№ 1305
гр. П., 08.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христо Г.
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Г. Гражданско дело №
20255220100949 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът Д. С. И., редовно призован, явява се лично в съдебната зала,
както и с адв. В. Г. П., редовно упълномощен с пълномощно приложено по
делото.
Ответникът ЕСО ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, редовно призовани, за тях се
явява Н. Н., в качеството му на управител и представляващ дружеството.
АДВ. П.: Уважаеми господин Председател, не е налице процесуална
пречка за даване ход на делото, поради което моля да дадете ход на делото.
Н. Н.: Уважаеми господин Председател, не е налице процесуална пречка
за даване ход на делото, моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.143, АЛ.1 ОТ ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗЯСНЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА СТРАНА НА СПОРА.
АДВ. П.: Уважаеми господин Председател, поддържам подадената
искова молба, моля да приемете представените с нея доказателства.
Поддържам доказателствените искания, като при проверка на това какво е
представено, установих, че няма до момента представено трудовото досие на
ищеца и няма болничния лист, това е доказателствено искане №1 и №6.
Държа да бъдат събрани тези доказателства. Оспорвам отговора на исковата
молба, да се приемат доказателствата представени с него.
1
Моля съда да призове поисканите от нас свидетели.
Н. Н.: Уважаеми господин Председател, поддържам подадения писмен
отговор. Болничния лист не е относим към този период, той е с дата няколко
дни след случилото се.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ.3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
АДВ. П.: Уважаеми господин Председател, нашето желание е да бъде
отменено наказанието.
Н. Н.: Уважаеми господин Председател, аз оспорвам предявения иск
като неоснователен. Служителят И. многократно е нарушавал трудовата
дисциплина, с преждевременно напускане на работното място без разрешение
на 09.10.2024г. и 29.11.2024г. Има искани писмени обяснения няколко месеца
преди това, по същите причини и оплаквания на дежурния на подстанция,
който е ръководител на обекта, за некачествено свършена работа, но тогава не
сме стигнали до наказание, сметнахме, че самото искане на обяснения би било
достатъчно мотивиращ фактор за Д. да се промени. Смятам, че наложеното
наказание е законосъобразно. Нарушенията реално доведоха до реални
затруднения и разходи за дружеството, като удължаване на срок,
допълнителен персонал, който ние командироваме, но не сме подали насрещен
иск в законно определения срок и не смятам за необходимо към този момент,
така, че смятам, че това, което сме наложили е законосъобразно наказание за
Д..
Спогодба не бе постигната.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявения иск е с правно основание чл.357 КТ във връзка с чл.188, т.2
КТ.
Подадена е искова молба с която се твърди, че ищецът работи на
длъжност “Електромонтьор, ЕМД”, в отдел „Електромонтажни дейности
(ЕМД)” Запад, Управление „ЕМД” към „Есо Инженеринг” ЕООД въз основа
на постоянен трудов договор № 86 от 31.10.2022г.
Твърди се , че в посоченият трудов договор е записано място на работа в гр. П.,
като се уточнява, че това е конкретното място, където сутрин ищецът се явява
на работа е в гр. П., подстанция „П. - 110/20 кV”, намираща се на ул.
************ в една стая.
Твърди се, че с оглед спецификата на дейността - електромонтажна дейност, се
сформират бригади от различни групи от служители на „Есо Инженеринг"
ЕООД, които работят по и в обекти на ЕСО ЕАД.
2
Сочи се, че Електроенергиен системен оператор (ЕСО) ЕАД, ЕИК *********
на България е едноличен собственик на „Есо Инженеринг" ЕООД.
Твърди се, че със Заповед № ЗАП-ИНГ-39 от дата 16.01.2025 год., издадена от
управителя на “Есо Инженеринг" ЕООД, г-н Н. Н. е било наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение" на основание
чл.188, т.2 КТ за преждевременно напускане на работа и неизпълнение на
възложената работа по смисъла на чл.187, т.1 и т.3 КТ, както и на чл.42, т.1 и
т.3 от Правилника за вътрешния трудов ред на „Есо Инженеринг" ЕООД.
Сочи се, че заповедта е била връчена лично срещу подпис на ищеца на дата
21.01.2025г.
Твърди се, че обжалваната Заповед № ЗАП-ИНГ-39 от дата 16.01.2025 год. е
незаконосъобразна, тъй като противоречи на материален закон - Кодекса на
труда, издадена е в нарушение на процесуалните правила и същата е
необоснована при липса на мотиви, по следните съображения: Твърди се, че
фактическите основания за издаване на заповедта не кореспондират с
правните основания. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е
мотивирана и оформена съгласно КТ. Не съдържа минимално необходимото
съдържание, а именно конкретно описание на нарушението с неговите
обективни и субективни признаци. Очевиден е ексцесът за търсене на
дисциплинарна отговорност от ищеца от работодателя му.
В тази връзка се твърдя още следното:
Твърди се, че ищецът не е запознаван с посочения писмен доклад е вх. № ЧР
40/02.12.2024г.. изготвен от Х.Б. - началник на отдел ЕМД Запад.
Както вече бе посочено, мястото на което ищецът се явява за започване на
работа е в гр. П., подстанция „П. - 110/20 кV ", намираща се на ул.
************ в една стая.
С оглед спецификата на дейността - електромонтажна дейност, то се
сформират така наречените бригади от различни групи от служители на „Есо
Инженеринг" ЕООД, които работят по и в обекти от електро преносната
мрежа. Служителите са с различно място на явяване сутрин на работа и има
такива, за които това място е извън гр. П..
Сочи се, че друго специфично за работата, в която участва е, че в тези електро
енергийни обекти се влиза и излиза по много строг ред, в съответствие е
Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на
електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (загл.
изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г.), издаден от министъра на енергетиката н
енергийните ресурси, обн. ДВ. бр.34 от 27 Април 2004г., изм. ДВ. бр.19 от 1
Март 2005г., изм. и доп. ДВ. бр. 92 от 22 Октомври 2013г.), като се посочва
3
само чл. 84 от него:
Чл. 84. (1) Контролът по време на работата за спазване от бригадата на
изисквания за за безопасност се възлага на изпълнителя на
работата/наблюдаващия, който е длъжен да наблюдава всички членове от
бригадата, намирайки се по възможност на най-опасния участък от работното
място.
(2) Контролът се осъществява от момента на допускане на бригадата
за работа до извеждането й от обекта
(3) Изпълнителят на работата/наблюдаващият е длъжен:
1. да се намира на работното място през цялото време на извършване
на работата;
2. да следи членовете на бригадата да използват предоставените им
лични предпазни средства и правилно да работят с инструментите и
механизацията;
3. да предава наряда на отговорния ръководител или па лицето,
издало наряда, или да извежда бригадата в безопасна зона, когато му се
наложи да отсъства от работното място, с документиран запис в наряда.
Твърди се, че в съответствие с правилата ищецът се е явил навреме на работа
на дата 09.10.2024г.. В 8:25 часа по разпореждане на г-н К.А., чиято длъжност
е известна на ищецът като „специалист ел. енергия" от ЕСО ЕАД, той и още
няколко служители били насочени за работа в обект подстанция „Алеко" в с.
Главиница. Проведен е бил ежедневен инструктаж и инструктаж за работа на
този обект. Бригадата се е състояла от: 1. г-жа С.П. 4- та квалификационна
група по безопасност за работа в електрически уредби и мрежи (КГБРЕУМ):
2. г-н П.М. - 5та КГБРЕУМ; 3. г-н С.Ш.о - 5-та КГБРЕУМ и аз с 4-та
КГБРЕУМ. Г-н С.Ш. бе определен като „изпълнител на работата".
Сочи се, че след като пристигнали на място били допуснати до работа в
обекта, като това е документирано в дневника па дежурния оператор в
подстанция „Алеко“. Работата, която трябваше там на място да се изпълнява
бе боядисване с боя на оградата на откритата разпределителна уредба (ОРУ)
110 кV. Твърди се, че в 15:30 часа работата е била завършена. Поради това
бригадата е била изведена от обекта от изпълнителя на работата г-н С.Ш.. По
време на работата ищецът и г-н Ш. коментирали, че трябва да се закупят
материали, при което той нито потвърдил, нито отрекъл. Сочи се, че
принципно при необходимост всеки от служителите има право да прави това,
при което ищецът проявил инициатива и отишъл до магазин КРЕЗ и закупил
такива.
Сочи се, че отиването и връщането до обекта, в който работили този ден се
4
извърши със собствен транспорт от всеки един от служителите.
Твърди, че в този ден освен тази дейност не е имало възложена друга такава и
в конкретния случай за деня отговорник е бил изпълнителя на работата г-н
С.Ш., който е въвел в обекта служителите и който ги е извел от него, поради
приключена работа. Отговорника на групата г-жа С.П. също била там и тя
също излязла от обекта, заедно е всички други.
Твърди се, че никой самоволно не може да влиза или излиза от обекта, защото
има строги правили и всичко се записва, в дневника при дежурния оператор в
подстанцията, “Алеко“. Влизането става само в присъствието на изпълнителя
на работа, който въвежда членовете на бригадата в обекта. Излизането става
по същия начин.
Твърди, се че в съответствие с правилата ищецът се е явил на навреме на
работа на дата 29.11.2024г.-ден петък. Сочи се, че в 9:00 часа по разпореждане
на г-н С.Б., чиято длъжност е известна на ищеца като „специалист ел. енергия“
от ЕСО ЕАД те и още няколко служители били насочени за работа в обект
подстанция „Алеко” в с. Главиница. Проведен е бил ежедневен инструктаж и
инструктаж за работа на този обект. Бригадата се е състояла от: 1. г-жа С.П. 4-
та квалификационна група по безопасност за работа в електрически уредби и
мрежи (КГБРЕУМ): 2. г-н П.М. - 5 та КГБРЕУМ: 3. г-н Б.Х. - 4-та КГБРЕУМ:
4. Г-н Г.К. - с 4 -та КГБРЕУМ: 5. г-н С.Д. с 5 та КГБРЕУМ; 6. г- н К. Г. с 5 та
КГБРЕУМ; 7. г-н В.Т. с 4 -та КГБРЕУМ и ищецът с 4-та КГБРЕУМ. Общо 8
служителя. Г-н П.М. е бил определен като „изпълнител на работата".
Сочи се, че след като пристигнали на място били допуснати до работа в
обекта, като това е документирано в дневника на дежурния оператор в
подстанция „Алеко“. Работата, която трябвало там на място да се изпълнява е
била заваряване и за боядисване с боя на оградата на откритата
разпределителна уредба (ОРУ) 110 кV.
Сочи се, че ищецът и г-н П.М. подготвяли вертикалните елементи (тръби) за
заваряване на допълнителен елемент (Г-образен винкел), качвайки се на
стълба и работейки с ъглошлайф. Твърди се, че са работили без обедна
почивка.
Сочи се, че при извършване на огневи (заваръчни) работи в подобен обект,
работата трябва да приключи 2 часа преди края на работното време.
Твърди се, че в 13:30 часа работата била завършена. Поради това бригадата
била изведена от обекта от изпълнителя на работата г-н П.М..
Сочи се, че отиването и връщането до обекта, в който работили този ден се
извършила със собствен транспорт от всеки един служител.
Твърди се, че този ден освен тази дейност не е имало възложена друга такава и
5
в конкретния случай за деня отговорник е бил изпълнителя на работата г-н
П.М., който е въвел в обекта служителите и който ги е извел от обекта, поради
приключена работа. Твърди се, че отговорника на групата г-жа С.П. също е
била там и тя също излязла от обекта, заедно с всички други. Твърди се, че
никой самоволно не може да влиза или излиза от обекта, защото има строги
правили и всичко се записва в дневника при дежурния оператор в подстанция
„Алеко“. Сочи се, че влизането става само в присъствието на изпълнителя на
работа, който въвежда членовете на бригадата в обекта. Излизането става по
същия начин.
Твърди се, че от няколко дни ищецът не се е чувствал добре. Изпитвал умора и
отпадналост, непрекъснато кашлял, но въпреки това бил на работа. След като
били изведени от обекта, ищецът казал на отговорника на бригадата г-жа С.П.,
която била свидетел на състоянието му, че ще се прибере в къщи, а тя му
казала „добре“.
Сочи се, че ищецът се надявал, че през почивните дни: събота 30.11.2024г. и
неделя 01.12.2024г. здравословното му състояние ще се подобри. Твърди се, че
в понеделник 02.12.2024г. по изричното настояване на г-н Б. ищецът се е явил
на работа в подстанция “П.”, въпреки, че отново не се е чувствал добре. Във
вторник - 03.12.2024г. ищецът е отишъл на лекар, който след преглед е
поставил диагноза „остра вирусна инфекция" и е дал на ищеца болничен лист.
Сочи се, че този болничен лист ищецът е представил на отговорника на
бригадата, за да бъде придвижен до работодателя му.
Твърди се, че ищецът бил озадачен, тъй като е известно, че всичко онова, което
му е било възложено през времето на тези два дни е било изпълнено от него,
но сега в обжалваната от него заповед се твърди бланкетно, че това не е така.
Няма посочване каква точно като възложено работа ищецът не е изпълнил.
Обобщително в тази връзка се посочва, че ищецът се е отнасял към
изпълнението на служебните си задължения с необходимата отговорност и е
изпълнявал винаги поставените му задачи.
Твърди се, че от постъпването му на работа при този работодател до
16.01.2025г., когато с издадена обжалваната от ищеца заповед, той няма
наложени дисциплинарни наказания.
Не се отрича и е вярно, че от ищецът е било поискано писмено обяснение по
реда на чл. 193 от КТ. Сочи се, че ищецът е изготвил такова, което изпратил на
работодателя му, който да възложи проверка по случая, като снеме обяснения
и от другите служители за тези два дни и провери служебната документация.
Надявал се да бъде изслушан, което не се е случило. В обяснението си ищецът
е изложил цялата истина по отношение изпълнението от негова страна на
поставените му задачи.
6
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват:
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Налице е решение по гр. д. № 38/2009 г.
на ВКС, IV г.о., постановено по чл. 290 ГПК с което е прието, че ''разпоредбата
на чл.195, ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания към
съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае до
задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното
нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на
извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното
основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата
само един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй
като правната норма ни чл. 195 ал.1 КТ е императивна".
Твърди се, че в конкретния случай, процесната заповед, с която е наложено
дисциплинарното наказание е немотивирана и е издадена в разрез с горното,
тъй като в нея не е посочено конкретно нарушение, извършено от ищеца,
както и не е посочено времето и мястото на извършване.
В обжалваната заповед е изписано бланкетно, че ищецът е нарушил и чл. 42,
т.1 и т.3 от Правилника за вътрешния трудов ред на “Есо Инженеринг“ ЕООД,
като няма посочване на текстове, като съдържание, но най-важното е, че няма
онази правна обвръзка между текст на норма с посочената правна
квалификация и изпълнително деяние, както и причинно-следствената връзка
между тях.
Сочи се, че така посочените недостатъци в процесната заповед категорично
обосноват, че ищецът не може да разбере за какво точно е наказан, още
повече че няма никакъв друг изписан мотив в обжалваната заповед.
Твърди се, че ДНО е изпълнил формално своите задължения по отношение на
определяне тежестта на извършеното нарушение, както и за неговата
обективна и субективна страна. Този факт е лесно установим. ДНО не се е
произнесъл дори дали има умисъл или няма такъв в конкретния казус.
Сочи се, че при липса на релевирано в нея нарушение, дадената правна
квалификация се явява лишена от съдържание. Меродавно е дисциплинарното
нарушение, което работодателят е длъжен да посочи, а не законовата му
квалификация - водещ е факти, представляващ основание за търсене на
дисциплинарна отговорност, с оглед, на който се преценява дали е правилна
квалификацията. Липсата, на който и да е от реквизитите, посочени в чл. 195
от КТ нарушава правото на защита на работника, а от друга страна прави
невъзможна проверката за законосъобразност на заповедта за наказание, която
7
следва да извърши съдът. Не е ясен и точно определен предметът на съдебния
контрол в процесната заповед. Липсва (фактическото основание па заповедта,
което е от съществено значение при преценка на нейната законосъобразност.
Сочи се съдебна практика.
Твърди се, че при това положение е лесно установимо, че при налагането на
дисциплинарното наказание, работодателят е нарушил императивната
разпоредба на чл.195, ал.1 от КТ.
Твърди се, че така наложеното дисциплинарно наказание е необосновано
завишено. От процесната заповед така и не става ясно защо на ищецът се
налага второто по ред дисциплинарно наказание „ предупреждение за
уволнение”.
Сочи се, че константната съдебна практика казва, че преди налагане на
каквото и да е наказани се преценява тежестта на нарушението, наличието на
засягане на обществени отношения, наличие на вреда, данни за нарушителя
неговото цялостно поведение като работник или служител и конкретната вина.
В обжалваната от ищеца заповед данни за подобна преценка няма, което в
същността си оборва твърдението, че е спазено изискването па чл. 189, ал.1
КТ.
Сочи се, че тежестта на нарушението е основният критерий, който се формира
от цялостната характеристика на деянието от обективна и субективна страна.
В правната литература се сочат няколко основни признаци, които могат да
формират различна тежест на дисциплинарните нарушения при еднакви други
условия и това са: а/ значимостта на неизпълненото задължение: б/ формата на
вина и в/ последиците за работодателя от неизпълненото задължение наличие
на вреди и/или отрицателно въздействие върху работата на останалите
работници. Един от критериите е и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението.
Оформен е петитум с който се иска от съда да постанови Решение, с
което да отмени като незаконосъобразна Заповед № ЗАП-ИНГ-39 от дата
16.01.2025г., издадена от управителя на „Есо Инженеринг“ ЕООД г-н Н. Н., с
която на ищецът Д. И. е било наложено дисциплинарно наказание
“предупреждение за уволнение“ на основание чл. 188, т.2 КТ за
преждевременно напускане на работа и неизпълнение на възложената работа
по смисъла на чл.187, т.1 и т.3 КТ, както и на чл. 42, т.1 и т.3 от Правилника за
вътрешния трудов ред на “Есо Инженеринг“ ЕООД.
Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Направени са
доказателствени искания.
В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
8
писмен отговор в който се посочва, че предявеният иск с правно основание чл.
357, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 188, т. 2 и чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ от ищеца
Д. С. И., е допустим, като се оспорва исковата молба като неоснователна и
недоказана.
Сочи се, че със Заповед № ЗАП-ИНГ-39/16.01.2025 г. е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на Д. С. И.,
извършено при спазване на всички законови разпоредби и изисквания на
Кодекса на труда. Сочи се, че изложените от ищеца в исковата молба
твърдения са недоказани и не относими към спора по делото.
Твърди се, че исковете са изцяло неоснователни, поради факта, че ищецът Д.
С. И. е допуснал следните нарушения на трудовата дисциплина, при следната
фактическа обстановка: На 09.10.2024 г. и 29.11.2024 г. Д. С. И. без да уведоми
и без да получи разрешение от ръководителя си, преждевременно е напуснал
работното си място преди края на работното време, което било документирано
в дневника на дежурния оператор в подстанция „Алеко“, което е неизпълнение
на възложената работа, не уплътняване на работното време и умишлено
удължаване на времето за изпълнение на възложените дейности.
Сочи се, че за допуснатите от служителя нарушения на трудовата дисциплина
е уведомен Н. Н. в качеството му на работодател, като Управител на „ЕСО
Инженеринг“ ЕООД с доклад вх. № ЧР 40/02.12.2024 г., изпратен на
02.12.2024 г. по мейл от Х.В.Б.. Съгласно разпоредбите на чл.193, ал.1 от КТ, с
писмо изх.№ ЦУ-381-ИНГ/04.12.2024г. от служителя Д. С. И. са поискани
писмени обяснения за извършените нарушения на трудовата дисциплина. С
писмо вх. № ЦУ-381- ИНГ#1/10.12.2024 г. са получени писмени обяснения от
служителя. В тях Д. И. посочва, че: на 09.10.2024 г. бил установил
„необходимост от закупуване на материали във връзка с извършваната
работа“, като изрично признал, че същото не е било съгласувано и за това не е
представил съответния документ за изплащане на направените разходи.
Сочи се, че материали се закупуват и предоставят в „ЕСО Инженеринг“ ЕООД
по строго определен и установен ред. Закупуване на материали не
представлява част от трудовите задължения на служителя Д. И., което се
установява и от длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност.
Твърди се, че за втората дата - 29.11.2024 г. Д. И. посочва в обясненията по чл.
193, ал. 1 от КТ, че: „тъй като от няколко дни не се е чувствал добре
здравословно, се е прибрал вкъщи.“ Сочи се, че служителят И. за двата дни, не
е уведомил, нито е поискал разрешение от ръководителя си за
обстоятелството, че възнамерява да си тръгне по-рано, нито за това, че не се
чувства добре здравословно.
Сочи се, че в предявената искова молба от Д. С. И. се излагат твърдения за
9
незаконност на наказанието, но без да се посочват никакви конкретни
основания и доказателства: От ищеца се излагат твърдения, че заповедта не е
мотивирана, фактическите основания за издаване на заповедта не
кореспондират с правните основания, не е оформена съгласно КТ, не съдържа
минималното необходимото съдържание, конкретно описание на нарушението
с неговите обективни и субективни признаци.
Твърди се, че тези твърдения в исковата молба са бланкетни и не съответстват
на обективната истина. Заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от
КТ, съдържа необходимото съдържание, оформена е съгласно изискванията на
КТ, конкретно са описани нарушенията, посочените правни основания,
кореспондират на описаната фактическа обстановка. Заповедта за наказание
съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1
от КТ, посочени са наказанието и законовите текстове, въз основа на които се
налага, нарушителят, нарушенията, кога и къде са извършени, подробно и
ясно са описани извършените от него дисциплинарни нарушения, дадената
правна квалификация е точна и пълна и съответства на описаната фактическа
обстановка. Преди налагане на дисциплинарното наказание е извършена
преценка на тежестта на извършените дисциплинарни нарушения,
обстоятелствата, при които са извършени, както и поведението на служителя,
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ.
Твърди се, че преди налагане на дисциплинарното наказание и с оглед
критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ, Н. Н. е отчел всички обстоятелства, при
които са извършени дисциплинарните нарушения, поведението на служителя,
както и факта, че е било налице и друго нарушение на трудовата дисциплина,
за което с писмо изх. № ЦУ-222-ИНГ/22.07.2024 г. съм поискал писмени
обяснения от Д. И.. Приложено е писмо изх. № ЦУ-222- ИНГ/22.07.2024 г. с
искането за писмени обяснения, само за информация на съда, че това не е
първото констатирано нарушение на трудовата дисциплина от Д. И., а част от
поредица такива нарушения.
Сочи се, че установените и описаните в Заповед № ЗАП-ИНГ-39 от
16.01.2025г. нарушения на трудовата дисциплина, извършени от Д. С. И., са
конкретизирани в заповедта като фактически действия и са установени като
време на извършване. В заповедта за наказание изрично са посочени
законовите текстове, регламентиращи извършените нарушения на трудовата
дисциплина. С конкретни дати и цитирани номера на документи е изложена
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Преждевременното
напускане на работното място, представлява не уплътняване на работното
време и неизпълнение на възложената работа, същевременно удължаване
срока на изпълнение на възложената задача и увеличаване на разходите на
работодателя. Преждевременното напускане на работното място, преди края
10
на работното време, представлява нарушение на основното трудово
задължение на всеки служител през цялото установено работно време (от 8:00
до 16:30 часа) всеки работен ден, да е в готовност да предоставите работната
си сила на работодателя. Твърди се, че тези действия на Д. И. представляват
нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 1 и т. 3 от КТ,
нарушение на задълженията, вменени на служителя с длъжностната
характеристика и неизпълнение на задълженията по смисъла на чл. 126, т. 1, т.
3 от КТ, както и нарушения по чл. 42, т. 1 и т. 3 от Правилника за вътрешния
трудов ред в „ЕСО Инженеринг“ ЕООД.
По отношение на доказателствените искания, изложени в исковата
молба от ищеца Д. С. И., е изразено следното становище:
Приложено е и се моли съда да приеме като доказателства по делото
документите, посочени в т. 2 до т. 5 от доказателствените искания в исковата
молба. По искането в т.1 от доказателствените искания за представяне на
цялото трудово досие на Д. И., се сочи, че като писмени доказателства към
настоящия писмен отговор, приложени са относимите към предмета на делото
документи от трудовото досие: трудов договор, длъжностна характеристика,
доклад вх. № ЧР 40/02.12.2024 г., искане по чл.193, ал. 1 от КТ, писмени
обяснения от служителя и заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание.
Направено е възражение по искането за представяне на болничен лист от
03.12.2024г., заявено в т.6 от доказателствените искания, тъй като видно от
посочената в исковата молба дата на издаване на болничния лист - 03.12.2024
г., същият не е относим към посочените в заповедта дати на извършване на
дисциплинарните нарушения и е не относим и към предмета на настоящото
дело. Съгласно заповедта за наказание, дисциплинарните нарушения са
извършени на 09.10.2024г. и на 29.11.2024г.
По искането за допускане на двама свидетели, се сочи, че от ищеца не са
посочени конкретните факти и обстоятелства, които се искат да бъдат
установени с техните показания.
Моли се съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявеният
от Д. С. И. иск с правно основание чл.357, ал.1 от КТ, във връзка с чл.188, т.2
и чл.358, ал.1, т.2 от КТ срещу „ЕСО Инженеринг“ ЕООД.
Сочат се доказателства, направени са доказателствени искания, претендират
се направените по делото разноски.
По отношение на доказателствената тежест съдът указва на страните, че
всяка от тях носи доказателствена тежест за установяване на фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В
конкретния случай, ищецът следва да докаже, твърденията си, които са
11
изложени в исковата молба, а ответника следва да докаже, че наложеното на
ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е
законосъобразно, обосновано, както и да установи основанията за налагане на
това дисциплинарно наказание. Ответната страна носи доказателствена
тежест по отношение на това да докаже, че дисциплинарната власт е
упражнена законосъобразно и в съответствие с изискванията на закона.
АДВ. П.: Уважаеми господин Председател, нямам възражения по
доклада, по правната квалификация на иска и по разпределението на
доказателствената тежест. Само ако позволите, искам едно уточнение да
направя по отношение на възражението на ответника за представяне на
трудовото досие. Изискването за представянето на трудовото досие съм го
съобразил с разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ, така че да се даде възможност на
съда да прецени цялостното поведение на работника и служителя, ние нямаме
данни в момента дали има друго дисциплинарно наказание, за това съм го
поискал.
По отношение на т.6 съм въвел в исковата молба твърдение, че преди това е
бил болен ищецът и не се е чувствал добре, за което е била информирана и
началничката му, и че на 03.12.2024г. вече не е бил в състояние да работи, за
това е ходил на лекар и му е бил издаден болничен лист. Няма как да го
докажа по друг начин, че това е факт, това е поредица от действия и за това го
искам. Смятам, че едно твърдение, което следва да докажем завършва като
фактически състав с болничен лист и мисля, че няма да затрудним ответната
страна да го представи. Така че, по отношение на доклада, с оглед на тези
уточнения, считам, че същият е обоснован, пълен и моля да бъде приет.
Н. Н.: Господин Председател, нямам възражения по доклада, по
правната квалификация на иска и по разпределението на доказателствената
тежест. Отново смятам, че болничния лист е неотносим към тези дати, той е
доста дни след случилите се събития, това е едното и второто е, че каквото и
да е състоянието на ищецът това не го оправдава за искане на разрешение или
поне обаждане и информиране на прекия ръководител, че трябва да напусне
работното си място. Знаете, че при тези дейности в електрическите
подстанции, всяко едно напускане на работното място е свързано с доста
административна дейност – описване в дневници, извеждане от наряд,
извеждане на цялата бригада, така, че според мен това е самоуправство от Д.
И. и това, което сме наложили като наказание е законосъобразно.
По отношение на доказателствата съда се е произнесъл с Определение
№ 1820 от 08.06.2025г. е приел представените от ищеца и от ответника
писмени доказателства. Допуснал е до разпит 2 /двама/ свидетели при режим
на довеждане от ищцовата страна, както и 2 /двама/ свидетели при режим на
довеждане от страната на ответника.
12
Насрочил е делото за разглеждане в открито съдебно заседание за днес.
СЪДЪТ установява, че направеното в исковата молба искане във връзка
с допускането до разпит на свидетелите е при режим на призоваване, а не при
режим на довеждане, поради което съдът следва да коригира определението
си в тази насока и свидетелите С.Ш. и П.М. да бъдат призовани за разпит в
следващото открито съдебно заседание на посочените в исковата молба
адреси.
По отношение на документите, които са били представени от ответното
дружество и са били изискани от ищцовата страна, съдът намира следното:
действително с отговора на исковата молба ответното дружество е
представило част от документи, които са част от трудовото досие на ищецът
И., но с оглед възраженията на ищцовата страна и изясняване на всички
обстоятелства в тяхната цялост, съдът намира за необходимо да изиска цялото
трудово досие на ищеца от ответното дружество. Тази необходимост възниква
от това, което бе посочено и от процесуалният представител на ищцовата
страна, но тъй като съдът следва да прецени всички обстоятелства, които имат
значение по отношение на това дали на ищеца законосъобразно е било
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“,
включително и обстоятелствата свързани с това дали ищеца има наложени
предходни наказания, цялостната му работа в ответното дружество, поради
което намира, че следва да бъде изискано трудовото досие на ищеца Д. И. в
неговата цялост.
По отношение на т.6, а именно да бъде задължен работодателя да изготви и
представи по делото препис от болничен лист на ищеца И. от 03.12.2024г.,
съдът намира, че това искане също е основателно тъй като от изложените,
включително и в настоящето съдебно заседание обстоятелства от ищцовата и
от ответната страна, се излагат доводи, че в този период, касателно втората
дата за която се твърди, че ищеца е напуснал преждевременно работа, той не
се е чувствал добре здравословно. Тъй като и в самата искова молба се твърди,
че на 03.12.2024г. ищецът поради здравословните си проблеми е бил принуден
да отиде на лекар, като след прегледа му е била поставена диагноза „остра
вирусна инфекция“ и му е бил издаден болничен лист.
С оглед извършване на проверка на твърденията на ищцовата страна, съдът
счита, че следва да се снабди с така посочения болничен лист за да прецени до
колко са основателни твърденията на ищеца.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ свое Определение № 1820 от 08.06.2025г. в частта му с която
са допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане на
13
ищцовата страна.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на призоваване на
ищцовата страна - С.Ш. и П.М., които да бъдат призовани за участие в
следващото открито съдебно заседание по делото по адрес на местоработата
им - ЕСО ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, гр. П., подстанция „П. - 110/20 кV ", ул.
************ за доказване на изложената от ищеца фактическа обстановка.
На основание чл.190 ГПК, съдът ЗАДЪЛЖАВА ответната страна в
двуседмичен срок считано, от настоящето съдебно заседание да представи
намиращ се у него документ, а именно цялото трудово досие на ищеца Д. С. И.
както и да представи болничен лист издаден на ищеца И. от 03.12.2024г.,
които се съхраняват в ответното дружество.
На основание чл.190, ал.2 ГПК, съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника,
че в случай не представяне на изисканите документи, това действие или
бездействие ще се преценява съгласно разпоредбата на чл.161 ГПК, а именно,
с оглед на обстоятелствата по делото, съдът би могъл да приеме за доказани
фактите относно, които страната е създала пречки за събиране на допуснатите
доказателства.
АДВ. П.: Имам възражение по отношение на това да разпитаме
свидетелите на ответната страна днес, така или иначе може да възникнат и
най-вероятно ще възникнат противоречия, ще се събират доказателства, и аз
предлагам ако се съгласи ответната страна да ги разпитаме в следващото
съдебно заседание, да разпитаме всички свидетели в едно заседание.
Н. Н.: Аз предпочитам за да ги разпитаме сега, за да добият представа за
случая, а ако е необходимо и втори път.
СЪДЪТ след като се запозна със становищата на страните счита, че
допуснатите до разпит свидетели следва да бъдат изслушани в едно съдебно
заседание, тъй като действително между показанията им биха могли да
възникнат съществени противоречия и би могло да се появи необходимост от
извършване на очна ставка помежду им, поради което е целесъобразно да бъде
извършен съвместен разпит на допуснатите свидетели на ищцовата и на
ответната страна, а именно те да бъдат изслушани в рамките на едно съдебно
заседание.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Допуснатите до разпит свидетели на ищцовата страна и на ответната да
бъдат РАЗПИТАНИ в рамките на едно съдебно заседание и да бъде извършен
съвместен разпит на същите.
Н. Н.: Имената на нашите свидетели са Х.Б. – началник на отдела и С.П.
14
– отговорник на групата.
СЪДЪТ счита, че делото не е изяснено от фактическа и правна страна,
поради, което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 25.07.2025г. от 14:00 часа, за която
дата и час страните се считат за уведомени от днес.
Свидетелите на ищцовата страна - при режим на призоваване на
посочения адрес.
Свидетелите на ответната страна - при режим на довеждане.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:35 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
15