Решение по дело №51/2024 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 9
Дата: 11 март 2024 г.
Съдия: Габриела Петкова Димитрова
Дело: 20243620200051
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Нови пазар, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Габриела П. Д.а
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Габриела П. Д.а Административно
наказателно дело № 20243620200051 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Н. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., ул.
„***“ №*, общ. К., обл. Шумен, чрез адв. А.Д., против Наказателно постановление № 23-
0280-000363/15.12.2023 г. на Началника на РУ Каолидоно при ОД на МВР Шумен, с което
са му наложени административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди лева/ и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца,
на основание чл.175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено в
нарушение на административнопроизводствените правила. Поддържа се, че НП е издадено в
нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради липсата на преки
доказателства, които да потвърждават виновното нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т.
2 от ЗДвП. Навеждат се твърдения за нарушение и на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от
ЗАНН, тъй като актосъставителят не е присъствал при установяване на нарушението. В
заключение пледира за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и адв. А.Д.,
който поддържа жалбата по изложените в същата съображения и пледира за отмяна на
издаденото НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. С молба вх. №
1131/16.02.2024 г. оспорва подадената жалба.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
1
Жалбоподателят А. Н. А. бил правоспособен водач на МПС за категория „В”. Той
управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с ДК № ***.
На 28.10.2023 г. в 17:45 ч. той се движел в с. Г. с посочения автомобил по ул. „***“ в
посока от центъра на селото към кметството на селото. В същото време в центъра на с. Г., в
близост до хранителния магазин, бил свид. Н. И., който забелязъл автомобила на
жалбоподателя, движещ се към него от към с. С.. Водачът рязко спрял със спирачки, след
която рязко тръгнал в посока към кметството на селото, рязко завъртял автомобила до
детската площадка като гумите забуксували, отново се върнал към свидетеля и отново спрял
рязко. След като станал пряк очевидец на случилото се свид. Н. И. подал сигнал до колегите
си в РУ К.. Във връзка с подадения сигнал на място пристигнал екип на РУ К. - свид. Д. Д.
и свид. М. О. и установили, че на пътя има следи от гуми. Полицейските служители
извършили обход на селото и в началото на с. Г. спрели водача за проверка, установили
същия като А. Н. А., като същият не изложил мотиви за поведението си и не посочил
някакви причини, които да са наложили движението на автомобила по възприетия начин.
При така установеното на 28.10.2023 г. свид. Д. съставил срещу въззивника АУАН
за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Актът бил ставен в присъствието на свид. М. О. и
свид. Н. И., предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражение.
Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО
възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил
административни наказания на въззивника на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП. НП
било връчено лично на жалбоподателя на 09.01.2024 г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените
материали - преписката по АНП, които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви. Съдът допълнително е направил опит за приобщаване на запис от
видеорегистратор на събитието, изискан от АНО, като в отговор е получено писмо, с което
уведомяват съда, че такова не се съхранява.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията
депозирани в с.з. от свид. Н. А. И. и свид. К. М.. Същите с абсолютна конкретика изложиха
възприетите от тях събития, които са наложили извършването на проверка и съставянето на
АУАН на нарушителя. Липсват каквито и да било данни свидетелите да са заинтересовани
от изхода на делото, поради което и съдът използва същите при формиране на своите
фактически изводи. Съдът прие с доверие и показанията на свид. Д. Д. и свид. М. О., тъй
като същите са логични, последователни и кореспондиращи в значителна степен с
останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.
При така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок от
надлежна страна срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
2
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на РУ К.
- ОД на МВР Шумен, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор
при ОД на МВР Шумен, РУ К., оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1
и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетели.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от административно - наказващия орган изискването на чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено. В АУАН и НП ясно и
недвусмислено е посочено, че въззивникът е използвал път отворен за обществено ползване
за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.
Ясно и недвусмислено е посочено и защо АНО е приел, че въззивникът е осъществил
състава на нарушенията на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Съдът не споделя доводите на въззивника
за липса на идентитет между съдържанието на НП и АУАН.
На основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП въззивникът е наказан с
административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. и административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т.
2 от ЗДвП. В случая приложената санкционна разпоредба е напълно относима към
посочената нарушена такава, като с нищо не е накърнено правото на защита на въззивника,
тъй като както от фактическото, така и от юридическото обвинение е ясна волята на АНО.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 (Нов - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г.) на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази забрана в чл. чл. 175а, ал.
1, пр. 3 от ЗДвП е предвидено наказание за водача, който използва пътищата, отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.
От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен за съда начин, че
жалбоподателят А. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. В случая е налице пълно единение от преки
3
и косвени доказателства, касаещи авторството на деянието. Съдът намира и че въззивникът
е извършил вмененото му нарушение от обективна страна. Безспорно от доказателствата по
делото - показанията на свид. Н. И. и свид. К. М., и косвено от показанията на свид. М. О. и
свид. Д. Д. се установи, че въззивникът е използва път, отворен за обществено ползване не
по неговото предназначение /за превоз на хора и товари/, а за други цели- въртял е МПС,
рязко спирал и тръгвал и го извеждал извън контрол. Безспорно от установените по делото
факти е видно и че това е станало преднамерено доколкото никъде не е упоменато, а и няма
гласни доказателства в тази насока, в процесния ден да е имало особености в атмосферните
условия, които да предполагат загуба на контрол над автомобила от страна на водача по
обективни причини.
При така установените факти, съдът счита, че административнонаказващият орган
правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от
ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Санкционната разпоредба предвижда за това нарушение наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба в размер на
3000 лв. Санкцията е определена от законодателя във фиксиран размер и за съда не
съществува възможност да редуцира същия.
Високият размер на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се
касае за деяние с висока степен на обществена опасност, което не следва да бъде
толерирано, тъй като застрашава живота и здравето както на извършващите маневрите, така
и на останалите участници в движението по пътищата, в това число и на случайно
преминаващи пешеходци.
Правилно в случая е било преценено и че с оглед характера на нарушението в
настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може и не следва да бъде прилагана.
Нарушението, за което е ангажирана отговорността на въззивника крие сериозен риск за
останалите участници в движението по пътищата, като само по себе си представлява
нарушение с висока степен на обществена опасност. Нещо повече деянието е извършено в
населено място, в оживеня част от денонощието и в близост до детска площадка, където
играят деца.
Ето защо налагането на санкция на конкретния водач за конкретното нарушение е
напълно оправдано и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Само
така, според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН, като би се
превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското
законодателство, като зачита правата и на другите участници в движението и не допуска за
в бъдеще такива нарушения, застрашаващи живота и здравето на хората.
Предвид изхода на делото в полза на ОД на МВР Шумен следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая
4
за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение в размер от 80 до 150 лв. Съдът, като съобрази, че делото не се
отличава с фактическа или правна сложност, както и че дейността на юрисконсулта на ОД
на МВР Шумен в настоящото производство се изразява единствено в депозиране на писмено
становище относно законосъобразността на НП и основателността на жалбата, намира че в
полза на ОД на МВР Шумен следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
предвидения в закона минимум, а именно от 80 лв.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0280-000363/15.12.2023 г. на
Началника на РУ Каолидоно при - ОД на МВР Шумен, с което на А. Н. А., ЕГН **********,
с адрес: с. Г., ул. „***“ №*, общ. К., обл. Шумен, са наложени административно наказание
„глоба“ в размер на 3000 /три хиляди лева/ и административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП,
за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. Н. А., ЕГН **********, с адрес: с. Г., ул. „***“ №*, общ. К., обл.
Шумен да заплати на ОД на МВР Шумен сумата от 80 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Шумен в 14-дневен срок получаване на съобщаването за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
5