел със скорост 40 – 50
км.ч., а мотористът – около скорост 60 –
70 км.ч. и вероятно е бил с по-висока от тяхната скорост.
Според свидетелката, мотористът карал в средната лента.
Пешеходецът също бил в средната лента.
С. видяла, че преди удара той се движел от най-лявата към средната лента, пресичал платното, движел се с нормален ход. След удара, пешеходецът
бил отхвърлен на тротоара вдясно.
Свидетелката заявява, че е имала усещането, че ще блъснат човека на платното, който дошъл „изневиделица“. Тя се уплашила какво прави той там. Преди удара, свидетелката не видяла дали е намалил. За „кратки секунди“ автомобилът и
моторът карали заедно. След удара, моторът криволичейки спрял на около 200 метра по-нагоре.
Свидетелката сочи и че от
дясната страна на платното е имало мантинела, дори „нещо като паравани“, а между двете платна е имало двойна мантинела.
След удара, пешеходецът изхвърчал на метри пред автомобила. На близо имало мост, като свидетелката не
може да каже дали е имало пешеходна пътека.
При настъпване на процесното ПТП, свидетелят Т.М.И. бил на бензиностанцията, която се намира на магистралата в посока гр. София и в която
работел. ПТП се случило на магистралата, но в лентите за движение в посока гр.
Перник. Било в светлата част на деня. Точно до бензиностанцията имало вторични суровини и според
свидетеля, пешеходецът „нещо си е вършел там“. След това, пешеходецът тръгнал да преминава през магистралата. На това място, имало мантинела между двете платна. Пешеходецът преминал, свидетелят не видял как, но тръгнал да се връща и тогава го ударил моториста. Свидетелят видял пешеходеца до шумоизолиращата синя ограда след двете платна. Той тръгнал да се връща от оградата да
пресича платното към бензиностанцията. Бензиностанцията била малко по-висока от магистралата
и свидетелят виждал само мантинелата, но не и точно
в кое платно е станал удара. Свидетелят не го видял да отива, видял го да се връща. Моторът се движел в посока гр. Перник и ударил пешеходеца, който след удара бил изхвърлен до бордюра.
Свидетелят не може да посочи, с каква скорост се е движел мотористът, нито
с какъв ход е ходел пешеходецът. Човекът, който видял до вторични суровини, бил
възрастен.
Свидетелят сочи, че „едно
време“ на това място е нямало магистрала, имало е ремонт и е останал отпечатък
върху асфалта от пешеходна пътека. „Сега“ не е действаща пешеходна пътека и няма знаци, които да я
означават.
По делото е прието заключението по авто-техническа експертиза. Вещото лице по АТЕ, след като се е запознало
със събраните по делото доказателства, е приело следната обстановка, механизъм
и причини за настъпване на процесното ПТП:
На 20.08.2017 г., около 13. 25 ч., в
гр. София, ж.к. „Люлин“, по ул. „Околовръстен път“, в платното за движение в
посока към гр. Перник, в участъка от бул. „Сливница“ към ул. „Филиповско шосе“
в средната пътна лента (според свидетеля С.), се е движил мотоциклет „BMW 1200 GT“ с гръцки рег. №********, управляван от D.K.K.K, със скорост около
77 км/ч. Когато мотоциклетът се е приближавал към бензиностанция „Еко ойл“
отляво на междинната ивица, пешеходецът С.М.К., на 76 години е прекрачил
първата мантинела, след това втората, след което е предприел пресичане на
еднопосочното платно, което е за движение в посока към Перник.
Тъй като пешеходецът не се е оглеждал и е продължил да
се движи, а водачът на мотоциклета не е предприел своевременно спиране, когато
пешеходецът е достигнал около средата на средната пътна лента, е ударен от
предната дясна част на мотоциклета.
От удара със скорост 77 км/ч., тялото на пешеходеца е
отхвърлено напред и надясно и след като е паднало на асфалта, плъзгало се е и
се е търкаляло се е спряло след около 40 м. до десния бордюр в мястото, където
е намерено. От удара е починал на място.
От удара мотоциклетът е загубил устойчивото си
движение и е започнал да са движи на зиг-заг. Въпреки силния удар, водачът на
мотоциклета е успял да стабилизира движението му и да го спре до десния бордюр
на 280 м. след ориентира.
Причината за създаване на опасната ситуация и
настъпване на произшествието е в действията на пешеходеца, предприел рисковано
пресичане на платното за движение. На мястото на ПТП е имало маркирана
пешеходна пътека, която е затворена за движение на пешеходци от монтирани 2
броя мантинели върху междинната ивица, разделяща двете основни платна за
движение. Според писмо на АПИ, допустимата скорост е до 90 км/ч., е ограничена
от знак В26. На представената схема за организация на движението към датата на
ПТП - 20.08.2017 г., няма начертана пешеходна пътека.
Втората причина за настъпване на произшествието е в
действията на водача на мотоциклета, който не е реагирал своевременно на
възникналата опасност и не е предприел спиране за да предотврати удара и ПТП.
Според АТЕ, мястото на удара на пешеходеца по дължина на пътя
най-вероятно е на 15 - 16 м. след ориентира, а по широчина на е на около 5,5 м
вдясно от левия бордюр.
Скоростта на процесния мотоциклет БМВ при удара на
пешеходеца, изчислена по далечината на отхвърляне на пешеходеца след удара,
е била в диапазона 74 -79 км/ч., като се
приема стойност около средната 77 км/ч за изчислителния анализ.
ВЛ по АТЕ е
анализирало разположението на слънцето по време на настъпване на произшествието
и е приело, че сянката на моста и разположението на слънцето не са повлияли на
видимостта на пешеходеца.
При неограничена видимост за водача на процесния
мотоциклет БМВ се определя, че към момента, в който пешеходецът е предприел
пресичане на платното за движение, като е слязъл от левия бордюр, водачът на
мотоциклета е имал възможност да предотврати удара и ПТП при вървене на
пешеходеца с бавен, спокоен и бърз ход. Ударът е бил предотвратим и при
спокойно и бързо тичане.
Заключението по
АТЕ е изготвено от вещо в съответната област на науката лице, което е
висококвалифициран експерт, за чиято професионална компетентност и
добросъвестност не са налице основания за поставянето му под съмнение. Заключението
е пълно, ясно и обосновано, вещото лице е съобразило всички обективни данни по
делото, поради което и съдът не намира
основание да се съмнява в неговата правилност и го кредитира.
По делото са събрани гласни доказателства и чрез разпита на свидетеля М.Р.Р.. Свидетелят заявява, че познава Д. и
знае, че с баща й се случило ПТП. Преди да се случи ПТП, баща й и майка й живеели
заедно без да има брак. Живеели заедно отдавна, още преди свидетелят да е
роден. Р.сочи, че Д. винаги е живяла с
баща си в един и същи дом и преживяла смъртта на баща си доста тежко.
Въз
основа на показанията на св. Р.и представеното по делото удостоверение за
наследници (л. 9), съдът приема, че ищцата Д.С.М. е била дъщеря на починалия С.М.К., а
ищцата С.А.Я. е съжителствала на съпружески начала с него.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът Д.К.К. е действал противоправно, тъй
като е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 2, изр. посл. от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП), предвиждаща, че водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Когато
пострадалият е починал, обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител
могат да претендират и неговите най-близки роднини, чиито кръг е подробно
очертан в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т. 2 – низходящи, възходящи и
съпруг, както и лицата между които са установени трайни връзки, аналогични
между родител и дете и между съпрузи, които не са оформени по законоустановения
ред посочени в ППВС № 5 от 1969 г. – взетото за отглеждане и осиновено дете,
съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия от
непозволеното увреждане. Следователно, ищците по настоящото дело са са
легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.М.К.. На
основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ,
СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.“ дължи да
заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увредените лица, каквито
се явяват ищците по делото.
Възраженията
на ответника са неоснователни. Действително, решаващо за извода за виновността
на водача на мотоциклета е обстоятелството къде точно по ширина на пътното
платно е настъпило процесното ПТП. В
наказателното производство е прието, че ПТП е настъпило в най-лявата лента и в
този случай се касае за случайно дейние по смисъла на чл. 15 НК. В настоящото
производство, въз основа на показанията на св. С., вещото лице по АТЕ е приело,
че ПТП е реализирано в средната лента за движение, в който случай ударът е
предотвратим. Видно от уточненията, направени от ВЛ в открито съдебно заседание
на 07.02.2022 г. (л. 280), ако се
приеме, че ударът е бил в лявата лента, пешеходецът е изминал 1.8 метра и в
този случай, ударът е непредотвратим (за водача на мотоциклета). Съобразно
показанията на св. С. (че ударът е настъпил в средната лента), ударът става от
непредотвратим в предотвратим за мотоциклета. В настоящото производство, обаче,
показанията на св. С. не са опровергани от каквито и да е годни доказателства,
поради което и няма причина, съдът да не ги кредитира. Представените
постановления на СГП и протоколите за разпит на свидетели в наказателното производство
не се ползват с материална доказателствена сила относно сочените в тях факти,
а удостоверяват единствено, че са
съставени на посочените дати от посочените в тях лица, които обстоятелства,
обаче, са неотносими по настоящото дело. Относно фактите, които лицата
възпроизвеждат в тези документи, същите се явяват недопустимо доказателствено
средство, тъй като съгласно ГПК гласни
доказателства се събират пряко и непосредствено пред съда.
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените от ищците
страдания от смъртта на С.М.К. и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увреденото лице да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди,
като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ,
че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът,
обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици от
претърпените от ищцата страдания, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България, вкл. и указанията, дадени с
Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на
Пленума на ВС. Като база при определяне на паричното обезщетение за причинени
неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането. Нивата на застрахователно покритие, респ. нормативно определените лимити на отговорност
по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, са от значение
при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди относно
възможния максимален размер, при произнасяне по отговорността на застрахователя
при предявен пряк иск, индиция са за икономическата конюнктура, но сами по себе
си не са критерий, нито са база за определяне размера на обезщетението (в този
см. решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I ТО, решение №
179/29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на ВКС, I ТО, решение №
207/-3.09.2013 г. по т. д. № 207/2011 г. на ВКС, II ТО, решение № 83/06.07.2012 г. по т.
д. № 795/2008 г. на ВКС, II ТО, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II ТО, решение по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 1948/2013 г. н ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 2974/2013 г. на ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 2908/2015 г. на ВКС, I ТО и др.).
Определяйки
размера на обезщетенията за неимуществени вреди от смъртта на С.М.К.,
съдът съобрази всички посочени по-горе обстоятелства, както и инфлационните
процеси към момента на увреждането, определящи стандарта в страната към
релевантния период, лимитите, вменени на застрахователните дружества, както и
съдебната практика по аналогични случаи и доказаните по делото вреди.
Съобразявайки
всичко изложено, както и принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, съдът приема, че
претърпените от ищците неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез
парично обезщетение от по 120 000
лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалият ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г.
по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. №
623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І
т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението
на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че с действията си пострадалият пешеходец
е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като, предприемайки
внезапно, нерегламентирано пресичане на магистрален път, същият е поставил в
риск живота и здравето си и е е съпричинил претърпените от него телесни
увреждания в изключително висока степен.
Видно от заключението по АТЕ, причината за създаване
на опасната ситуация и настъпване на произшествието е в действията на пешеходеца,
предприел рисковано пресичане на платното за движение, а действията на водача
на мотоциклета са посочени от ВЛ като втора причина за настъпване на ПТП.
Видно от АТЕ, водачът на мотоциклета е имал възможност
да види пешеходеца, но и пешеходецът също е имал възможност да види приближаващия се от дясно
мотоциклет и то още по-добре, защото е бил със светлина на фаровете. Имал е и
възможност да го види и по време на пресичането на платното и е могъл да се
спре на разделителната линия преди да навлезе в средната лента. ПТП е било
предотвратимо за пешеходеца, който изобщо не е трябвало да предприема пресичане
на платното за движение на бул. „Околовръстен път“, защото на междинната ивица
е имало монтирани 2 мантинели. Но това място мантинелата е била двойна и представлява преграда за движение на пешеходци.
Пешеходецът след като е прекрачил двете мантинели, е имал възможност да огледа
пътя надясно и да види мотоциклета, могъл е да изчака и пропусне мотоциклета и
да избере подходящ момент за да продължи рискованото си пресичане. Имал е и възможност да спре на разделителната
прекъсната линия преди да навлезе в средната пътна лента
При така установените факти, съдът приема, че
е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
пешеходец. При настъпване на процесното
ПТП, пострадалият пешеходец е предприел пресичане на път ІІ-18 при наличие на монтирани 2
мантинели, ограничаващи именно пресичането на пътя от пешеходци. С това си
поведение, пешеходецът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал. 1,
т. 4 ЗДвП, предвиждаща, че пешеходците са длъжни да не преминават през ограждения от парапети. Освен това,
пешеходецът не е съобразил поведението си с приближаващото МПС, с което е
допуснал нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗЗДвП, съгласно който преди да
навлязат на платното за движение, пешеходците са длъжни да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства.
Само по
себе си нарушението на установените в ЗДвП правила за движение по пътищата не е
основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е
необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т. е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на
правилото на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между
вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки за настъпване на увреждането.
Видно от
АТЕ, обаче, разположението на пешеходеца на пътното платно (на бул.
„Околовръстен път“), е в причинна връзка с настъпване на процесното ПТП, тъй като
пешеходецът изобщо не е трябвало да предприема пресичане на платното
за движение, а след като го е предприел – е имал възможност да огледа пътя
надясно и да види мотоциклета, могъл е да изчака и пропусне мотоциклета. Следователно, допуснатите от
пострадалия нарушения на Закона за движение по пътищата са в причинна връзка с
настъпването на злополуката и са основание за приложение на разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението.
Както
беше посочено, за приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо
увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно
наличието на причинна връзка между неговото действие или бездействие и
вредоносния резултат. Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа
разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и
бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването.
При
този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на пострадалия с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат. Паралелът и сравнението на поведението на
участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да
съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта (решение №
117/08.07.2014 г. по гр.д. № 3540/2013 г. на ВКС, І ТО).
Водачът на мотоциклета е допуснал нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, съгласно който
водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. От друга страна, обаче, пострадалият пешеходец се е
намирал на пътното платно, което е било забранено за пресичане от пешеходци (с
поставени предпазни ограждения), т.е. изобщо не е трябвало да предприема
пресичане на платното за движение, а отделно от това – е имал възможност да
огледа пътя надясно и да види мотоциклета, могъл е да изчака и пропусне
мотоциклета. Следователно, ако пострадалият пешеходец
беше спазил правилата за движение на пешеходците, вредоносния резултат със
сигурност е нямало да настъпи. Изложеното е достатъчно да се приеме, че приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е по-голям
от приноса на водача на мотоциклета, той е посочен в АТЕ и като първопричината
за настъпване на ПТП, поради което и следва да бъде определен на 60%, с колкото и на
основание чл.51, ал.2 ЗЗД следва да бъдат намалени определените по-горе обезщетения.
Поради
изложеното, исковете са основателни и доказани за по 48 000 лева (120 000
лева минус 60 %), а за разликата до пълните предявени размери, исковете следва
да се отхвърлят.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.), обаче, предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от
един по- късен момент. Съгласно чл. 512, ал. 1 КЗ, когато към бюрото се предяви претенция за
обезщетение, се прилага чл. 496 КЗ. Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ
предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. Когато документите по ал. 3 са недостатъчни
за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на
пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да изисква представянето на
документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица ( чл.
496, ал. 4 КЗ). В случая, не се спори по делото, че преди предявяване на
исковата молба, ищците не са предявявали претенция към ответника (което изрично
се признава от ищците с молбата от 26.11.2020 г., л. 43). С оглед на така
установените факти и цитирани
разпоредби, обезщетението за неимуществени вреди е дължимо от датата на
предяваване на исковата молба – 23.09.2020 г., а за периода от 20.08.2017 г. до
22.09.2020 г., претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
– адв. В.Т.А.,
адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, в размер на 3388.80 лева (7060 лв. х 0.48).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 4727.84 лева от общо направените
разноски в размер на 9092 лева (9092 лв. х 0.52), вкл.: платено адвокатско
възнаграждение – 8 472 лв, с вкл. ДДС (л. 41-42), депозит за свидетели –
120 лв. (л. 60), депозит за АТЕ – 400 лв. (л. 251), разноски за превод – 90 (л.
277 и сл.), ДТ за СУ – 10 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 3936 лева – държавна
такса – 3840 лв. (96 000 лв. х 4%), и депозит за АТЕ – 96 лв. (200 лв. х 0.48),
от внасянето на които ищците са били освободени.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА
Б.А.З.“, рег. по ф.д. № 11830/2011 г. по описа на СГС, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********, да заплати на С.А.Я., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и Д.С.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ, сумата от по 48 000 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди от
смъртта на С.М.К., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 20.08.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от 23.09.2020 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ, за разликата над от по 48 000 лева до
пълните предявени размери от по 100 000 лева – обезщетения за
неимуществени вреди, както и претенциите за лихва за забава, за периода от 20.08.2017
г. до 22.09.2020 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА
Б.А.З.“, рег. по ф.д. № 11830/2011 г. по описа на СГС, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********, да заплати на адвокат В.Т.А.,
с адрес: ***, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 3388.80 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.А.Я., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, и Д.С.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплатят на СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.“, рег. по
ф.д. № 11830/2011 г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 4727.84
лева
– разноски по делото.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.“, рег. по
ф.д. № 11830/2011 г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „********, да заплати
на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 3936
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: