Р Е Ш Е Н И Е № 103/11.7.2022 г.
11.07.2022 г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, ІІ касационен състав, в публично
заседание на двадесет и трети юни 2022г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАНЯ СТОЯНОВА
2. ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
при секретар: Велина Митева и с участието на прокурор
Милен Божидаров
Като разгледа докладваното от съдия В.
Стоянова
КАНД
№ 90 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на П.Т.М. ***, чрез адвокат Ц.М. от САК, със съдебен адрес *** срещу решение № 69 от 28.03.2022г. на ЯРС по анд № 150/2022г., с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 4681494, издаден от ОД на МВР гр. Ямбол, с който на П.Т.М. ***, за нарушение чл. 21, ал.2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева. С решението е осъден П.Т.М. ***, да заплати на ОДМВР Ямбол направените по делото разноски в размер на 100/сто/ лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново такова по същество, с което да бъде отменен издаденият електронен фиш, както и се иска присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява, не изпраща представител.
Ответната страна, ОД на МВР гр. Ямбол, редовно и своевременно призована, изпраща процесуален представител юрисконсулт З.А.. Моли да бъде оставена жалбата без уважение. Счита, че същата е неоснователна. Решението на Ямболския районен съд намира за правилно, обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила. Иска оставянето му в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в процеса представител на ЯОП намира касационната жалба за основателна, но по съображения крайно различни от изложените в нея. Счита, че в обстоятелствената част на мотивите на решението по никакъв начин няма описание на това какво съдът е приел, че е извършил нарушителя - жалбоподател в първоинстанционното производство. Намира още, че от фактическа страна мотивите на първоинстанционния съд се изчерпват единствено и само с посочване на това какво е заснела процесната камера и каква административна проверка е извършена от органите на административнонаказващия такъв относно установяване на процесното моторно превозно средство. Въз основа само на тези фактически обстоятелства впоследствие първоинстанционния съд е изложил надлежни и относими към конкретното нарушение подробни мотиви и съображения.
В този смисъл счита, че по този начин е било ограничено правото на защита на нарушителя да разбере за какво точно е обвинен, поради което намира за неправилно решението, което следва да се отмени и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Алтернативно сочи, че ако касационния състав не приеме горното становище и изхождайки от това, че доказателствата по делото безспорно установяват извършването на процесното административно нарушение, моли в такъв случай като правилно решението да бъде оставено в сила.
Настоящият съдебен състав, извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва, в срока по чл.211 от АПК и при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол е решение № 69 от 28.03.2022г. на ЯРС по анд
№ 150/2022г., с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К № 4681494, издаден от ОД на МВР гр.
Ямбол, с който на П.Т.М. ***, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева.
За
да постанови своя съдебен акт, ЯРС е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и оспореният
електронен фиш е издаден в съответствие със специалната процедура,
регламентирана в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП и съдържа необходимите реквизити, посочени в същата. Приел е също
така, че в издадения електронен фиш е описано точно
извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 21, ал.2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че същият на 01.04.2021
г. в 17:01 часа, автоматизирано техническо средство с № TFR1- М594 заснело товарен
автомобил марка „ ***“ с peг. № *****, движещ се в с.
*, общ. * по път I -7, км. 242+000 в посока пътен възел „Петолъчката“ с
превишена скорост – 81 км/ч при максимално разрешена за движение в населено
място - 50 км/ч.
Въз основа на тези данни и проверка за
собственост на заснетия автомобил, впоследствие бил издаден от ОД на МВР- Ямбол
електронен фиш серия К № 4681494 на собственика на автомобила П.Т.М., връчен на
13.02.2022г. Въз основа на установената фактическа обстановка ЯРС е приел, че
в случая нарушението е безспорно установено
от автоматизирано техническо средство с № TFR1- М594. От приложения протокол за
използване на АТСС за 01.04.2021 год. е видно, че е използвано точно това техн.средство с № TFR1- М594 в с. *, общ. * по път I -7,
км. 242+000 в посока пътен възел „Петолъчката“. По делото е приложен и протокол
от проверка № 2-56-20/04.12.2020 год. на мобилна система за видеоконтрол TFR1-
М594, видно от който същата съответства на одобрения тип. По делото е представен
и протокол № 10.02.4835 на Българския институт по метрология, видно от който
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1- М е одобрен тип средство за измерване. От съдържащата се докладна записка и снимков материал е видно,
че отчетената скорост на управлявания от жалбоподателя автомобил е 84 км/ч., а
е наказан за управление на автомобила с 81 км/ч. По изложените мотиви, ЯРС е
приел за неоснователни доводите, че не става ясно дали е взето под внимание
допустимия толеранс на максимално допустимата грешка от +/- 3 км/ч.
Изводът
на ЯРС е, че правилно контролният и наказващият орган са посочили нарушената от жалбоподателя
материална разпоредба от ЗДвП, както и че правилно и законосъобразно
наказващият орган е ангажирал административнонаказателната
отговорност на дееца по чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП, където е предвидена глоба в
размер на 400 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в
населено място от 31км/ч до 40 km/h, тъй като
жалбоподателят е превишил допустимата скорост с 31 км/ч., след приспадане в
негова полза на 3 км/ч, допустимата грешка при измерването. Размерът на
наказанието е фиксиран от законодателя и не може да бъде намаляван от съда.
Решението е правилно.
Съгласно нормата на чл.189, ал.4
от ЗДвП, действаща към момента на извършването на нарушението: „при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.“
В този смисъл съдът счита за
неоснователни възраженията изложени в касационната жалба за незаконосъобразност
на решението и на съставения ел. фиш.
Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.
В разпоредбата на § 6, т.65 от ДР на ЗДвП /ДВ, бр.19/13.03.2015г./
законодателят е дал легално определение на понятието автоматизирани технически
средства или системи - това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
С оглед изложеното и събраните по делото доказателства, касационната инстанция счита за правилен и извода на ЯРС, че от материалноправна страна е безспорно установено извършването от страна на касатора на описаното в електронния фиш административно нарушение по чл. 21, ал.2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наложена санкция в размер, абсолютно определен в разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
ЯАС изцяло споделя
изводите на ЯРС, че в издадения електронен фиш е описано точно извършеното от
жалбоподателя административно нарушение по чл. 21, ал.2 вр.
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че същият на 01.04.2021г., в 17.01
часа, в с. *, община *, на път 1-7, км.242+000, с посока на движение на контролираните
МПС от с. * за Петолъчката, управлявал МПС „***“ с peг.
№ *****, с превишена скорост от 81 км/ч при максимално допустима до 50 км/ч,
като превишаването на разрешената скорост е с 31 км/ч и това е установено с
АТСС TFR1-M/594. Техническото средство е преминало проверка на 04.12.2020г., видно от
Протокол № 2-56-20 от Полицейска техническа лаборатория за проверка на радари, скоростомери и анализатори за алкохол в дъха и подлежащ на проверка
м. декември 2021г. Едногодишния срок е регламентиран със заповед №
А-333/20.-5.2014г. на Държавна агенция метрология и технически надзор.
безспорно е установено, че към сочената дата на нарушението използваното АТСС TFR1-M/594 е одобрено и изправно. В
издаденият ел.фиш са посочени изчерпателно и мястото на извършване на
нарушението, времето и ограничението на скоростта.
От протокол № 2-56-20 е
видно още, че допустимата грешка при измерване на скоростта е 3 км/ч при
скорост 100 км/ч и 3% при скорост над 100 км/ч, като посочената скорост от 3 км/ч и съответно 3
% се приспада автоматично при съставянето на ЕФ.
А в конкретния случай, заснемането на процесното нарушение посредством автоматизирано техническо средство АТСС TFR1-M/594, е било инсталирано в специален автомобил „******“, на път І -7 км 242+000, като правилно ЯРС е приел, че са налице предпоставките на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП за издаване на електронен фиш.
Самият жалбоподател, нито пред ОД на МВР Ямбол
след връчването на ЕФ, нито в жалбата си до ЯРС и после до ЯАС е оспорил посочената в атакувания ЕФ
установена с АТС скорост от 81 км/ч.
При проверката на ел. фиш съдът не констатира наличие на съществено процесуално нарушение, което да е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за
изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на
спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното
право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло и
не следва да бъдат дословно преповтаряни, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.2
от АПК. Не са
налице касационни отменителни основания по смисъла на
чл. 348, ал.1 от НПК, за допуснато от ЯРС нарушение на материалния закон при произнасяне
по същество на спора, както и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
По изложените съображения, ЯАС намира, че
подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде
уважавана.
Решението на първоинстанционния съд е валидно, като постановено от законен състав, допустимо и в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременното направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответната страна, същото се явява основателно с оглед чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН, ЯАС, втори касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 69 от 28.03.2022г. на ЯРС по анд № 150/2022г. на Ямболския районен съд.
ОСЪЖДА П.Т.М. *** да заплати на ОД на МВР, Ямбол направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1. /п/ не се чете
2. /п/ не се чете