Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
гр. Свищов, 20.03.2020г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 26.02.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 341 по описа за 2019год., за да се произнесе, взема предвид:
Постъпила е жалба срещу
наказателно постановление №19-0352-001430/24.10.2019г. на Началник РУП към
ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов.
Жалбоподателят Н.Х.Г. с ЕГН **********
*** обжалва наказателното постановление, с което ѝ наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл. 179, ал.6,
т.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Твърди, че при
издаваното на НП е нарушен материалния закон и са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Счита, че нарушението не е извършено от
субективна страна. Излага , че дори и да се приеме, че нарушението е извършено
от обективна страна, то законът за движението по пътищата и правилника за
прилагането му допускали придвижването на МПС с такава техническа неизправност.
Заявява, че административно наказващият орган не е обсъдил всички
обстоятелства, имащи значение за административнонаказателната отговорност
съобразно разпоредбите на чл.28 от ЗАНН, а именно защо не е приет случаят за
маловажен, поради което НП е незаконосъобразно. Моли съда да отмени обжалваното
наказателното постановление. В съдебно заседание редовно призована не се явява
и не се представлява.
Ответникът по жалбата – РУ
Свищов, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа
обстановка:
На 19.10.2019г. около 01,15ч. жалбоподателката
управлявала лек автомобил „*****“ с рег. № *****, по ул.“Патриарх Евтимий“ в
гр.Свищов в посока към изхода на града за с.Царевец. Същевременно по същото
време свидетелите М.Б. – мл. автоконтрольор и В.П. – полицейски инспектор в РУ
на МВР Свищов, изпълнявайки служебните си задължения, се намирали по същата
улица със служебен автомобил. Те възприели движението на посоченото МПС и
забелязали, че не свети на левия му заден габарит. Решили да спрат водача и
подали звуков и светлинен сигнал. След като жалбоподтелката спряла, двамата
свидетели приближили към нея, представили се и ѝ обяснили причината,
поради която я спират. Допълнително посочили, че не светят и светлините на
регистрационната табела. Жалбоподателката слязла от автомобила си и сама се
убедила, че действително е така. Св. М.Б. обяснил, че за това нарушение ще
ѝ бъде съставен фиш, но жалбоподетелката не била съгласнапоради което св.
М.Б. съставил АУАН №11994/19.10.2019г., за това, че жалбоподателката на същата
дата е управлявала процесния автомобил с незначителна техническа неизправност
(неработеща задна лява габаритна
светлина). Посочил, че с това е нарушена нормата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Актът бил предявен на жалбоподателката, която първоначално отказала да го подпише.
Изрично посочила, че има възражения. Тъй като същата продължавала да се
разправя със свидетелите, тя подписала акта в графата „нарушител“, с което
удостоверила обстоятелството, че е запозната със съдържанието, но не се
подписала в графата, удостоверяваща получаването на препис от акта. Въпреки
това същата получила такъв препис от акта. Независимо от това актосъставителят
посочил, че същата отказва да получи препис от акта, като свидетел по
установяване на това обстоятелство бил вписан св.В.П..
На 24.10.2019г. Началника РУП към
ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов издал обжалваното наказателно постановление, в
което възпроизвел съдържанието на АУАН. На основание чл. 179, ал.6, т.1 от ЗДвП
на жалбоподателката била наложена глоба в размер на 50лв. НП било връчено на
13.11.2019г., а жалбата е изпратена до Районен съд Свищов на 20.11.2019г.
Изложената фактическа обстановка
се е установява от представените по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима.
Същата е подадена от надлежно лице , в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на постановлението и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Разгледана по същество е основателна.
При извършената от съда проверка
на обжалваното НП съдът констатира, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити,
изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е предявен надлежно по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Също така наказателното постановление съдържа описание
на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Установената в акта
фактическа обстановка, възпроизведена в обжалваното постановление, кореспондира
със събраните в хода на производството доказателства.
В чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП е
установено задължение на движещите се по пътя МПС да бъдат технически изправни.
Видно от събраните доказателства – свидетелските показания и АУАН, който има
доказателствена стойност до доказване на противното, съобразно чл. 189, ал. 2
от ЗДвП, безспорно от обективна страна жалбоподателката е управлявала МПС,
което е технически неизправно. В чл. 10 от ППЗДвП са уредени хипотезите, при
които моторното превозно средство се определя като технически неизправно, като в
ал. 1, т. 12, б. "в" е посочено, че това е МПС, на което не светят
дългите, късите, габаритните светлини или стоп-светлините. С оглед направеното
от жалбоподателката възражение, че неизправността е възникнала по време на
движение и не я установила преди това, съдът намира, че наведените от нея
възражения кореспондират и със събраните доказателства, а именно – не се
установява противното.
От съдържанието на разпоредбата
на чл. 101 от ЗДвП и чл. 11 от ППЗДвП се установява, че законът прави
разграничение между хипотезите, в които техническата неизправност е възникнала
по време на движението и когато не е. От сравнителното и логическото тълкуване
на цитираните разпоредби се установява, че когато техническата неизправност не е
възникнала по време на движението (т. е. водачът управлява автомобил, който е
технически неизправен от момент, предхождащ конкретното придвижване),
придвижването му е забранено винаги, без изключение. Когато обаче повредата е
възникнала по време на движение, в зависимост от нейното естество, автомобилът
може да бъде придвижван в определени хипотези и това не представлява нарушение
на закона. Разпоредбата на чл. 11 от ППЗДвП третира случаите, в които
неизправността е възникнала по време на движение, респективно кога
придвижването на МПС е позволено въпреки техническата неизправност и кога не.
Следователно принципно движението на МПС, което е технически неизправно е
забранено, освен в изчерпателно определените от закона случаи, когато
техническата неизправност е възникнала по време на движение и повредата е от
такова естество, че не се налага незабавното спиране на автомобила.
Неизправността на габаритите, по
време на движението на автомобила е техническа неизправност, представляваща
пречка в определени случаи, съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗДвП, тъй като
разпоредбата предвижда при възникване по време на движение на някоя от
техническите неизправности, посочени в чл. 10, ал. 1, т. 1, букви "г"
и "д", т. 2, буква "г", т. 3, букви "а" и
"в", т. 5, буква "в", т. 6, буква "е", буква
"ж" - по време на дъжд или снеговалеж, и буква "м", т. 7,
букви "а", "в" и "г", т. 9, буква "в",
т. 10, буква "в" и т. 12, буква "в" (процесната неизправност)
през нощта и при намалена видимост, водачът е длъжен да спре моторното превозно
средство или ремаркето до отстраняване на неизправността, което безспорно не е
сторено от жалбоподателката.
От друга страна неизправностите
биват незначителни, значителни или опасни, които понятия са дефинирани в § 6, т.т.
71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Всяка една от тях е основание за определяне на по-висок санкционен размер. "Незначителни неизправности",
включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка
неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на
превозното средство или без значително въздействие върху околната среда, както
и други незначителни несъответствия. "Значителни неизправности",
включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка
неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или
да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други
участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.
Съдът намира, че неправилно АНО е подвел процесната техническа неизправност
като незначителна. Преценката за това следва да изхожда от обстоятелството, че след
като самият правилник за приложение на закона при наличие на техническа
неизправност – неработеща задна лява габаритна светлина, възникнала по време на
движение през нощта, изисква водачът да спре моторното превозно средство до
отстраняване на неизправността, то логично е такава неизправност да не се определя като
незначителна. От друга страна самият закон за движението по пътищата в
разпоредбата на чл. 101, ал.4 от ЗДвП препраща към Наредба № Н-32/16.12.2011 г.
за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. В
Приложение 5 към чл. 37 от Наредбата са групирани отделните категории несъответствия
с техническите изисквания. В 4.2.1, касаещо габаритите, оценката на
неизправностите на дефектен светлинен източник е определена като значителна.
Според настоящият състав наличието на неработещ заден ляв габарит в нощните
часове не може да се определи като незначителна техническа неизправност, тъй
като същата създава опасност както за самия водач с неизправен габарит, така и
за останалите движещи се след него МПС, особено тези предприемащи маневра изпреварване
(тази маневра се извършва от лявата страна изпреварвания автомобил). Определянето
на категорията на техническата неизправност има значение за санкцията, която
следва да се наложи, доколкото именно чл. 179, ал. 6 от ЗДвП прави това
разграничение. Поради това съдът няма възможност да измени в таи част
процесното НП, поради което същото се явява незаконосъобразно поради
противоречие с материалния закон.
На следващо място съдът намира,
че административнонаказателната отговорност изисква наличието на вина у дееца,
относно която се прилагат съгл. чл. 11 от ЗАНН критериите от общата част на НК.
В конкретния случай се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК,
което изключва виновността на извършителя на нарушението, доколкото по време на
движение с МПС-то, водачът не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици.
В този смисъл НП се явява незаконосъобразно
и следва да се отмени.
Водим от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №19-0352-001430/24.10.2019г
на Началник РУП към ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов, с което на Н.Х.Г. с ЕГН **********
*** е наложено административни наказания глоба в размер на 200 лева на
основание чл. 179, ал.6, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред Великотърновски административен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: