№ 6352
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20241100507792 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 8364/08.05.2024 г., постановено по гр.д. № 34040/2022 г. на
Софийски районен съд, 65 състав, съдът е осъдил Б. Д., родена на ******** г.,
гражданин на Република Сърбия, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, следните суми: сумата от 533,74 лева, представляващи стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 14.03.2020 г., ведно със
законната лихва от 24.06.2022 г. до окончателното заплащане, сумата от 121,21 лева,
представляващи мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 06.06.2022 г., както и
сумата от 8,91 лева, представляващи стойност на незаплатена услуга за дялово
разпределение за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от
24.06.2022 г. до окончателното изплащане. С посоченото решение съдът е отхвърлил
предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу Б. Д., родена на
******** г., гражданин на Република Сърбия, иск за горницата над сумата от 533,74
лева до сумата от 573,60 лева, представляващи стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода 15.03.2020 г. – 30.04.2020 г., както и е отхвърлил изцяло иска за
сумата от 2,06 лева, представляващи мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. –
06.02.2022 г., начислена върху главницата, представляваща цена за извършена услуга
за дялово разпределение.
Със същото решение СРС е осъдил М. М., роден на ******** г., гражданин на
Република Сърбия, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
следните суми: сумата от 533,74 лева, представляващи стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 14.03.2020 г., ведно със законната лихва от
24.06.2022 г. до окончателното заплащане, сумата от 121,21 лева, представляващи
1
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 06.06.2022 г., както и сумата от 8,91 лева,
представляващи стойност на незаплатена услуга за дялово разпределение за периода
м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.06.2022 г. до
окончателното изплащане. С посоченото решение съдът е отхвърлил предявения от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу М. М., роден на ******** г.,
гражданин на Република Сърбия, иск за горницата над сумата от 533,74 лева до
сумата от 573,60 лева, представляващи стойността на незаплатената топлинна енергия
за периода 15.03.2020 г. – 30.04.2020 г., както и е отхвърлил изцяло иска за сумата от
2,06 лева, представляващи мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. – 06.02.2022 г.,
начислена върху главницата, представляваща цена за извършена услуга дялово
разпределение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил всеки от ответниците Б. Д.,
родена на ******** г., гражданин на Република Сърбия, и М. М., роден на ******** г.,
гражданин на Република Сърбия, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, разноски за първоинстанционното производство в размер на 100 лева.
Решението на СРС е постановено при участието на третото лице помагач на
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********.
Срещу частта от първоинстанционното решение, с която частично са отхвърлени
исковете за главница за топлинна енергия срещу всеки от двамата ответници, е
постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД. В жалбата са
релевирани оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа
се, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 162 ГПК и неправилно е
приел, че всеки от ответниците дължи по 533,74 лева за доставена топлинна енергия
само за периода 01.05.2018 г. – 14.03.2020 г. Сочи се, че съдът не е съобразил, че
ответниците са се разпоредили с процесния имот едва на 14.03.2022 г., което следва
исковия период. Твърди се, че от материалите по делото безспорно се установява, че
ответниците са били собственици на имота. Предвид изложеното се иска отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на предявените искове
за главница, представляващи цена на доставената топлинна енергия в цялост.
В установения за това срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответниците Б. Д. и М. М..
Третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, не взима становище
по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от правна и фактическа
страна следното:
СРС е сезиран с обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното решение обаче е неправилно в обжалваната от ищеца
2
„Топлофикация София“ ЕАД част поради следното:
С исковата си молба „Топлофикация София” ЕАД е поискало от съда да осъди
всеки от ответниците Б. Д. и М. М. да заплати сумата от 573,60 лева, представляващи
стойността на незаплатена топлинна енергия, доставена в периода м. 05.2018 г. – м.
04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане. В исковата молба е посочено, че топлинната енергия е доставяна до
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******** абонатен № ********.
Към исковата молба е представено удостоверение за наследници на Р.С.И.,
починал на 12.02.2019 г. От същото се установява, че Р.С.И. е оставил като свои
наследници по закон дъщеря си Б. Р. И., родена на ******** г., и сина си М. Р. М.,
роден на ******** г.
Представен е списък на живущите в бл. ********”, вх. Д, като за ******** е
посочен Р.С.И.. Списъкът е подписан от Р.С.И., като подписът не е бил оспорван по
реда на чл. 193 ГПК.
От Столична община е представено удостоверение, от което се установява, че
бл. 320 в ж.к. „Люлин” е идентичен с бл. ********”, ж.к. „Люлин”, като във вх. Д
номерацията на апартаментите е от № 90 до № 112.
Към исковата молба е приложен Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 69, том I, рег. № 3100, дело № 60/2022 г., вписан в СВп – гр. София
с вх.рег. № 15535/14.03.2025 г., акт № 84. От същия се установява, че ответниците Б.
Д. и М. М. са продали на 14.03.2022 г. на трето за спора лице собствения си имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4361.87.2.22, с
административен адрес на имота в гр. София, ж.к. „********
В преклузивния срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба
от ответниците Б. Д. и М. М.. В този смисъл нито претенциите на „Топлофикация
София” ЕАД са били оспорени, нито доказателствата, представени към исковата
молба.
На основание чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват при равни квоти.
По арг. от чл. 48, изр. 2 ЗН приемането на наследството има обратно действие и
произвежда действие от деня на откриване на наследството, т.е. от деня, в който е
настъпила смъртта на наследодателя.
От съвкупния анализ на горепосочените писмени доказателства се установява,
че ответниците Б. Д. и М. М. са придобили при равни квоти и по наследство от баща
си Р.С.И. собствеността върху апартамент № 111, находящ се в гр. София, ж.к.
„********
Ответниците Б. Д. и М. М. са били титуляри на правото на собственост върху
горепосочения апартамент до 14.03.2022 г., когато са го продали на трето за спора
лице. Очевидно е, че разпоредителната сделка следва исковия период, който обхваща
м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Тоест през периода 15.03.2020 г. –
30.04.2020 г., за който са отхвърлени от СРС претенциите на ищцовото дружество,
ответниците Б. Д. и М. М. са имали качеството на битов клиент на топлинна енергия
по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. По делото не се твърди и не се установява трето
за спора лице да е сключило договор за продажба на топлинна енергия за процесния
имот през исковия период. В този смисъл ответниците са били страна по
облигационно отношение с ищеца „Топлофикация София” ЕАД. В подкрепа на този
извод е и Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на III Г.О. на ВКС.
3
Предвид горното въззивният съд намира за основателно оплакването на
въззивника „Топлофикация София” ЕАД, че СРС неправилно е приложил
разпоредбата на чл. 162 ГПК. Първоинстанционният съд в противоречие със
събраните и неоспорени доказателства е приел, че претенциите за цена за доставена
топлинна енергия следва да се уважат само за периода от м. 05.2018 г. до 14.03.2020 г.
СРС не е отчел, че през периода 15.03.2020 г. – 30.04.2020 г. ответниците Б. Д. и М. М.
са продължавали да бъдат собственици на процесния имот.
По делото не е спорно, а и се установява от представените от третото лице
помагач – „Техем Сървисис” ЕООД, доказателства, че процесният имот е бил
топлоснабден през исковия период. Между страните по делото не съществува спор
относно стойността на доставената, но незаплатена топлинна енергия.
Предвид горното въззивният съд намира, че първоинстанционното решение
следва да се отмени в частта, в която са отхвърлените претенциите на „Топлофикация
София” ЕАД срещу всеки от ответниците Б. Д. и М. М., за горницата над сумата от
533,74 лева до сумата от 573,60 лева, представляващи стойност на незаплатената
топлинна енергия, доставена в периода 15.03.2020 г. – 30.04.2020 г. до апартамент №
111, находящ се в гр. София, ж.к. „********
По разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има само
въззивникът „Топлофикация София” ЕАД. Същият е претендирал юрисконсултско
възнаграждение за производството пред СГС. Последното съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
се определя от съда.
С оглед вида на спора, неголямата правна и фактическа сложност на делото и
извършената работа от процесуалния представител на въззивника, съдът намира, че
всеки от въззиваемите Б. Д. и М. М. следва да бъде осъден да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 50 лева.
Предвид цената на всеки от предявените обективно и субективно съединени
искове на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8364/08.05.2024 г., постановено по гр.д. № 34040/2022 г.
на Софийски районен съд, 65 състав, В ЧАСТИТЕ, в които са отхвърлени исковете на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу всеки от ответниците Б.
Д., родена на ******** г., гражданин на Република Сърбия, и М. М., роден на
******** г., гражданин на Република Сърбия, за горницата над сумата от 533,74 лева
до сумата от 573,60 лева, представляващи стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода 15.03.2020 г. – 30.04.2020 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б. Д., родена на ******** г., гражданин на Република Сърбия, да
заплати на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от още 39,86 лева, представляващи горницата
над присъдената от първоинстанционния съд сума от 533,74 лева до пълния
претендиран размер от 573,60 лева, представляващи стойността на незаплатената
топлинна енергия, доставена в периода 15.03.2020 г. – 30.04.2020 г. до имот с адрес в
гр. София, ж.к. „******** ********, абонатен № ********, ведно със законната лихва
4
върху допълнително присъдената сума, считано от датата на исковата молба –
24.06.2022 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М. М., роден на ******** г., гражданин на Република Сърбия, да
заплати на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от още 39,86 лева, представляващи горницата
над присъдената от първоинстанционния съд сума от 533,74 лева до пълния
претендиран размер от 573,60 лева, представляващи стойността на незаплатената
топлинна енергия, доставена в периода 15.03.2020 г. – 30.04.2020 г. до имот с адрес в
гр. София, ж.к. „******** ********, абонатен № ********, ведно със законната лихва
върху допълнително присъдената сума, считано от датата на исковата молба –
24.06.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Б. Д., родена на ******** г., гражданин на Република Сърбия, да
заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, сумата от 50 лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА М. М., роден на ******** г., гражданин на Република Сърбия, да
заплати на основание чл. 273 вр чл. 78, ал. 1 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, сумата от 50 лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца –
„Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5