Решение по дело №273/2021 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 6
Дата: 14 януари 2022 г.
Съдия: Веселина Топалова
Дело: 20214200100273
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Габрово, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Гражданско дело №
20214200100273 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Н. ИВ. Н. от гр.
Габрово против ЗАД“Далл Богг: Живот и Здраве“ АД гр. София.
Твърди се, че на 23.12.2020 г. около 7.00 часа в гр. Габрово на бул.
В.Априлов № 43, водачът на автомобил Мерцедес с рег. № ЕВ *** ВК при
движение по прав път удря пресичащия пътното платно пешеходец Н. ИВ. Н..
Пострадалият постъпил на лечение в болнично заведение за периода от
23.12.2020 г. до 26.12.2020 г. Установени били множество травми. След
изписването му лечението продължило в домашни условия и предвид
възрастта му, той и близките му изживяли случилото се много тежко.
Виновният за настъпилото събитие водач попадал в кръга лица, чиято
отговорност се покрива от застраховка гражданска отговорност, сключена с
ответното дружество.
Иска се да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 42 000 лв.,
заедно със законната лихва, считано от 23.12.2020 г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски.

В срок е постъпил писмен отговор, с който се заявява, че предявеният
иск е процесуално допустим, но неоснователен, необоснован и недоказан.
Ответникът счита, че ищцовата претенция за неоснователна по основание и
по размер.
В случай, че съдът намери иска за основателен, се иска да бъде намален
размера на присъденото обезщетение, поради съпричиняването на ПТП и на
вредите от страна на пострадалия ищец, както и поради прекомерност на
претендираното обезщетение, което е в разрез с реално причинените по вид и
степен телесни увреждания, както и със съдебната и застрахователна
1
практиката по аналогични случаи към процесния период с оглед критериите
за „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
С отговора се заявяват следните безспорни обстоятелства:
Не се оспорва наличието на валидно сключен застрахователен договор
между дружеството и ИВ. АНГ. М., в качеството му на водач и собственик на
л. а. марка „Мерцедес", модел „МЛ 320 4 Матик", per. № ЕВ *** ВК по силата
на застрахователна полица № BG/30/120000148936, със срок на валидност от
06.01.2020 г. до 06.01. 2021 г.
Оспорват се следните обстоятелства: Процесното ПТП да се е
реализирало по описания в исковата молба начин. Оспорва се да е налице
виновно и противоправно поведение от страна на застрахования в
дружеството ни вода. Твърди се, че водачът на л. а. „Мерцедес' модел „МЛ
320 4 Матик", per. № ЕВ *** ВК не е нарушил правилата на ЗДвП.
Управлявал е автомобила си с предвидена в ЗДвП скорост за движение в
населено място и в лентата си за движение. По този начин не се осъществил
ФС на деликтната отговорност, защото липсва един от основните и
елементите, а именно противоправното поведение. От тук следва, че и по
отношение на ответника, няма как да се реализира отговорността му за
заплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите", доколкото отговорността на
застрахователя по тази застраховка е функционално обусловена от
отговорността на виновния водач.
Оспорва се наличието на вина за осъществилото се ПТП от страна на
ИВ. АНГ. М.. Липсвала влязла в сила осъдителна присъда, споразумение или
решение по чл. 78 а НК, които по несъмнен начин да установяват виновното и
противоправното му поведение и които да са задължителни по силата на чл.
300 ГПК за гражданския съд. Ищецът се е появил внезапно на пътното
платно, рязко е изскочил на пътя пред преминаващия автомобил и то на
нерегламентирано място, без наличие на означена пешеходна пътека или
пешеходен светофар, в тъмната част на денонощието, на участък от пътя,
където по принцип не трябва да се очаква наличието на пешеходци.
Поведението на ищеца като пешеходец е поставило в обективна
невъзможност водача на автомобила да предвиди опасността и да спре
толкова бързо управлявания от него автомобил. В условията на евентуалност
и в случай, че съдът намери, че вина за ПТП има застрахования водач, моли
да се има предвид наличието на значително съпричиняване от страна на
ищеца за настъпване на ПТП и вредоносните последици от него. В качеството
си на пешеходец и участник в движението, ищецът е имал задължение да
спазва нормативно установените в чл. 108 и сл. от ЗДвП правила. Той не е
пресичал на обозначените за това места за пресичане, предприел е внезапно
пресичане на пътното платно, косо на приближаващия към него автомобил в
тъмната част от денонощието, облечен с тъмни дрехи, без светлоотразителен
елемент, като по този начин е създал опасност за живота и здравето си и това
е довело до възникването на ПТП и на телесните увреждания у ищеца.
Оспорва се и причинно-следствената връзка между описаните в исковата
молба травматични увреждания и процесното ПТП, включително ищецът да
2
е претърпял фрактура на спинозния израстък на прешлен в резултат на
процесното ПТП, доколкото такова травматично увреждане не е описано в
нито един от представените с исковата молба писмени доказателства. В този
смисъл се твърди, че ищецът страда от възрастови дегенеративни
заболявания, на които се дължат част от оплакванията му, като те не са в
резултат на ПТП. Липсвала представена медицинска документация, която да
обоснове тежкото психическо състояние на ищеца. Единственият начин, по
който може да се установи този факт, е като се осъществят прегледи при
психолог, чието компетентно мнение ще доведе до точното диагностициране
на текущото му състояние. Оспорва се и претендирания размер на
обезщетение за неимуществени вреди от 42 000 лева като необосновано
прекомерно завишен.
Ответникът счита, че лихва не се дължи, поради неоснователност на
главния иск. В условията на евентуалност, се възразява срещу началния
момент, от който се претендира лихва за забава. Съгласно императивните
норми на КЗ, застрахователят изпада в забава само ако в рамките на
законоустановения 3- месечен срок не се е произнесъл мотивирано по
депозираната писмена молба за изплащане на обезщетение. Въз основа на
писмена претенция, с вх.№ 278/21.01.2021 г., депозирана от името на ищеца,
застрахователят образувал щета № 0801-000460/2021-01 по повод искането
за репариране на неимуществени вреди. Поради липсата на достатъчно
доказателства в подкрепа на твърденията относно механизма на ПТП,
получените телесни увреждания, твърдените негативни психически
изживявания и търсените от него суми като обезщетение, с писмо, с изх. №
791/10.02.2021 г. ответникът детайлно изброил какви документи следва да
бъдат представени допълнително от пострадалото лице, които и до настоящия
момент не са предоставени на дружеството ни. Поради което и с оглед
спазване на указаните в КЗ срокове за произнасяне на застрахователя, с
писмо, с изх. № 2072/21.04.2021 г., представено като доказателство към
исковата молба, ищецът и неговите пълномощници са уведомени, че
застрахователят се е произнесъл с отказ по искането му, по подробно
изложените в писмото мотиви. Поради това и в случай, че главния иск бъде
уважен се иска началната датата на лихвата за забава да е от постановения от
дружеството отказ - 21.04.2021 г.
В срок е постъпила допълнителна искова молба.
Оспорват се и възраженията за неоснователност на исковете.
Възраженията на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, също били
неоснователни, както и възражението по лихвите.
Постъпил е и допълнителен отговор на искова молба, с който се
поддържат направените с отговора на исковата молба възражения, както и
доказателствените искания.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по
делото приема следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
3
Безспорно е между страните наличието на валидно сключен
застрахователен договор между дружеството и ИВ. АНГ. М., в качеството му
на водач и собственик на л. а. марка „Мерцедес", модел „МЛ 320 4 Матик",
per. № ЕВ *** ВК по силата на застрахователна полица №
BG/30/120000148936, със срок на валидност от 06.01.2020 г. до 06.01. 2021 г.
Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенцията
пред застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. В случая е установено, че ищецът е предявил претенцията
си пред ответното дружество на 21.01.2021г., въз основа на която е
образувана преписка по щета № 0801-000460/2021-01. Застрахователното
дружество е изпратило писмо изх. № 2072/21.04.2021 г., с което уведомява
ищеца, че по претенцията му за заплащане на обезщетение за нанесени
неимуществеи вреди при ПТП на 23.12.2020 г., е постановен отказ, тъй като
не са представени изисканите от дружеството документи, подробно описани в
писмото.
Поради изложеното, искът е процесуално допустим.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по
обем с отговорността на деликвента.
В случая отговорността на ответното дружество ще бъде ангажирана
при наличие на предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
и на причинна връзка между получените от ищеца увреждания и
противоправното поведение на виновния водач.
По делото е разпитан като свидетел ИВ. АНГ. М., който подробно
обяснява начина по който е осъществено пътно транспортното произшествие
с негово участие. Заявява, че видял предмет, а не човека.Той бил облечен в
тъмни дрехи, носел стол, след удара отказал да се качи в пристигналата
линейка. Било тъмно и ръмял дъжд.Свидетелят счита, че ищецът се е блъснал
в колата, а не обратното. Към настоящият момент носи очила, но тогава бил
без тях, тъй като виждал все още добре.
От изслушаната по делото авто-техническа експертиза се установява
следния механизъл на настъпване на произшествието: На 23.12.2020г., около
06.50 часа, в град Габрово, бул. ,.Априлов" до № 43 настъпва ПТП между -
лек автомобил "Мерцедес МЛ" с per. № ЕВ *** ВК, който се движи от
центъра на града в посока стадион „Христо Ботев" със скорост 46 - 49км/ч.
По същото време пешеходецът Н. ИВ. Н. от гр. Габрово, носейки на гърба си
стол предприема косо пресичане на платното за движение с гръб към центъра
4
на града, и на около 4.0 - 4,5м. от десен край на платното за движение
настъпва удар с попътно движещият се л.а. „Мерцедес". Водачът на
автомобила забелязва пострадалия, отклонява л.а. наляво и започва спиране,
но разстоянието е недостатъчно и настъпва удар между преден десен фар на
л.а. „Мерцедес", и стола.Следва плъзгане на стола и тялото на пострадалия по
десен преден калник до достигане на огледалото и падане по лице на
пострадалия на настилката. Платното за движение по бул." Априлов" е с
двупосочна организация на движение, с по две ленти за всяка посока,
разделени с двойна непрекъсната линия. Пътната лента на дясното платно за
движение е с непрекъсната разделителна линия.Общо дясното и лявото
платно за движение са с 14,6м ширина. Дясното платно за движение е с
широчина 7м, като двете пътните ленти са по 3,5м. разделени с двойна
непрекъсната линия в района на спирката.Преди мястото на ПТП има пътен
знак предупреждаващ за наличието на изкуствена неравност на платното за
движение, поставен на метален кол и знак обозначаващ автобусната спирка,
поставен на стълб от бившата тролейбусна мрежа.На мястото на ПТП няма
пешеходна пътека.На около 140м. преди мястото на ПТП има пешеходна
пътека, която се регулира с пешеходен светофар.На около 70м. след мястото
на ПТП има пешеходна пътека, която е върху изкуствената неравност.ПТП
настъпва в тъмната част на денонощието.Участъкът от пътя към мястото на
ПТП е права без неравности, добро асфалтово покритие.Мокра настилка,
валеж, без работещо изкуствено осветление.Режимът за движение към
мястото на ПТП е при максимално разрешена скорост 50 км/ч. за населено
място.Скоростта на л.а. „Мерцедес" в момента на удара е 35,46км/ч.Скоростта
на л.а. „Мерцедес" преди удара е била 46,12-49,53км/ч.Пешеходецът
предприема пресичане на платното за движение в района на автобусната
спирка, движейки се косо - частично с гръб към приближаващите ППС.На
мястото на ПТП няма обозначена пешеходна пътека, няма светофарна уредба.
При навлизане на пешеходеца на платното за движение л.а. „Мерцедес" се е
намирал на разстояние от 62,4 - 70,2м. от мястото на удара.Пешеходецът е
имал възможност да възприеме приближаващият автомобил и да го пропусне,
не предприемайки пресичане или да пресече на обозначено за това място. В
съдебно заседание, проведено на 2.11.2021 г., експертът обяснява, че при
разстоянието, на което се е намирал автомобила, неговият водач е имал
видимост, могъл е да забележи пешеходеца и да предотврати настъпването на
ПТП. Осветеността на фаровете на къси светлини е от 60 -80 м., но предвид
валежа, тогава е била около 60 м., което позволява на управляващия
амтомобила да забележи пресичащия човек и да не допусне настъпване на
ПТП.
На база на така направените изводи от вещото лице относно
механизма на произшествието, се установява, че причината за настъпването
му е в действията както на водача на лекия автомобил, така и на пресичащия
пешеходец. Св. И.М. е реализирал противоправно поведение, нарушавайки
правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Въпреки,
че се е движил без да нарушава максимално допустимата скорост за този
пътен участък, скоростта му се е оказала неподходяща. Съгласно цитираната
5
по-горе разпоредба на закона, при избиране на скоростта на движение,
водачът следва да се съобрази с актмосферните условия и с конкретните
условия за видимост, в случая тъманата част на денонощието при дъжд. Като
е управлявал автомобила с несъобразена с конкретната пътна обстановка
скорост, не е контролирал непрекъснато движението му. Именно поради това,
въпреки, че е имал видимост, могъл е да забележи пешеходеца и да
предотврати настъпването на ПТП, е настъпил удара. В случая, макар и да не
е реализирана наказателната отговорност, фактите по настоящето дело
установяват противоправност на поведението на водача, неговата вина, под
форма на непредпазливост.
От друга страна е установено, че пешеходецът е нарушил правилата на
чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, като е пресякъл пътното платно на
необозначено за това място, като в близост се намират две обозначени
пешеходни пътеки. Преди да навлезе на платното за движение не се
съобразил с приближаващия автомобил, въпреки, че е имал възможност да
възприеме прибилижаващия се автомобил и да го пропусне. Не е налице и
някоя от хипотезите на чл. 113, ал. 2 от ЗДвП, даващи право на пешеходците
да пресичат пътното платно извън определените за това места. Мястото, на
което ищът е пресякъл пътното платно, не е обозначено с пътен знак или
хоризонтална маркировка и не е пешеходна пътека по смисъла на § 6, т. 54 от
ДР на ЗДвП. Така установените обстоятелства обосновават извод за
незаконосъобразност на предприетото от него пресичане. Той не е имал право
да пресече пътното платно там, където го е направил, тъй като мястото не е
пешеходна пътека – не е маркирано или обозначено като такова, нито е
продължение на тротоар или банкет; не е налице и някоя от хипотезите на чл.
113, ал. 2 от ЗДвП, даващи право на пешеходците да пресичат пътното платно
извън определените за това места.
Заедно с това е налице причинна връзка между нарушението на ищеца
и настъпването на ПТП, при което той е пострадал, като пресякъл на
необозначено място, при наличие в близост на две пешеходни пътеки и без да
се съобрази с приближаващия автомобил. Поради това възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца е основателно.
При съпоставяне приноса на виновния водач, с приноса на пешеходеца, и
предвид по-високите изисквания към водачите на МПС за осигуряване
безопасността на движението, съдът приема, че приносът на ищеца в
настъпване на вредата е 40%.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и
тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените
болки, проявлението им във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за
възстановяването и др.
Според вещото лице д-р Р., при претърпяното ПТП ищецът е получил
следните травматични увреждания: Контузия в лявата хълбочна област, със
счупване на крилото и тялото на лявата хълбочна кост, в съседство с горното
6
рамо на лявата срамна кост. Хълбочната кост участва в изграждането на
тазовия пръстен, който анатомично и функционално е свързан с движенията
на долните крайници. Поради това, експертът твърди, че счупването на лявата
хълбочна кост, следва да се преценява като трайно затруднение на
движението на долния ляв краиник за срок от около 3 месеца; съгласно
медицинска документация е имало съмнение за фрактура на върха на гръбния
израстък на четвърти шиен прешлен. Установени са дегенеративни промени
на шийните и поясни прешлени. Тази травма е причинила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 3 седмици;
множество подкожни кръвоннасядания по меките тъкани на главата и голяма
разкъсно-контузна рана в лявата слепоочно - теменна област, довела до
значително нарушение на анатомичната цялост на кожата на главата,
нуждаещо се от хирургична обработка, което следва да се преценява като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 2
седмици; травма на главата, причинила мозъчно сътресение протекло без
загуба на съзнание, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота за срок от около 1,5-2 месеца. Получените от ищеца трами са
свързани с нарушена функция на крайниците-долен ляв крайник, на снагата и
шията. Мозъчното сътресение е било съпроводено с продължително
главоболие.Сами по себе си или в съвкупрност, травматичните увреждания не
представляват опасност за живота на ищеца. Към момента на прегледа,
осъществен на 29.11.21г., е установена намалена подвижност в лявата
колянна и тазобедрена стави и болка в същите при движение-сгъва ставите до
80 градуса. Поради болки в ставите на левия крак държи същия принудително
по-изпънат в сравнение с десния. Трудно сяда и става, има трудности при
ползването на тоалетна. Налице е намалена подвижност и в дясната глезенна
става. След инцидента ищецът се придвижва само с чужда помощ или с две
помощни средства. В този смисъл са налице трайни последици за здравето на
ищеца след претърпяното ПТП.Възстановяването е продължило около 4
месеца. След този период ищецът е можел да се придвижва с помощни
средства в дома си. Към настоящия момент, същият трудно може да се
обслужва самостоятелно.Предвид възрастта му, наличието на ставно
дегенаритвин заболявания на гръбначния стълб и тазобедрените стави пълно
възстановяване е невъзможно. Съгласно заключението, веднага слад травмата
Н.Н. е търпял силни болки, свързани с травмите на меките тъкани и
таза.Същите са били с висок до умерен интензитет в продължение на около 3-
4 месеца, след което са намалявали. Описаните травматични увреждания не
се дължат на дегенеративните заболявания на опорно-двигтелния апарат на
ищеца. Според експерта е възможно интензитета на претърпените и търпяни
към настоящия момент болки да са свързани с тези дегенеративни промени на
прешлените на гръбначния сътлб и тазобедрените стави.
Свидетелят Н.Н. е син на ищеца и живее с него в едно домакинство.Той
твърди, че ищецът бил на болнично лечения два три дни, след което го
изписали. Не можел да се прибере сам, не можел да ходи, да става от леглото
и да се обслужва. Това състояние продължило около три месеца. От удара в
главата понякона се държал неадекватно. Първоначално изпитвал много
7
силни болки. Сега започнал да ходи сам и да се обслужва. Така дадените от
свидетеля показания съдът кредитира като обективни и съответстващи на
медицинската документация по делото.
Като съобрази възрастта на пострадалия – възрастен човек на 80 г.,
травматичните уреди и свързания с тях продължителен емоционален
дискомфорт, негативните последици за качеството на живот, съдът намира, че
30 000 лева е справедлив размер на обезщетението. След приспадане на
определения процент за съпричиняване – 40% или 12 000 лв., остава сумата
от 18 000 лв., дължимо от ответника обезщетение. До този размер искът е
основателен и доказан и следва да бъде уважен, като в останалата част до
пълният претендиран размер от 42 000 лв. –следва да бъде отхвърлен.
Относно претенцията за лихва.
Ищецът е сезирал ответното застрахователно дружество с искане за
изплащане на застрахователно обезщетение на 21.01.2021 г. Изискани са
допълнителни доказателства. Няма данни да се представяни, както и кога му е
връчено писмото за това. С писмо изх. № 2072/21.04.2021 г., се уведомява
ищеца, че по претенцията му за заплащане на обезщетение за нанесени
неимуществеи вреди при ПТП на 23.12.2020 г. е постановен отказ, тъй като не
са представени изисканите от дружеството документи, подробно описани в
писмото. Върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
присъдена лихва за забава. Лихвата е дължима с изтичане на 15 дневен срок
от датата на сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция от страна
на пострадалия – аргумент от чл. 497 от КЗ. Законът свързва задължението на
застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за
представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи
по-рано). В конкретния случай, няма данни да са представени исканите
документи, поради което положение намира, че лихва се дължи след изтичане
на тримесечния срок по чл.496 ал.1 КЗ, който съвпада и с датата на
постановения отказ от ответника да заплати обезщетение – 21.04.2021 г.
Тъй като ищецът е освободен от държавна такса и разноски, ответникът
дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по сметка на ГОС
сумата от 720 лева държавна такса и 43 лева депозит за експертиза.
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни.
Ищецът е бил представляван от адвокат Г., която са оказала безплатна
правна помощ на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА. На адв. Г. се дължи адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска в размер на 1070 лв.,
определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
На основание чл.25 ал.2 от Наредба за заплащане на правната помощ,
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., като на
ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение за отхвърлената част от съдебно предявената претенция в
размер на 257 лв. и разноски в размер на 417 лв.
На основание изложеното, съдът
8

РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛ БОГГ: Живот и Здраве АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Г.М.Димитров № 1, да заплати на Н. ИВ. Н. ЕГН
**********, съдебен адрес адв. И.М.Г. ВТАК сл.адрес гр. В.Търново, ул.
**** *** №6 ет.2 сумата 18 000 лева/ осемнадесет лв./, обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждания, получени при ПТП, настъпило на 23.12.2020 г., заедно със
законната лихва от 21.04.2021 г. до окончателното изплащане, на основание
чл.432 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 18 000 лв. до 42 000 лева.
Присъдената сума да бъде заплатена по сметка №BG 53 FINV 9150
2017 5480 53 при Първа инвестиционна банка АД с титуляр Н. ИВ. Н..
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛ БОГГ: Живот и Здраве АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Г.М.Димитров № 1 да заплати по сметка на
Окръжен съд Габрово сумата от 720 лева държавна такса и 43 лева депозит за
експертиза по делото.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛ БОГГ: Живот и Здраве АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Г.М.Димитров № 1 да заплати на адвокат И.В. М.
- Г., ВТАК, личен номер **********, сл.адрес гр. В.Търново, ул. **** ***
№6 ет.2, адвокатско възнаграждение в размер на 1070 лв.
ОСЪЖДА Н. ИВ. Н. ЕГН **********, съдебен адрес адв. И.
М.-Горанова ВТАК, сл.адрес гр. В.Търново, ул. **** *** №6 ет.2 да заплати
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ:
Живот и Здраве АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Г.М.Димитров № 1, сумата 257 лв.юрисконсултско
възнаграждение и 417 лв., разноски за съдебни експертизи и разпит на
свидетел, съобразно отхвърлената част на иска.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд В.Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
9