РЕШЕНИЕ
№ 4516
Варна, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - X тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: | КРАСИМИР КИПРОВ |
Членове: | ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА РАЛИЦА АНДОНОВА |
При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР КИПРОВ канд № 20247050700728 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по жалба на „И.г.“ ЕООД, представлявано от управителя С. Д. П., против Решение № 138/6.02.2024 год. по НАХД № 4301/2023 г. по описа на ВРС, с което е изменено издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда“-Варна НП № 03-2300676/2.08.2023 г. , като наложената в размер на 3000 лв. имуществена санкция е намалена на 1500 лв. С изразено в жалбата несъгласие с описаните в обжалваното НП факти , се иска постановяване на касационно решение за отмяна на въззивното решение като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбата се поддържа с подадената от касатора молба с.д. 5944/23.04.2024 год.
Ответникът – директора на дирекция „Инспекция по труда“- Варна , чрез упълномощения юрисконсулт Н. Т. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното НП е наложена на основание чл. 414, ал.3 от КТ на „И. г.“ ЕООД имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, а именно : затова, че на 9.07.2023 г. в 12.15 ч. в кофишоп 11, находящ се в общ. Варна, к.к. „Св. К. и Е.“ ТК С. Р. , дружеството в качеството си на работодател е допуснало до работа лицето А. А. Я. да полага труд в полза на „И. г.“ ЕООД , изпълнявайки трудови функции на „бариста“, извършвайки приготвяне на кафе и обслужване на клиенти, при определено работно време от 8.00 ч. до 20.00 ч., с договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1000 лв., преди да е сключен писмен трудов договор между страните по възникналото трудово правоотношение.
За да измени обжалваното НП , въззивният съд въз основа на неоспорените показания на свид. Г. и от съдържанието на подадената от А. Я. декларация по чл.402 от КТ е приел за установени описаните в него факти, които при отсъствието на спор за липсата на сключен писмен трудов договор счита за правилно квалифицирани като нарушаване на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, но поради липсата на изложени от наказващия орган мотиви за налагане на имуществена санкция в размер над минималния такъв предвиден в санкционната норма на чл.413, ал.3 от КТ, намалява наложената в размер на 3000 лв. имуществена санкция до предвидения абсолютен минимален размер от 1500 лв.
При липсата на точно и мотивирано изложени в жалбата оплаквания по процесуално-доказателствената дейност на въззивния съд и наличието единствено на изразено несъгласие с фактите по обжалваното НП, касационният съд намира, че в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал.2 от АПК, обжалваното решение следва само служебно да бъде проверено за неговата материална законосъобразност, т.е. касационното основание е това по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон, каквото в случая не е налице.
При отсъствието на заявени от касатора непълнота в събраните от районния съд доказателства или други негови пропуски по установяване на фактите, то съгласно чл.220 от АПК, преценката относно правилното прилагане на материалния закон следва да бъде извършена въз основа на фактите установени от въззивната инстанция. При така установените и приети от ВРС факти за характера на извършваната от А. Я. дейност в обект на дружеството-касатор, за установено работно време от 8.00 ч. до 20.00 ч. и за договорено трудово възнаграждение в размер на 1000 лв., то правилно възникналите правоотношения са квалифицирани като трудови такива – същите касаят предоставянето на работна сила, поради което съгласно чл.1, ал.2 от КТ, същите следва да бъдат уредени само като трудови правоотношения. Последното, не е било сторено от страна на работодателя в съответствие с императивната разпоредба на чл.62, ал.1 от КТ, която изисква сключването на писмен трудов договор – в случая такъв не е бил сключен, като неговите елементи са били устно договорени, като по този начин е осъществен състава на адм. нарушение по чл.413, ал.3 от КТ. Така осъщественият състав на адм. нарушение не подлежи съгласно чл.415в от КТ на квалификация като маловажно нарушение , поради което като е изменил обжалваното НП и е намалил размера на наложената имуществена санкция до минималния такъв предвиден в разпоредбата на чл.413, ал.3 от КТ, а именно 1500 лв., ВРС е приложил правилно материалния закон.
Освен материално законосъобразно по гореизложените съображения, при служебно извършената от касационният съд служебна проверка не се установиха пороци във връзка с допустимостта и валидността на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, разноски на касатора не се дължат , а на ЮЛ-учреждение на ответника следва за осъщественото процесуално представителство от упълномощения юрисконсулт Н. Т. да се присъди на основание чл. 63д , ал.4 от ЗАНН юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв., съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 138/6.02.2024 г. по НАХД № 20233110204301/2023 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „И. г.“ ЕООД , [ЕИК] да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: | |
Членове: |