О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Сливен, 24.02.2020г.
Окръжен съд - Сливен, въззивен състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова ВЧНД №63 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
въззивно и е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК за проверка на определение на
първоинстанционен съд по повод постановление за прекратяване на наказателно производство.
Образувано е по жалба на С.Г.С.,
ЕГН **********, адрес: *** срещу Определение на Районен съд - Сливен от 14.01.2020г.
по ЧНД №1828 по описа на съда за 2019г.,
с което е потвърдено като законосъобразно Постановление на Районна
прокуратура Сливен от 26.11.2019г., с което е прекратено наказателното
производство, образувано срещу неизвестен извършител, за това че на
31.05.2016г. в гр.Кермен причинил на С.Г.С. тежка телесна повреда, изразяваща
се в постоянна слепота с едното око - престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. с ал.1
от НК, поради липса на осъществено престъпление от общ характер, на осн.
чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Жалбоподателят намира процесното
определение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита, че при
анализа на събраните в досъдебното производство доказателства, районният съд не
съобразил важни обстоятелства, установени в хода на разследването, както и с
допълнително извършени процесуално-следствени действия. Съдът дал вяра на
свидетели, водени от свид. Г., които не са присъствали на инцидента и не е отчетена
тяхна заинтересованост – редовни клиенти на Г., вземали стоки от нея на „вересия“. Съдът не кредитирал
показанията на преките очевидци на инцидента, които ясно и точно го
пресъздавали и ако имало неточности в показанията им, то те не са съществени,
тъй като касаят субективното им възприемане на случилото си и пресъздаването
му. В тази връзка е следвало да се назначат очни ставки, каквито той
многократно е искал, но все му било отказвано. Посочва, че РП изразява
немотивирано несъгласие и не дава вяра на медицинската документация и изводите
на вещите лица, отразени в експертизите. Намира за несъстоятелен извода на
районна прокуратура, че липсват безспорни доказателства, че свид. Г. или друго лице са му причинили тежка телесна повреда,
както и че е недоказана пряката и непосредствена причинно-следствена връзка с
настъпилата слепота. Счита, че от допълнителните разпити можел да се направи
извода за авторството на деянието. Районният съд също превратно и избирателно е
интерпретирал доказателствения материал. Посочва, че противно на извода на
районния съд, именно исканите очни ставки между двете групи свидетели ще
спомогнат за изясняване на обективната истина. С оглед изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното определение на СлРС
като неправилно и незаконосъобразно и да върне делото на Районна прокуратура
Сливен със задължителни указания за извършване на очни ставки между двете групи
свидетели с цел изясняване на фактическата обстановка.
Окръжен съд Сливен, като се
запозна с атакуваното определение, постановлението на Районна прокуратура
Сливен и с материалите от досъдебното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
Досъдебно производство №
17/2017 год. по описа на Районно управление на МВР- Сливен, вх. № 3831/2016г.
на Районна прокуратура – Сливен е
образувано на 05.01.2017г. с постановление за образуване на досъдебно
производство срещу неизвестен извършител затова, че на 31.05.2016г. в град
Кермен, община Сливен, причинил тежка телесна повреда на С.Г.С. ***, изразяваща
се в постоянна слепота на едното око – престъпление по чл.128, ал.2, връзка с
ал.1 НК. В хода на производството няма привлечен обвиняем. Като свидетели по
делото са разпитани: С.Г.С., Н. М.С., С.Х.Б., С. С. С., М.Й.С., Ц. С.Г., С.С.С., Ж. А.М., Т. Н.Д., Й.С. Й. и д-р Й.Г.Й. Извършена е очна ставка между свидетелите С.С.С. и С.Г.С.. Изготвена е и колективна съдебно- медицинска
експертиза.
На 21.02.2018г. с постановление
на Районна прокуратура Сливен е прекратено наказателното производство.
Пострадалият е подал жалба срещу постановлението и с Определение от 22.03.2018г.
по ЧНД № 292/2018г. на Районен съд Сливен постановлението е било отменено като
незаконосъобразно, делото е върнато на прокурора с указание да се назначи
допълнителна съдебно - медицинска
експертиза, която да се запознае със свидетелките показания на свидетеля Й. Г.Й. да отговори на въпросите тези показания променят ли
изведените изводи и ако да, в каква посока. Изготвена е допълнителна колективна
съдебно медицинска експертиза.
На 28.11.2018г. с постановление
на Районна прокуратура Сливен отново е прекратено наказателното производство. Постановлението
е обжалвано от пострадалия и с определение от 18.01.2019г. по ЧНД № 1623/2018г.
по описа на Районен съд Сливен, потвърдено с Определение № 103/05.03.2019г. по
ВЧНД № 102/2019г. на Окръжен съд Сливен, е отменено постановлението за
прекратяване на наказателното производство, като са дадени указания за повторен
разпит на конкретни свидетели. Отново са разпитани свидетелите С.Х.Б., Ц.С. Г., С.С., като е извършен разпит на свидетел С.К.С..
С постановление от 08.05.2019г.
наказателното производство по делото отново е прекратено на основание чл. 243,
ал.1, т.2 НПК. Същото е било обжалвано от пострадалия и с Определение от
12.06.2019г. на Районен съд Сливен по ЧНД № 791 по описа за 2019г.
постановлението е отменено като необосновано и незаконосъобразно и делото
върнато на Районна прокуратура Сливен с мотиви, че не става ясно дали
наблюдаващият прокурор е приел, че няма извършено престъпление от общ характер
или че извършителят не разкрит. Срещу определението е постъпил протест. С
определение № 337 от 11.07.2019г. по ВЧНД 375/2019 ОС Сливен е оставил без
уважение протеста.
С Постановление от 19.07.2019г.
на Районна прокуратура Сливен досъдебното производство е прекратено на основание
чл. 243, ал.1, т.1 връзка с чл. 24, ал.1, т.1 НПК – деянието не съставлява
престъпление. С Определение от 26.08.2019г. СлРС по ч.н.д.№1125/2019г. е потвърдил постановлението
на РП Сливен като законосъобразно. С Определение №447/26.09.2019г. по ВЧНД №513/2019г.
Сливенски окръжен съд е отменил определението на СлРС от 26.08.2019г. и
постановлението за прекратяване на наказателното производство от 19.07.2019г.
на РП – Сливен и е върнал делото на РП – Сливен с указания за извършване на
пълен и всестранен анализ на събраните в досъдебното производство
доказателства, въз основа на който и при спазване правилата на формалната
логика да се извърши извод дали събраните по делото доказателства обуславят
наличие на престъпно деяние по чл. 128, ал. 2 връзка ал. 1 НК, друг състав на
престъпление от общ характер, или не са налице достатъчно доказателства за
такъв извод.
След връщане на делото в РП –
Сливен не са извършвани никакви нови процесуално-следствени действия. Последвал
е самоотвод от страна на наблюдаващия прокурор при РП - Сливен, уважен от
Окръжния прокурор при СлОП и новоопределения наблюдаващ прокурор с
постановление от 26.11.2019г. отново е прекратено ДП №17/2017г. по описа на РУ
МВР – Сливен, водено за престъпление по чл.128, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради липса
на осъществено престъпление от общ характер.
При така установената
фактическа обстановка Окръжен съд Сливен достига до следните правни изводи:
Частната жалба е подадена в
срока по чл. 243, ал. 7 НПК от легитимиран правен субект срещу акт на съда, който
подлежи на съдебен контрол и като такава се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Настоящата инстанция не споделя
становището на Районен съд Сливен, че са изчерпани всички способи в НПК за
разследване на едно престъпление и те не са дали резултат, в смисъл, че не са
събрани безспорни и категорични доказателства, че увреждането на окото на свид.
С. и настъпилата постоянна слепота в това око, са вследствие противоправно
поведение на конкретно лице. Извода за пълнота на разследването и невъзможност
за извършването на каквито и да е други процесуално-следствени действия, е
неправилен, според настоящия въззивен състав.
В тази насока оплакванията на
жалбоподателят са напълно основателни.
На първо място, следва да се
отбележи, че според настоящия състав, самото разследване не е пълно и
всеобхватно, като категорично не са изчерпани, уредените в НПК способи за
разследване.
При подробното запознаване със
събраните писмени материали по досъдебното производство, прави впечатление, че
като свидетел въобще не е разпитван д-р Е.Н.Б. – специалист по съдебна медицина при УМБАЛ „Проф. д-р С.
Киркович“ – гр.Стара Загора, извършил преглед и освидетелстване на пострадалия С.Г.С.
на 12.09.2016г. именно по повод оплаквания във връзка с инцидента на
31.05.2016г., издал нарочно съдебномедицинско удостоверение №304-2016 /л.104 от
ДП/. Посоченият съдебен медик е следвало да се разпита с цел изясняване какви
са били точно неговите непосредствени констатации при прегледа на пострадалия С.,
какво точно е установил при прегледа му и подробно да изясни описаните от него
в удостоверението увреждания, за които е посочил, че са причинени от действието
на твърди тъпи предмети и е възможно да се получат по време и начин, съобщени
от освидетелствания, т.е. на 31.05.2016г., включва ли този му извод
възможността да са причинени от удар с юмрук – един или повече.
В постановлението за
прекратяване въобще не е коментиран заявения от д-р Й.Й. при разпита му като свидетел категоричен извод като
специалист, че именно в следствие на претърпения от С. инцидент /за който му е
казал при втория преглед/, зрението му е „толкова зле с дясното око“. Прокурорът
не е отчел, че това е лекуващият и наблюдаващ състоянието на увреденото око
лекар, имащ непосредствено впечатление от състоянието на пострадалото лице и е
оставил без каквото и да е обсъждане на този негов извод. Не е направен анализ
на тази оценъчна част на неговите показания с останалия събран по делото
доказателствен материал, в т.ч. и заключението по първоначалната и
допълнителната комплексна съдебно-медицинска експертизи, които задълбочено са
изследвали същия въпрос.
Прави впечатление, че анализа
на самите експертни заключения е едностранчив, без да се обсъдят подробните
анализи на специалистите и най-вече тези в допълнителното заключение и
подробното обяснение на процеса на настъпване на увреждането в един
продължителен период от време след увреждането и високата степен на вероятност
настъпилото прогресивно намаляване на зрението да е резултат от травма. Не е
анализирано заключението на вещите лица относно начина на причиняване на
травмата и високата степен на вероятност това да е станало по време на
инцидента на 31.05.2016г. Тази част от заключението въобще не е анализирана и
обсъдена.
От друга страна изводите на
експертите не са съпоставени и подробно анализирани във връзка с останалия
събран по делото доказателствен материал, в т.ч. свидетелските показания.
Самите свидетелски показания са
изключително едностранчиво обсъдени и кредитирани,
не са анализирани в пълнота, като не са сравнени едни с други и с останалия
доказателствен материал.
Прокурорът е приел, че има
противоречие в показанията на свид. С., свид. С. и свид. Б.и от тях не се установявало точно случилото се на
въпросната дата. При наличие на такива противоречия, прокурорът е разполагал
категорично с уредения в НПК способ за изясняването им – очна ставка между
съответните свидетели, а не да прави отказ от кредитиране на основната част от
тях. Всъщност, това са показанията на свидетелите очевидци и напълно нелогично
те се съпоставят с показания на свидетели, които не са били очевидци на
инцидента, дори не са присъствали на място във въпросния ден и час /напр. свид.
Й. С. Й./.
Налице е пълно несъответствие,
което е и разбираемо, между първата група свидетели – С.С., Н.С. и Б.и от друга страна Ц.Г. и баща й С. – относно мястото на инцидента – пред или вътре в гаража,
кой кога е дошъл, местоположението на лицата /прави, седнали/, имало ли е
физически контакт между тях и между кои. Всички тези противоречия отново следва
да се изяснят с подробни очни ставки между съответните свидетели.
В пълно противоречие с правилата
на формалната логика е извода на прокурора в прекратителното постановление, че
описаното от свидетелите С. и С. не отговаряло на описаното от С. и Б., тъй като първите двама, при излизането на С.С. от
гаража не видели кръв. Никой от свидетелите, в хода на цялото досъдебно
производство, не е говорил за кръв и за нанасяне на удари, причинили
разкъсно-контузни рани. Очевидна е липсата на анализ на отразеното в
експертизите относно вида на травмата на С. и начина на нанасянето й и изводите
на прокурора за липса на кръв. Напротив, посоченото от свид. С. зачервяване на лицето на С. е логично и подкрепящо
описаното от него свид. С. и Б., както и заявеното от свид. С. – скъсана и раздърпана блуза, подкрепя показанията на
посочените свидетел относно случилото се в гаража.
Буди недоумение как прокурорът,
въпреки че е приел заинтересованост, е кредитирал показанията на свид. Г, и свид. С, и категорично е приел за недостоверни показанията на свид.
Б. и свид. С..
Следва да се посочи, че не е
извършена очна ставка между свид. Ж.М.и свид. С.С. относно изясняване на спорното
обстоятелство, заявено от нея при разпита й, че е чула лично от С. да казва, че
„ще накара Ц.
да му плати за операцията на окото“.
По делото е извършена една
единствена очна ставка между Свид.С. и свид. С. относно обстоятелство, свързано с една част
от дадените преди образуване на досъдебното производство обяснения. Това
разминаване е изяснено при очната ставка, но нито прокурорът, нито районния
съд, са го отразили в актовете си. Освен това и в двата акта /на прокурора и на
съда/ има преобладаващ анализ на казаното от свид. С. в обясненията, дадени
преди образуване на досъдебното производство, вместо анализ на събраните в хода
на ДП по реда на НПК доказателствени средства.
Следва да се отбележи, че
прокурорът, изготвил постановлението за прекратяване, предмет на настоящия
съдебен контрол, всъщност не е изпълнил дадените с отменителното определение от
26.09.2019г. от СлОС указания за извършване отново на всестранен и пълен анализ
на събраните доказателства. Почти буквално са преповторени, както фактическата
обстановка, анализа на доказателствата /въпреки, че му е указано, че е едностранен
и непълен/, така и правните изводи на отмененото постановление от 19.07.2019г.
Единствено различното, съпоставено с предходното отменено постановление чрез
определението на СлОС от 26.09.2019г., се състои във вмъкване на анализ, както
бе посочено по-горе, на обясненията на свид. С.С. /под формата на сведение от
03.06.2016г./, дадени преди образуване на досъдебното производство, вместо да се
изпълнят указанията на съда за всестранен анализ на всички доказателства. В
това число е следвало да се извърши самостоятелен анализ на гласните
доказателства и експертните заключения в пълнота и всестранно, и на база този
анализ да се формират логични прави изводи. Формалното преповтаряне на
отразеното в предходни постановления, с добавяне на обстоятелства, установени
не със събраните по реда на НПК способи, не представлява изпълнение на дадените
указания.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че определението на първоинстанционния съд, с което е потвърдено като
правилно и законосъобразно постановлението за прекратяване на наказателното
производство, следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Постановлението
следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно, а делото върнато
на Районна прокуратура Сливен за изпълнение на дадените по-горе указания.
Ръководен от изложеното и на
основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Сливенски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение
от 14.01.2020г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.н.д. № 1828 по описа
на съда за 2019г., с което е потвърдено като законосъобразно Постановление на
Районна прокуратура Сливен от 26.11.2019г. за прекратяване на наказателното
производство, образувано срещу НИ, за това че на 31.05.2016г. в гр.Кермен
причинил на С.Г.С. тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота с
едното око - престъпление по чл. 128, ал. 2, връзка ал.1 от НК, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Постановление
на Районна прокуратура Сливен от 26.11.2019г.
за прекратяване на наказателно производство – ДП № 17/2017 г. по описа на
РУ- МВР – Сливен, вх. № 3831/2016 г. на Районна прокуратура Сливен, водено за
престъпление по чл. 128, ал. 2, връзка ал.1 от НК поради липса на осъществено престъпление
от общ характер, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
и НЕОБОСНОВАНО.
ВРЪЩА делото
на Районна прокуратура - Сливен за изпълнение на дадените в мотивите на
настоящото определение указания.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.